Решение по дело №1848/2021 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№        1398                                   04.10.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          ХIX-ти административен състав,

на шестнадесети септември              две хиляди двадесет и първа година,

в открито заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                 ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИНА НИКОЛОВА

                                    2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Г.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1848 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ч.И.Г., ЕГН **********, чрез адвокат П.Н. с адрес ***, срещу решение № 167 от 02.06.2021г., постановено по НАХД № 1542/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-001570/28.05.2020г. на началник група, сектор „ПП“ към ОД МВР Бургас, с което на Г., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

В касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че регистрацията на автомобила била прекратена служебно, за което Г. не била уведомена. Сочи се още, че в НП не било указано кой е надлежният ред за регистрация на МПС, който бил нарушен от водача. На следващо място се изтъква, че за същото нарушение срещу Г., незаконосъобразно, било образувано и наказателно производство. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. В., който поддържа жалбата и иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация –  ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № 20-0769-001570/28.05.2020г. на началник група, сектор „ПП“ към ОД МВР Бургас, с което на Ч.Г., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът посочил, че вменените във вина на жалбоподателката нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Съдът преценил, че административнонаказателното производство било образувано със съставяне на АУАН, съобразно чл.36, ал.1 от ЗАНН, след което не била налице пречка материалите да бъдат изпратени за преценка на прокуратурата дали има извършено престъпление, но това не водело до автоматично прекратяване на административнонаказателното производство. За това била необходима изрична резолюция в тази насока съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, каквато липсвала. В конкретния случай, след като прокурорът отказал да образува досъдебно производство, не се стигнало да наличие на две висящи производства за едно и също деяние. След отказа на прокурора материалите били върнати на АНО именно за продължаване на производствените действия. Нарушенията били доказани, а наказанията – правилно определени.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото се установява, че на 04.12.2019г. Ч.Г. придобила лек автомобил „БМВ Х3 Драйв 20Д“ с рег. № А4449НР, но не подала заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок. По тази причина, регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 04.02.2020 г. На 17.04.2020 г., около 21,50 ч., жалбоподателката управлявала лекия автомобил в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, до бл.41 в посока бл.39. Била спряна за полицейска проверка, при която се установило, че жалбоподателката управлява автомобил с прекратена регистрация, както и че не носила контролен талон към СУМПС. Бил съставен АУАН, а въз основа на него издадено НП.

От доказателствата по делото се установява, че процесният автомобил бил първоначално регистриран на 22.10.2019г. По делото е приложен договор за покупко-продажба, от който е видно, че Ч.Г. придобила собствеността върху превозното средство на 04.12.2019 г.

Съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

На основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Според чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Анализът на цитираните разпоредби сочи извод, че при придобиване собствеността върху регистрирано МПС, приобретателят е задължен в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП да го регистрира по съответния ред, в противен случай на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията се прекратява служебно, а при установено управление на МПС с прекратена регистрация водачът се наказва по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП.

Предвид доказателствата касационният състав приема, че Г. не е изпълнила задължението си да регистрира закупения автомобил в срок до 04.01.2020г., който безспорно се установява, че е закупен на 04.12.2019 г. С оглед горното регистрацията на автомобила била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Ето защо, управлявайки собствения си автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация Г. извършила нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност на посоченото в НП основание. Възраженията, че представените справки от страна на наказващия орган нямат доказателствена стойност не променят приетата фактическа обстановка, тъй като дори и да бъдат изключени от доказателствения материал не се променя установената фактическа обстановка. По делото е представен договора за покупко-продажба, който е с достоверна дата и от тази дата в съответствие със закона са приложени последиците предвидени в него след изтичане на определен период. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да водят до други фактически установявания.

Възражението според, което жалбоподателката не била уведомена за служебно прекратената регистрация е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не вменява на органа задължение за уведомяване, както например такова задължение е предвидено в ал.10 от същата разпоредба.

Жалбоподателката възразява, че е допуснато нарушение, тъй като в наказателното постановление не бил посочен надлежния ред за регистрация. Съдът счита, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателката. От съществено значение в случая е, че същата е управлявала МПС с прекратена регистрация. Законовата разпоредба на чл.145, ал.2 от ЗДвП, определя срок до един месец, в който приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Това законово задължение кореспондира с последиците, уредени в чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което изричното посочване на относимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не повлиява на фактическите основания и правната квалификация на деянието.

 Неоснователно е възражението, според което за същото деяние били образувани две производства – наказателно и административнонаказателно. Както правилно е приел първоинстанционният съд, след като било образувано административнонаказателното производство материалите били изпратени за преценка от прокуратурата, което обаче не води до автоматично прекратяване на образуваното производство. С постановление от 21.05.2020 г. прокурорът постановил отказ за образуване на досъдебно производство и така не били налични две висящи производства за едно и също деяние.

Доказано е и нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Касационният жалбоподател не твърди и не е ангажира доказателства, чрез които да докаже, че към момента на проверката е носила контролен талон към СУМПС. Напротив от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката Г. не носила контролния талон.

Наложените наказания са правилно определени. Същите са в законовия минимум, поради което не могат да бъдат намалявани.

Първоинстанционният съд достатъчно подробно и аргументирано е отговорил на всички възражения и доводи на жалбоподателя, които се преповтарят и в настоящата касационна жалба. В този смисъл настоящата касационна инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно постановление за  законосъобразно и е потвърдил същото. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 02.06.2021г., постановено по НАХД № 1542/2021 по описа на Районен съд – Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.