Присъда по дело №1922/2023 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 166/15.06.2023 год. по нох дело № 1922 по описа за 2023 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1122/2022 год. по описа
на 03 РУП – Варна срещу подсъдимия К.П.С. с ЕГН ********** от гр. Бургас, за това че на
12.09.2022г. в гр. Варна, отнел чужди движими вещи- златен синджир, 18 карата, с тегло 12
грама на стойност 929,40 лв. и златна плочка 18 карата, с тегло 3 грама на стойност 232,35
лв., всичко на обща стойност 1161,75 лв. (хиляда сто шестдесет и един лева и седемдесет и
пет стотинки) от владението на С.Х.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила- престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.
В разпоредително съдебно заседание при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК,
подсъдимия, лично и чрез защитника си адв. В.А.-ВАК, служебно назначена, изявява
желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК /
съкратено съдебно следствие /, поради което на осн.чл.252,ал.1 от НПК производството
продължи незабавно по реда на глава ХХVII от НПК.
В хода по същество на делото, представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като намира, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1 от
НК. Представителят на обвинението е поискал подс. Николов да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при
индивидуализацията на наказанието, съдът да му наложи наказание в размер на три години
и шест месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.58а от НК да бъде намалено с една
трета. Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия,
а веществените доказателства- дискове, приложени по ДП да останат по делото.
В хода на съдебното следствие, подсъдимия С. изцяло признава обстоятелствата и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие, събраните в
хода на досъдебното производство доказателства да се ползват от съда при постановяване на
присъдата, без да бъдат събирани други доказателства.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, адв. А., моли съдът да му определи
минимално наказание, което да бъде отложено с изпитателен срок.
В личната си защита и последната си дума подс. С. моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.09.2022г. около 16.50 часа подс.К. С. се намирал в района на ж.к. „Владислав
Варненчик", град Варна. Той бил заедно със свидетеля Й.Т.. Двамата търсили различни вещи
в кофите за боклук.
По същото време пострадалия С.С. решил да отиде да си купи цигари от магазина, който се
намирал на ъгъла на блока, в който живеел. На врата си носел златен синджир, 18 карата с
общо тегло от 22 грама, с поставени на него 1 брой златна плочка, 18 карата, гравирана от
двете страни с тегло от 3 грама и 1 брой златна висулка с фигура на скарабей, 18 карата, с
тегло от 2 грама. Докато вървял по пътеката към магазина видял към него да се приближава
млад мъж на видима възраст около 20 години,със слабо телосложение, висок около 165-170
см,облечен в тъмни дрехи, с поставена на главата черна шапка, с козирка нахлупена над
лицето му.Мъжът имал дълга, гъста брада.Когато двамата се разминали пострадалия
бръкнал в джоба си, за да извади пари за цигари, в който момент мъжът посегнал и издърпал
от шията му златния синджир.
Мъжът успял да издърпа част от целия златен синджир. Действията на подсъдимият били
възприети от св. Й.Т., който се намирал в страни. Подсъдимият моментално побягнал с
1

отнетите вещи, като пресякъл улицата и се оттеглил към намиращата се в близост градинка,
а от там в неизвестна посока. Пострадалият започнал да вика след подсъдимия и се огледал
за да поиска помощ, но не възприел никой в района. Свидетелят Й.Т. последвал подсъдимия.
След като подсъдимия С. избягал с отнети вещи, пострадалият Стефанов открил на земята
останалата част от златния синджир и златната висулка с фигура на скарабей.
Във връзка с горното пострадалия уведомил полицията и било образувано настоящото
досъдебно производство.
Малко след случилото се, на 12.09.2022г. около 19.00 часа подсъдимият С. и св. Т. отишли
до Заложна къща „5", находяща се в град Варна, на ул. „Константин Велчиков" 59 - 61. На
смяна в заложната къща бил свидетелят С.С., който познавал подсъдимия К. С., т.к. и друг
път залагал различни вещи. Подсъдимият поискал да заложи златния синджир, който отнел
от пострадалия. Свидетелят С. видял синджира, като възприел, че бил със закопчалка и
решил, че представлявал гривна. Той решил да я закупи, за да я подари на дъщеря си. Св.
Страхил изтеглил синджира и установил, че бил с тегло от 12 грама и златото било 18
карата. Той заплатил на подсъдимия сумата от 780 лева, като не му издал документ за това.
След известно време св. С.С. разгледал обстойно закупения от него златен синджир и видял,
че представлявал скъсан синджир, а не гривна. Той продал златния синджир на
неустановено по делото лице.
В хода на проведеното разследване било извършено разпознаване на 16.09.2022г., при което
действие пострадалият разпознал лицето под номер 2, а именно подсъдимия К. С., като
извършител на грабежа.
В хода на проведеното разследване било извършено разпознаване на 23.02.2023г., при което
действие свидетелят С.С. разпознал лицето под номер 3, а именно подсъдимия К. С., като
лицето от което закупил на 12.09.2023г. скъсания златен синджир.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно - оценителна експертиза, от
заключението на която се установява, че отнетия златен синджир, 18 карата, с тегло от 12
грама възлизал на стойност от 929,40 лева и златна плочка, 18 карата, с тегло от 3 грама
възлизала на стойност 232,35 лева, или всичко на обща стойност от 1161,75 лева (хиляда сто
шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки).
Така описаната обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства – показанията на
свидетелите С.С.,С.С., Й.Т., от писмените доказателства – протоколи за разпознаване на
лица, оценъчна експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, приобщени по
време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК, които напълно
кореспондират със самопризнанието на лицето, спрямо което е повдигнато обвинение.
Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
безпротиворечиви доказателства при спазване изискванията на НПК, като подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
одобрено с определение, съдът стига до следните правни изводи:
С деянието си от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил състава на
престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия и от
извършеното разпознаване.
2

В конкретния случай подсъдимият С. е отнел движими вещи златен синджир, 18 карата, с
тегло 12 грама на стойност 929,40 лв. и златна плочка 18 карата, с тегло 3 грама на стойност
232,35 лв., всичко на обща стойност 1161,75 лв. (хиляда сто шестдесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки) от владението на С.Х.С., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е използвал при отнемането им сила- издърпал синджира от врата на
пострадалия.
Подсъдимият е прекъснал фактическата власт, която владелецът е имал до момента върху
вещите и е установил нова фактическа власт върху тях от своя страна. Касае се за отнемане
от владението на пострадалата на движими вещи, т.е. чужди за дееца. Намерението на
подсъдимия при отнемането на вещите е било да ги присвои. Подсъдимият е задържал в
своя фактическа власт вещите без правно основание. При отнемането на вещите
подсъдимият е употребил сила насочена към личността на пострадалото лице при
отнемането на вещите.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2,
във вр. с ал.1. При осъществяването му деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните му последици, но пряко е целял настъпването им.
Подсъдимият е осъзнавал факта, че засяга правото на собственост на свидетеля върху вещта,
както и неговата лична неприкосновеност.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подс.
К.П.С., роден на 09.05.2001 год., ЕГН **********, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес : *** и адрес за призоваване
***. Същият е пълнолетно, вменяемо лице – по време на извършване на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.198,ал.1 от НК е лишаване от свобода
от три до десет години.
Доколкото производството е протекло по реда на глава 27 от НПК съдът е обвързан от
нормата на чл. 373, ал.2 от НПК, която задължава съдът постановил осъдителна присъда да
определи наказание при условията на чл. 58А от НК, във връзка с чл. 54, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът е преценил следното:
Обществената опасност на дееца, който не е осъждан не е висока, тежестта на конкретното
деяние съдът намира за висока, с оглед начин на извършване.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер за
извършеното от подс. С. престъпление по 198, ал.1 от НК, съдът отчете, като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия.
Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда
на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието.
Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че най-
адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната
и генерална превенции би било налагане на наказанието ЛС за срок от три години. Но
доколкото подсъдимият се ползва от привилегията на чл.58 а ал.1 НК, съдът намали с 1/3
така определеното при условията на чл.54 НК наказание, като постанови подсъдимия да
3

изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Предвид на обстоятелството, че подсъдимия С. е с чисто криминално минало и не е осъждан
на лишаване от свобода за друго престъпление от общ характер, съдът на осн. чл.66, ал. 1 от
НК отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
По отношение направените по делото разноски.
С оглед изхода на делото и признаването на подс. С. за виновен по повдигнатото му
обвинение на основание чл.189 ал.3 от НПК, същия бе осъден да заплати в полза на
Държавата, направените по делото разноски в размер на 513,35 лева представляващи
разноски по делото.
По отношение вещественото доказателство – един брой СД, съдът постанови на
осн.чл.112 ал.4 от НПК, същия да остане по делото .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	166
Дата:	15 юни 2023 г. (в сила от 1 юли 2023 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20233110201922
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 май 2023 г.

Присъда по дело №1922/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите