РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20203110111375 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от Х.М. Х., ЕГН ********** от гр. В., ул.
„Ш.“ №6 срещу “Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 отрицателен установителен иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество извънсъдебно претендирани вземания за следните суми: 273,23 лева- главница по
фактура № **********/18.02.2019г., 341,96 лева- главница по фактура №
*********/15.03.2019г., 0,01 лева –главница по фактура №**********/16.04.2020г., 84,49
лева- главница по фактура № **********/13.06.2019г., сумата от 301, 87 лева- главница по
фактура № **********/11.07.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и по съединен с него
иск за реално изпълнение за осъждане на ответното дружество в съотвествие с договорното
си задължение, обективирано в ОУ на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД да
разположи водопроводния възел на водопроводното отклонение за обект на потребление в
гр.Варна, ул.“Шипка“ № 6 в рамките на сутерена на самата сграда, представляваща обект на
потребление в общодостъпно, затворено, осигурено и осветено помещение.
Твърди се исковата молба, че ищецът като собственик на недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, ул. „Шипка“ 6 е потребител на ВиК услуги и съответно се намира в
облигационно отношение с ответното дружество. На 25.08.2020г. ищецът е получил покана
за доброволно изпълнение от ответното дружество с искане потребителят да заплати
доброволно сумите по процесните фактури. Поддържа се, че ищецът е заплатил реалната
консумация за обекта съобразно потреблението по показанията на индивидуалния водомер
№953 на абоната. Незаплатената част от фактурите е за консумацията, представляваща
1
разликата между консумацията, отчетена от главния водомер съобразно дяловото участие на
абоната и заплатеното от последния потребление, отчетено от индивидуалния водомер.
Процесните вземания се оспорват по следните съображения: главният водомер е поставен
извън границата на имота и отчита потреблението не само за сградата, в която се намира
имота на ищеца/ в отклонение от изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредба 4/2004/. По
водопроводното отклонение след главния водомер са възниквали течове или е налице
нерегламентирано ползване от трети лица. Например през август месец 2019г. е възникнал
теч на водопроводното отклонение в сградата на Бюрото по труда, който теч ответният
оператор е отказал да отстрани. В някои случаи ищецът е отстранявал течовете за собствена
сметка. Ищецът се позовава, че тъй като водомерната шахта и водомерния възел са извън
границата на имота, те представляват част от общата мрежа на водоснабдителната система,
поради което се стопанисват от ВиК оператора, съответно негова е отговорността за
течовете и загубите по водопроводното отклонение. В тази връзка се поддържа, че
претендираните суми за ВиК потребление не отговарят на реално доставеното количество
ВиК услуги. Поддържа се, че водопроводният възел на водопроводното отклонение на
неговия имот се намира извън границите на имота, както и за наличието на договорно
задължение от страна на ответното дружество да разположи водопроводния възел в
границите на имота. Поради което се претендира дружеството да изпълни това си
задължение. Въз основана на изложеното се настоява за уважаване на така предявените
искове, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалните си представители поддържа
предявените искове.
Ответното дружество Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД не е депозирало
отговор на исковата молба. По същество в съдебно заседание чрез юк. Симеонов настоява
за отхвърляне на предявените искове. В пледоарията си процесуалният представител на
ответника акцентира, че течовете са установени след главния водомер, а експлоатацията и
поддържането на мрежата след главния водомер е ангажимент на потребителите.
За да се произнесе по делото, съдът съобрази от фактическа и правна и
фактическа срана следното:
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК за отричане на вземания на ответника по
издадени от него фактури:
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на ВиК услуги за обект на
потребление в гр.Варна, ул.“Шипка“ № 6.
Липсва още спор, а и се установява от извлечение от ел. страница на оператора (л.9),
покана за доброволно плащане (л.10) и приложени по делото фактири №№
**********/18.02.2019г.,*********/15.03.2019г., **********/13.06.2019г.,
**********/11.07.2019г., че ответното дружество е начислило и претендира от ищеца
заплащане на процесните оспорени задължения. Последното обосновава интереса на ищеца,
2
твърдящ липса на основание за начисляване на вземанията, от търсената с исковата молба
защита.
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да наведе
основание за отричаните от ищеца вземания и да ангажира доказателства за тяхното
установяване. В случая в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не се е позовала на
годно основание за оспорените вземания. В срока по чл. 131 от ГПК се преклудрат всички
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, а
по предявените срещу ответника отрицателни искове се преклудират и непредявените
основания, на които страната основава правата си. Макар пропускането на срока за отговор
по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК да не прегражда възможността на ответника да оспори иска,
преклудирана се явява възможността за въвеждане на основание на оспореното от ищеца
материално право. По тези съображения иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се
явява доказан по основание, а и по размер, тъй като вземания по представените фактури не
превишават отричаните вземания. Дори и да не се сподело горното, ответният оператор не
ангажирал доказателства за реално извършени доставки на претендирата стойност.
Приложените по делото карнети не съдържат подписа на абоната, съответно не могат да
удостоверят реално потребление по предвидения в чл. 23, ал.4 от ОУ на оператора ред.
Исковата претенция следва да се отхвърли.
По иска за реално изпълнение:
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи реално
изпълнение независимо от естеството на притезанието. Правилото е израз на основния
принцип в гражданското право, че договорите трябва да се спазват. Правото на кредитора да
получи реално изпълнение, включително и на задължение за съдействие е ограничено
единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със
средствата на изпълнителния процес / Решение № 228/12.07.2010 гр. д. № 1859/2009г. на
ВКС, IV г.о. , какъвто не е разглеждания случай.
Както се посочи по- горе липсва спор, че страните се намират в облигационна връзка
по договор за доставка на ВиК услуги. Неоспорени са останали твърденията на ищеца, че
имотът, представляващ обект на потребление е присъединен към водопреносната и
канализационна мрежа преди повече от 50 години, поради което и доколкото няма данни ОУ
да са оспорени от потребителя по реда на чл. 71, ал.2 от ОУ, същите обвързват валидно
ищеца като заварен спрямо приемане на ОУ потребител.
Основателността на иска за реално изпълнение предполага на първо място поет от
насрещната страна договорен ангажимент относно определено действие или бездействие, в
случая това за разполагане водопроводния възел на водопроводното отклонение в границите
на обект на потребление.
3
Съгл. чл. 8 от ОУ В и К операторът предоставя услугата доставяне на питейна вода
чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или
до вътрешната водоснабдителна мрежа на обособен имот (ал. 1). В ал. 2 на чл. 8 от ОУ е
предвидено, че сградните водопроводни инсталации и вътрешните водоснабдителни мрежи
се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с
водомерен възел, а съгл. чл. 5 водомерният възел на водопроводните отклонения в
урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен
имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 м от уличната
регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление
помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна
собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 м от уличната регулационна
линия. Съдържанието на чл. 8 от ОУ е идентично на уредбата на чл. 11 от Наредбата
№/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителни и канализационни услуги. Както чл. 11, така и чл. 8 от ОУ уреждат реда на
присъединявне чрез водопроводно отклонение и изискванията относно разполагането на
водомерния възел на водопроводното отклонение, но само относно новоприсъединени
обекти или такива, които към влизане в сила на ОУ не са присъединени към вопопреносната
мрежа (относно действието на Наредба 4/14.09.2004г. виж решение№ 42/10.04.2018г. по
гр.д. № 2189/2017 на ВКС). В този смисъл следва на първо място от лексикалното тълкуване
на ал. 2 и ал. 5 на чл. 8 от ОУ, които регламентират условия за присъединяване, тоест
изисквания за свързване с водопреносната мрежа на неводоснабдени обекти. До този извод
води уредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г., към която ОУ на оператора
препращат. Съгласно последната норма промяната в параметрите на водоснабдяване на
съществуващ обект се извършва по заявление на възложителя по реда на чл. 161 от ЗУТ,
което следва да съдържа информацията по чл. 13, ал. 3 от Наредбата. След получаване на
информацията операторът извършва проучване за присъединяване към водоснабдителната
мрежа и изготвя становище, с което предоставя на заявителя изходни данни и условия за
присъединяване, необходими за проектиране на водопроводното отклонение и на сградната
водопроводна инсталация и/или на водопроводната мрежа, разположена в имота( ал. 5 на чл.
13). Оттук следва извода, че при промяна в параметрите на водоснабдяване на вече
присъединен обект, проектирането на водопроводното отклонение е ангажимент на
потребителя. Следователно след като действието, което потребителят претендира да се
извърши изисква негови собствени предшестващи действия, не може да става въпрос за
неизпълнение на договорното задължение на оператора.
Предявеният иск за реално изпълнение следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват сторените
по делото разноски по уважения установителен иск. Доколкото адв. възнаграждение е
заплатено общо за водене на делото, с оглед резултата от производството на ищеца се
4
следват разноски за половината от адв. възнаграждение. Същото важи и по отношение на
заплатеното възнаграждение за вещо лице. В заключение на ищеца се присъждат разноски в
размер на 355 лева.
Ответникът също има право на разноски, в случая за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска. Като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и процесуалната активност на представителя съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта в размер на 100 лева за производството, но при
съобразяване уважения материален интерес / в случая, че един от исковете е отхвърлен/,
съдът присъжда 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.М. Х., ЕГН
********** от гр. В. НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,ул. „Прилеп“ №33 сумата от
273,23 лева- главница по фактура **********/18.02.2019г., 341,96 лева- главница по
фактура № *********/15.03.2019г., 0,01 лева –главница по фактура
№**********/16.04.2020г., 84,49 лева- главница по фактура №**********/13.06.2019г.,
сумата от 301, 87 лева- главница по фактура №**********/11.07.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М. Х., ЕГН ********** от гр. В. срещу
“Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 за осъждане на ответното дружество да изпълни
договорното си задължение да разположи водопроводния възел на водопроводното
отклонение за обект на потребление в гр.Варна, ул.“Шипка“ № 6 в рамките на сутерена на
самата сграда, представляваща обект на потребление в общодостъпно, затворено, осигурено
и осветено помещение, на осн.чл. 79,ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 ДА ЗАПЛАТИ на Х.М. Х. ЕГН
********** от гр. В. сумата от 355 лева, представляваща сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.М. Х., ЕГН ********** от гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна,ул. „Прилеп“ №33 сумата от 50 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6