Мотиви
към присъда по НОХД № 603 по описа за 2009г. на ШРС
На
23.04.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 121/2009г. по описа на ШРП, по който на 23.04.2009г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу П.Й.Г. с ЕГН **********,***
и П.О.М. с ЕГН ********** *** за извършено от тях престъпление от общ характер
наказуемо по чл.195 ал.1 т. 4 и т.5 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр. с
чл. 20 ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: през
месец декември 2008г. в с. Овчарово, след предварителен сговор между двамата в
съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 405 бр. цигли на обща
стойност 182.25 лв. от владението на Г.М. О. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за извършване на деянието е използвано МПС
и случаят не е маловажен.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт
обвинение по отношение на подсъдимите и предлага на съда да им наложи наказание
при условията на чл. 55ал.1 от НК в размер на 7 месеца лишаване от свобода с 3
годишен изпитателен срок при приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимите
Г. и М. се признават за виновни изказват съжаление и са съгласни с исканото от
страна на РП наказание. В последната си
дума отново изказват съжаление за извършеното от тях.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
П.Г. живее в имот стопанисван от пострадалия Г.О., находящ се в стопанския двор
на с. Костена река. В този имот О. отглежда животни. В замяна на предоставения
подслон и храна подсъдимия Г. помага на О. в отглеждането на животни. С другия
подсъдим М., Г. се е намирал в добри приятелски взаимоотношения и редовно се
срещали помежду си. При една от тези свои срещи през месец декември 2008г.
двамата подсъдими решили да си набавят парични средства като откраднат и
продадат част от циглите складирани в имота на О. ***. В изпълнение на взетото
от тях решение подс. Г. отишъл при свид. Й.П., която от своя страна съхранявала
ключовете на микробус “Мерцедес Бенц” с ДК № Н 1005 АТ, собственост на О. и
намиращ се в селскостопанския двор на с. Костена река. Подсъдимия Г. обяснил на
свидетелката, че О. го е изпратил за да вземе автомобила от стопанския двор в
с.Костена река, за да превози с него някои вещи. Свидетелката П. знаела от своя
страна, че подсъдимия помага на О. в работата му и не се усъмнила и предала
ключовите от автомобила. След като се снабдил с ключовете от автомобила Г.
намерил другия подсъдим М. и двамата с автомобила отишли в съседното село
Кладенец. Там намерили свидетеля М.А. и му предложили да му продадат цигли,
като го уверили, че циглите са тяхна собственост. Свидетелят А. се съгласил да
закупи циглите понеже му трябвали такива. След като уговорили продажбата на
циглите, двамата подсъдими се качили в микробуса и отишли в с. Овчарово. Там
двамата отишли до дома на свидетеля И.З., чийто имот се намирал близо до имота
на О. и го помолили да им помогне да натоварят циглите в микробуса. З. е бил
убеден, че О. е възложил на подсъдимия Г., двамата с другия подсъдим да
натоварят циглите в микробуса и да ги откарат в стопанския двор на с. Костена
река и поради тази негова убеденост им помогнал при товаренето. След като
натоварили общо 405 цигли, двамата обвиняеми ги откарали при в с. Кладенец
където предварително били уговорили продажбата им. Стоварили ги в двора на
свидетеля М.А.. От него получили 60 лева които поделили по-равно помежду си и
похарчили парите за алкохол. В последствие подс. Г. възстановил получената сума
на свид. А.. Откраднатите цигли също така били върнати на О..
От
заключението на назначената по отношение на подс. Г. съдебно-психиатрична
експертиза е видно, че същият страда от синдром на алкохолна зависимост, което
е психично заболяване в широк смисъл на думата. Приетият преди деянието алкохол
е довел подсъдимия Г. до обикновено алкохолно опиване, но в това състояние той
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си при извършване на деянието.
От
извършената по отношение на подсъдимия М. съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че приетият от него алкохол непосредствено преди извършване на
деянието го е довел до обикновено алкохолно опиване от лека степен и той е бил
годен да разбира постъпките си и да ръководи поведението си.
