Решение
гр. С., 8.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4411
по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК
и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищците И.К.В. и Е. К. П. твърдят, че по наследство и
реституция (ex lege по
силата на ЗВСОНИ и ЗОЕГПНС) са собственици на ½ ид.ч. от магазин,
находящ се на партерния етаж на триетажна външна къща на бул. В. № **, със
застроена площ от 76, 03 кв.м., състоящ се от търговска зала, пробни кабини на
второ ниво, коридор, санитарен възел, с представена схема и идентификатор
68134.102.14.1.1, заедно с 9, 67 % ид.ч. от общите части на сградата и мястото,
цялото с площ от 380 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2, кв. 391, по плана на
гр. С., м. Ц., с подробно описани съседи в исковата молба, с идентификатор на
имота 68134.102.14. Поддържат, че по отношение на този магазин не е проведена законосъобразна
отчуждителна процедура и реституцията досежно същия настъпва по силата на самия
закон. Посочено е, че без
да е титуляр на правото на собственост, на 3.12.2004 г. ответникът „Т. – Т.” АД
чрез замяна е прехвърлил на другия ответник „Х. Х.– І” АД 24/40 ид.ч. от
описания магазин. При условията на евентуалност ищците твърдят, че са
собственици на процесния имот по силата на добросъвестно давностно владение от
1994 г. Молят да се признае за установено по отношение на ответните дружества,
че ищците са собственици на ½ ид.ч. от описания имот. Претендират и
отмяна на нотариален акт, с който е извършена замяната между ответниците.
Ответниците „Т. – Т.” АД и „Х. Х.– І” АД оспорват исковете.
Твърдят, че в случая се касае до два магазина – северен и южен, собственост
преди отчуждаването на наследодателя на ищците М.Ю.. Сочат, че магазин с площ
от 16 кв.м. е възстановен на ищците, но вторият магазин от външната къща – с
площ от 24 кв. не е възстановен на наследниците на Ю.. Предвид извършено
преустройство твърдят, че ищците са собственици само на 16/40 ид.ч. от
преустроения магазин, целият с площ от 76, 03 кв.м. Останалите 24/40 ид.ч. не
им принадлежат, а са собственост на „Х. Х. – І” АД. Оспорват и твърденията за
изтекла придобивна давност в полза на ищците, като сочат, че в тяхна полза не е
изтекъл срок от 5 години за добросъвестно владение, респ. 10 г. за
недобросъвестно. Претендира да се постанови решение, с което да се признаят
само частично правата на ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От удостоверение от 23.10.2002 г. е видно, че М.И.
Ю. е оставил след смъртта си за свои наследници внучката си С. М. И. и ищците Е.
К. П. и И.К. В., също негови внуци, като деца на дъщеря му Н. М. Г..
Не се спори, че с крепостен акт наследодателя М.И.
Ю. е закупил през 1910 г. празно дворно място с площ от 374, 52 кв.м., в което
според одобрения на 23.06.1911 г. архитектурен проект за къща, находяща се на ул. „М.Л.”, в гр. С., и издадения позволителен
билет № 371/1911 г., е предвидено изграждане на жилищна сграда, разположена по
лицето на дворното място, с два магазина на партерния етаж, три стълбищни
клетки, две стаи, тоалетна и общо преддверие и коридори. Двата магазина са
предвидени по лицето на сградата, всеки от тях със самостоятелен вход от
улицата, както и с достъп до общото преддверие пред стълбищните клетки,
посредством три броя вътрешни стъпала.
По-късно е бил одобрен нов архитектурен проект от 11.06.1914
г. за нова постройка на М.Ю., находяща се в гр. С., на ул. „В.” № ** с позволителен билет №
332/1914 г., според които е предвидена за изграждане триетажна сграда,
разположена в дъното на същия имот, зад съществуващата вече сграда,
построена по лицето на имота. Съгласно проекта, новата сградата е жилищна
и се състои от сутерен и три жилищни етажа с по един апартамент на етаж, с
еднакви разпределения.
Установява се, че с Министерско постановление № 77
от 4.08.1949 г. е извършено отчуждаване на имот на М.Ю., като според протокол -
опис от 05.11.1949 г. се касае за обекти, в гр. С., на бул. „С.” № **, разположени
в партера на външната къща - магазин 4/4 м., южния от входа на двора,
две стаи зад магазините с вход откъм двора - коридор, стая - югоизточно
изложение, стая - източно изложение. В протокола е посочено, че северната стена
на магазина е разбита за свързване със съседния магазин. Приложен е и АДС №
1108/05.11.1949 г., с който е актуван за държавен (на основание ЗОЕГПНС) единият
магазин и двете стаи зад магазините и първият етаж от външната къща на бул. „С.”
№ **, С., като е посочено, че външната къща се състои от партер с два магазина
и две стаи зад тях, и два етажа с две жилищни помещения. Посочените помещения
са описани и в Решение за отчуждаване от 09.12.1949 г. на Софийската комисия по
чл. 11 от ЗОЕГПНС, като е отразено, че се отчуждават също и принадлежащите към
тях съответни части от сградата, както и 17/100 ид.ч. от общите части на
сградата и от мястото, ..., четиристайния апартамент в партера и
четиристайния апартамент в първия етаж на вътрешната къща на бул.
„С.” № **, в гр. С.. В цитираното решение е вписано, че не се отчуждават магазина
(парфюмерия), граничещ със сградата на Д.А., на бул. „С.” № **.
По делото е представен АДС № 6524/19.03.1970 г., с
който е актуван за държавен имот, съставляващ магазин, на бул. „В.” № **,
застроен на 16 кв.м., състоящ се от две помещения, със съответните идеални
части от общите части на сградата и от мястото. В акта е отразено, че
недвижимият имот е собственост на ДПУ „Ф.М.”, а като основание е посочена
Заповед № 27/30.06.1961 г. на ИК на СГНС, писмо III 4606/27.ІХ.1969 г. на ДПУ „Ф.М."
и чл. 21 от ПДИ, считано от 1961 г.
В оценителен протокол по рег. пр. № 270/1969 г. е
дадена оценка на имота, с пл. № 2 от кв. 391, по плана на гр. С., м. „Ц.”,
отреден по регулация, съгласно Заповед № 576/19.12.1969 г. „за административна
сграда на Държавно търговско обединение", като е отбелязано, че
отчужденият имот е собственост на М., Н. и Г. Ю.и и „С.". В документа е отразено още, че в дворното
място е изградена масивна, ч.ж.б. жилищна постройка с магазин в партера,
построена през 1911 г. в лицевата част на имота (посочена в т. 2) , както и
построена през 1914 г. масивна, ч.ж.б. постройка, в дъното на имота (посочена в
т. 3). Протоколът съдържа оценка на магазин от 87 куб.м., находящ се в лицевата
къща, магазин от 106 куб.м., находящ се в лицевата къща и магазин от 80 куб.м.,
находящ се в лицевата къща. В същото време, според структуриране на документа с
точки и подточки от римски и арабски цифри, оценката на част от магазин от 80
куб.м. (посочен, че се намира в лицевата сграда) може да се отнесе към
жилищната сграда в дъното на имота, собственост на Г. Ю..
Представен е акт № 6672 от 20.08.1970 г., изготвен
във връзка с рег.пр. № 270/69 и § 100 от ППЗПИНМ за одържавяване на триетажните
масивни жилищни постройки в лицевата част и в дъното на имот на
ул. В. № **, заедно с дворно място от около 375 кв.м., съставляващо им.пл. № 2,
кв. 391, м. Ц., за административна сграда.
Видно от Заповед № РД-57-1186 от 6.04.1993 г. на
кмета на С. е наредено да се отпише от актовите книги акт № 1108 от 5.11.1949
г. и да се предаде на наследниците на М.И.
Ю. владението върху един магазин, двете стаи зад магазините, първия етаж
от външна сграда, както и партерния и първия етаж от вътрешната
сграда на бул. В. № **, заедно с принадлежащите им ид.ч. от общите части на
сградата и мястото.
Във връзка със заснемане за узаконяване, през март
1998 г. е изготвен архитектурен проект за магазин „Аркадия”, бул. „В.” № **, от
който е видно, че преустроеният магазин се намира във външната сграда на същия
адрес и се състои от една търговска зала, пробни кабини, коридор и санитарен
възел. Приложен е и Акт за узаконяване № 51/16.07.1999 г., издаден от Главния
архитект на Район „С.”, с който се узаконява „преустройство на магазин в магазин за дрехи, на
бул. „В.” № **”.
Депозирани са доказателства, касаещи въпросите по
преобразуването на ответника „Т.-Т.” АД.
Представени са договори за наем на магазинното
помещение на бул. В. с наемодатели М. П., И. В. и Е.П.
и различни дружества като наематели.
С н.а. № 168, от 3.12.2004 г. на нотариус Е. П., с район СРС, ответникът
„Т.-Т.” АД е прехвърлил на „Х. Х. – 1” АД собствените си 24/40 ид.ч. от
магазин, находящ се в партерния етаж на триетажна външна къща на бул. В. № **,
с площ от 76, 03 кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 40, 30 кв.м.,
второ ниво с пробни кабини с площ от 14, 10 кв.м., коридор с площ от 2,50 кв.м.
санитарен възел с площ от 1, 96 кв.м., при съседи запад – бул. В., юг – двор,
север – калканна стена, изток – две помещения собственост на наследниците на М.Ю.,
заедно с 9, 67 % от идеалните части от общите части на сградата и от УПИ с площ
от 380 кв.м., съставляващ имот пл. № 2, кв. 391.
По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло
кредитира, като подробна, изчерпателна, задълбочена и компетентна. Същата е
дала становище, че съгласно архитектурния проект от 1911 г. на сегашния бул. В.
№ ** е било предвидено изграждане на сграда с два магазина - единият
разположен в югозападния ъгъл на партерния етаж, с размери 4,00/4,65 м., светла
площ от 18, 60 кв.м. и със застроена площ от 24,** кв.м, (при граници от запад
- бул. „В.”, от север - вторият магазин, от изток - вътрешно преддверие и
южното стълбище на сградата, от юг – двор), а вторият - разположен
в северозападния ъгъл на партерния етаж с размери 4,00/4,28 м., светла площ от
17,12 кв.м. и със застроена площ от 22,84 кв.м. (от запад - бул. „В.”, от север
- калкан към съседната сграда на бул. „В.”, от изток - вътрешно преддверие и
северното стълбище на сградата, от юг - втория магазин). Изтъкнато е, че тези два
магазина са идентични с търговската зала на описания в исковата молба процесен
магазин, имаща площ от 40,30 кв.м.
При извършения оглед на място вещото лице е установило,
че към настоящия момент предвидените в проекта от 1911 г. два магазина във
външната сграда на партерния етаж са обединени в един магазин, състоящ се от
две търговски зали, като понастоящем е включено и второ ниво с пробни кабини, с
достъп от двете търговски зали посредством 4 бр. вътрешни стълби и санитарен
възел, с обща застроена площ от около 76,03 кв.м. и със застроена кубатура от
254,00 куб.м. Допълнително е изградена тоалетна, която не съществува в архитектурния
проект от 1911 г. Посочено е, че магазинът напълно съответства на обекта,
узаконен с акт за узаконяване № 51/16.07.1999 г. Визира се още, че отчужденият
магазин по ЗОЕГПНС, с площ от 16 кв.м. (4/4м), находящ се във външната сграда,
е идентичен с магазина, възстановен по ЗВСОНИ и деактуван със Заповед №
РД-57-1186/06.04.1993 г. на Кмета на С..
Вещото лице М., като е съобразила, че в
отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС е посочено, че не е отчужден северния
магазин (парфюмерия), разположен на калкан със съседната от север сграда,
собственост на Д.А., е дала становище, че с Решението от 09.12.1949 г. по
ЗОЕГПНС е отчужден южният магазин, заедно с двете стаи зад магазините, т.е.
югозападната част от процесния магазин, представляваща към настоящия момент
югозападната част от търговска зала на същия. Съобразено е, че няма посочване
на границите на отчуждения магазин, но предвид отбелязването, че северната
стена на магазина е разбита за свързване със съседния магазин, то следва да се
приеме, че от север отчуждения магазин граничи също с магазин.
Вещото лице е дало становище, че с оглед данните в
оценителния протокол от 27.12.1969 г., визиращи само кубатурите на магазините,
не може да се идентифицират същите, още повече, че с оглед тези данни ще се
получат магазини с много по-големи площи от тези по проекта от 1911 г.
Експертът е направил заключение, че посочения държавен магазин с кубатура от
106 куб.м. съставлява югозападната част от процесния магазин, със застроена
площ от 76,03 кв.м.
Що се касае до вътрешната къща в експертизата е
посочено, че и трите етажа в нея са с еднакви разпределения, състоящи се от по
един апартамент и стълбищна клетка. Изтъкнато е, че според документите (вкл. и протокол
- опис от 05.11.1949 г., отразяващ, че в партера на вътрешната къща са
разположени четири стаи, кухня, клозет и входно антре) няма отбелязване за
съществуването на магазин в партерния етаж на вътрешната къща.
По отношение на индивидуализацията на процесния
магазин, експертът М. е подчертала, че в площта на преустроения процесен
магазин не са включени двете стаи зад магазините на партерния етаж на външната
къща, а само северното стълбище и част от преддверието между северното и южното
стълбище, като допълнително е пристроен и санитарен възел. Търговската зала на
преустроения магазин със светла площ от 40,30 кв.м. всъщност представлява
площта на първоначално съществувалите два магазина. Отчужденият по ЗОЕГПНС през
1949 г. магазин е с размери „4/4 м.” и светла площ от 16,00 кв.м. и съпоставен
с търговската зала на преустроения магазин представлява 16/40 ид.ч. от същата,
а магазинът, бивша парфюмерия, който не е бил отчужден по ЗОЕГПНС през 1949г.,
а е бил отчужден по ЗПИНМ през 1969 г., представлява останалите 24/40 ид.ч. от търговската
зала.
При така очертаната фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
От събраните доказателства се установява, че
наследодателя на ищците М.Ю. е бил собственик на две сгради – вътрешна и
външна, находящи се на бул. В. № **. Съдът приема, че във външната сграда са
били предвидени и първоначално изпълнение два самостоятелни магазина, всеки с
площ съответно 16 кв.м. и 24 кв.м. През 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС от външната
къща са отчуждени южния магазин, двете стаи зад съществуващите по проект два
магазина и първия етаж. Във вътрешната къща са отчуждени партерния и първия
етаж, на които са били разположени два четиристайни апартамента. Настоящият
състав приема, че северния магазин, наречен парфюмерия, находящ се във външната
къща, не е бил отчужден при това проведено мероприятие.
През 1993 г. по реда на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ
собствеността върху обектите, отчуждени по ЗОЕГПНС, е възстановена по право на
наследниците на М.Ю. – двамата ищци и другата внучка на Ю. - С. М. И.. Т.е. те
са получили в съответните идеални части (1/2 за двамата ищци и ½ за С. И.)
права върху южния магазин, който според установените по делото данни е с площ
от 16 кв.м., и е част от съществуващата към момента търговска зала от 40 кв.м.
на преустроения магазина на ул. В. № **.
Другият магазин – северният, т.нар. парфюмерия, е
бил отчужден при провеждане на отчуждително мероприятие през 1969-1970 г. за
административна сграда на „ДТО”, която в последствие обаче не е била построена.
Този магазин не е бил възстановен на ищците, тъй като по настоящото дело не са
ангажирани доказателства, че е проведена процедурата по ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и
др. (въпреки, че ответниците сочат, че такава се е развила без положителен
резултат за ищците). Не се спори, че липсва съответен административен (или
съдебен) акт, който да отмени отчуждаването, както не е спорно и
обстоятелството, че полученото като обезщетение през 1970 г. недвижимо
имущество не е било предоставено за връщане на държавата, респ. не може да се
приеме, че в патримониума на ищците се е върнала собствеността върху процесния т.
нар. северен магазин.
При така изложените доводи следва да се приеме, че
правата на собственост на ищците се отнасят само за ½ ид.ч. от бившия
южен магазин, с площ от 16 кв.м. (4/4м.), който по настоящем представлява част
от търговската зала на преустроения магазин, цялата имаща площ от 40 кв.м. С
оглед законосъобразно извършеното преустройство процесния магазин в
съществуващия му към настоящи момент вид (включващ двата стари магазина -
северен и южен, второто ниво с пробни и останалите разширения, описани подробно
от вещото лице) е с площ от 76, 03 кв.м. Следователно ищците разполагат с
½ ид.ч. от 16/40 ид.ч. от магазина с 76, 03 кв.м. или с 1/5 ид.ч. от
целия магазин. Претенцията им за разликата над 1/5 ид.ч. до ½ ид.ч. от
целия имот следва да се отхвърли.
Следва да се изтъкне, че съдът не споделя аргументите
на ищците, че в случая се касае до един магазин в лицевата част на външната
къща, който в последствие е преустроен на два. Напротив – заключението на
вещото лице, архитектурните проекти и данните по отчуждителните преписки сочат
на категоричния извод, че във външната къща на бул. В. № ** са съществували два
магазина – единият, от които е бил с граница калканна стена към съседна сграда,
като в срещуположната си южна част, този северен магазин е граничил с южния
магазин, но към момента на отчуждаването стената между двата магазина е била
разбита. Т.е. по проект и първоначално във външната сграда са съществували два
магазина, в последствие обединени в един.
Не намира опора в доказателствата по делото и
твърдението, че в настоящия случай, се касае до отчуждаване на магазин във
вътрешната къща. Съдът приема, че по делото не са събрани категорични
доказателства, които да аргументират еднозначен извод, че в сградата в дъното
на двора е съществувал магазин. Проектите за сградата не са предвиждали изграждане
на магазинни помещения в нея, а сочат само, че на всичките й етажи са
проектирани четиристайни апартаменти. Разнопосочна информация се съдържа само в
оценителния протокол по регулачната преписка от 1969 г., където са дадени
кубатурите на няколко магазина, вкл. и на такъв във вътрешната къща. Вещото
лице по СТЕ обаче е посочило, че въз основа на сочените кубатури не може да се
направи идентификация на обектите, още повече, че сумирането им предпоставя
много по-голяма площ от тази предвидена по проект от 1911 г. При тези данни
съдът намира, че посочения оценителен протокол, с оглед неяснотата на
информацията, която съдържа и липсата на конкретност по отношение на
помещенията (относно местоположение, граници, площ), не може да се ползва като
доказателство за съществуването на магазин във вътрешната сграда. При това
положение не следва да се кредитира твърдението, че през 1969-1970 г. е
отчужден магазин във вътрешната сграда, а не северния магазин от външната
сграда.
Съдът не възприема и тезата, че поради наличието
на АДС № 6524/19.03.1970 г., следва да се приеме, че процесния северен магазин
е отчужден без правно основание. Соченият акт не съдържа точно описание на
границите на имота, за който се отнася – посочена е само застроената площ от 16
кв.м. Същата изцяло кореспондира с размера на южния магазин, а не с размера на
северния (имащ площ от 24 кв.м.). Освен това, доколкото в акта е посочено, че
имота е собственост на ДПУ „Финна механика”, може да се приеме, че актът е
съставен с оглед посочването на новия собственик (както и самите ищци са поддържали
в исковата си молба – л. 3), но не следва да се отнася към отчуждителна
процедура.
Данните за това как е настъпило правоприемство на
страната на ответника „Т.- Т.” АД и как правата върху останалата част от
процесния имот са придобити в патримониума на дружеството, не се налага да
бъдат обсъждани, тъй като те няма да променят горните изводи.
В условията на евентуалност съдът следва да се
произнесе дали по отношение на разликата над 1/5 ид.ч. до ½ ид.ч. от
имота в полза на ищците е възникнало право на собственост въз основа на изтекла
придобивна давност. Настоящият състав намира за изцяло недоказана тази
претенция. Представените договори за наем не могат да аргументират извода, че
ищците са били владелци (а не държатели) на идеалните части от имота, които не
им принадлежат. Други доказателства в полза на ищцовата теза (напр. свидетелски
показания) не са ангажирани. Само на това основание следва да се приеме, че не
е изтекла придобивна давност.
Доколкото предявените установителни искове се
явяват неоснователни, такава е и претенцията на ищците за отмяна на нотариален
акт за замяна № 168 от 2004 г. Следва да се отбележи още, че съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС
на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля (в случая чрез замяна), изменя или прекратява вещно право върху
недвижим имот.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че съдът
не следва да разглежда искането на ответника за отмяна на констативния
нотариален акт, легитимиращ ищците като собственици, тъй като такова искане не
може да се заяви самостоятелно. Допустимостта му е обусловена от предявяването
на иск. И доколкото ответниците не са предявили срещу ищците искова претенция,
то по искане с правно основание 537, ал. 2 ГПК съдът не дължи произнасяне.
При този изход на спора и като съобрази, че по
отношение на признатите с решението права на ищците не е съществувал
извънсъдебен спор, съдът приема, че на ищците не следва да се присъждат
разноски. Отговорността за разноски възниква тогава, когато едната от страните
поддържа неоснователно правния спор – в случая ответниците не са имали
претенции по отношение на 16/40 ид.ч. от процесния магазин. С оглед казаното на
ответниците следва да бъдат възстановени разноски, както следва – 2750 лв. на „Х.Х.Х.”
АД и 1500 лв. на „Т. – Т.” АД.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание
чл. 124 ГПК, предявен от И.К.В., ЕГН **********, и Е. К.
П., ЕГН **********, срещу „Т. – Т.” АД в ликвидация, ЕИК ************, и „Х.Х. х.” АД, ЕИК ************, че И.К.В. и Е.
К. П. са собственици на основание наследство и реституция по чл. 1, ал. 1
ЗВСОНИ на 1/5 ид.ч. от магазин, находящ се на партерния етаж на триетажна
външна къща на бул. В. № **, със застроена площ от 76, 03 кв.м., състоящ се от
търговска зала, пробни кабини на второ ниво, коридор, санитарен възел, с
идентификатор 68134.102.14.1.1, заедно с 9, 67 % ид.ч. от общите части на
сградата и мястото, цялото с площ от 380 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2,
кв. 391, по плана на гр. С., м. Ц., с идентификатор 68134.102.14, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1/5 ид.ч. до предявената ½ ид.ч. от имота, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.К.В. и Е. К. П. срещу
„Т. – Т.” АД
в ликвидация и „Х.Х. х.” АД за признаване на право на собственост на основание изтекла
придобивна давност за разликата над
1/5 ид.ч. до предявената ½ ид.ч. от процесния имот.
ОСЪЖДА И.К.В. и Е. К. П. да заплатят сумата от
2750 лв. на „Х.Х.Х.” АД и сумата от 1500 лв. на „Т. – Т.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: