Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8903 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 202 КЗ
/отм./ вр. чл. 222а КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявено е и възражение за прихващане с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „З.а.д.Б.” АД, твърди, че на 30.12.2011 г. сключил с ответника -
„Е.Ю.” ЕАД, с предишно наименование „Е.Б.Е.” ЕАД, договор за групово доброволно
осигуряване, по силата на който поел задължението да обезпечи предоставянето на
здравни услуги на лицата, работещи по сключен с ответника трудов договор, за
постигане на следната цел: възстановяване и подобряване на здравето на тези
лица. С този договор ответникът е поел насрещно задължение да заплати на ищеца
застрахователна премия, която съгласно чл. 2 от договора е в размер на 20, 90 лв. за едно осигурено
лице, за една осигурителна година, като страните са се съгласили, че тя се
дължи на застрахователя по сделката ежемесечно, в срок до 30 календарни дни
след получаване на месечната фактура. Ищецът посочва, че срокът на действие на
така сключения договор, който е удължен на основание чл. 3.1. от него, е до
03.01.2014 г. Заявява, че за периода от месец ноември 2013 г. до месец декември
2013 г. той е предоставил на ответника здравните услуги, които се е задължил да
обезпечава, но последният не е изпълнил своето насрещно задължение да заплати
дължимата застрахователна премия, която е в размер на 38 500, 31 лв. за месец
ноември 2013 г., който размер е изчислен при брой осигурени лица от 1 806, и в
размер на 38 095, 27 лв. за месец ноември 2013 г., който размер е изчислен при
брой осигурени лица от 1 787. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава
изпълнението на тези задължения, тъй като не е престирал на падежа, поради
което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена за
всеки ден забава върху просрочените главници. Поради изложеното ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 1) сума в размер на 38
500, 31 лв., представляваща неплатена застрахователна премия, дължима за месец
ноември 2013 г., по договор за медицинска застраховка, сключен на 30.12.2011
г.; 2) сума в размер на 11 648, 24 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на дължимата застрахователна премия за
месец ноември 2013 г., начислена за периода от 18.12.2013 г. до 09.12.2016 г.
съгласно договор за медицинска застраховка, сключен на 30.12.2011 г.; 3) сума в
размер на 38 095, 27 лв., представляваща неплатена застрахователна премия,
дължима за месец декември 2013 г., по договор за медицинска застраховка,
сключен на 30.12.2011 г.; 4) сума в размер на 11 281, 82 лв., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на дължимата застрахователна
премия за месец декември 2013 г., начислена за периода от 10.01.2014 г. до
09.12.2016 г. съгласно договор за медицинска застраховка, сключен на 30.12.2011
г. Претендира разноски.
На 20.06.2018 г. по партидата на ищеца в търговския регистър е вписана промяна в наименованието от „З.а.д.Б.” АД на „З.К.Б.И.” АД.
Ответникът по исковете - „Е.Ю.” ЕАД, с
предишно наименование „Е.Б.Е.” ЕАД, ги оспорва. Посочва, че задълженията за
заплащане на застрахователна премия за месец ноември и декември 2013 г. са
погасени по силата на извършено от него извънсъдебно прихващане с вземане, което
той има към ищеца за получаване на сума в размер на 678 000 лв., представляваща
неустойка, дължима съгласно чл. 8.1.6. от договора за медицинска застраховка,
сключен на 30.12.2011 г., за неизпълнение от ищеца на задължението му за
извършване на профилактични прегледи на неговите работници, посочени в т. 4, т.
5 и т. 6 от пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболявания“.
Ответникът твърди, че през 2012 г. и през 2013 г. ищецът не е осигурил
извършването на остеодензито метрични прегледи на жени над 40 години, както и
прегледи при стоматолог на служителите. Посочва, че през 2013 г. ищецът не е
извършил и уговорените допълнителни прегледи от специалист дерматолог,
стоматолог и допълнителните изследвания на електротехническия персонал и
шофьорите, както и уговорените допълнителните прегледи и изследвания на
персонала, ползващ въздушно-изолиращи апарати. Заявява, че прихващането е
извършено съгласно т. 6 от протокол от договарянето, проведено на 30.11.2011
г., представляващ приложение № 7 към
договора, и въз основа на уведомително писмо № 8088-2/ 30.12.2013 г.
В срока за подаване на отговор на
допълнителната искова молба, ответникът предявява за разглеждане и
процесуалноправно възражение за прихващане между вземанията на ищеца, предмет
на предявените искове, и възникналото в негова полза вземане за получаване от
ищеца на сума в размер на 678 000 лв., представляваща неустойка, дължима
съгласно чл. 8.1.6. от договора за медицинска застраховка, сключен на
30.12.2011 г., за неизпълнение от ищеца на задължението му за извършване на
профилактични прегледи на неговите работници, посочени в т.4, т. 5 и т. 6 от
пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболявания”, което е поето с
договора от 30.12.2011 г.
Поради изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът оспорва възникването на вземането на
ответника, с което се твърди, че е прихванато. Посочва, че е осигурил
извършването на всички прегледи съгласно уговореното, като заявява, че не е
имал задължение да извършва твърдените от ответника допълнителни прегледи, без
да има изрично предписание за това от Службата по трудова медицина, с която
ответникът има сключен договор. Освен това заявява, че е изразил пълна
готовност за извършване на всички допълнителни профилактични прегледи, за
осъществяване на които не е получил необходимото съдействие на ответника. Прави
възражение за нищожност на неустоичната клауза на чл. 8.1.6. от договора, тъй
като твърди, че е уговорена като способ за обогатяване на ответника, а няма за
цел да обезщети вредите от неизпълнението на договорното задължение за
осигуряване извършването на профилактични прегледи. Ищецът заявява и възражение
за намаляване на неустойката, която счита, че е уговорена в прекомерно голям
размер в сравнение с претърпените вреди. Твърди, че ответникът не е упражнил
надлежно правото си да извърши прихващане, тъй като изявление за това не е
направено от негов овластен представител. Посочва, че изявлението за
прихващане, направено от ответника, което е представено по делото, изобщо не е
достигнало до него. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за неустойка,
което е предявено за разглеждане в процеса с направеното от ответника процесуалноправно
възражение за прихващане.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2011 г. между „Е.Б.Е.” АД, като осигуряващ, и „З.К.Б.З.” АД, като осигурител, е сключен договор, по силата на който осигуряващият възлага на осигурителя да обезпечи срещу заплащане на осигурителна премия групово доброволно осигуряване с цел възстановяване и подобряване на здравето на служителите, работещи по силата на сключен трудов договор при осигуряващия, включени в списък, представляващ Приложение № 9 – неразделна част от договора. С чл. 1.3. от договора е предвидено, че негов предмет са обезпечените от осигурителя здравни услуги и стоки, обособени в следните пакети: „Профилактика”; „Извънболнична медицинска помощ”, „Болнична медицинска помощ”, „Допълнителни услуги”, „Възстановяване на разходи за ползвани по лекарско предписание медицински услуги и стоки до 300 лв. без самоучастие на осигуреното лице, за една осигурителна година, включително и възстановяване на разходи за диоптрични стъкла и диоптрични лещи с подлимит от 100 лв.”, „Стоматологична помощ” – на абонаментно обслужване без лимит или възстановяване на разходи до 200 лв. без самоучастие на осигуреното лице за една осигурителна година, като всяко лице има правото да избере формата на ползване на пакета, която важи за срока на целия договор без право на промяна. С чл. 2.1. от договора страните са постигнали съгласие, че размерът на осигурителната премия е 20, 90 лв. за едно осигурено лице, за един календарен месец или 250, 80 лв. за една осигурителна година при лимит на отговорността 3 500 лв. за едно осигурено лице за една осигурителна година. В цитираната договорна клауза е предвидено, че осигуряващият заплаща осигурителните премии за осигурените лица ежемесечно до 30 календарни дни след получаване на месечната фактура. В чл. 3.1. от договора е уговорено, че той се сключва за срок от една година и влиза в сила от датата на подписването му от страните, като осигурителният период започва на 30.12.2011 г. и завършва на 03.01.2013 г. Предвидено е съществуването на едностранна опция на осигуряващия за удължаване на срока на договора при запазване на всичките му условия, която се активира посредством писмено уведомяване не по-късно до 30 дни преди изтичане на срока на договора. С чл. 4.1. от договора странните са се съгласили, че осигурителят се задължава да обезпечи финансово и организационно своевременното предоставяне на медицинска помощ от изпълнителите на медицински услуги според правилата на добрата медицинска практика. В чл. 4.2. от договора е предвидено, че осигурителят обезпечава финансово предоставянето на осигурените лица на достатъчни по обем и качество здравни услуги и стоки до посочения в настоящия договор лимит. С чл. 8.1.6. от договора е уговорено, че при неизвършване на профилактичните медицински прегледи на персонала на осигуряващия в пълен обем по вина на осигурителя на същия се налага обезщетителна неустойка в размер от 500 лв. за всяко отделно лице. С чл. 9.3. от договора страните са постигнали съгласие, че профилактичните прегледи ще се извършват в лечебни заведения или с мобилни екипи, без външен поток от пациенти и не повече от 40 човека на ден при наличие на техническа възможност, като за пропусналите профилактиката по уважителни причини се договарят допълнителни графици.
В договора е посочено, че приложения към него представляват и следните документи: 1) комплексен задравноосигурителен пакет за доброволно здравно осигуряване, лимити и задължителни допълнителни условия – приложение № 1; 2) механизмът и организацията на провеждане на профилактични прегледи – приложение № 2.
По делото е представен комплексен задравноосигурителен пакет за доброволно здравно осигуряване, лимити и задължителни допълнителни условия, представляващ приложение № 1 към описания договор, в който документ е посочено, че Пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване” включва и следните прегледи: 1) допълнителни прегледи от специалист дерматолог и стоматолог само за електротехнически персонал и шофьори /т. 4 от включените в този пакет прегледи/, 2) допълнителни изследвания само за електротехнически персонал и шофьори, а именно аудиометрия, студова проа, капиляроскопия, динамометрия /т. 5 от включените в този пакет прегледи и изследвания/, 3) допълнителни прегледи и изследвания само за персонала, ползващ въздушно-изолиращи апарати /т. 6 от включените в този пакет прегледи и изследвания/.
В производството е прието като доказателство и приложение № 2 към договора, в което е посочен механизмът и организацията на провеждане на профилактични прегледи. В т. 1 от приложението е предвидено, че за служителите в гр. Пловдив профилактичните прегледи се извършват в лечебно заведение, с което ЗОК Б. Здраве АД има сключен договор, както и от мобилен екип от специалисти от София. Съгласно т. 2 от приложението профилактичните прегледи за служителите в областите с центрове градовете Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали могат да се извършат с мобилни екипи от специалисти от София или да се организират в лечебни заведение от съответния регион.
На 22.11.2012 г. от „Е.Б.Е.” АД е изпратено писмо до „З.К.Б.З.” АД, с което е изразена воля за удължаване с една година на срока на действие на рамкови договори, сред които е посочен и процесния договор, сключен на 30.12.2011 г., съгласно възможността, предвидена в чл. 3.1. от договорите. В писмото е отбелязано, че предвид законовите разпоредби срокът ще се счита до 07.08.2013 г. Върху писмото е направено изявление от представител на „Е.Б.Е.” АД, с което е потвърдено удължаването на срока на договора , считано от 30.12.2012 г. до 07.08.2013 г.
На 01.07.2013 г. между „Е.Б.Е.” АД и „З.К.Б.З.” АД е подписано допълнително споразумение към договора за допълнително доброволно здравно осигуряване от 30.12.2011 г., с което страните са се съгласили, че наименованието ан договора се променя на застрахователен договор, както и че на всички места в договора, където се употребява термина „здравно осигуряване” и неговите производни се изменят и следва да се четат „застраховане” и производни на тази дейност термини.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При съобразяване на посочените от ищеца правопораждащи
факти, се налага изводът, че той твърди, че вземанията му срещу ответника за
получаване на сума в размер на 38 500, 31 лв. и на сума в размер на 38 095, 27
лв., произтичат от договор, който се твърди да е сключен на 30.12.2011 г. и да
представлява такъв за медицинска застраховка по чл. 222а от Кодекса на
застраховането /отм./.
В тази връзка на първо място трябва
да се отбележи, че редът, по който в законовите норми е предвидено да се извършва
доброволното здравно осигуряване е различен до 07.08.2012 г. и след това. До
07.08.2012 г. тази дейност е била регулирана изцяло от разпоредбите на Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/, като се е осъществявала по силата на сключени
здравноосигурителни договори и от дружества, получили лиценз за извършване на
такава дейност. След изменението на този закон и на Кодекса за застраховането
/КЗ/, публикувано в ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., е
предвидено, че доброволното здравно осигуряване вече се извършва от
застрахователни дружества, въз основа на договор за медицинска застраховка по
смисъла на чл. 222а КЗ.
В исковата молба ищецът се позовава на договор, който е бил сключен на
30.12.2011 г., към който момент съгласно действащите нормативни разпоредби
доброволното здравно осигуряване се е осъществявало въз основа на
здравноосигурителни договори, които се сключват в писмена форма, между
здравноосигурителни дружества, лицензирани по ЗЗО, и физически или юридически
лица /глава трета от Закона за здравното осигуряване в редакцията на нормите преди
изменението на закона, обн. в ДВ. бр. 60 от 07.08.2012 г./.
По делото не се спори, че на 30.12.2011 г., между „З.К.Б.З.” АД, с нови
наименования „З.а.д.Б.” АД и „З.К.Б.И.” АД, което дружество към този момент е
притежавало лиценз за извършване на дейност като здравноосигурително дружество,
и „Е.Б.Е.” ЕАД, с ново наименование „Е.Ю.” ЕАД, в качеството му на работодател
на осигурените лица, е сключен договор за доброволно здравно осигуряване по
смисъла на чл. 84 и чл. 88 ЗЗО в редакцията на разпоредбите, които са били
действащи към 31.12.2011 г. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата
от закона писмена форма, като той има и задължителното съдържание, предвидено в
чл. 88, ал. 2 ЗЗО. С него ищецът е поел задължение да обезпечи срещу заплащане
на З.премия групово доброволно здравно осигуряване на лицата, работещи по
трудов договор при ответника, с цел възстановяване и подобряване на тяхното
здраве. По силата на този договор за ответното дружество е възникнало
задължението да заплати в полза на ищеца З.премия, чийто размер е уговорен в
чл. 2.1. от съдържанието му и възлиза на 20, 90 лв. за едно осигурено лице, за
един календарен месец.
За да се отговори на въпроса дали в тежест на ответника е възникнало
задължение за заплащане на осигурителна премия за процесните два месеца, които
са месец ноември и декември 2013 г., трябва първо съдът да се произнесе дали
описаният договор е бил действащ към този момент.
Договорът за доброволно здравно осигуряване е сключен като срочен,
доколкото в чл. 3.1. от неговото съдържание е постигнато съгласие, че той ще
има действие за периода от 30.12.2011 г. до 03.01.2013 г. В изречение второ на
тази договорна клауза страните по спора са уговорили, че първоначално определеният
срок на действие на този договор може да бъде продължен с още една година, т.е.
до 03.01.2014 г., като това става при настъпване на следния факт: отправяне от
осигуряващия до осигурителя на едностранно писмено изявление за удължаване на
срока, което да е направено не по-късно от 30 дни преди изтичане на
първоначално определения срок на действие на сделката. Не е спорно по делото,
че на 22.11.2012 г., което е повече от 30 дни преди 03.01.2013 г., „Е.Ю.” ЕАД е
оправило такова писмено уведомление до ищцовото дружество, с което е заявило
волята си за продължаване с една година на срока на действие на процесния
договор за доброволно здравно осигуряване от 30.12.2011 г., което уведомление е
достигнало до адресата.
Към момента на отправяне на това изявление вече е изменена уредбата на
реда, по който се осъществява доброволното здравно осигуряване, като съгласно
измененията на ЗЗО и на КЗ, публикувани в ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г., то вече се извършва въз основа на договор за медицинска
застраховка по смисъла на чл. 222а КЗ,
сключен със застрахователно дружество. В Преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение на Закона за здравното осигуряване /Обн. в ДВ, бр. 60 от 2012 г., в
сила от 07.08.2012 г./, с който е въведен този нов режим за извършване на доброволното здравно осигуряване,
са налице разпоредби, с които е приета специална регламентация, целяща да
осигури прехода между стария и новия ред на уреждане на тези правоотношения
като е предвиден срок, в който заварените здравноосигурителни дружества с
издадена лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване по реда на ЗЗО трябва
да приведат дейността си в съответствие с КЗ /§ 29 и § 30 от ПЗР на ЗИД на
ЗЗО/, както и е регламентирано при какви условия договори за доброволно здравно
осигуряване, които са в сила към деня на влизане в сила на този закон, запазват
действието си и какви са възможностите за тяхното подновяване за нов срок на
действие. В § 32, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО е предвидено, че договорите за
доброволно здравно осигуряване, които са в сила към деня на влизане в сила на
този закон, запазват действието си до изтичането на срока, за който са
сключени, но не по-късно от една година от влизането в сила на новия закон. В §
32, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО е посочено, че когато срокът на действие на договора
за доброволно здравно осигуряване, действащ при влизането в сила на този закон,
изтича в ден, предхождащ деня, в който изтича едногодишният период от влизането
в сила на този закон, той може да бъде подновен за нов срок, не по-дълъг от
една година от влизането в сила на този закон, освен ако към деня на
подновяването дружеството за доброволно здравно осигуряване, което подновява
договора, е получило лиценз за застраховател съгласно § 29.
Процесният договор за доброволно здравно осигуряване е такъв, който е бил
действащ към момента на влизане в сила на Закона за изменение на Закона за
здравното осигуряване /Обн. в ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г./,
тъй като уговореният в него срок на действие е до 03.01.2013 г. Следователно
той попада в приложното поле на § 32, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО, което
означава, че запазва своето действие въпреки промяната в уредбата,
регламентираща нов ред за извършване на доброволното здравно осигуряване.
Срокът на действие на сключения между страните договор изтича в ден, предхождащ
деня, в който изтича едногодишният период от влизането в сила на ЗИД на ЗЗО,
което налага изводът, че този договор попада и в приложното поле на § 32, ал. 2
от ПЗР на ЗИД на ЗЗО и той може да бъде подновен за нов срок, който срок,
обаче, е ограничен - до една година от влизане в сила на описания закон, т.е.
до 07.08.2013 г., освен когато дружеството за доброволно здравно осигуряване,
което подновява договора, е получило лиценз за застраховател съгласно § 29 от
ПЗР на ЗИД на ЗЗО. По делото няма представени доказателства, от които да се
установява, че към момента на отправяне на писменото едностранно уведомление от
ответника за продължаване на срока на сключения на 30.12.2011 г. договор за
доброволно здравно осигуряване, което е станало на 22.11.2012 г., ищцовото
дружество е получило лиценз за застраховател, поради което съдът приема, че
такъв лиценз е издаден едва към 01.07.2013 г. Това е така, тъй като на тази дата
е подписано допълнителното споразумение към процесния договор, в което
издаването на лиценза е посочено като основание за измененията в съдържанието и
вида на сделката. На 01.07.2013 г. е вписана и промяна в наименованието на
дружеството в търговския регистър като в него е посочено, че то вече представлява
застрахователно акционерно дружество. Ето защо и в случая възможността за продължаване
на срока на сключения между страните договор е ограничен до 07.08.2013 г., тъй
като не е налице изключението, предвидено в закона.
С оглед на горното и при прилагане на разпоредбата на § 32, ал. 2 от ПЗР
на ЗИД на ЗЗО, следва да се счете, че срокът на действие на процесния договор
за допълнително здравно осигуряване е продължен надлежно по силата на
отправеното от „Е.Ю.” ЕАД едностранно изявление, но не за срок от още една
осигурителна година както е уговорено в чл. 3.1. от договора, а само до
07.08.2013 г., на която дата изтича предвидения в цитираната законова норма
максимално допустим срок на действие на сключената при отменената законова
уредба сделка. Следва да се посочи, че това, че срокът на договора се
продължава само до 07.08.2013 г. е посочено и в съдържанието на самото
едностранно писмено изявление, отправено от осигуряващия, както и в изявлението
за потвърждаване на продължаването на срока, направено от дружеството,
осъществяващо дейност по доброволно здравно осигуряване.
По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че след момента
на получаване от ищцовото дружество на лиценз за застраховател между страните е
постигнато съгласие за продължаване на срока на действие на договора за
доброволно осигуряване от 30.12.2011 г. за период по-дълъг от 07.08.2013 г.,
нито пък такива, от които да е видно, че е направено едностранно изявление за
това от някоя от двете страни по сделката. Воля за продължаване на срока на
действие на процесния договор не е изразена и в подписания на 01.07.2013 г.
анекс, с който страните са се съгласили само за това, че се изменя качеството
на ищеца, който от осигурител става застраховател, както и се изменя
използвания в съдържанието на сделката термин „здравно осигуряване” с термина
„застраховане”.
Предвид изложеното, се налага крайният извод, че договорът за доброволно
здравно осигуряване, сключен на 30.12.2011 г. между страните по спора, е
прекратен на 08.08.2013 г. с изтичане на уговорения срок на действие, който е
до 07.08.2013 г. Ето защо по силата на тази сделка в тежест на ответника не
могат да възникнат задължения за заплащане на премии за последващ период, а
именно за месец ноември и декември 2013 г.
Съдът обаче съобразява, че и двете страни по спора твърдят, че през месец
ноември и месец декември 2013 г. между тях е съществувало облигационно
отношение по договор за медицинска застраховка по смисъла на действащата към
този период от време правна норма на чл. 222а КЗ /отм./. На този факт се
позовава ищецът в исковата молба, като ответникът не го оспорва в нито един
момент в хода на производството, като напротив дори го признава с изявление в
тази насока, направено в писмения отговор, където е посочено изрично, че не
оспорва, че за месеците ноември и декември 2013 г. страните са били обвързани
от договор с предмет доброволно здравно осигуряване на неговите работници. Следователно
в отношенията между страните по делото е безспорно, че помежду им е имало сключен
договор за медицинска застраховка, който е действал през месец ноември и месец
декември 2013 г.
За да бъде действителен договорът
за застраховка той трябва да бъде сключен в писмена форма съгласно разпоредбата
на чл. 184, ал. 1 КЗ. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да е видно, че договорът за медицинска застраховка, който е действащ за
процесните два месеца от 2013 г., е сключен в изискуемата по закон писмена
форма за неговата действителност – не се установява страните по спора да са подписали
застрахователна полица или друг писмен акт, в съдържанието на който да е
обективирано тяхното съгласие по отношение на всички съществени елементи на
договора за медицинска застраховка.
Доколкото, обаче, застрахователният договор е абсолютна
търговска сделка, то приложение по отношение на него намира нормата на чл. 293,
ал. 3 ТЗ, в която е предвидено, че страната не може да се позоваве на
нищожност
на търговската сделка поради липса на форма, ако от поведението
ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. При тълкуване на
посочената разпоредба се налага изводът, че неспазването на законоустановената
форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност,
както е при гражданскоправните сделки. За да доведе до нищожност на търговската
сделка това, че тя не е сключена в изискуемата по закон форма за нейната
действителност, се изисква да е налице изрично оспорване на действителността на
сделката от една от страните по нея. В тази насока е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 115/23.07.2013 г. по т.д. №
348/2012 г. по описа на ВКС, І ТО, Решение № 25/ 24.07.2017 г. по т. д. №
3135/2015 г. по описа на ВКС, ІI ТО.
В случая от изявленията и на двете страни по сделката е видно, че нито
една от тях не е оспорила действителността на договора за медицинска
застраховка, като и двете твърдят, че по него за застрахователя „З.а.д.Б.” АД, с ново
наименование „З.К.Б.И.” АД, е възникнало задължение да осигури финансовото
обезпечаване на здравни услуги и стоки, свързани с профилактика на
застрахованите лица, които са лицата, с които ответникът „Е.Ю.” ЕАД е в трудови
правоотношения, което е задължение характерно за този вид сделка съгласно чл.
222а, ал. 2 КЗ /отм./, както и че за „Е.Ю.” ЕАД, в качеството му на
застраховащ, е възникнало задължение да заплати застрахователна премия, което задължение
също представлява съществен елемент от съдържанието на този вид сделка. Ето
защо и при прилагане на чл. 293, ал. 3 ТЗ съдът приема за доказано по делото,
че между страните по спора е сключен договор за медицинска застраховка по
смисъла на чл. 222а КЗ /отм./за месеците ноември и декември 2013 г., който е
породил правни последици, въпреки че волята за това на двете договарящи страни
не е изразена в изискуемата по закон писмена форма за действителност на
застрахователния договор. Задълженията, които са възникнали за страните по
силата на този договор са само тези, за които по делото се твърди и от двете от
тях, че съществуват и следователно са безспорни и това са насрещните
задължения, които са посочени в КЗ /отм./ като съществени елементи на договора
за медицинска застраховка, а именно: застрахователят „З.а.д.Б.” АД е поел
задължение да обезпечи финансово предоставянето на здравни услуги и стоки при
заболяване, злополука и профилактика на работниците и служителите на
застраховащото дружество „Е.Ю.” ЕАД /чл. 222а, ал. 1 и ал. 2 КЗ/, и насрещно
задължение на последното да заплати застрахователна премия на застрахователя
ЕАД /чл. 222а, ал. 1 КЗ/. В производството е безспорно, че размерът на
задължението на ответника да заплати на ищеца застрахователна премия възлиза на
сумата от 38 500, 31 лв. за месец ноември 2013 г. и на сумата от 38 095, 27 лв.
за месец декември 2013 г. Този факт се твърди от ищеца и не се оспорва от
ответника, чиито възражения по основателността на предявените главни искове се
изчерпват само с това, че той е погасил задълженията си за заплащане на
застрахователна премия чрез извършено прихващане, но в нито един момент в хода
на производството ответникът не заявява, че тези задължения не са възникнали в
негова тежест в претендирания в исковата молба размер.
С оглед всичко изложено, се налага
крайният извод, че в тежест на „Е.Ю.” ЕАД са възникнали твърдените в исковата
молба главни парични задължения по договор за медицинска застраховка да заплати
на „З.а.д.Б.” АД месечна застрахователна премия в размер на 38 500, 31 лв. за
месец ноември 2013 г. и в размер на 38 095, 27 лв. за месец декември 2013 г.
За да се произнесе по това дали предявените искове за осъждане на
ответника да изпълни така възникналите в негова тежест парични задължения по
застрахователния договор са основателни или не, съдът трябва да разгледа
въпроса дали те са погасени преди предявяване на исковата молба по силата на извършено
от ответника извънсъдебно прихващане между тях и вземането, което той има към ищеца
за заплащане на неустойка за неизпълнение от последния на задължението му за
извършване на профилактични прегледи на застрахованите лица, посочени в т. 4,
т. 5 и т. 6 от пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболявания“
през 2012 г. и 2013 г., което се твърди, че е възникнало по силата на договора
за доброволно здравно осигуряване, сключен на 30.12.2011 г. Ето защо и в
настоящото производство съдът следва да се произнесе дали в полза на ответника „Е.Ю.”
ЕАД е възникнало вземане за неустойка срещу ищеца в размер на 678 000 лв.
Както беше посочено, по делото не е спорно, а и се доказва от
представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за
доброволно здравно осигуряване, от който се твърди, че произтичат както
задължението, чието неизпълнение е основание за възникване на вземането за
неустойка, така и самото задължение за неустойка. Доказа се и че този договор е
действал за периода от сключването му – 30.12.2011 г. до 07.08.2013 г. За да се
направи извод, че е възникнало вземане за неустойка, с което ответникът твърди,
че е извършено извънсъдебно прихващане, по делото следва да се докаже и това, че
за периода на действието на тази сделка в тежест на „З.а.д.Б.” АД, с ново
наименование „З.К.Б.И.” АД, е възникнало задължение по нея да осигури
извършването на профилактични прегледи и изследвания на 1356 служители на
ответника, посочени в т. 4, т. 5 и т. 6 от пакет „Подобряване на здравето и
предпазване от заболявания“, а именно профилактични прегледи от дерматолог,
стоматолог, както и допълнителни изследвания – аудиометрия, студова проба,
капиляроскопия и динамометрия, че е налице виновно неизпълнение на така поетото
от застрахователя задължение, както и че в съдържанието на процесния договор е
налице валидна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението за осигуряване предоставянето на описаните здравни услуги.
Основното задължение на здравноосигурителното дружество при сключен
договор за доброволно здравно осигуряване се определя в зависимост от това
каква е формата, при която страните по тази сделка са се съгласили, че ще се
извършва осигуряването, която може да бъде или чрез възстановяване на разходи,
при която форма здравноосигурителното дружество се задължава да възстановява
частично или изцяло разходите за здравно обслужване на осигурените лица при
настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи, или чрез
абонаментно обслужване, при която форма здравноосигурителното дружество се
задължава при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори
случаи да осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на
осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които
здравноосигурителното дружество е сключило договор /чл. 87 ЗЗО в редакцията на
разпоредбата, която е била действаща към момента на сключване на процесния
договор/. В случая при тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието
на договора от 31.12.2011 г., се установява, че с него те са се съгласили, че
здравното осигуряване на работниците и служители на ответника за предоставените
здравни услуги, които са включени в пакет „Профилактика”, част от които се
твърди, че не са предоставени, ще се осъществява под формата на абонаментно
обслужване. Това е така, тъй като в съдържанието на договора е налице обща клауза,
съгласно която осигурителят се задължава да обезпечи финансово и организационно
предоставяне на медицински прегледи, която е тази на чл. 4.1. от сключения
договор, като липсва уговорка, която да създава изключение за здравните услуги,
включени в пакет „Профилактика” и да предвижда възстановяване от застрахователя
на разходи за ползвани услуги, направени от застрахованите лица, каквато е
налице за тези, които са част от пакета „Стоматологична помощ”. С оглед на това
следва да се приеме, че в тежест на ищеца е възникнало задължение за срока на
действие на процесния договор, а именно за времето от 30.12.2011 г. до
07.08.2013 г., да осигури провеждането на уговорените между страните
профилактични прегледи и изследвания на осигурените лица от определени
изпълнители на медицинска помощ, с които е сключило договор. Видът на
медицинските услуги, чието предоставяне ищецът се е задължил да осигури, които
са включени в пакета „Профилактика”, са тези, които са посочени в приложение №
1 към сключения договор, като те са разделени в няколко отделни групи, сред
които са посочени и следните прегледи, които се твърди, че не са проведени: 1)
допълнителни прегледи от специалист дерматолог и стоматолог само за
електротехнически персонал и шофьори /т. 4 от включените в този пакет
прегледи/, 2) допълнителни изследвания само за електротехнически персонал и шофьори,
а именно аудиометрия, студова проба, капиляроскопия, динамометрия /т. 5 от
включените в този пакет прегледи и изследвания/, 3) допълнителни прегледи и
изследвания само за персонала, ползващ въздушно-изолиращи /т. 6 от включените в
този пакет прегледи и изследвания/. Ето защо трябва да се заключи, че по силата
на договора от 30.12.2011 г. в тежест на ищеца е възникнало задължение да
извърши необходимите действия, с които да осигури провеждането на следните допълнителни
прегледи и изследвания на работници и служители на ответника, назначени на
длъжност електротехнически персонал и шофьори: прегледи от специалист
дерматолог и стоматолог и изследванията аудиометрия, студова проба,
капиляроскопия, динамометрия, които са ясно посочени в съдържанието на
сключената сделка. Съдът намира, че в тежест на ищцовото дружество не е
възникнало задължение да извърши някакви конкретни прегледи и изследвания за
персонала на ответника, който ползва въздушно-изолиращи апарати, тъй като
страните не са постигнали съгласие за това точно какви конкретни медицински
прегледи и изследвания ще трябва да бъдат проведени по отношение на тези лица –
такова няма обективирано в нито една клауза от съдържанието на сключения
договор, нито пък се установява воля за това да е изразена впоследствие.
От съдържанието на приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора за доброволно здравно осигуряване, е видно, че единствено по отношение
на първата група профилактични прегледи и изследвания е посочено изрично кога
трябва да бъде осигурено тяхното предоставяне, а именно веднъж за една
осигурителна година. В останалите седем групи, в които са обособени други
профилактични прегледи и изследвания, включително тези, описани в т. 4 и т. 5 от
приложението, не е посочено кога трябва да бъдат извършени, включително дали те
трябва да бъдат осигурени през всяка една осигурителна година за срока на
действие на сключения договор. Конкретна уговорка в тази насока липсва и в
съдържанието на договора от 30.12.2011 г. Ето защо, трябва да се заключи, че
страните не са постигнали съгласие за това кога трябва да бъде осигурено от
ищеца извършването на тези допълнителни прегледи, касаещи само една част от
персонала, нает на трудов договор, поради което твърдението на ответника, че
ищецът се е задължил да организира тяхното провеждане през всяка една
осигурителна година – през 2012 г. и през 2013 г., е недоказано. С оглед на
това и доколкото не се установява от кредитора да е отправено искане описаните
допълнителни прегледи и изследвания да бъдат извършени и през 2012 г. и отделно
в периода от 01.01.2013 г. до 07.08.2013 г., съдът приема, че за да бъде
изпълнено точно поетото от „З.а.д.Б.” АД, задължение за тяхното организиране,
трябва да се докаже, че е осигурено провеждането им поне веднъж за срока на
действие на процесния договор.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.К.и Т. Ц. се
установява, че ищецът е осигурил извършването на профилактични прегледи на
служители на ответника при дерматолог и стоматолог. И двете свидетелки заявяват,
че и през 2012 г. и през 2013 г. са организирани прегледи на служители на
ответника при дерматолог и стоматолог, като тези лица са възприели
непосредствено обстоятелствата, които възпроизвеждат в разпита си пред съда. По
делото не са събрани никакви други доказателства, които да опровергават
показанията на тези свидетели за настъпване на обстоятелствата по извършване на
посочените прегледи. От разпита на доведения от ответника свидетел М.Ц.също не
се установява нещо различно – този свидетел изобщо не сочи никакви факти,
свързани с организиране на прегледи при дерматолог, а по отношение на
прегледите при стоматолог заявява, че са създадени условия за тяхното
провеждане през 2013 г. от здравноосигурително дружество чрез посещение при
стоматолог, с който е сключен договор за предоставяне на медицински услуги,
като не посочва ответникът да се е противопоставил на тази организация. Следователно
съдът намира, че в производството е доказано, че ищецът е изпълнил точно,
съобразно уговореното в сключения между страните договор от 30.12.2011 г., задължението
си да осигури провеждането на профилактичните прегледи, посочени в т. 4 от пакет „Подобряване на здравето и
предпазване от заболявания“, а именно профилактични прегледи на работници на
ответник от дерматолог и стоматолог. Ето защо и отговорността на „З.а.д.Б.” АД,
с ново наименование „З.К.Б.И.” АД, за заплащане на неустойка, уговорена в чл.
8.1.6. от договора за медицинска застраховка, сключен на 30.12.2011 г., не може
да бъде ангажирана поради неизпълнение на посоченото договорно задължение.
По делото няма представени никакви доказателства за това, че от ищцовото
дружество за периода на действие на договора е организирано извършването на
профилактичните изследвания на служители на „Е.Ю.” ЕАД, посочени в т. 5 от пакет
„Подобряване на здравето и предпазване от заболявания“, които са аудиометрия,
студова проба, капиляроскопия и динамометрия.
За да се отговори на въпроса дали е налице виновно неизпълнение от ищеца
на задължението за осигуряване провеждането на посочените допълнителни
изследвания за част от работниците на ответното дружество, съдът трябва да се произнесе
и по въпроса кога и при какви условия е трябвало да бъде изпълнено това
задължение.
При съобразяване на вида на изследванията, които се твърди да не са
осигурени от здравноосигурителното дружество, които са допълнителни, специфични
и касаят само определен кръг лица, съдът намира, че изпълнението на поетото от
него задължение в случая е предпоставено от извършване на определени действия
от кредитора по оказване на необходимото съдействие, без което това задължение
не би могло да бъде изпълнено. Това са действия по предоставяне от осигуряващия
на осигурителя на списък на лицата, които са назначени на длъжности електротехнически
персонал и шофьори, тъй като само за тези лица, а не за всички работници и
служители на ответника трябва да бъде осигурена възможността за извършване на
специалните изследвания: аудиометрия, студова проба, капиляроскопия,
динамометрия. Не може да се приеме, че ищецът е бил длъжен да предприеме
каквито и да било действия по организиране извършването на тези изследвания
преди да знае точно колко от персонала на ответника е сред лицата, на които
трябва да бъдат предоставени тези услуги, защото без тази информация няма как
да бъде създадена организацията, посочена в чл. 9.3. от договора, съгласно
която трябва да бъде осигурено, че в лечебното заведение, в което те ще се
проведат, няма външен поток от пациенти, както и да бъде създаден график за
изследване на не повече от 40 човека на ден. Това, че ответникът е бил длъжен
да предостави списък на осигурените лица, на които следва да се направят
описаните допълнителни изследвания, за да може ищецът да изпълни своето
задължение за организиране предоставянето на медицинските услуги, следва освен от
характера на самото задължение, а също така и при съобразяване на уговорката,
постигната от страните в чл. 5.1. от съдържанието на процесния договор, с която
те са се съгласили, че в тежест на осигуряващото дружество възниква задължение ежемесечно
до 5-то число на съответния месец за срока на действие на договора да
предоставя актуализиран списък на осигурените лица, което включва в себе
си и отделно посочване в този списък на
лицата, които са назначени на длъжност електротехници и шофьори, тъй като те
подлежат на допълнителни специфични профилактични прегледи и изследвания.
По делото няма представени доказателства за това, че „Е.Ю.” ЕАД е
предоставило на ищцовото дружество списък на осигурените лица, които са
назначени на длъжност електротехници и шофьори, за нито един от месеците в
периода от 01.01.2012 г. до 07.08.2013 г., когато договорът, сключен на
30.12.2011 г., е прекратен поради изтичане на уговорения срок на действие. Това
не се установява и от приетия като доказателство документ, намиращ се на от л.
87 до л. 133 от делото на СГС, наименуван „списък на персонала от ЕВН Б. ЕР
ЕАД, подлежащ на профилактични прегледи”, тъй като дори и да се приеме, че този
списък е съставен не с оглед процеса, а по време на действието на договора за
доброволно здравно осигуряване, което обстоятелство не се доказва, то в
производството не е установено, че този документ е достигнал до „З.а.д.Б.” АД,
както и че това е станало в периода от 01.01.2012 г. до 07.08.2013 г.
С оглед горното, съдът намира, че ответникът, в качеството му на кредитор
не е оказал необходимото съдействие, без което ищцовото дружество, като
осигурител по процесната сделка, не би могъл да изпълни задължението си да
организира извършването на профилактичните изследвания на електротехническия
персонал и шофьорите на ответника, посочени в т. 5 от пакет „Подобряване на
здравето и предпазване от заболявания“, които са аудиометрия, студова проба,
капиляроскопия и динамометрия. Това означава, че е налице забава на кредитора
по смисъла на чл. 95 ЗЗД, поради което и на основание чл. 96, ал. 1, предл. 2 ЗЗД договорната отговорност за неизпълнението на описаното задължение на „З.а.д.Б.”
АД не може да бъде ангажирана. Следователно в тежест на това дружество не може
да възникне задължение за заплащане на неустойка по чл. 8.1.6. от договора за
медицинска застраховка, сключен на 30.12.2011 г. за обезщетяване на вредите от
допуснатото неизпълнение.
След като по делото не се доказа да е възникнало вземане за неустойка в
полза на ответника „Е.Ю.” ЕАД, трябва да се приеме, че за това дружество не е
възникнало и потестативното право, предвидено в чл. 103 ЗЗД да извърши
прихващане както извънсъдебно, така и в хода на висящия процес чрез възражение
за прихващане. Това от своя страна означава, че вземанията на ищеца за
получаване на застрахователна премия по договора за медицинска застраховка за
месеците ноември и декември 2013 г. не са погасени, поради което и исковете за
осъждане на ответника да изпълни тези свои парични задължения са основателни за
пълния предявен размер, както и че предявеното в процеса от ответника възражение за прихващане е изцяло неоснователно и трябва да бъде
отхвърлено.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на застраховащия да заплати на застрахователя уговорената между страните в договора за застраховка застрахователна премия е парично, поради което и при забава в изпълнението му се дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че между страните по спора е постигната изрична уговорка за момента, до който „Е.Ю.” ЕАД трябва да изпълни задължението си да заплати застрахователните премии за месеците ноември и декември 2013 г. Срокът за плащане на тези задължения е посочен в изготвени от ищеца две сметки за начислена застрахователна премия, а именно сметка № 100765/ 18.11.2013 г. и сметка № 100910/ 10.12.2013 г., които са получени от представител на ответното дружество по имейл, който е изразил воля, че ги приема. От съдържанието на тези сметки е видно, че срокът за плащане на застрахователната премия, дължима за месец ноември 2013 г. е 18.11.2013 г., а този за заплащане на застрахователната премия, дължима за месец декември 2013 г. е 10.12.2013 г.
Съгласно чл.
84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането
изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в
забава със самото си настъпване. Следователно ответникът е
изпаднал в забава изпълнението на задължението си за заплащане на
застрахователната премия, дължима за месец ноември 2013 г. считано от 19.11.2013
г., и е изпаднал в забава изпълнението на задължението си за заплащане на
застрахователната премия, дължима за месец декември 2013 г. считано от 11.12.2013
г. Доколкото не се доказа тези задължения да са погасени преди предявяване на
иска, включително и чрез извършено извънсъдебно прихващане, то следва да се
приеме, че забавата продължава до датата на подаване на исковата молба, за
разглеждане на която е образувано настоящото дело – 09.12.2016 г. Размерът на
обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода, за който се претендира, който е
от дата по-късна от датата, на която се установи, че е започнала забавата на длъжника,
определен от съда на основание чл. 162 ГПК е както следва: размерът на обезщетението
за забавено плащане на дължимата застрахователна премия за месец ноември 2013
г., начислено за периода от 18.12.2013 г. до 09.12.2016 г., възлиза на сумата
от 11 648, 24 лв., а размерът на обезщетението за забавено плащане на дължимата
застрахователна премия за месец декември 2013 г., начислено за периода от
10.01.2014 г. до 09.12.2016 г., възлиза на сумата от 11 281, 82 лв.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 7 986, 43 лв., от които разноски в размер на 3 981, 03 лв. – държавна такса, в размер на 613 лв. – платен депозит и в размер на 3 392, 40 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия и не надвишава минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.Ю.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.К.Б.И.” АД, със старо наименование „З.а.д.Б.” АД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 202 КЗ /отм./ вр. чл. 222а КЗ /отм./ следните суми: сума в размер
на 38 500, 31 лв. /тридесет и осем
хиляди и петстотин лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неплатена застрахователна премия, дължима за месец
ноември 2013 г. по договор за медицинска застраховка, който има за предмет
поемане на задължение от застрахователя „З.К.Б.И.” АД, със старо наименование „З.а.д.Б.”
АД, да обезпечи финансово предоставянето на здравни услуги и стоки при
заболяване, злополука и профилактика на работниците на застраховащото дружество
„Е.Ю.” ЕАД срещу заплащане на застрахователна премия, както и сума в размер на 38 095, 27 лв. /тридесет и осем хиляди и деветдесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща
неплатена застрахователна премия, дължима за месец декември 2013 г. по договор
за медицинска застраховка, който има за предмет поемане на задължение от застрахователя
„З.К.Б.И.” АД, със старо наименование „З.а.д.Б.” АД, да обезпечи финансово
предоставянето на здравни услуги и стоки при заболяване, злополука и
профилактика на работниците на застраховащото дружество „Е.Ю.” ЕАД срещу
заплащане на застрахователна премия, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 09.12.2016 г. – датата на подаване на исковата молба,
до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 11 648, 24 лв. /единадесет
хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на дължимата застрахователна премия за
месец ноември 2013 г., начислено за периода от 18.12.2013 г. до 09.12.2016 г.,
както и сума в размер на 11 281, 82 лв. /единадесет хиляди двеста
осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на дължимата застрахователна премия за месец декември 2013 г., начислено
за периода от 10.01.2014 г. до 09.12.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Е.Ю.”
ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление:***, срещу „З.К.Б.И.” АД, със старо наименование „З.а.д.Б.”
АД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление:*** възражение за
прихващане на предявените вземания на ищеца с насрещно вземане на „Е.Ю.” ЕАД към „З.К.Б.И.” АД, със старо наименование „З.а.д.Б.” АД, за заплащане на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на
сума в размер на 678 000 лв. /шестстотин седемдесет и осем хиляди лева/,
представляваща неустойка за неизпълнение от „З.К.Б.И.” АД, със старо
наименование „З.а.д.Б.” АД, на задължението му, поето с договор за доброволно
здравно осигуряване, сключен на 30.12.2011 г., за извършване на профилактични
прегледи на застрахованите лица, посочени в т. 4, т. 5 и т. 6 от пакет
„Подобряване на здравето и предпазване от заболявания“ през 2012 г. и 2013 г., която
неустойка се дължи на основание чл. 8.1.6. от договора за доброволно здравно
осигуряване, сключен на 30.12.2011 г.
ОСЪЖДА „Е.Ю.” ЕАД да заплати на „З.К.Б.И.” АД, със старо наименование „З.а.д.Б.” АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 7 986, 43 лв. /седем хиляди деветстотин
осемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: