РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Монтана, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 233 от 27.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1849 по
описа за 2021 г. Районен съд-Лом е отхвърлил като неоснователен
предявеният от „хх ххх АД с ЕИК ********* срещу З. Г. Г. с ЕГН **********
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане в размер на 760,01 лв. главница,
представляваща задължение по фактура № **********/23.05.2018 г., издадена
по повод на извършена проверка, обективирана в КП № 3023326/21.05.2018 г.
и за сумата 217,87 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 09.06.2018 г. – 12.05.2021 г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „хххх АД, чрез
процесуален представител юрк. Свилен Трифонов. В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.
1
Твърди се, че към датата на извършване на проверката дружеството е имало
законово основание за извършване едностранна корекция на количеството на
електрическа енергия. В тази връзка се сочи, че разпоредбите на чл.48-чл.51
от Правилата за измерването на количеството електрическа енергия са
действали към датата на проверката. Също така се излагат доводи за налична
облигационна връзка между дружеството и ответната страна, поради което
последната следва да заплати стойността на използваната електрическа
енергия. Предвид тези съображения се моли съда да отмени атакуваното
решение и да се произнесе по същество на иска, като се присъдят сторените в
двете инстанции съдебни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от З. Г. Г., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи,
че имотът, обект на проверката, не е нейна собственост, а е продаден през
2015 г. на лицето М Л М , като последният от своя признава и поема всички
задължения свързани с имота, като за това е сключил договор за разсрочено
плащане с ищцовото дружество. Моли се съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
Във въззивното производство не са събирани доказателства. Искането
на въззиваемата страна съдът служебно да извърши справка в дружеството
следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът в настоящия случай
няма задължение служебно да събира доказателства, респ. да извършва
справки.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че към датата на издаване на констативния протокол, послужил за
издаване на фактура № **********/23.05.2018 г., всички разпоредби от
Правилата за измерването на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са
отменени, а нови такива са приети с решение на КЕВР и обнародвани през
2019 г., поради което са неприложими. При това районният съд е приел, че
2
към датата на проверката не е имало действащи правила, които да предвиждат
едностранно възлагане на парично задължение на потребителя на енергия.
Поради тези съображения съдът е приел, че изготвеният констативен
протокол не може да бъде основание за издаването на процесната фактура.
Освен това, за да отхвърли иска като неоснователен, първостепенният съд е
приел, че в случая не са събрани доказателства нито за количеството
потребена и неотчетена енергия, нито за периода, през който е използвана
тази енергия.
Настоящата инстанция намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол № 3023326 е видно, че при извършената на
21.05.2018 г. проверка на адрес гр. Л ул. „ххххх“ № хххх, бл. ххх вх. хх“,
ап.хх служителите на ЧЕЗ констатирали промяна на схемата за свързване,
като по този начин цялата консумирана от абоната електрическа енергия не се
измерва и не се заплаща. От протокола се установява, че проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели и служител на МВР, а
потребителят не е намерен на адреса.
По поща е изпратено писмо до потребителят, с което последният се
уведомява за извършената проверка и за съставения протокол. Уведомен е
също, че на основание Правилата за измерването на количеството
електрическа енергия ще бъде извършена корекция на сметката му за
консумирана ел. енергия. Видно от обратната разписка получателят е отказал
да получи пощенската пратка, като това е потвърдено чрез подписа на
свидетел.
Въз основа на констатираното при проверката дружеството-снабдител е
преизчислило задълженията за плащане на цена на доставената енергия и е
издало фактура № **********/23.05.2018 г., за сумата от 760,01 лева.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
„ххххх“ АД е краен снабдител по смисъла на § 1, т.28а от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно чл.98а, ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
3
енергия при публично известни общи условия. Последните са приложени
като писмено доказателство по делото.
От разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ е видно, че реда и начина за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия е
уреден в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/. В тази връзка, към датата на извършената проверка - 21.05.2018 г.
не е действала разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ. Цитираната разпоредба е
отменена с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(в сила от 14.02.2017г.), с което решение, впрочем са отменени всички
текстове, без чл. 48-51 от ПИКЕЕ. В разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ е
описано какви задължения има операторът на съответната мрежа при
извършване на проверка, в това число и задължението да бъде съставен
протокол, както и от кого следва да бъде подписан при отсъствие на клиента.
Явно е, че в отменения чл.47 от ПИКЕЕ са уредени специалните изисквания
към констативния протокол. Последният се явява елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на оператора да извършва едностранна корекция,
тъй като в действащия към момента на проверката чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ е
предвидено, че когато при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз
основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който следва да отговаря на изискванията по чл.47 и да е съставен в
присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Доколкото
разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ е отменена към датата на процесната
проверка не може да се установи какви са изискванията за съставения
констативния протокол, към които препраща чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. Извода,
до който достига настоящият състав е, че констативен протокол № 3023326 е
издаден при липса на регламентирана процедура. Доколкото именно
протоколът е послужил за издаването на фактура № **********/23.05.2018 г.,
то същият е изготвен при липса на правно основание, поради което
процедурата за корекция на сметката на потребителя се явява
незаконосъобразна.
Действително съдебната практика е непротиворечива, че наличието на
непълнота в разпоредбите на ПИКЕЕ не освобождава потребителя от
4
задължението за заплащане на реално потребената енергия. В случая
разпоредбите на ЗЗД по отношение на договора за продажба са приложими,
от което следва, че когато е доставено определено количество енергия, но не е
отчетена доставка или пък когато е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва
да плати реално дължимата сума. Това задължение следва от общото правило,
че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от
общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Дори
при наличието на неправомерно въздействие върху СТИ ( в случая - промяна
на схемата на свързване) от страна на потребителя, той дължи заплащане на
реално потребената електрическа енергия, но само ако доставчикът докаже
действително доставеното количество електроенергия за минал период.
От установените по делото факти не може да се установи по
категоричен начин действително доставеното количество електроенергия за
минал период, очертан в спора с издаването на фактурата за корекция. В
своите доводи досежно законосъобразността на извършената корекция на
сметката въззвиникът се е позовал и на прието заключение на вещо лице, но
такова липсва, тъй като нито пред първоинстанционния съд, нито пред
настоящата инстанция има назначена експертиза. Не са разпитани и
свидетелите, присъствали при извършването на проверката. От приложените
писмени доказателства не може да се установи количеството потребена, но
неотчетена ел.енергия, нито периода, през който е използвана същата. Това
води до извода, че твърденията на ищеца за дължимост на търсените суми
останаха недоказани в производството. Съответно предявеният иск се явява
неоснователен, а първоинстанционното решение следва да се потвърди като
правилно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 233 от 27.07.2022 г., постановено по гр.
дело № 1849 по описа за 2021 г. Районен съд-Лом като правилно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6