№ 1677
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110204967 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № Р-10-58/17.03.2025 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор” Д.Й., с което на
ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал.
1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ
във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 (четири
хиляди) лева за нарушение на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество, в която се прави искане за
отмяна на така издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди
се още, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая е налице
повторност, както и че в наказателното постановление липсва описание на обстоятелства,
въз основа на които нарушението е квалифицирано по по-тежко наказуемият състав за
нарушение, извършено при условията на повторност. Твърди се при условията на
евентуалност, че в случая не е следвало да се приложи по-тежкият състав по чл. 644, ал. 2 от
КЗ, а е следвало да се наложи наказанието, предвидено в първата алинея, тъй като е бил
неправилен изводът на административнонаказващия орган за извършване на нарушението
при повторност и съответно квалифицирането му по чл. 644, ал. 2 от КЗ. Сочи се, че в хода
на производството са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Сочи се, че е нарушена
1
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наведени са аргументи, че наложената санкция не
съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че
АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не издава наказателно постановление, тъй
като процесните нарушения били явно маловажни, от тях не са настъпили
общественоопасни последици и към момента на издаване на наказателното постановление
застрахователното обезщетение е било изплатено. Иска се отмяна на НП, евентуално да се
преквалифицира нарушението от такова по чл. 644, ал. 2 КЗ в такова по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ
и да се определи санкция в минимален размер.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Палозова,
оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя пледира наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че нарушението е
доказано по несъмнен начин и случаят не е маловажен. Представя писмени бележки и моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /17.03.2025 г./,
датата на връчване на същото /27.03.2025 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него
/27.03.2025 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от
връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява, че в КФН, управление „Застрахователен надзор”, е
постъпила жалба с вх. № 91-02-938 от 24.10.2024 г. от М.К.Б., който възразил срещу забавено
произнасяне по предявена пред ЗД „Бул Инс“ АД претенция № ********** на основание
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обективиран в полица № BG/02/122001978343.
По повод подадената жалба била извършена проверка, като в хода на последната била
изискана документацията във връзка с предявената претенция.
От приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че
на 04.10.2023 г. М.К.Б. е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
поради настъпило на 27.06.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени увреждания на застрахования лек автомобил на жалбоподателя марка и модел
„Тойота Ярис“ с рег. номер **********. Претенцията получила номер **********, като На
08.012024 г. застрахователното дружество изискано информация от МВР и на същата дата
уведомил жалбоподателя за това. Съгласно депозираното в КФН становище на
жалбоподателя на последния не са били предоставени писмени доказателства за вината на
другия участник в ПТП, както и данни за банковата сметка, на която да бъде изплатено
2
претендираното обезщетение. Застрахователят е следвало да се произнесе в тримесечен срок
от предявяването на претенцията 04.10.2023 г., но не по-късно от 04.01.2024 г., като
определи и изплати размер на обезщетение или мотивирано откаже да изплати такова, както
правилно е определил АНО. В случая ЗД „БУЛ ИНС“ АД не се е произнесло и към
06.11.2024 г. по претенцията. След като констатирал, че застрахователното дружество не се е
произнесло всрока по закон за това, актосъставителят приел, че е налице извършено
нарушение, а като дата на извършването му била определена 05.01.2024 г. – денят, следващ
последния ден от срока, в който е следвало да има произнасяне.
Констатирайки горното, свид. В. Ш. съставил на ЗД „Бул Инс” АД АУАН № Р-06-
442/12.12.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ, извършено
на 05.01.2024 г.
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното Наказателно постановление
№ Р-10-58/17.03.2025 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор” Д.Й., с което на ЗД „БУЛ
ИНС” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19
от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във
връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 (четири
хиляди) лева за нарушение на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства -
показанията на свидетеля В. Ш., материалите по преписката на КФН, съдържащи всички
необходими книжа за установяване на фактите, свързани със завеждането на претенцията по
щетата, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за
установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата
констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят
по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
3
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин
изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на
извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са
нарушените законови разпоредби. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Нормата на чл. 496, ал. 1 и ал. 2 от КЗ предвиждат за застрахователя задължение за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
В случая претенцията е била предявена на 04.10.2023 г. Наказващият орган правилно е
приел, че в случая този срок е бил до 04.01.2024 г. (четвъртък) вкл. и не е бил спазен от
жалбоподателя, като нарушението е извършено на 05.01.2924 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна
квалификация на деянието, тъй като последното правилно е квалифицирано като нарушение
на нормата на чл. 496, ал.2 във вр. с ал. 1 от КЗ.
Осъщественото нарушение е формално и е обективно извършено с непроизнасянето на
застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. Ето защо нарушението е доказано от
обективна страна.
Относно квалификацията на нарушението като повторно настоящият съдът намира
изложените в жалбата възражения за неоснователни. Съгласно чл. 644, ал. 2 КЗ „При
повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 (за физически лица) е от 1000 до 6000 лв., а
по ал. 1, т. 2 (за юридически лица) - от 2000 до 40 000 лв.“. Легална дефиниция на повторно
нарушение се съдържа в пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ - извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.
Нарушението е правилно квалифицирано като извършено при условията на повторност, тъй
като от данните по делото се установява, че санкционираното дружество е било с наложена
4
санкция за нарушение по чл. 496, ал. 2 от КЗ – същото по вид нарушение, за което е било
санкционирано с НП № Р-10-299/14.12.2022 г., влязло в сила на 02.06.2023 г., тоест в
едногодишен срок от влизането му в сила е било извършено нарушението, разглеждано в
настоящото производство.
На първо място, видно от текста на НП № Р-10-299/14.12.2022 г., влязло в сила на 02.06.2023
г., на което се е позовала въззиваемата страна в наказателното постановление, същото е
издадено на застрахователното дружество за нарушение на 496, ал. 2 от КЗ и касае липса на
произнасяне в срок по претенция във връзка с увреждане на автомобил от лице, което е
застраховано със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
жалбоподателя. Тоест, нарушението е същото по вид като процесното и в тази връзка
твърдения за липса на идентичност на правната квалификация са голословни. Видно от
представено копие на Решение № 1271/17.03.2023 г. по НАХД № 20221110216629 по описа
за 2022 година на Софийски районен съд, 19 състав и Решение № 3617 от 02.06.2023 г. на
Административен съд – София град по КНАД номер 3480 по описа за 2023 г., на 02.06.2023
г. НП № Р-10-299/14.12.2022 г.е влязло в сила. С оглед на изложеното процесното
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходното НП.
На следващо място, повторността по смисъла на пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ е квалифициращ
белег на нарушението и се отнася до прилагане на санкционната разпоредба при определяне
и налагане на наказанието, което е в компетентността на административнонаказващия орган,
а не на актосъставителя. Окончателната правна квалификация, респективно юридическото
обвинение, се формулира с НП с оглед на събраните в хода на производството доказателства,
които няма как да са били известни при образуването на административнонаказателното
производство. Фактът на повторност е относим към определяне на съответното наказание и
тъй като АУАН няма санкционен характер и не съдържа санкционна част, не е необходимо и
в неговото съдържание да бъде отразено, че нарушението е в условията на повторност. По
тази причина не е възможно това обстоятелство да бъде посочено още при съставяне на
АУАН, а също така не е предвидено и сред реквизитите на акта, регламентирани в чл. 42 от
ЗАНН. Въпросът за повторност на нарушението е въпрос относно вида и размера на
наказанието, което съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН е задължителен реквизит на НП.
Констатация за извършване на нарушението при условията на повторност се съдържа в
наказателното постановление, съдържа се и позоваване на НП № Р-10-299/14.12.2022 г., с
което жалбоподателят е санкциониран за предходно нарушение от същия вид, като препис от
цитираното наказателно постановление и съдебните актове, относими към преценката за
влизането му в сила са приложени в административнонаказателната преписка.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 4000 лв,
съдът намира следното:
5
Нормата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ сочи, че на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на разпоредбите на КЗ, на актовете по прилагането му или на
пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-
председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице
или едноличен търговец, а за повторни нарушения по ал. 1 от същия член – в разпоредбата
на чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ се предвижда налагане на имуществена санкция от 2000 до
40000 лв. В случая отегчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство е непроизнасяне
по претенцията в продължителен срок от поне десет месеца. Наложената имуществена
санкция е в размер на от 4000 лв. и съдът я намира за съответна по тежест на извършеното
нарушение.
Неоснователни са исканията на жалбоподателя, обективирани в жалбата, за
преквалифициране на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ по причина, че тази санкция е
предвидена за физически лица, каквото жалбоподателят безспорно не е. Съгласно чл. 27, ал.
1 от ЗАНН „административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение“, а чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН „в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината
при осъществяване на тяхната дейност“. По делото са налице и безспорни данни за
извършване на нарушението при условията на повторност, поради което правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 2 вр. чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че извършените административни
нарушения се явяват маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН гласи: „За маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание”. Съгласно легалната дефиниция на параграф 1, т. 4
от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от съответния вид”.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
мотивирани от жалбоподателя с факта, че в резултат от нарушението не са настъпили вреди.
Процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на администрадминистативно нарушение от съответния
вид. Нарушението е извършено в условията на повторност и отразява трайна тенденция
дружеството да нарушава сроковете за изплащане на обезщетения на увредените лица и като
6
цяло уврежда обществените отношения по предоставяне на застрахователни услуги и
осигуряване на застрахователно покритие на застраховани рискове. В случая, нарушението е
продължило немалък период от време – минимум 10 месеца, през който потребителят не е
бил обезщетен за понесените от него вреди. В тази връзка не се приема от настоящия състав
аргументът на жалбоподателя, че за потребителя на застрахователни услуги не са настъпили
вреди. Забавеното произнасяне по претенцията несъмнено е накърнило интересите му.
Поради това процесното нарушение не се откроява с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от същия вид и не може да бъде квалифицирано като
маловажно.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, като намира
същата за основателна. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
нейният размер следва да бъде определен с оглед минимума по чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК
в размер на сумата от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-58/17.03.2025 г., издадено от
Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор” Д.Й., с което на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл.
644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на
КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на сумата от 4 000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 496, ал. 2 вр.
ал. 1 от КЗ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН, да
заплати в полза на КФН сумата в размер на 80 (осемдесет) лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-дневен
7
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8