О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №68
гр.
Пазарджик, 14.02 .2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В ч.гр. дело № 112 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.423 от ГПК.
В писменото си възражение С.С.,в качеството си на ЕТ твърди,че на 28.10.2019 година след неуспешен опит да
направи плащане от личната си банкова сметка ,*** ,че банковата и сметка е
запорирана от ЧСИ.
При посещение в кантората на ЧСИ и било връчено
уведомление и разбрала,че е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2882/2019 на РС Пазарджик.
При преглед на делото установили ,че заповедта е
издадена за задължение по фактура от 2002година ,като не и е връчена лично.
Не се установявало да е изпълнена процедурата по чл.47
ал.1 от във връзка с чл.50 ал.4 от ГПК.
През периода на връчване на заповедта С. работила в
Германия по трудов договор, за което представя доказателства.
Твърди,че е лишена от възможността да оспори вземането
, поради което при условията на чл.423 ал.1 т.2,3 и 4 от ГПК моли възражението
и да бъде прието и обезсилена издадената заповед и изпълнителен лист.
Всъщност изложените доводи са относими по скоро към т.1 от ал.1 на чл.423 от ГПК.
Постъпило е становище по възражението от представляващия
ЕТ „И.-С.-С.А.“.Намират възражението за неоснователно , тъй като било извършено
връчване по реда на чл.47 от ГПК , а и задължение на С. било да следи за
кореспонденцията си.
Съдът , за да се произнесе ,взе предвид следното:
По заявление по реда на чл.410 от ГПК на ЕТ „И.-С.-С.А.“
е образувано ч.гр.д.№ 2882/2019 година.Като основание за вземането са посочени
две фактури от 2002 година.
На 16.07.2019 година е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Тази заповед не е връчена лично на С.,като ЕТ
.Извършено е отбелязване ,че адреса- седалище на търговеца, е посетен няколко
пъти пъти в рамките на месец ,но не е намерен служител ,на който да се извърши
връчването.
Съдът е
разпоредил да се залепи уведомление на основание чл.50 ал.4 от ГПК.
Разпореждането е изпълнено и такова уведомление е
залепено на 13.09.2019 година.
На 7.10.2019 година е издаден изпълнителен лист.
По делото са представени доказателства , от които може
да се направи извод,че възражението е подадено в едномесечния срок от
узнаването на заповедта за изпълнение ,поради което съдът счита ,че е допустимо
да се занимае с направеното искане.
По същество възражението е неоснователно.
Възражението
по чл.423 от ГПК е специфично средство за защита ,насочено към възстановяване
на възможността за осъществяване на защита при липса на материалноправни
предпоставки,но само в случаите ,когато тази възможност е била отнета поради
несъответствие с процесуалните изисквания. Хипотезите,които биха обосновали подаване
на такова възражение от длъжника най
общо са свързани с нередовност на връчването или невъзможност за узнаване на
връчването ,по причини,стоящи извън страната или с невъзможност за фактическо упражняване на
правото да се подаде възражение.
Тази
възможност е ограничена със срок и този срок е едномесечен , съгласно
разпоредбата на чл.423 ал.І от ГПК ,който срок тече от узнаването на заповедта
за изпълнение.
Законодателят е
предвидил задължение за първоинстанционния съд преди издаването на заповедта за
изпълнение да извърши проверка за спазването на изискванията по чл. 411, ал. 2 ГПК. По отношение на първите две - чл. 411, ал. 2,
т. 1 и т. 2 ГПК съдът би могъл да
извърши преценка на база на данните от заявлението. За наличието на постоянен
адрес или седалище на територията на Република България - чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК и за обичайно местопребиваване или за място на дейност - чл. 411, ал. 2,
т. 4 ГПК съдът не събира
доказателства, а се основава на посочените в заявлението факти. Разпоредбата на
чл. 410 ГПК не предвижда заявлението да е
придружено с удостоверения за адрес, седалище или други документи за
установяване на отсъствието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК. В този смисъл,
констатацията за наличието на отрицателните предпоставки за издаване на
заповедта за изпълнение /постоянен адрес или седалище в Република България/ се
осъществява при предприемане на действията по връчване на заповедта за
изпълнение. Преди извършване на преценката по чл. 411, ал. 2 ГПК съдът следва да изчерпи
процесуалните възможности за редовното връчване на заповедта за изпълнение при
спазване на правилата на Глава III на Общите правила на ГПК.
Разпоредбата на
т.1 ал.1 чл.423 предвижда основателност на възражението в хипотезите ,когато
заповедта не е връчена надлежно.
В конкретния
случай се касае за длъжник ЕТ и е приложима нормата на чл.50 от ГПК относно
връчването.Предприети са действия по връчване именно на адреса посочен като
седалище и адрес на управление на търговеца в ТР.При условията на чл.50 ал. 4
от ГПК е залепено уведомление и това лично е от белязано от длъжностното
лице.Уведомление е пуснато и в пощенската кутия ,но това не опорочава
изпълнената точно процедура по чл.50 ал.4 от ГПК.
Следователно не е
налице основанието на т.1 ал.1 чл.423 за приемане на възражението.
Хипотезата на т.2
на ал.1 от чл.423 от ГПК не е приложима в настоящия случай ,тъй като макар да
има специфика при ЕТ ,касае се за връчване на търговец по правилата относими за
връчване на търговци и юридически лица.
За т.3 на същия
текст не за изложени каквито и да било обстоятелства.В този текст като
основание е предвидена основателност на
искането при наличие на невъзможност на длъжника да узнае своевременно за
връчването ,поради особени непредвидени обстоятелства.
Това трябва да са такива обстоятелства, които
в конкретния случай да са го възпрепятствали да узнае за връчването. Тези
обстоятелства трябва да са особени, т.е. да не се случват с голяма честота, да
не се очаква да настъпят в ежедневния оборот, тъй като са извън нормално и
обичайно случващото се. Проверката за наличието на хипотезата на чл. 423, ал.
1, т. 3 ГПК не е формална, тъй като трябва за конкретната ситуация да се
докаже, че са били налице особени и непредвидени обстоятелства, както и
връзката между тяхното настъпване и невъзможността на длъжника да узнае
своевременно за връчването. Наличието на особени и непредвидени обстоятелства е
фактически въпрос, който трябва да се доказва във всеки случай, защото от една
и съща фактическа обстановка могат да следват различни изводи. Длъжника – ЕТ
има регистрирано седалище и адрес в страна ,напуснал ги е заминал е за чужбина
и не е предприел никакви действия за да осигури получаването на
кореспонденцията си , поради което и не може да се приеме,че е налице
невъзможност да узнае за връчването поради особени непредвидени обстоятелства.
Във
висока степен изложеното е относимо и към последната хипотеза , предвидена в
т.4 на ал.1 чл.423 от ГПК , на която във възражението е направено формално
позоваване ,без да са изложени обстоятелства.
Касае
се до една последваща невъзможност да се
подаде възражението поради особени непредвидени обстоятелства, но за разлика от
чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК, тук се изисква и длъжникът да не е могъл да ги
преодолее. Това изискване е оправдано, тъй като ако длъжникът може да отстрани
пречките с разумни усилия, то няма да е налице невъзможност да подаде
възражение, защото възможността ще зависи от него самия. Иначе казано, той няма
да е бил „лишен” от възможността да подаде възражение, а сам ще се е лишил от
нея, поради което и няма да му бъде предоставена закрилата по чл. 423 ГПК.Не са
изложени всъщност такива обстоятелства.
Следователно
,съдът приема,че не са налице основания да приеме подаденото възражение,затова
О П
Р Е Д
Е Л И
НЕ ПРИЕМА
възражение на ЕТ“ С.С. - Б.“ против
заповед за изпълнение ,издадена по ч.гр.д.№ 2882/2019 година на РС Пазарджик.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.