Р Е Ш Е Н И Е
№ 1191
гр. Пловдив 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5517/2018 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-1030-005490/06.07.2018 г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Пловдив, с което на Ч.С.П. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.38 ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5
пр.4 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
Жалбоподателят Ч.С.П. се явява в съдебно заседание
лично и с упълномощен процесуален представител. Иска се от Съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода
на административното производство съществени процесуални нарушения, оспорва се
наличието на вина за настъпилото ПТП – според жалбоподателя и изложеното в
жалбата причина за настъпилото ПТП е била несъобразената скорост на другия
участник в произшествието.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Ч.С.П. *** е правоспособен водач на
моторни превозни средства от 1997 г., притежаващ придобити категории „В”, „М” и
„АМ”. До м. юни 2018 г. спрямо П. е имало издадени 2 наказателни постановления и
8 фиша за извършени от него като водач на моторни превозни средства нарушения
на правилата за движение.
На 01.06.2018 г. около 20.00 ч. жалбоподателят Ч.П. ***
лек автомобил „Опел” с рег. № *** като се движел по ул. „Гладстон” в посока от
изток на запад. При наближаване на кръстовището с ул. „Преслав” – „Т-образно”
кръстовище, П. се престроил в лявата лента на северната част на пътното платно
/в този пътен участък на ул. Гладстон” преди кръстовището с ул. „Преслав” –
след излизането от подлеза на ул. „Гладстон”, пътното платно на същата ул.
„Гладстон” било от две платна – северно и южно, всяко с по две ленти за
движение/, в която лява лента на северната част от пътното платно имало положена
пътна маркировка М10 – „Стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на
движение” – М10. Указва задължителната посока (посоки) на движение от
съответната пътна лента;” /чл.65 т.1 от ППЗДВП/, за задължителна посока за
движение направо. Улица „Преслав” била с по една лента в посока за движещите се
по нея, като за тези идващи в посока към кръстовището с ул. „Гладстон” действал
пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” /чл.45 ал.2
пр.2 от ППЗДВП/. Жалбоподателят П. не съобразил поведението си с пътната
маркировка, действаща за него като водач на пътното превозно средство за
мястото от пътния участък и посоката си на движение – не продължил задължително
направо от лявата си пътна лента на северната част на пътното платно на ул.
„Гладстон” в посока от изток на запад при навлизане в „Т-образното” кръстовище
с ул. „Преслав”, не съобразил и поведението си с насрещнодвижещите се –
идващите по ул. „Гладстон” в посока запад – изток и преминаващи през
кръстовището с ул. „Преслав”, като предприел маневра за обратен завой – за
завиване в обратна посока. В резултат на тази неправилно предприета маневра – в
нарушение на изискванията на чл.6 т.1 и на чл.38 ал.2 от ЗДВП, от страна на Ч.П.
възникнало пътнотранспортно произшествие между управлявания от П. автомобил
„Опел” с рег. № *** и насрещно и праводвижещ се с предимство по ул. „Гладстон”
в посока запад – изток автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, управляван от
свидетеля И.К.Д.. С предната част автомобилът „Мерцедес” с рег. № *** се ударил
в задната дясна част на автомобила „Опел” с рег. № ***, като по двете превозни
средства възникнали леки материални щети – по автомобила „Мерцедес” с рег. № ***
– счупена емблема отпред, леко надрана предна броня, а по автомобила „Опел” с
рег. № *** – счупен заден десен стоп. Двамата водачи П. и Д. нямали
първоначално разминавания относно причината за ПТП и на дошлия екип от Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, в чийто състав бил св. И.Н. – ***,
заявили, че ще съставят двустранен протокол.
Тъй като в следващите дни среща между водачите П. и Д.
по повод случилото се ПТП и документирането му не се състояла, била подадена
жалба до Второ РУ при ОД на МВР Пловдив, а оттам с работа по случая бил
натоварен служителят на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив св. Н.. В
процеса на работата си по случая св. Н. призовал двамата замесени водачи и на
25.06.2018 г. съставил протокол за ПТП – с № 1707373/25.06.2018 г., както и акт
– АУАН № 0692351/25.06.2018 г., спрямо жалбоподателят Ч.П., приемайки че
последният с поведението си на 01.06.2018 г. като водач на лек автомобил „Опел”
с рег. № *** е нарушил чл.38 ал.2 от ЗДВП и чл.6 т.1 от ЗДВП, състоящи се
според описаното в акта съответно в непропускане на насрещно движещ се лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № *** при завиване в обратна посока, както и в
неспазване на маркировка М10 /движение направо/. При предявяване на АУАН на нарушителя
П. последният вписал, че не е съгласен с констатациите по АУАН, че бил ударен
от другата кола, която се движела при несъобразена скорост и дистанция.
Допълнителни възражения в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление,
в което административно – наказващият орган при излагане на обстоятелствата на
нарушенията по чл.38 ал.2 от ЗДВП и чл.6 т.1 от ЗДВП изложил такива каквито
актосъставителят в АУАН. Между АУАН и НП имало различия при излагане на
обстоятелства относно мястото на нарушението – според актосъставителя
нарушителят П. е извършил при управлението на автомобил „Опел” с рег. № ***
процесните нарушения в гр. Пловдив ул. „Гладстон” кръстовището с ул. „Преслав”,
докато според административно – наказващият орган мястото е гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Преслав” и ул.
„Гладстон”. Нито в АУАН, нито в НП е описано по коя от двете улици на това
кръстовище – дали по ул. „Гладстон”, дали по ул. „Преслав” се е движел
нарушителят П. с управлявания от него автомобил, нито пък е била посочена
посоката му на движение.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Н., Д., АУАН, протокол
за ПТП, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, схема на
хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Д.
като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и с писмените
доказателства по делото относно релевантните с оглед на предмета на делото
факти и обстоятелства, неоспорени и от страните.
Като годно писмено доказателство се ползва от съда
АУАН № 0692351/25.06.2018 г., съставен от св. Н. – като редовно съставен АУАН,
ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито
констатации, макар и възразени не са опровергани чрез ангажирани доказателства
от която и да е страна по делото или служебно събрани от съда, няма и
доказателства внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесните нарушения.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя Ч.С.П. са
осъществени на 01.06.2018 г. в гр. Пловдив всички елементи от обективната и
субективна страна на административни нарушения по чл.38 ал.2 от ЗДВП и по чл.6
т.1 от ЗДВП като водач на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел” с
рег. № ***, тъй като около 20.00 ч. при навлизане по ул. „Гладстон” на
кръстовище – Т – образно, с ул. „Преслав”, движейки се в посока от изток на
запад в лявата лента на северната част на пътното платно не е изпълнил
задължението да пропусне насрещнодвижещо се с предимство пътно превозно
средство „Мерцедес” с рег. № *** при предприета от П. маневра за завиване в
обратна посока и в нарушение на задължение да съобрази поведението си с пътна
маркировка М10 – „Стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на
движение” – М10. Указва задължителната посока (посоки) на движение от
съответната пътна лента;” /чл.65 т.1 от ППЗДВП/, за задължителна посока за
движение направо, от което поведение е настъпило пътнотранспортно произшествие
по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП с повреди по пътните превозни средства.
Доказателствата по делото според съда са категорични
за осъществяването на нарушенията от страна на санкционирания, като за
безспорността на извършването на нарушенията от страна на П. съдът се позовава
както на АУАН, така и от показанията на свидетелите Н. и Д..
Въпреки извършването на посочените административни
нарушения, настоящата инстанция прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Ч.С.П.
с обжалваното НП № 18-1030-005490/06.07.2018 г. следва да отпадне като това НП
следва да бъде отменено и то изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Като
причина за този извод на съда е преценката за допуснати и то съществени в хода
на административното производство процесуални нарушения, ограничаващи правото
на защита на наказаното лице.
Както за актосъставителя, така и за административно –
наказващият орган законодателят е въвел задължения за излагане при съставяне
съответно на АУАН и на НП на обстоятелствата на нарушенията приети за извършени
от субектът на административната отговорност – в чл.42 т.4 от ЗАНН за
актосъставителя и в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за административно – наказващия
орган. Това излагане на обстоятелствата на извършените нарушения следва да е
ясно, пълно, сторено по такъв начин, че да се излагат всички обстоятелства от
значение за съставомерността на отделните нарушения, а и нарушителят да разбира
за какво се наказва.
В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП при
излагане на нарушенията по чл.38 ал.2 и по чл.6 т.2 от ЗДВП тези задължения на
актосъставител и административно – наказващ орган са изпълнени в пълния им и
изискуем се обем – в частност относно място на нарушение, местоположение в
конкретен пътен участък и посока на движение. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДВП
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;”, а според чл.38 ал.2 от ЗДВП „При завиване в обратна посока
водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.”. Както се
посочи и по – горе при излагане на обстоятелства относно мястото на нарушението
в АУАН и в НП се констатират различия, доколкото според актосъставителя
нарушителят П. е извършил при управлението на автомобил „Опел” с рег. № ***
процесните нарушения в гр. Пловдив ул. „Гладстон” кръстовището с ул. „Преслав”,
а според административно – наказващият орган мястото е гр. Пловдив на кръстовището
на ул. „Преслав” и ул. „Гладстон”, като нито в АУАН, нито в НП е описано по коя
от двете улици на това кръстовище – дали по ул. „Гладстон”, дали по ул.
„Преслав” се е движел нарушителят П. с управлявания от него автомобил, нито пък
е била посочена посоката му на движение. Улицата, по която се е движел
жалбоподателя П. като водач на управляваното моторно превозно средство
автомобил „Опел” с рег. № ***, а и посоката на движение е от съществено
значение да се посочи при излагане на обстоятелствата на процесните нарушения,
доколкото освен като място на нарушението е от значение и за останали елементи
от обективната страна на административните нарушения. Това е така, доколкото
пътна маркировка – М10 – „Стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на
движение” – М10. Указва задължителната посока (посоки) на движение от
съответната пътна лента;” /чл.65 т.1 от ППЗДВП/, за задължителна посока за
движение направо – като нарушена при осъществяване на състава на нарушението по
чл.6 т.1 от ЗДВП, има налична според съдържащата се по делото схема на
хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация само по пътното платно на ул.
„Гладстон” в зоната на кръстовището с ул. „Преслав” и то в лявата лента на
северната част от платното – при движение в посока изток на запад, и в дясната
лента на движещите се по южната част от платното в посока от запад на изток. По
ул. „Преслав” няма в зоната на кръстовището с ул. „Гладстон” такава пътна
маркировка М10 – „Стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на
движение” – М10. Указва задължителната посока (посоки) на движение от
съответната пътна лента;”, т. е. не би и могъл жалбоподателят да наруши чл.6
т.1 от ЗДВП като не се съобрази с пътната маркировка ако се е движел по ул.
„Преслав” за навлизане в кръстовището с ул. „Гладстон”. В обжалваното НП е
посочено, че П. управлява автомобила „Опел” с рег. № *** в гр. Пловдив на
кръстовището на ул. „Преслав” и ул. „Гладстон” – изложено по този начин се
създава невярно възпроизвеждане на факти и обстоятелства от обективната
действителност – че да се е движел по ул. „Преслав” за кръстовището с ул.
„Гладстон”. Улицата „Преслав” завършва на кръстовище Т – образно с ул.
„Гладстон” и няма продължение след кръстовището, т. е. ако водачът на
автомобила „Опел” с рег. № *** се е движел по ул. „Преслав” при навлизане в
кръстовището с ул. „Гладстон” той не би могъл да е извършител и на нарушението
по чл.38 ал.2 от ЗДВП, доколкото не би могло да има движещи се направо срещу
него, идващи от същата улица, която както се каза там няма продължение.
Всички обстоятелства относно улица, част от пътно
платно при навлизане в кръстовище, посока на движение – като част от
обстоятелствата на нарушенията по чл.38 ал.2 от ЗДВП и по чл.6 т.1 от ЗДВП се
изясниха едва в производството пред настоящата инстанция, като същите не са
били изложени според решаващия производството съдебен състав в достатъчна
степен в описателните части на АУАН и НП, като така ограничени описанията на
нарушенията се приема, че засягат правото на защита на наказаното лице,
лишавайки го от ясното и пълно разбиране на вмененото му за следващата му се
административна отговорност. Неизпълнението в пълен обем на задълженията в
чл.42 т.4 от ЗАНН за актосъставителя и в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за
административно – наказващия орган и допуснатото засягане поради това на
правото на защита на субектът на административна отговорност, дават основание
на Съда да приеме обжалваното наказателно постановление за порочно – издадено в
нарушение на изискванията на Закона, а като такова и следва да бъде
отменено.
С оглед на изложеното Съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-005490/06.07.2018
г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Ч.С.П. с
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение по чл.38 ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП и глоба в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.