ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 481
гр. Перник , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба от Д.С. против разпореждане от 09.03.2020г. по ч.гр. д. №
6220/2018 г. на РС - Перник, с което е оставено без разглеждане и е върнато подаденото от
длъжника С. възражение от 22.02.2019г. срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК; отменено е предходно разпореждане на същия съд от 26.02.2020г. /резолюция/ и е
оставено без уважение искането на длъжника за спиране изпълнението на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК, направено с молба от 25.02.2020г.
Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането, като излага доводи, че заповедта за
незабавно изпълнение не й е връчена надлежно – същата с поканата за добр. изпълнение е
връчена на 15.01.2019г. при отказ на друго лице да го приеме, а не на страната, поради което
срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е започнал да тече от 15.02.2019г., когато й е връчвано
съобщението за започнатото принудително изпълнение и съответно е подала възражение от
22.02.2019г. по чл. 414 от ГПК в срок. Освен това с разпореждане от 26.02.2019г. съдът е
приел, че възражението е подадено в срок и е дал указания на кредитора по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, като с обжалваното разпореждане от 09.03.2020г., съдът сам отменя постановен от
него акт, което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата не е подал отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
1
разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 6220/2018 г. на РС - Перник е образувано по реда на чл. 417 от ГПК от М.Б.
срещу Д.С. за вземане, произтичащо от запис на заповед от *** г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и разноски, за
които суми е издадена заповед по чл. 417 ГПК. По приложеното изп. д. № 2653/2018г. на
ЧСИ С. Б. е налична покана за доброволно изпълнение с приложена заповед за изпълнение,
адресирана до длъжника Д.С. и изпратена на постоянния и настоящ адрес на лицето, от
която се установява, че на 15.01.2019г. връчителят е удостоверил, че на адреса е намерено
друго лице Т. М. – майка, която е отказала да приеме поканата, както и да уведоми дъщеря
си Д.С.. На 15.02.2019 г. на длъжника Д.С. лично й е връчена призовка за принудително
изпълнение. С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел поканата за доброволно
изпълнение с приложена заповед за изпълнение за редовно връчена на 15.01.2019г. на
длъжника и че възражението от 22.02.2019г. е подадено извън 2-седмичния срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК /редакцията преди изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ и като последица възражението е
оставено без разглеждане и върнато.
Въззивният съд намира, че разпореждането е неправилно, по следните съображения:
По смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, „друго лице”, чрез което може да се връчи
съобщението, е пълнолетно лице от домашните или лице, което живее на адреса (т.е. в
същото жилище - къща или апартамент), като съобщението може да се връчи на това друго
лице, само ако то е съгласно да го приеме (чл. 46, ал. 1 ГПК). При действащия ГПК отпадна
възможността съобщението да се връчи при отказ на друго лице, освен на страната (чл. 44,
ал. 1 ГПК).
Анализът на предприетите действия по изпращане на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника Д.С. сочи, че не са изпълнени правилата на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК за
надлежното й връчване, а следователно и приложената към нея заповед за изпълнение.
Поканата не е връчена нито лично на адресата, нито е връчена на друго лице по чл. 46, ал. 2
ГПК, което е съгласно да го приеме. Следователно връчването на 15.01.2019г. на поканата за
доброволно изпълнение на длъжника е нередовно. Длъжникът е бил редовно уведомен за
заповедта за изпълнение на 15.02.2019 г., когато лично й е връчена призовка за
принудително изпълнение, от когато е започнал да тече 2- двуседмичният срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК, който е спазен с подаване на възражението от 22.02.2019г.
Предвид изложеното, съдът намира за установено наличието на сочените от
жалбоподателя пороци при връчването на заповедта за изпълнение на длъжника на
15.01.2019г. Частната жалба е основателна, а обжалваното с нея разпореждане подлежи на
отмяна и подаденото възражение вх. № 5825/22.02.2019г. от Д. С. С. срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК следва да
бъде прието на посоченото основание. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд за
2
изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по отношение на заявителя.
По аргумент от чл. 420, ал. 1 ГПК, доколкото в случая се касае до заповед за
изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, т.е. до приложението на чл. 417, т. 10
ГПК, следва, че със самото депозиране на възражението от длъжника по силата на закона
изпълнението се спира, като в тази хипотеза длъжникът е освободен от представяне на
писмени доказателства или гаранция, както и не е нужно да се прави изрично искане за
спиране. Същевременно дори и при хипотезата на чл. 417, т. 10 ГПК за спиране на
незабавното изпълнение следва да се постанови надлежен съдебен акт, тъй като практиката е
наложила да се постановява определение за спиране и тогава, когато спирането не е
обусловено от преценката на съда /Опр. № 415 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 375/2009
г., I т. о., ТК и др./.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.03.2020г. по ч.гр. д. № 6220/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение вх. №
5825/22.02.2019г. от Д. С. С., ЕГН ********** от *** срещу заповед № ***г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6220/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник.
СПИРА на основание чл. 420, ал. 1 ГПК незабавното изпълнение на издадената
заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз
основа на заповедта изпълнителен лист от ***г., постановени по ч. гр. д. № 6220/2018 г. по
описа на Районен съд - Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на производството и
изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3