О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……………2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Писарова
т.д №1480 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по администриране на ВЖ вх.№271082/02.12.2021г.,
подадена от ответника по иска К.Е.Я., чрез адв.Я., срещу решение по ТД
№1480/2017г. на ВОС, ТО,
Едновременно с депозиране на ВЖ страната е
поискала с отделна молба вх.№271083/02.12.2021г. освобождаване от държавна
такса за ВЖ. Към молбата е приложена декларация за имуществено и семейно
положение на въззивника ведно с удостоверение за брутни месечни доходи към
датата на входиране на жалбата, считано от м.11.2020г.; решение по ГД
№1465/2016г. на ВРС, 26 състав по бракоразводно дело и присъдена месечна
издръжка за непълнолетно лице, в тежест на въззивника. С допълнителна молба от
16.12.2021г., в срока за изпълнение на съдебното разпореждане, въззивникът е
представил допълнително справка за получавано от съпругата му трудово
възнаграждение за периода от м.12.2020г. до настоящия момент; удостоверение за
сключен гр.брак както и договор за кредит ведно с погасителен план към него,
видно от който месечния бюджет се отежнява с внасяне както на вноската по
кредита от средно 530 лева, така и от месечна издръжка на непълнол.дете в
размер на 300 лева.
След служебно извършена справка в ТР по името
на въззивника съдът констатира нваличието на регистрирано еднолично дружество с
ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала и управител К.Я., за
което са подавани декларации по чл.38 от ЗСч за 2017 и 2018г., а считано от
2019г. не са обявени ГФО.
Съдът прецени, че молбите по чл.83, ал.2 ГПК
са постъпили в срока за отстраняване нередовността на ВЖ, от легитимирана
страна, чрез надлежно упълномощен проц.представител. Молбите са комплектовани с
декларация по чл.83, ал.2 ГПК и необходимите доказателства.
Компетентен да се произнесе по искането за
освобождаване от държавни такси е именно съдът, който администрира жалбата
съгласно т.7 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното, като прецени и приложената
към молбата декларация от молителя, съдът намира, че въззивникът следва да бъде
освободен от задължението за плащане на дължимата по ВЖ държавна такса в пълен
размер, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Задължителната практика по приложение на
разпоредбата, както съдът е посочил и в предходно свое определение, е в смисъл,
че съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса
на основание чл.83, ал.2 ГПК, след преценка на удостоверените с декларация и
други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод
дали с оглед имущественото състояние, семейно положение, възраст, здравословно
състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса,
има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение
за внасяне на държавна такса за водене на делото. Ако констатира, че с молбата
по чл.83, ал.2 ГПК не са представени достатъчно доказателства за
обстоятелствата от значение за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да
укаже на страната да представи такива доказателства и едва тогава да се
произнесе по искането за освобождаване; преценката за наличие или отсъствие на
основание за освобождаване от такса е винаги конкретна, тъй като зависи от
специфични по естеството си обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК. Относно
освобождаването от държавна такса следва да се имат предвид и разясненията в
мотивите на т.12 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът
освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е
материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й
процесуални права по делото, в частност по жалбата.
След преценка на представените доказателства
съдът намира, че страната следва да бъде осъдена да заплати половината от
дължимата държавна такса в размер на 1894 лева като бъде освободена от внасяне
на разликата до пълния дължим размер от 3788 лева, на основание чл.83, ал.2 ГПК. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА въззивника К.Е.Я. от
внасяне на държавна такса в размер на половината от дължимата в общ
размер от 3788 лева, изчислена върху обжалваемата сума в левова равностойст към
02.12.2021г., или за сумата от 1 894 лева, по депозираната
ВЖ вх.№271082/02.12.2021г., депозирана по т.дело
№1480/2017г. на ВОС, ТО, на осн.чл.83, ал.2 ГПК.
Дължимата по жалбата държавна такса съдът
определя на остатъка от 1894 лева, за внасянето на която на страната ще бъде
предоставен допълнително срок след влизане в сила на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1
седмичен срок от уведомяване на страната с препис от същото с ЧЖ пред ВнАС.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: