№ 860
гр. С., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110144742 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от С. И. В. срещу А. Д. А., лице,
от което молителката има дете и с което живее при условията на фактическо съпружеско
съжителство, за налагане на мерки за защита на молителката и детето на страните – Д. А. А.
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при твърдения за
извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на детето и спрямо детето акт на
домашно насилие на 10.08.2022 г. в семейното жилище на страните, находящо се в гр. С.,
ж.к. „Младост 1“, бл. 13, вх. 1, ет. 10, ап. 77, изразяващ се в следното: в периода между 20,00
часа и 21,00 часа на посочената дата в посоченото жилище ответникът отново започнал да
обижда молителката в присъствие на детето с думите „ти си боклук“, „от теб нищо не
става“, „курва долна“, „мърша долна“, „умри, ма“, заплашил я с убийство посредством
следните изрази: „ще те убия докато спиш“, „ще те закопая“, казал й също „аз решавам
колко ще живееш“, заплашил както молителката, така и детето с думите: „ще ви убия и
накрая ще се самоубия“, както и удрял молителката с ръце навсякъде по тялото й, повалил я
на земята и започнал да я рита в областта на стомаха, вследствие на което същата получила
синини и натъртвания по тялото си. В съдебно заседание поддържа молбата за защита.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
1
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните имат общо дете /л. 6 от делото/, предвид което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3
ЗЗДН. Молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно
насилие, както и за защита на низходящ, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН
същата изхожда от процесуално легитимирано да търси защита лице. Описаните в молбата
актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са предоставени писмени доказателства - декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН, в
която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място и начин
на извършване, като е посочено и авторството на същите включително и последиците за
молителката. По отношение на последиците молителката предоставя медицински документ,
от който се установяват нанесени на молителката травматични увреждания /л. 5 от делото/.
Съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е изготвен и представен социален доклад на
ДСП-Младост, в който е изразено становище, че към момента на изготвяне на доклада,
основни грижи за непълнолетното дете полага неговата майка, а детето проявява негативни
чувства и емоции спрямо ответника като ДСП поддържа, че е в интерес на детето
да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически,
психически и емоционален комфорт. Предвид изложеното и съобразявайки представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, липсата на други доказателства, годни да установят
процесните актове, както и липсата на доказателства, които да опровергават извършването
им, съдът намира молбата за доказана. Ето защо същата следва да бъде уважена на
основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16 ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2, 3 и т. 5 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и детето, отстраняване от съвместно обитаваното жилище,
забрана да доближава молителката, обитаваното от нея жилище, както и да посещава
специализирани програми. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва
да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е
постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по
отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че
е подходящ срок от 12 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на
поведението от страна на ответника.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и намира,
че на същия следва да се наложи глоба в размер на 400,00 лв.
По разноските:
2
При този изход на делото молителката има право на разноски, но поради липсата на
искане за присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. На
основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото се дължи от
ответната страна с оглед изхода на делото, предвид което същият следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийския районен съд държавна такса по всяка от двете субективно
съединени молби за защита в размер на общо 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на С. И. В., ЕГН **********, и Д. А. А., ЕГН **********,
срещу А. Д. А., ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. Д. А., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. И. В., ЕГН **********, и
Д. А. А., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН А. Д. А., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното със С. И. В., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр. С.,
ж.к. „Младост 1“, бл. 13, ет. 10, ап. 77, за срок от 12 месеца, считано от 19.01.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на А. Д. А., ЕГН
**********, да приближава С. И. В., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца, считано от 19.01.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на А. Д. А., ЕГН **********, да
приближава обитаваното от С. И. В., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. С., ж.к.
„Младост 1“, бл. 13, ет. 10, ап. 77, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца,
считано от 19.01.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН А. Д. А., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация "Деметра", гр. С., кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********, **********,
email: ********************@*******.**, за срок от 12 месеца, считано от 19.01.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Д. А., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по
чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на А. Д. А., ЕГН **********, ЕГН **********,
глоба в размер на 400,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН А. Д. А., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийския районен съд държавни такси в общ размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3