Решение по дело №406/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 5
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Надя Спасова Георгиева
Дело: 20211500600406
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Кюстендил, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора ИВ. ИЛ.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600406 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ от НПК, озаглавена „Въззивно производство”.
Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС) по жалба от подсъдимия В.М.
Й., с ЕГН **********, чрез адв.Б., срещу присъда № 260047/08.06.2021 г. постановена по
НОХД № 1880/2016 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС). Направени са
оплаквания и са развити съображения за материална и процесуална незаконосъобазност, и
необоснованост. Като довод за процесуална незаконосъобразност се сочи липса на мотиви,
поради неизвършване на дължимия анализ на доказателствата и необсъждане на
възраженията в защитната пледоария за наличие на хипотезата по чл.12, ал.1 от НК на
неизбежна отбрана. Наведени са и доводи за несъставомерност на деянието, поради
извършването му при усл.на неизбежна отбрана.
Моли се за отмяна на осъдителната присъдата и постановяване на оправдателна или
за връщане на делото за ново разглеждане от др.състав, поради липса на мотиви
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на
присъдата.
Адв.Р.-повереник на частната обвинителка и гражданска ищца В.Д. е пледирал за
потвърждаване на присъдата, като законосъобразна.
Адв.Б., като защитник на подсъдимия, е пледирал за отмяна на присъдата по
изложените в жалбата съображения
1
Подсъдимият е молил да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата становищата на
страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на присъдата в пределите
на правомощията си по чл. 314 НПК, счете същата за постановена при съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната й и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Съображенията са следните:
С първоинстанционната обжалвана присъда, ДнРС е признал подсъдимия В. М. Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение, за това, че на 08.05.2016 г. в гр.Дупница е причинил
средна телесна повреда на В. СТ. Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движението
на снагата, вследствие счупване на десен напречен израстък на 5-я поясен прешлен-
престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което му наложил наказание 1
г. лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на В.Д. 5 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания в резултат на престъплението, като
искът за разликата до 10 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен, както и разноските по
делото.
В мотивите на присъдата ДнРС е изложил приетите за установени фактически
обстоятелства и е посочил въз основа на кои свидетелски показания е сторил това.
Отбелязал е, че показанията на посочените свидетели са обективни и логични, и се
подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира. След
това е отразил заявеното от свидетелите. Декларирал е, че не кредитира показанията на В.
Д., Е. В., Д. Д. и на св.К. Х., поради противоречието им с групата от свидетелски
показания, на които съдът дава вяра, както и поради заинтересоваността от изхода на
делото на свидетелите В. Д., като брат на подсъдимия и добрите му отношения с него, а
лоши с другия си брат –св.Н. Д., Е. В., като син на подсъдимия, Д. Д., като снаха на
подсъдимия и тъй като св.В.Д. и Д.Д. не са присъствали на случая.
Съдът не е дал вяра на св. К. Х. (въпреки че не бил заинтересован от делото,
доколкото бил в съседски отношения със страните по делото), тъй като при разпита си
заявил посочени от съда свидетелски показания, според които чул викове, крясъци и
предположил, че за пореден път Н. и М. се карат с В. ; че при идването на свидетелките Д.
и П. крясъците се увеличили; че нямал постоянна видимост към случващото се в двора на
съседите; че подсъдимият бил нападнат от семейството на В.Д.; че е чувал крясъци и как
подсъдимият е бил удрян.
Съдът е посочил, че не кредитира обясненията на подсъдими, дадени по време на
съдебното следствие, а ги приема за негова защитна теза, тъй като не се подкрепят от
събраните доказателства и са в разрез със свидетелските показания на които съдът дава вяра,
както и поради това, че заявил, че брат му Н. Д. е вдигнал трупче и с него го е ударил.

2
КнОС констатира, че присъдата е постановена при съществено процесуално
нарушение по см.на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК, поради това че изготвените
мотиви следва да се приравнят на липса на мотиви. Така приема КнОС, защото те не
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК, озаглавен „Съдържание на присъдата”
съгл. който: „В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят” .
КнОС счита, че в мотивите липсва дължимия АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Той трябва да е структуриран така, че да обуславя логическата подреденост и
убедителност на мотивите. Обсъждането (анализа) на доказателствата не следва да се
свежда до обща констатация за взаимно изключване или противоречие на две или повече
групи свидетелски показания. Това са декларативни фрази, с които районният съд не е
изпълнил задължението си за анализ на доказателствата и обсъждане на противоречивите
доказателства, с посочване, кои от тях приема и кои изключва и защо.
Да се анализират (преценят) доказателствата означава, да се обсъдят подробно и
задълбочено показанията, след което да се изложат съображения, защо се приемат или
отхвърлят.
В резултат на анализа на доказателствата следва да се направи оценка на
достоверността им, т.е дали са противоречиви, заинтересовани, последователни и т.н. При
оценката за достоверност на показанията на свидетелите от значение, на първо място, е
внимателното изследване на съдържанието на свидетелските показания, като се проследи
логическата им издръжливост в тяхната цялост, което съдът не е сторил.
В случая първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил показанията, а само е заявил
декларативно, че са противоречиви. Дали това противоречие изключва наличие на
извършено престъпление и участието на подсъдимия в него и защо- не е ясно. Съдът е
следвало задълбочено да анализира всички доказателствени източници и да ги съпостави,
като прецени на кои от тях да даде вяра и кои да изключи.
Посочването на заявеното от свидетелите не представлява анализ на доказателствата.
То е необходимо, за да стане ясно, при противоречивите доказателства, на които показания
съдът дава вяра. Следва, обаче, да се изложат обосновани съображения, защо им дава или не
дава вяра.
От мотивите не става ясно, защо съдът дава вяра на кредитираните показания и
защо изключва показанията на др.група свидетели. Не става ясно и защо обясненията на
подсъдимия се приемат за защитна теза и от кои доказателства не се подкрепят, както и
защо не са кредитирани показанията на св.К. Х.. Свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия не са обсъдени и съпоставени. Не става ясно, по какви съображения съдът не
дава вяра на показанията на свидетелите В. Д., Е. Д., Д. Д. и К. Х., и защо дава вяра на
противоречивите показания на пострадалата свидетелка, на съпругът й Н. М., синът им М.
3
Н. и тяхната снаха.
Не е обсъдено и изразено становище относно тезата на защитата за наличие на
неизбежна отбрана.
Правни съображения относно обективната страна на престъплението по чл.129, ал.2
вр. с ал.1 от НК липсват. Налице е само декларация, че от обективна страна подсъдимият е
извършил престъплението, като е посочен диспозитива на присъдата. Не е посочено, в
какво са се изразили обективните признаци на престъплението, а именно-. изпълнителното
деяние на престъплението, с кои действия е осъществено от подсъдимия, престъпния
резултат, настъпил ли е, в какво се е изразил, довършено ли е престъплението и в кой
момент, защо е налице средна телесна повреда и в какво се е изразила.
Липсват мотиви и за определяне на наказанието. Налице е позоваване на чл.54 от НК
и цитиране на разпоредбата, с оглед на което е направен извод, че наказанието следва да се
определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като се вземе предвид
мястото, начина, обстановката и подбудите за извършване на престъплението.
Не става ясно, каква е степента на обществена опасност на дееца и деянието, кои са
отегчаващите вината обстоятелства. Прави впечатление, че не са отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства обичайно приеманите за такива чисто съдебно минало и
напредналата възраст на подсъдимия (роден 1941 г), а е прието, че такива няма. Липсват
каквито и да било съображения за обстоятелствата, поради които е определен вида и размера
на наложеното наказание, както и дали то е достатъчно за постигане целите на наказанието.
Не са налице и съображения за определяне на размера на обезщетението, поради
което не става как съдът е преценил, че то се дължи именно в размер на 5 000 лв.
Констатираните пороци на мотивите са достатъчни, за да се приеме от КнОС, че е
налице липса на мотиви, на каквато се приравнява, според съдебната практика, липсата на
анализ на доказателствата.
Липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение съгл. чл.348,
ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НПК, което е основание за отмяна на присъдата. Въззивната
инстанция не може да отстрани констатираното съществено процесуално нарушение, поради
което следва да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, тъй като това нарушение може да се отстрани само от съда , който
го е сторил.
С оглед на горното, и на основание чл. 335, ал.2, в сл. на чл.348, ал.3, т.2, вр. с ал.1,
т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260047/08.06.2021 г., постановена по НОХД № 1880/2016 г.
по описа на Дупнишки районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
4
Решението не може да се обжалва и протестира.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5