Р Е Ш Е Н
И Е
№2545/23.6.2020г.
Гр.Варна,23.06.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и девети май през през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 18 078 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството по
делото е образувано по предявена във ВРС на 30.10.2019 г. искова молба от ищеца И.С.А., ЕГН **********, с адрес на обекта /обекта на потребление на
ел.енергия/ *** и адрес в ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат от АК * Р.С. против ответното дружество „Е. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***.
Предявеният от ищеца
против ответното дружество отрицателен установителен иск е с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане да бъде постановено Решение, по силата на което
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 4 313,14
лева под формата на корекция от ответното дружество за обект, находящ се в ***
за периода от 28.04.2016 г. до 12.06.2019 г. по фактура № **********/25.09.2019
г. за клиентски номер *** и абонатен номер ***.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Р.С.,
че е потребител на доставяната от ответното дружество ел. енергия в посочения
недвижим имот. Сочи, че ответникът е коригирал сметката му за потребената ел.
енергия в обекта на потребление на ел.енергия в гр. В., за периода от
28.04.2016 г. до 12.06.2019 г. за което била издадена фактура №
**********/25.09.2019 г. на обща стойност 4 313,14 лева. Корекцията била
извършена в резултат на проверка точността на измерване на СТИ обслужващо
процесния обект на потребление, извършена от служители на „Е. С.” АД/ дружество
с предходно наименование „Е. П. М.” АД. Спирайки се на правната рамка уреждаща правотношението по доставка, продажба и заплащане на цена
на потребена ел.енергия, ищецът ясно сочи в исковата си молба, че за него е
налице правен интерес от водене на иска поради факта,че при неплащане на
исковата сума електрозахранването до обекта му може да бъде спряно без
предупреждение. По същество в исковата молба ищецът оспорва законосъобразността
на съставения за проверката констативен протокол. Сочи, че в процесния период
не е потребена такова количество електроенергия в имота му. Оспорва
законосъобразността на корекционна процедура. Поддържа, че към процесния период
нито законът, нито ОУ са уреждали ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция или за установяване неправилно и неточно измерване или неизмерване.
Сочи, че ответникът е длъжен да поддържа СТИ в изправност. Поддържа, че Законът
за енергетиката не предвижда обективна безвиновна
отговорност за потребителя в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Е. С.” АД, гр. В., чрез процесуалния му представител – адв.Н. Г. от *АК. В отговора на искова
молба ответникът потвърждава
обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за
продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е била извършена
проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена
електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума
от 4 313,14 лв. По съществото на спора поддържа становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено
правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията
им се уреждат от Закона за енергeтиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. С.“ АД и ОУ на
ДПЕЕ на „Е.-П. П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Твърди се конкретно
в отговора на искова молба ,че на 12.06.2019 г.,в изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ,
била извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен
констативен протокол от служителите извършили проверката –т.е. служители на Е.
С. АД. При извършените замервания на СТИ било установено, че в регистър 1.8.3
има показания в размер на 24652,310 кВТч.
Електромерът бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ –ГД МИУ – РО Р., където на 13.9.2019 г. била извършена
метрологична експертиза, като при софтуерно четене от страна на БИМ била
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е
наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на
дисплея. „Е. С.“ АД е съставило становище за начисление на ел. енергия от
19.09.2019 г., въз основа на което ответникът е издал фактурата от 25.9.2019
г.за сумата 4313,14 лв. По повод исковата сума ответникът сочи,че била
определена кат за начален период е бил взет деня след монтажа на електромера-
27.4.2016 г. а краен – датата на констатиране на вмешателството - 12.6.2019 г.
съобразно нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. В т. 8 от отговора на искова молба
ответникът е посочил че за определянето на тази сума по цитираната по-горе
фактура, ответникът изпратил на ищеца КП от техническа проверка и фактурата, в
изпълнение на нормата на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ.Въпреки че била извършено
начисление на измерена в невизуализиран регистър ел.енергия на осн. чл.55
ПИКЕЕ, ел.енергията натрупана в невизуализираните регистри, твърди ответникът
че е била реално доставена и потребена от абоната но не и заплатена. Ето защо в
условията на евентуалност ако ВРС не приеме, че исковата сума се дължи на осн.
чл. 55 ПИКЕЕ /действащи към датата на проверката/, се желае ВРС да отхвърли
иска като приеме, че сумата се дължи на осн. чл.183 ЗЗД, като в този смисъл
ответникът се позовава на мотивите на Решение 159/26.6.2019г. на Трето г.о. ГК,
ВКС.По изложените съображения ответникът „Е. С. „ АД моли предявеният иск да
бъде отхвърлен, като претендира присъждане на съдебно –деловодни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 29.05.2020 год.ищецът
представляван от адв. Р.С. желае ВРС да постанови
Решение, по силата на което да уважи предявения иск като основателен и доказан ведно
с присъждане на разноските по делото.Становището на ав.С.
е, че позоваването на разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в Държавен вестник бр.
35/30.04.2019 г. води до неравнопоставеност в правата на страните по договора,
а именно обогатяване на доставчика, който е подал електроенергия в двете
тарифни зони, а претендира плащане по по-високата цена за технологичен разход,
което от своя страна уврежда потребителя.Отделно от горното адв.С. моли ВРС да
съобрази и факта, че ищецът сключил
договор за цена на дневна и нощна ел.енергия - първа и втора тарифа, и дори не
бил запознат с факта, че електроенергията му ще се отчита по цени за
технологичен разход. Адв.С. е направила и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответното
дружество.
В същото съдебно заседание ответното
дружество, представлявано от адв. Н.Г. желае ВРС да отхвърли
предявения иск като счита същият за неоснователен и недоказан. За ответното
дружество, твърди адв.Н.Г.,че съществува законова възможност за коригиране
сметките на потребителите за минал период с новите ПИКЕЕ. Счита, че са налице
всички предпоставки за съставяне на Констативния протокол, както и за
извършване на самата корекция. Относно твърдението на адв.С., че се е стигнало
до неоснователно обогатяване, адв.Г. заявява,че вещото лице е отговорило, че
цената за технологичен разход е по-висока от нощната енергия, но същата е доста
по-ниска от дневната, така че счита процесуалният представител на ответника, че
не е налице такова неоснователно обогатяване, препращайки и към подробните
аргументи в отговора,с искане да бъдат възприети от съда. Обективирано
е искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски съгласно списъка
по чл. 80 ГПК в полза на ответното дружество .
Съобразявайки
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Спор няма между страните, че между ищеца и ответното
дружество съществува твърдяната договорна
връзка по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично
известни условия на договорите за продажба на електрическа енергия, както и че
процесната сума е определена от ответника, за което е издадена и съответната
фактура на стойност 4 313,14 лв. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК тези факти и обстоятелства са отделени за безспорни с доклада по делото а и
се доказват от всички писмени доказателства,ангажирани от ответника в срока по
чл.131 ГПК.Представените от ответното дружество с отговора на искова молба и
приобщени по делото като писмени
доказателства (заверени
за вярност с оригинала копия на Констативен протокол № 1105709/12.06.2019 г.;
Констативен протокол № 1799/13.09.2019 г. от метрологична експертиза на
средство за измерване от Българския институт по метрология; становище от
19.09.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол
№ 1799/13.09.2019 г., абонатен № ***, клиентски № *** и извършена техническа
проверка; фактура № **********/25.09.2019 г.; приложение А към фактура №
**********/25.09.2019 г.; писмо изх.№ 55139_КП1105709_2/25.09.2019 г. от „Е. С.”
АД; известие за доставяне; Констативен
протокол № 11172390/27.04.2016 г.) доказват
твърденията на ищеца ,че е била коригирана сметката му за потребление на
ел.енергия, че ответникът търси за заплащане паричното вземане, чиято дължимост
ищецът оспорва.Оставалите писмени доказателства като справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца към дата 13.11.2019 г. за клиент с клиентски № ***
и извлечение фактури и плащания за период към дата 12.11.2019 г. за клиент с
клиентски № *** са пряко ирелевантни към предмета на спора,т.к. свидетелстват
за това какво количество ел.енергия е потребявал
ищеца в минали периоди от време и какви суми е дължал и плащал за потребявана
ел.енергия .
