Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Даниела Генчева и
прокурора Радка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Дечев ВНОХД № 5082/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 27.01.2017
г. по НОХД № 11179/2015 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, подсъдимият Н.Р.Ш. с
ЕГН: ********** е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени
престъпления по чл.216, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК и по чл. 270, ал.1, пр.1 от НК
и на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание
чл.66, ал.1 от НК, с три години изпитателен срок. Със същата присъда е бил
осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на ощетено ЮЛ „Ц.з.г.м.“ ЕАД
обезщетение за имуществени вреди в размер 680 лева. На основание чл.189, ал.3
от НПК, на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Срещу съдебния акт на районния съд, в
законоустановения срок по чл. 319 НПК, е постъпила въззивна жалба от служебния
защитник на подсъдимия – адв. Х.Б. от САК, в която се поддържа, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила и при наложено явно несправедливо наказание. Предлага се
присъдата да бъде отменена, като се постанови обратна оправдателна присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,
алтернативно присъдата да бъде отменена, като делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното наказание.
В разпоредително заседание на 16.01.2019 г. въззивният
съдебен състав, по реда на чл.327 НПК, е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В открито заседание пред въззивната инстанция
подсъдимият Ш. се явява
лично и с адв. Б. - служебен защитник.
Пред въззивната инстанция за ощетеното юридическо лице
„Ц.з.г.м.“ с пълномощно се явява адв.Г..
В
дадения ход по същество адв.
Б. изразява несъгласие с аргументите на първоинстанционния съд за постановяване
на присъдата. Твърди, че в хода на съдебното производство пред първата
инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия, без да са извършени всички
справки относно неговото местонахождение. Допълва, че след като подсъдимият е
участвал активно в досъдебното производство, не е следвало да бъде даден ход на
съдебното разглеждане на делото без негово участие. Изтъква, че мотивите към присъдата страдат от
съществени пороци, т.к не коментират в цялост всички събрани по делото
доказателства и не става ясно на кои съдът е дал вяра и на кои не. Моли, поради
изложените по-горе процесуални нарушения, обжалваната присъда да бъде отменена
и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг
състав. Алтернативно моли, поради липсата на доказателства относно вината и
авторството на деянията, подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Представителят
на държавното обвинение счита, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна. Счита, че при провеждане на съдебното следствие не са
допуснати съществени процесуални нарушения, т.к производството е било водено
задочно, след като подсъдимият е бил търсен на известните по делото адреси и е
бил обявен за общонационално издирване. Изтъква, че постановената присъда е съобразена
със събраните доказателства, като счита че същите подкрепят повдигнатото
обвинение. Моли въззивният съд да вземе решение, с което да потвърди
първоинстанционната присъда и в частта относно гражданския иск.
Адв.Г.
изразява съгласие с постановената присъда, като счита, че първоинстанционният
съд е преценил в съвкупност всички доказателства и е достигнал до правилни
изводи по отношение вината на подсъдимия
Ш. и по уважаването на предявения граждански иск. Моли въззивния съд да
отхвърли жалбата, като неоснователна и да постанови решение, с което да
потвърди присъдата. Адв.Г. претендира и разноски за адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
В
правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият Ш. моли присъдата да бъде отменена и да бъде признат
за невиновен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като
въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Внимателно са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите
констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Р.Ш. е роден на *** г.q в гр. П., с адрес: ***, български
гражданин, със средно специално образование, женен, безработен, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Свидетелите М.А.С.и
Д.Е.Ф.работели в „Ц.з.г.м.“ ЕАД ***. С. изпълнявал длъжността „шофьор
платформа“ и задълженията му включвали управление на специализиран автомобил за
принудително преместване на моторни превозно средства тип „паяк“. Ф. изпълнявал
длъжността „оператор открита платформа с повдигащо устройство“ и задълженията
му включвали участие при принудителното преместване на моторните превозни
средства, като същият отговарял за поставянето на скобите и помагал за
повдигането на автомобилите върху платформата на специализирания автомобил за репатриране.
Свидетелят Б.С.Н.бил на длъжност „старши полицай“ в група „Съдействие на Ц.з.г.м.“
при отдел „Охранителна полиция“ към СДВР.
На 27.11.2013
г. С., Ф. и Н. били на работа и изпълнявали ежедневните си задължения, като св.
С. управлявал специализиран автомобил за принудително преместване на моторни
превозно средства марка „Ивеко“ с рег.№ *******. На същата дата, около 15:00
часа в гр. София, на кръстовището на ул.
„******“ и ул. „Българска морава“ тримата видели неправилно паркиран лек
автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ *******Същите решили да
го репатрират принудително, като св. Ф. поставил 4 /четири/ броя скоби, които били част от
горепосочения специализиран автомобил за принудително преместване на моторни
превозно средства тип „паяк“ на четирите гуми на паркиралия неправилно лек
автомобил. В този момент при тях дошъл подсъдимият Ш., който им заявил, че
автомобилът е негова собственост и тъй като вече е на място при него, няма
нужда последният да бъде репатриран. Св. Н. се легитимирал, като е казал на Ш.,
че е старши полицай в СДВР и поискал подсъдимия да му представи документи за
управлявания от него лек автомобил. Подсъдимият Ш. отвърнал с думите „ей сега“,
след което се качил в лекия автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с
рег.№ *******, запалил го и потеглил с него, докато на четирите гуми на
автомобила все още били поставени скобите. При потеглянето на автомобила,
гумите му се завъртели, в резултат на което три от поставените скоби се откачили
и паднали на земята, като по този начин се повредили. Четвъртата скоба не могла
да се откачи при потеглянето на автомобила и се счупила, като същата станала
напълно негодна за употреба по първоначалното й предназначение. Трите повредени
скоби били ремонтирани, след което отново станали годни за използване по
предназначението им.
От назначена и изготвена в хода на ДП съдебно-оценителна
експертиза /СОЕ/ се установило, че стойността на инкриминираните вещи била,
както следва: ремонтът на три броя скоби-паркинг е на цена от 150.00 /сто и
петдесет/ лева за един брой, като общата цена е в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.; пазарната
цена на счупената скоба-паркинг е в размер на 1150.00 /хиляда сто и петдесет/
лева, като при амортизация 80%, стойността й е в размер на 230.00 /двеста и
тридесет/ лева. Общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 630.00 /шестстотин
и тридесет/ лева.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателства
- свидетелските показания на свидетелите Б.С.Н., М.А.С., Д.Е.Ф., А.Р.Б.-Ш.
/л.42-44 и л.59/; изготвената на ДП СОЕ /л.56-57 от ДП/ и прочетена по реда на
НПК; справка за регистрация на МПС /л.72 от ДП/; протокол за разпознаване на
лице /л.54 от ДП/; длъжностна характеристика на св. Н. /л.68 -70 от ДП/;
длъжностна характеристика на св. С. /л.39-42 от ДП/; длъжностна характеристика
на св. Ф. /л.35-38 от ДП/; снимков материал /л.26-34 от ДП/; копие от фактура №
**********/21.01.2014 г. /л.16 от ДП/; копие от фактура № **********/11.01.2008
г. /л.15 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л.14 от ДП/; заявка за
ремонт /л.53 съд.п-во/; ценова оферта /л.54 съд.п-во/; удостоверение за
качество /л.55 съд.п-во/; копие от справка от СДВР за св.Б. Н. /л.57 съд.п-во/;
справка за съдимост /л.15 съд.п-во/.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените
в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното е необходимо на първо място да бъдат изследвани свидетелските
показания на свидетелите Б.С.Н., М.А.С., Д.Е.Ф.. Въззивната инстанция дава вяра
на въпросните показания, като ги намира за изчерпателни, хронологично
структурирани, житейски логични и вътрешно непротиворечиви. От значение е и
обстоятелството, че и тримата мъже са очевидци на действията на подсъдимия Ш.,
което е безспорен аргумент за тяхната достоверност. Те излагат пред съда
разкази относно непосредствено възприети от тях факти, като степента на
съответствие между изложеното от тях, според въззивния съд е достатъчна, за да
се приеме, че събитията действително са се развили по описания от свидетелите
начин. Въззивният съд кредитира изцяло показанията на посочените трима
свидетели, изложени пред първоинстанционния съд. Между тях не са налице
противоречия нито несъответствия с изложеното от тях и на ДП.
На
следващо място следва да бъде обсъдено възражението за недоказаност на
авторството на престъпните деяния. Въззивната инстанция намира за необходимо да
отчете изрично, че счита авторството на инкриминираните деяния от страна на
подсъдимия Ш. за несъмнено установено, т.к свидетелите С. и Ф. разпознават
категорично подсъдимия при разпитите им пред СРС, а свидетелят Н. го е
разпознал категорично при извършеното в хода на ДП разпознаване /л.54 от ДП/. От
показанията на свидетелката А.Б. дадени в хода на досъдебното производство, а и
в хода на съдебното следствие, също се затвърждава фактът, че именно подсъдимия
е извършител на процесните деяния, т.к тя заявява, че лекият
автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ ******* е нейна
собственост, но е направила пълномощно на мъжа си - подсъдимия Ш. „да я
управлява и представлява навсякъде“, като допълва, че само той управлява
автомобила и не го предоставя на други лица.
По отношение на възражението за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по даване ход на делото
в първата инстанция в отсъствие на подсъдимия, настоящия съдебен състав намира
същите за неоснователни, поради следното:
На 28.10.2016 г. в открито съдебно
заседание на СРС, НО, 14 състав не дава ход на делото поради нередовно
призоваване на подсъдимия Ш., обявява го за общодържавно издирване и определя
назначаването на служебен защитник, който да го представлява в съдебното производство.
По делото е приложено писмо от кметството в с. Нова махала, общ.Б. за връщане
на призовката за подсъдимия Ш., в което е посочено, че подсъдимия не живее на постоянния си адрес, а
по данни на майка му се намира в гр. София. Приложена е и докладна записка от
СДВР, от която е видно, че подсъдимият е обявен за издирване. По тази причина
на следващото съдебно заседание на 07.12.2016 г., първоинстанционният съд е
назначил служебен защитник на подсъдимия, след което е дал ход на делото.
Настоящият
съд приема за обективно и компетентно заключението на извършената в ДП СОЕ, въз
основа на която се установява стойността на повредените и унищожените от подсъдимия чужди движими
вещи. СГС кредитира заключението на експертизата, като обосновано, изготвено от
лице с нужните специални знания и отговарящо с необходимата прецизност на
поставените въпроси. Заключението е било уместно възприето и от СРС при
формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства. При служебната
проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото.
Констатация
за необремененото съдебно минало на подсъдимия съдът направи въз основа на наличната
по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия
и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият Н.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, пр.1 и пр.2 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от СРП за едно от деянията.
От обективна страна, на 27.11.2013 г., около 15.00 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „******“ и ул. „Българска морава“, подсъдимият Ш., унищожил противозаконно чужда движима вещ, като потеглил с лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ ******* счупил поставена на гумата на автомобила му 1 /един/ брой скоба, част от специализиран автомобил за репатриране, марка „Ивеко“ с рег.№ ****** тип „паяк“ на стойност 230.00 /двеста и тридесет/ лева и повредил противозаконно чужди движими вещи – 3 /три/ броя скоби, поставени на гумите на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ *******, част от специализиран автомобил за репатриране, марка „Ивеко“ с рег.№ ****** тип „паяк“ на стойност по 150.00 /сто и петдесет/ лева за брой – на обща стойност 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева за брой, всичко на обща стойност 680.00 /шестстотин и осемдесет/ лева, собственост на „Ц.з.г.м.“ ЕАД.
Непосредствен обект на престъпното деяние, за което е осъден Ш. са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху недвижими или както в случая - движими вещи и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. Предмет на това престъпление може да бъде чужда движима или недвижима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца или на друго лице, която притежава известна стойност. Изпълнителното деяние може да се осъществи чрез бездействие или както в конкретния случай чрез действие – потеглил с лекия си автомобил, докато поставените скоби били все още на гумите му. Унищожаването от своя страна представлява такова засягане в субстанцията или структурата на една вещ, което я прави изцяло негодна за употреба според първоначалното ѝ предназначение. Категорично е установено по делото, въз основа на приобщения доказателствен материал, че с деятелността си именно подсъдимият Ш. е извършил описаните по-горе действия по накърняване целостта на една от процесните скоби, с което я е унищожил. Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта временно или частично негодна за използване по нейното предназначение. Въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал е установено, че подсъдимия Ш. е повредил 3 /три/ броя скоби.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при условията на евентуален умисъл - деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал и допускал настъпването
на общественоопасните му последици, а именно - унищожаване на процесните 1бр. скоба
и повреждане на 3бр. скоби. За
евентуалния умисъл е характерно, че деецът, преследвайки друга цел, била тя
правомерна или не, се съгласява или най-малкото се отнася безразлично към
възможния допълнителен резултат от неговото деяние, въпреки което го
осъществява. При него деецът дава предимство на пряко целеното, за постигането
на което приема допълнителния резултат от възможните престъпни последици, което
изисква изясняване на тази пряка цел. В случая подсъдимия Ш. е искал да избегне
административна санкция, което се явява и неговата основна цел и мотивиран да я
постигне е предприел действия, от които са настъпили вредни последици.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Н.Ш. е бил признат за виновен
за извършеното от него престъпление по чл. 216, ал. 1, пр.1 и пр. 2 от НК.
Подсъдимият Н.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, в каквато насока, също му е повдигнато обвинение от СРП.
От обективна страна, на 27.11.2013 г., около 15.00
часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „******“ и ул. „Българска морава“,
подсъдимият Ш., противозаконно е пречил на орган на властта – Б. Н. – старши
полицай в СДВР да изпълни задълженията си регламентирани в разпоредбата на чл.55, ал.1-4 от ЗМВР „(1) Полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените функции.
Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2) При невъзможност да се издадат
писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.(3) При изпълнение на
функциите по контрол на безопасността на движението, разпорежданията могат да
се издават, чрез действия или знаци посочени в закон. (4)Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение“ и в нормата на чл.165,
ал.2, т.1 от ЗДвП - „При изпълнението на функциите си по закон определените от
министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство и с извършвания превоз“, като след издадено устно
разпореждане от полицай Б. Н. не представил документи за управлявания от него
лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег.№ *******, вместо това се качил в автомобила
и потеглил с него.
Непосредствен
обект са обществените отношения касаещи законосъобразното упражняване на
правомощията на държавните органи. Изпълнителното деяние, очертано като
противозаконно пречене на орган на власт, в конкретния случай се е изразило с
отказ на подсъдимия да представи исканите документи и потегляне с лекия си
автомобил, като по този начин не е изпълнено устното разпореждане на
полицейския служител.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици а именно съзнавал е, че с действията си не изпълнява полицейско разпореждане, предвиждал е, че в резултат на тези действия противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, като е искал настъпването на тези последици.
Настоящият съдебен състав отхвърля като
неоснователни възраженията на защитата, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия, т.к съгласно
разпоредбата на чл.271, ал.2, т.2 от НПК съдебното заседание се отлага, когато
не се яви подсъдимия, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл.
269, ал. 3 от НПК. Нормата на чл.269, ал. 1 от НПК гласи, че „по дела с
обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание
е задължително“. Дефиниция на понятието „тежко престъпление“ е дадена в чл.93,
т.7 от НК, според която тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Срещу подсъдимия Ш. са повдигнати обвинения за
престъпления по чл.216, ал.1,
пр.1 и пр.2 от НК и по чл. 270, ал.1, пр.1 от НК. Предвиденото наказание за
първото престъпление е лишаване от свобода до пет години, а за второто до три
години, което води до извода, че тези престъпления не попадат под категорията
тежки престъпления. В чл.269, ал.3, т.1 и т. 2 е посочено,
че когато това няма да попречи за
разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на
подсъдимия, ако не
е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми
съответния орган или ако местоживеенето му в страната не е известно и след
щателно издирване не е установено, какъвто е и конкретния
случай. Въз основа на изложеното, твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушения по даване ход на делото в първата инстанция са
несъстоятелни и не намират опора в закона.
Във връзка с определеното на подсъдимия общо наказание, СГС намира, че правилно,
като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, районният съд е
възприел чистото съдебно минало на подсъдимия. Некоректно обаче първата
инстанция е посочила, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Следвало е да бъде преценена като отегчаващо отговорността
обстоятелство проявената от подсъдимия упоритост и дързост при извършване на деянието,
както и фактът, че същото е показно осъществено пред свидетели, единият от
които орган на власт. Настоящата инстанция е на становище, че първата инстанция
е трябвало да определи по-високо по размер наказание от наложеното с присъдата
наказание в минимален размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца. Липсата на съответен протест обаче с искане за увеличаване на
наказанието препятства възможността, това да бъде осъществено от настоящия
съдебен състав, за да не се наруши принципа за забраната за reformation in peus. Въззивният съд счита, че едно по-тежко наказание би
било по-адекватно и справедливо спрямо обществената опасност на подс. Ш. и
извършените от него деяния и по-добре би изпълнило целите на наказанието по
чл.36 от НК и би постигнало възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само
върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на
обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална
превенция.
Настоящият състав се съгласява, че са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан към
момента на извършване на престъплението, определеното от съда наказание е в
рамките до изискуемия 3-годишен срок на наказанието „лишаване от свобода“ и
най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието ефективно. Въззивният съд
счете, че приложението на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години в
необходимата степен би осъществило адекватно и достатъчно интензивно репресивно
и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, поради което прие, че
действително не се налага откъсването му от нормалната социална среда. Съставът
на въззивния съд счита, че отлагане
изтърпяването на така определеното наказание за този период ще бъде един шанс
на осъдения за поправяне и превъзпитание.
По отношение на
предявения от ощетеното ЮЛ „Ц.з.г.м.“ ЕАД граждански иск против
подсъдимия, с правно основание чл.45 от ЗЗД, в размер 680 лева за обезщетение
за имуществени вреди вследствие на деянието по чл.216, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК,
въззивният съд счита, че правилно районния съд е приел, че той е основателен и
доказан предвид акцесорния характер на гр.иск в наказателното производство и е осъдил
подсъдимият да заплати това обезщетение. Фактическият състав на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД включва виновно, противоправно поведение на дееца,
което да е причинило на пострадалия имуществени (както е по настоящото дело) или
неимуществени вреди, които да се намират в пряка и непосредствена връзка с
деянието. Всички елементи на състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са
налице по настоящото дело. Правилно районният съд е осъдил подсъдимият да
заплати на ощетеното ЮЛ и направените от него разноски за повереник.
Правилно
с оглед изхода на делото, на основани чл.189, ал.3 от НПК, с присъдата си
районният съд е възложил на подсъдимия направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Изложените в жалбата и в
съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така,
при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен
акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба -
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
С
оглед горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд, XIV въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 27.01.2017 г., постановена от СРС, НО, 14 състав по НОХД № 11179/2015 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.