№ 348
гр. Пазарджик, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Е. П.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200749 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В. В. Б. от село Б., обл.Пловдив,
ЕГН: ********** против наказателно постановление № 23-1006-000671 от ...
г., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал.5 във връзка с ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 (осемстотин) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва
като счита, че същото е процесуално и материално незаконосъобразно.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява.
Постъпило е становище от надлежно упълномощен юрисконсулт по
съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна,
прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред се иска
присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за
1
обжалване акт. Спазен е срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото НП е било
получено лично от жалбоподателя на ... година, а жалбата е подадена до
компетентния съд на ... година.
Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на
жалбоподателя, представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия АД и бланков № 109574 за нарушение
заснето с мобилна радарна система АТСС ARH SAM S1 № 120cс9е, с
приспадната допустима грешка от - 3%.
На ... год. около 14,18 часа, в град Пазарджик, по улица „П.“
жалбоподателят управлявал лек автомобил „К.“ с ДК № ..., на който бил
надлежно вписан като ползвател в СРМПС, с наказуемата скорост от 86 км/ч,
при въведено ограничение в населено място 50 км/ч. Скоростта била
фиксирана и заснета с автоматизирано техническо средство за скорост ARH
SAM S1 № 120cс9е, клип № 109574 с приспадната допустима грешка от -
3%. След установяване ползвателя на лекия автомобил в лицето на
жалбоподателя /вж. справка на л.23 в делото/, същият бил поканен да се яви
в съответното РУ по местоживеене /РУ Труд– л. 20 в делото/ , където на ...
год. попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДвП, че на ... год. около
14,18 часа лично той, в качеството му на ползвател е управлявал лек
автомобил с ДК № .... /Вж. декларация на л.24 в делото/.
При това положение, и след връщане на материалите по преписката в
СПП при ОДМВР Пазарджик до жалбоподателя била изготвена покана за
явяване на ... год. в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пазарджик за
съставяне на АУАН, с предупреждението, че при неявяване ще му бъде
съставен акт в негово отсъствие. Тази покана /л.19 в делото/ била редовно
връчена на жалбоподателя още на ... год.
По незнайни причини АУАН до ... год. не бил съставен. Вместо това
след приблизително 8 месеца до нарушителя била изготвена нова покана за
явяване за съставяне на АУАН за същото нарушение на ... год. / л.17 в
делото/, получена отново лично на ... год.
На ... год. в отсъствие на жалбоподателя бил съставен процесния
2
АУАН, който му бил предявен срещу подпис и връчен на ... год.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
При така установеното жалбата е основателна.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, свързано с издаването
на АУАН извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН повелява, че
административно наказателно производство не се образува, ако не е съставен
АУАН в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя. Съгласно
Тълкувателно решение №48 от 28.12.1981 год. по тълк. дело №48/1981 год. на
ОСНКВС тримесечния срок започва да тече от деня, в който органа, овластен
по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие
повече от три месеца от открИ.е на нарушението изключва отговорността на
нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Тълкувателно решение №4 от ...
год. по тълк. дело №3/2019 год. на ВАС постановява, че открИ.е има, когато
компетентния орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира неговия извършител. Това е моментът,в
който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластения за това орган да определи субекта на
нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществуващите му признаци от обективна и субективна страна.
В процесния случай необходимите материали и/или информация за
установяване на нарушението и неговия автор са били налични в СПП при
ОДМВР Пазарджик най – късно на ... год., когато от сектора е поискано
съдействието на Началника на РУ Труд за връчване на първата покана за
съставяне на АУАН /Вж. писмо на л.18 в делото/, логично след попълване на
декларацията по чл.188 ЗДвП на дата ... год. АУАН обаче е съставен едва на ...
год., без да са били налице обективни причини за проявеното бездействие.
Посоченото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП, което прави безпредметно
обсъждане на нарушението същество.
3
По изложените горе съображения НП следва да се отмени.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Договореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 800 лева /договор за правна помощ и
съдействие на л.7 в делото/, като от страна на АНО е направено възражение за
прекомерност. Съдът намира това възражение за основателно и като преценя
ниската фактическа и правна сложност на делото, което се разгледа в едно
съдебно заседание, без разпит на свидетели, намира че разноските следва да
бъдат присъдени до размера на минималното адвокатско възнаграждение,
което съгласно чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400
лева. Факта, че наред с глобата е наложено и административно наказание
лишаване от правоуправление не предпоставя приложение на разпоредбата на
чл.18, ал.4 от Наредбата, кумулативно с чл.18, ал.2, тъй като наказанията,
макар и две, са наложени за едно нарушение. Водещо в случая за определяне
размера на адвокатското възнаграждение е размера на наложеното наказание
глоба, тъй като ал.4 е субсидиарна, видно от редакцията на нормата – „извън
случаите“. Вярно е че Наредба №1 от 9 юли 2004 предвижда че
възнагражденията се определят върху размера на всяка наложена глоба, но
това касае случаите когато с едно НП са наложени две или повече наказания
за различни нарушения. Когато нарушението е едно, па макар и за него да са
наложени няколко кумулативни наказания, логично уговореното
възнаграждение може да бъде само едно. В подкрепа на този извод е липсата
на текст в Наредбата със съдържание, че възнагражденията се определят
поотделно за всяко наложено наказание.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ОДМВР Пазарджик
– учреждението към което структурно принадлежи АНО, издал обжалваното
НП.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РС - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № № 23-1006-000671 от ...
4
год., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна
полиция“, с което на В. В. Б. от село Б., обл.Пловдив, ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 182, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 800 (осемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик,
пл. „Съединение“ № 3, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Б.
с ЕГН: **********, адрес: село Б., обл.Пловдив, ул. „Д.“ № 28 разноски в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5