При така
установеното по делото и отделените за безспорни факти и обстоятелства се
налага извода, че спорът между страните
е дали ищецът дължи на ответника исковата сума, за която ответникът е издал
спрямо ищеца първичен счетоводен документ –данъчна фактура. За да бъде даден
отговор на този въпрос а и за цялостното изясняване на фактическата страна по
спора по делото е допусната,изготвена и приобщена по надлежния ред съдебна електротехническа експертиза .
От
заключението на вещото лице инж.Н.В. по допуснатата СЕТЕ / л. 46-49 /се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства
:
На 12.06.2019 год.е била извършена проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с фабричен номер *** – тип „I.”
** -*** с ток 5/85 А
.Проверката няма спор, че е била проведена на адреса на потребление на
ел.енергия, като резултатите са били обективирани в Констативен протокол № 1105 709 на „Е. С.” АД.Видно от КП на „Е.
С.” АД /л. / - проверката е била извършена без участието на абоната или на
упълномощен от него представител, но
с участието на свидетел / съседи на абоната- съгласно вписването в КП /. В КП,
в раздел Втори служителите на електроразпределителното дружество са вписали
следните показания на електромера по отделните тарифи : 1.8.1 –001 457 кВт, 1.8.2 – 001 645 кВТч, 1.8.3 –
024 652 кВТч и 1.8.4 - 000 000 кВТч и 1.8.0 – 027 754 кВТч,
както и че СТИ е демонтиран, запечатан с пломба и предаден за експертиза в БИМ.
Установява
се от заключението на вещото лице, че по същество и вещото лице се е позовало
на приобщените по делото писмени доказателства,описани подробно по-горе.Въз
основа на КП от проверката на СТИ и на КП от метрологична експертиза на СТИ, обективирана
в КП на БИМ – ГД МИУ Р. № 1799/13.09.2019 г., в.л. инж.В. стига до извода, че е
налице софтуерно претарифиране по отделните регистри, както е било въздействано
през инфрачервения порт на електромера .В.л. сочи ,че е налице осъществена
външна намеса в софтуера на електромера в тарифната схема и наличие на
преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 24 652 кВТч,която
ел.енергия не се визуализира на дисплея и действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа
1.8.3 ТЗ .Констатациите на вещото лице в СТЕ, релевантни към правилното
разрешаване на спора по същество са,че ел.енергията от общо 24 652 кВТч /по трета тарифа /е отразена и във приложената по
делото фактура № 0105 9821 34 от 25.09.2019 г.на стойност 4 313,14 лева
.Отделно от горното от т.1 от СЕТЕ /л.48 –ми/ се изяснява ,че процесния
електромер е от одобрен тип и в метрологична годност до 2022 г.
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в
открито съдебно заседание, се доизясняват и други относими към предмета на
спора по същество факти и обстоятелства а именно : На първо
място от разпита на вещото лице, както и от прочита на КП от проверката и КП на
БИМ,се констатира ,че в исковата сума е определена от ответното Е. С. АД при
приложението на така наречените нови
ПИКЕЕ .Т.е. ПИКЕЕ които могат да бъдат прочетени на интернет страницата на
ответника. Във връзка именно с приложимостта и действието на новите ПИКЕЕ в.л. В.
пояснява в разпита си ,че процесният електромер е под 100 kW
като мощност и поради това няма нужда от измервателно досие, както е записано в
чл. 32 или 33 от ПИКЕЕ.Вещото лице инж.В. не отрича,че по новите ПИКЕЕ периодът
за който може да бъде извършена служебна корекция от ответника е много
голям,като сочи ,че е в случая е опреден от момента на монтажа на електромера до демонтажа.Подпериодите в
становището / л. 28 –ми/ заявява в.л., че са математическо изчисление поради
простата причина, че за този 3-годишен период натрупаните количества
електроенергия са разделени на броя на дните и съответно са умножени по броя на
дните на съответните подпериоди или това са аритметично получени цифри, данни.Ясно
е обяснено от вещото лице, че не може да бъде установен началният период на твърдяната за
доставена ел.енергия,както и че не може да бъде установен и часовият диапазон, в който е доставена
или консумирана електроенергия.По отношение на цената за технологичен разход ,в.л.пояснява,че
тази цена е по-висока от нощната тарифа,
но пък за сметка на това е по-ниска от дневната, която е около 22 ст. в
момента, а цената по технологични разходи е около 18-19 ст.И на последно зададен и от съда въпрос вещото лице отговоря, че в случая
не е редовен отчет, а корекция по новите ПИКЕЕ, но това е реално потребена
енергия.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявеният
от ищеца И.А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да установи със СПН несъществуването
в полза на ответното дружество – „ Е. С. „ АД на претендираното от последното
вземане в размер на 4 313,14 лева. При предявеният отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе
да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе
и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.Ответната страна следваше да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в качеството си доставчик на
електроенергия е доставила определеното количество електроенергия, така както е
посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по
делото, че страните се намират в договорна връзка както и че ищецът А. е
потребител на ел.енергия а ответното дружество му доставя ел.енергия на адреса
на потребление представляващ недвижим имот – апартамент, находящ се в *** .
Изяснено е
по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата
СТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена),
че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 12.06.2019./видно от л. 21,22 от делото/.Не е спорно
по делото, че на посочената дата 12.06.2020 г.служители на ответното дружество –
„Е. С.” АД / Е. С. АД –дружество с предходно наименование „Е. - П. М.” АД/ са извършили
проверката на обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че в СТИ
с фабричен номер *** – тип „I.” ** -***
с ток 5/85 А е било открито наличие на преминала
ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 –
1.8.3 .От отразеното в КП е видно, че същото това СТИ е било демонтирано за
експертиза а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе
посочено и по-горе, страните не спорят, че КП за проверката на електромера е
бил съставен от служители на Е. С. АД,без присъствието на абоната. Установява
се безспорно по делото, че СТИ, което е обслужвало адреса на потребление на
ел.енергия, е било демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния
ред за метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ” – РО Р., резултатите
от която експертиза са обективирани в протокола на БИМ от метрологична
експертиза № 1799/13.09.2019 г./ л.23,24 от делото/. Във основа на така
извършената проверка на СТИ, констатациите в КП на Е. С. АД и Експертизата на
БИМ от страна на Е. С. АД е било изготвено Становище / л. 28/ за
определяне на количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да
заплати след разчитане на данните в регистър
1.8.3. и на абоната - потребител /ищеца / е била издадена от ответника
фактурата от дата 25.09.2019 г./л.27 -30
/ за сумата от 4 313,14 лв.с
начислен ДДС.Тази сума е била определена за периода от 28.04.2016 г. – 30.06.2019 г., считано от датата на първоначалния
монтаж на процесния СТИ до датата на проверката на СТИ или за период от три
години назад във времето.
Безспорно
според настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие
върху СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане
на потребена, но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
от проверявания СТИ.Спорът е дали ответното дружество „Е. С. „АД има право да
търси заплащане на исковата сума и ако това е така дали действащите ПИКЕЕ на
които ответникът се позовава обуславят дължимостта на исковата сума .
От
съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства
съдът извежда извода, че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет
на исковата претенция е било доставено на ищеца за релевирания период.Установяването
на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ,
в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по
делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото
не е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни
предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което
съдът намира,че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на
служителите на „Е. С. ” АД . На следващо място видно и от материалите по делото,включително
и от СТЕ , заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за
обективно и компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е
била определена съгласно действащите към
момента нови ПИКЕЕ и то за период от
три години . По същество на правния спор ВРС отчита факта,че предходните ПИКЕЕ
са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили две отделни административни
дела и към момента действат новите правила за измерване на количеството
ел.енергия .
На
интернет страницата на ответното дружество са публикувани ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, Издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, Обн.
ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г. от прочита на които се налага извода, че при
извършената проверка на процесния СТИ от 12.06.2019 год.именно това са били
действащите правила на които ответникът е могъл да се позове а и го е сторил за
да претендира за плащане от ищеца исковата сума.Разпоредбата на която се
позовава ответника е със следния текст –цитат от ПИКЕЕ : чл.55. (1) В
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване,операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри.(2) Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В конкретния случай,
ВРС приема,че на база само на Констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ за
ответника не е възникнало потестативното право да
коригира сметката на потребителя и ищец за минал период от време.Това е
така,защото КП е съставен без участието на потребителя и по този начин
потребителя е бил лишен от възможността да възрази против констатациите на „Е.
С. „ АД .От друга страна самия КП от проверка е частен документ и като такъв не
обвързва потребителя с констатациите .На следващо място ВРС приема, че дори и в
условията на евентуалност да се приеме че КП от проверката на СТИ обвързва
потребителя, то нормата на чл.55 ПИКЕЕ, така както е разписана, дори и да дава
право на „Е. С.„ АД да извършва едностранно корекция на сметка за потребление
на ел.енергия за минал период от време, не може да обоснове извод че е доказано
по несъмнен начин че исковата сума е дължима .Извода затова съдът прави на база
заключението на вещото лице по допуснатата СЕТЕ . Без съдът да игнорира факта
на установено софтуерно въздействие върху СТИ
счита,че при липсата на установен точен период в който е имало
пренасочване на ел.енергия от видим към скрит регистър,без установеност на
часовия диапазон в който е ставало това и при прилагане не на друг а на
тригодишен период от време за корекция на сметка, липсата на обективни данни за
количеството и периода в който е имало софтуерно претарифиране налага извода,че
ответникът не е установил и доказал при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на исковата сума – цена на доставена и потребена ел. енергия .Ето
защо, ВРС приема, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване наличието на фактическия състав на който се позовава в отговора на искова молба за да
търси за заплащане от ищеца исковата сума.
В
обобщение, съдът намира, че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
Приемайки
предявения отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан,
съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените
разноски по делото за които са ангажирани доказателства.Видно от приобщения по
делото на лист 50 - ти списък за
разноски по чл. 80 ГПК / неоспорен от ответника / ищецът
е посочил че претендира заплащане следните строени съдебно–деловодни разноски: 550,00
лева за заплатен адвокатски хонорар в брой и 180,53 лева за заплатена
държавна такса /ведно с преводната такса /.Цитираните два разхода са доказани и
по основание и по размер,поради което съдът присъжда на ищеца всички съдебно
деловодни разноски равняващи се на общо 730,53
лева ( седемстотин
и тридесет лева и петдесет и три стотинки ) на осн.чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И.С.А., ЕГН **********, с адрес на обекта /обекта на потребление на ел.енергия/ *** и адрес в *** и ответното
дружество „Е. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, че ищецът И.С.А.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е. С.” АД, ЕИК ***, СУМАТА в размер на 4 313,14 лева под формата на
корекция от ответното дружество за обект, находящ се в *** за периода от
28.04.2016 г. до 12.06.2019 г. по фактура № **********/25.09.2019 г. за
клиентски номер *** и абонатен номер ***, на основание чл. 124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА„Е. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е. С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** СУМАТА от общо 730,53 лева ( седемстотин и тридесет лева и петдесет и три
стотинки ) - сторените
от ищеца съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението
да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :