Р Е Ш Е Н И Е №2531
ПЛОВДИВ , 19.07.2016г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети
юни 2016г. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9856 / 2015 г. по описа на
същия съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Ищецът е застрахователно дружество, „Евро Инс„ АД , със
седалище и адрес на управление София, бул. Христофор
Колумб № 43, ЕИК *********, което е предявило против Община Родопи , област Пловдив,
представлявана от кмета си, иск да бъде осъдена ответната община да заплати на
ищеца сумата от сумата от 198.42 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана
от ответника ( вреди от неравности на път от общинската пътна мрежа ), ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Твърди се, че между
ищеца, като цедент, и третото неучастващо
лице, ЗЕАД „Интерамерикан България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Ал. Стамболийски, №
55 ет . 7 ,бил
сключен договор за цесия , по силата на
който , ищецът придобил регресното вземане на
последното дружество против Община Родопи , област Пловдив , произтичащо от суброгирането му в правата на удовлетворения кредитор (
трето увредено лице ) по имуществена застраховка „Автокаско”,
след което уведомил длъжника на основанието по чл. 99 от ЗЗД . Навеждат се факти, според които третото лице –
цедент, също застраховател, сключило договор за застраховка „Автокаско Стандарт„ по силата на която, при настъпването на
застрахователно събитие, заплатил на увреденото от ищеца лице сума за репариране на вреди по автомобила. Твърди, че ответната
община била длъжна да стопанисва веща –
пътя при което и моли, като суброгирано в правата на
увреденото лице дружество, да му се присъди сумата за обезщетение за вредите.
Претендира се и законовата лихва върху нея от датата на депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
производството.
Ответната община оспорва иска . Твърди , че не била уведомена
за извършената цесия, респ., нямало основание да
плати на цедента. Не оспорва вида и размера на
вредите , нанесени на лекия автомобил , както и факта , че първоначалния
титуляр на вземането заплатил процесната сума на третото увредено лице.
Отговорът на общината е подаден в срока по чл. 131 от ГПК.
Осъдителен
иск с правно основание в чл. 213 от
Кодекса за застраховането, който е бил в сила към датата на настъпването
на застрахователното събитие – за репариране от причинителя
на вреди от непозволено увреждане
- които ищецът е заплатил на трето лице по силата на договор за
имуществена застраховка, съединен с акцесорен иск за обезщетение за забавено
плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
в размер на законната лихва от датата на подаването на ИМ в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Искът е неоснователен.
Липсват доказателства ответната община да е
била уведомена за прехвърлянето на вземането по договора за застраховка „автокаско”. Такива
ищецът не ангажира , въпреки че при изготвянето на доклада по делото ( с
протоколно определение от дата 30.11.2015г. )
нему е разпределена тежестта да докаже уведомление до ответника по реда
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите; не може да се приеме , че длъжника
по регрес – ответника , е бил уведомен
за цесията с подаването на исковата молба в съда ,тъй като по делото изобщо
липсва какъвто и да било документ с характер на покана. Действително,
процесното вземане е предмет на договора за цесия, доколкото фигурира в приложението към същото
със списъка на прехвърлените такива ( под номер
1, налично в материалите по дело номер 7365/15 , СРС ), а като доказателство под № 11 в исковата
молба се сочи уведомление за извършената цесия , но такова по делото изобщо
няма . Затова своевременното възражение на ответника в тази насока е
основателно и искът следва да бъде отхвърлен.
Разноските се понасят от ищеца ,в пълен
размер.
Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ Евро Инс„ АД , със седалище и адрес на управление София, бул. Христофор
Колумб № 43, ЕИК *********, да се осъди Община Родопи , област Пловдив, адрес гр . Пловдив , представлявана от кмета си П. С., да заплати
на ищеца сумата от 198.42 лева, формирана от главница – регресно
вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от
неравности на път от общинската пътна
мрежа ), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, които вреди са репарирани
по щета номер 32556/2010 г на ЗЕАД „Интерамерикан
България” АД, ЕИК *********, като неоснователен.
ОСЪЖДА„
Евро Инс„ АД , със седалище и адрес на управление
София, бул. Христофор
Колумб № 43, ЕИК *********, да заплати на Община Родопи , област Пловдив, представлявана
от кмета си С., сумата от 300 лв. разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
КГ