От
назначената по досъдебното производство и приета от съда съдебно-икономическа
експертиза става ясно, че стойността на отнетите цигли е 182.25 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на
подсъдимите Г. и М. дадени в разпита си като подсъдими пред съда и показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели М.А., И.З., Й.П. и прочеетните при
условията на чл. 281 ал.3 от НПК показания на пострадалия Г.О., дадени в
досъдебното производство, заключението на съдебно-оценителната експертиза за
оценка на движими вещи, приета от съда, заключението на съдебно психиатричните
експертиза по отношение на двамата подсъдими, също приети от съда, както и
приетите в съдебно заседание писмени доказателства и приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. От
събраните доказателства безспорно се установи извършеното от подсъдимите на
посоченото в обвинителния акт престъпно деяние. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения.
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите Г. и М.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението от
общ характер, наказуемо по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК с предмет на престъплението движими вещи на обща стойност 182.25 лв.,
защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи; * от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са отнели чужди
движими вещи с определена стойност – 182.25лв. от владението на другиго, като с
това са прекратили фактическата власт върху вещите, която до момента на
деянието се упражнявала от Г.О. – пострадал от деянието и са установили своя
фактическа власт върху тях, без съгласието на съответния свидетел;
- квалификацията по т.4 от НК е
налице, тъй като за извършване на деянието подсъдимите са използвали МПС –
микробус “Мерцедес Бенц”, като използването на моторното превозно средство
значително е улеснило и е способствало извършването на престъплението;
- квалификацията по т.5 от НК е
налице тъй като е извършено от две лица, сговорили се предварително за
осъществяване на съответната кражба и не представлява маловажен случай;
Квалификацията на престъплението
следва да се приложи във връзка с чл. 20 ал.2 от НК по отношение на подсъдимите,
тъй като са съучастници в извършването на това престъпление – и двамата са
участвали в самото изпълнение на престъплението
т.е. те са съизвършители по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК
*
субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица; подсъдимите не са имали
фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били
техен собственик;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл –
те са съзнавали, че лишават от фактическа власт владелеца на чуждите движими
вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели да
установят тази власт върху предметите на престъплението и да се разпореждат с
тях в свой интерес (имали са намерение противозаконно да ги присвоят) - т.е.
съзнавали са обществено-опасния характер на деянието и са целели настъпването
на обществено-опасните последици.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин, както и моментното състояние, в което са изпаднали
подсъдимите и което ги е мотивирало за извършване на деянието.
При
определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление
съдът прецени: степента на обществена опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като невисока, поради конкретната житейска ситуация в която се
изразява, степента на обществена опасност на подсъдимите - данните за личността
им, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
Съдът
преценява, че за подсъдимите Г. и М. са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – правят самопризнания, откраднатите
цигли са върнати на собственика, върнати са парите на свид. А., сравнително не
високата стойност на откраднатото, чисто съдебно минало по отношение на Г..
Отегчаващи
вината обстоятелства не се констатираха, освен предишни осъждания на подсъдимия
М..
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като
наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.т.1 от НК при наличието
на констатираните по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно: За престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода” за срок от една до десет години, което на основание чл.
55 ал.1т.1 от НК следва да се определи под най-ниския предел.
Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по отношение на двамата
подсъдими. По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”,
съдът взе предвид гореизложените обстоятелства и счита, че са налице всички
законови предпоставки за приложението на чл. 66 от НК по отношение на двамата
подсъдими и че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36
от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, така че условното
осъждане при условията на чл. 66 ал.1 от НК ще бъде достатъчно средство за
превъзпитание на подсъдимите. В този смисъл съдът определи на двамата подсъдими
изпитателен срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила. Така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита, че така
определените наказания ще въздействат предупредително върху осъдените и ще им
се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимите направените деловодни разноски, съгласно чл.189 ал.3 от НПК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: