Решение по дело №1131/2023 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 228
Дата: 20 септември 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Крум Динев
Дело: 20231220101131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. , 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20231220101131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК и е образувано по молба на Ю.
Е. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г..... община Гърмен, област
Благоевград, със съдебен адрес: Г...действащ чрез адвокат Александър Г.,
срещу А. Р. И. с ЕГН: **********, с адрес с. Г.., община Гърмен, област
Благоевград, с която се иска от съда му бъде възложено упражняването на
родителските права по отношение родените от общото съжителство между
страните по делото деца - Румен Ю.ов Г. с ЕГН ... роден на ... година, Ана-
Мария Ю.ова Г.а с ЕГН **********, родена на 20.11.2011 г. и Вишна Ю.ова
Г.а с ЕГН **********, родена на ... г. В исковата молба се навеждат
твърдения, че двамата с ответницата А. И. живели заедно до 2021 г., след
което се разделили, като общите им деца останали да живеят с ищеца в село
Гърмен, като до този момент последният полагал грижи за тях, осигурявайки
им храна, облекло и всички останали необходими неща за нормално развитие.
Майката и ответница А. И. не ги подпомагала нито финансово, нито с
реалното осигуряване на облекла или ученически пособия. С петитума на
молбата се поддържа още ответницата да бъде осъдена да заплаща парична
издръжка по отношение на всяко едно от децата в размер на 250 лева (след
изменение на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание),
1
както и да бъде определен режим на лични отношение с нея. В представения
отговор към искова молба от страна А. И., представлявана от процесуалния
представител адв. Кардашева, не се оспорва, че с ищеца съжителствали в общ
дом, но като причина за раздялата помежду им посочва поведение на ищеца.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ответницата се е
дезинтересувала от отглеждането на общите им деца, напротив - същата
посещавала дома, в който те пребивавали, където чистела и готвела. Прави се
искане родителските права по отношение на Ана - Мария Г.а и Вишна Г.а да
бъдат упражнявани от ответницата, а родителските права спрямо Румен Ю.ов
Г. да бъдат предоставени на Ю. Г.. В последно проведеното открито съдебно
заседание родителите са изслушани лично от съдебния състав. Ищецът
поддържа изложеното в исковата молба, като посочва, че работи, но без
трудов договор, жилището му било пригодено за обитаване, същият отглеждал
децата в последните три години, като дори бил и техен личен придружител
при престоя им в болница назад в годините, а ответницата не полагала
постоянни грижи, като дори му отказвала да съдейства при издаването на
лични документи на децата. А. И. от своя страна споделя пред съда, че ищецът
я тормозил по време на тяхното общо съжителство, а паричните средства,
които тя му предоставяла за грижите на децата, пропилявал в казина. Твърди,
че в дома, в който пребивава, има условия да отглежда децата, като дори
същите редовно преспивали там. Признава, че не работи никъде, но има
приятел и майка, които могат да й помагат при отглеждането на децата.
Излага, че пред нея децата се оплакват от поведението на ищеца, като същите
казвали, че той ги тормози и настройва срещу нея. В хода на устните
състезания процесуалните представители на страните поддържат исканията и
своите възражения.
Районен съд - Гоце Делчев, след преценка на относимите писмени и гласни
доказателства, както и становището на изслушания социален работник и
представените по делото доклади от извършени проучвания на семейно-
битовата среда, в която пребивават понастоящем децата, съдът достига
до следните фактически изводи:
От представените удостоверения за раждане е видно, че майка и баща на
ищците по иска за издръжка Румен Ю.ов Г., Ана - Мария Ю.ова Г.а, Вишна
Ю.ова Г.а са именно А. Р. И., ЕГН:.... и Ю. Е. Г., ЕГН: **********. По делото
са представени декларации, видно от които Ю. Е. Г. е припознал на ... г. Румен
2
Г., Ана-Мария Г.а, Вишна Г.а, доколкото между припозналия и майката на
децата не е налице сключен граждански брак. На .... г. по отношение на ищеца
от страна на Районен съд- Гоце Делчев с нарочна заповед за защита по реда на
Закона за защита от домашното насилите е разпоредено да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. Р. И., като му е забранено да
приближава нейното жилище, за срок от 6 месеца. С решението, въз основа на
което е издадена посочената заповед, влязло в сила като необжалвано, е
прието, че насилието, осъществено от Ю. Г. се изразява в удар на плесница и
отправяне на ругатни по адрес на пострадалата. В проведеното изслушване по
реда на чл. 56, ал. 6 СК ищецът признава да е “ударил един шамар” на А. И..
По делото е изслушан на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗД социалният работник К.
Ч., която е служебно запозната със случващото се с децата на страните по
делото, като същата посочва, че майката А. И. направила пред нея изявление,
че постигнала съгласие с ищеца децата да живеят при него, като пред
работника именно децата също заявили своето желание да пребивават в дома
на техния баща. Социалният работник съдействал на бащата на Румен Г., за да
запише последния като ученик в училище в с. Гърмен, като първоначално
майката отказала да съдейства по този въпрос с думите “щом го гледа
бащата, нека той да го запише”, доколкото нейното съдействие било
необходимо, тъй като към онзи момент детето все още не било припознато от
ищеца. След това Румен Г. успял да запише детето си на училище в с. Гърмен.
От проведеното изследване на К. Ч. се установява още, че жилищните
условия, предлагани от бащата били достатъчни - етаж от къща, с четири стаи.
По отношение на дома на майката, в своето изслушване пред съда същата
посочи, че е напуснала квартирата си в с. Огняново, проучвана от социалните
работници, но понастоящем се намира в дома на своите родители в кв.
“Кремиковци”, където има всички необходими условия за живот, с изключение
на течаща вода.
От страна на ДСП - Гоце Делчев, Отдел “Закрила на детето” насочили
родителите към посещение на психолог, предвид констатираното отчуждение
у децата спрямо майка им, като консултациите със същия продължили около
година.
По делото е изготвена и оценка на родителския капацитет по отношение на
двамата родители от страна на Център за обществена подкрепа, от която се
3
установява, че децата посещават редовно учебни занятия и не се констатират
проблеми с поведението им в училищната среда. Експертите установяват, че
между майката и децата е налице нарушение в емоционалната връзка, тъй
като последните отказват да я посещават, като се наблюдава, че децата са в
конфликт с лоялност към техния баща, който се грижи за тях, поради което и
страните били насочени към посочените по-горе консултации. По делото е
изслушан още и социалният работник И. И., провел изследванията относно
родителския капацитет, като същият потвърждава влошените отношения
майка - деца, посочва, че действително бащата полага необходимите грижи за
децата, интересува се от техния учебен процес, но и двамата родители имат
капацитет да полагат грижи, поради и което са нужни необходимите усИ. за
преодоляване на възникналия конфликт. Децата Румен Г. и Ана - Мария Г.а
пред съдебния състав заявяват, че се чувстват добре при своя баща и искат да
живеят при него постоянно.
От материалите по делото не се установява към момента на приключване на
събирането на доказателства в настоящата инстанция по отношение на ищеца
да е образувано досъдебно производство, в което същият да е привлечен като
обвиняем (писмо с вх. 752 от 01.02.2024 г.). По делото са изслушани и гласни
доказателствени средства в лицето на свидетелите Павел Илиев и Светла И.
(брат и сестра на ответницата), върху които показания съдът няма да основе
своята крайна преценка по делото, тоест не ги кредитира, тъй като между
споделеното от тези свидетели и обективно установените факти по делото има
съществени противоречия. Така и двамата свидетели са категорични, че
майката има желание да отглежда децата си, въпреки че социалният работник,
изслушан по делото, е категоричен, че именно ответницата е била тази, която
в разговор й споделила, че с бащата постигнали съгласие именно той да се
грижи за тях. От друга страна, св. И. твърди, че именно нейната сестра води
децата на училище, а бащата не осигурява необходимото, за да бъдат те
материално подготвени за училище, но в същото време обаче резултатът от
социалното проучване сочи тъкмо обратното - че именно бащата е този, който
ги води в клас, интересува се от техните резултати, като от страна на класния
ръководител не са постъпвали сигнали и оплаквания за това, че децата не са
снабдени с необходимите училищни пособия като тетрадки и други
консумативи. Св. Илиев пък е категоричен, че Румен е в 9-ти клас в
училището в с. Дебрен, макар да се доказа по делото, че през декември 2023 г.
4
той е постъпил в 8-ми клас в училище, намиращо се в с. Гърмен, а Ана -
Мария да е в 5-ти клас, но от приложените удостоверения се доказва, че през
учебната 2023/2024 г. тя е била в 6 клас. И двамата свидетели са категорични,
че ответницата е била обект на постоянен тормоз от страна на ищеца, което
впоследствие довело и до раздялата им, но от приобщените материали по гр.
д. № 394/2022 г. по описа на РС - Гоце Делчев твърдения за системно насилие
липсват дори и от молителката А. И.. Всички тези констатации мотивират
съда да приеме, че свидетелите нямат толкова преки впечатления за
случващото се с техните племенници, а с показанията си целят по-скоро да
представят ищеца в негативна светлина, отколкото вярно и правдиво да
изложат онова, което са възприели във връзка с отглеждането на децата.
На база на така изложеното от фактическа страна, съдът счита
предявените искови претенции за основателни, поради следното:
Съгласно ППВС № 1 от 12.11.1974 г. на ВС предоставянето на упражняването
на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на
мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при
преценка на неизчерпателно изброени в това постановление обстоятелства, а
именно възпитателските качества на всеки от родителите, техният морален
облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя
грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на
детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-
голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на
трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само
като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и
възпитание, обучение. Така изброените правнорелевантни критерии отнесени
към процесния казус, налагат заключението на съда, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено в полза на Ю. Г.. В случая по
делото се доказва, че и към момента на сезирането на съда децата живеят в
дома на ищеца, който обзавел за целта етаж от къща, състояща се от няколко
стаи, снабдени с всички комунални услуги и според проведените социални
проучвания домът отговаря изцяло на нуждите на семейството. Освен това,
ищецът има постоянна работа със сигурен паричен доход, който по негови
думи към момента му е достатъчен, макар за целта да не е сключил трудов
5
договор със своя работодател. От изслушаните социални работници се
доказва, че именно ищецът е ангажиран и с образованието на децата, той се
интересува от техния напредък, а от страна на учителите не са постъпвали
оплаквания относно поведението на децата по време на класните занятия,
същият е направил и постъпки да запише своя голям син отново в училищна
институция след известно прекъсване, за което обаче не бил подпомогнат от
ответницата, което обстоятелство съдът цени изключително във вреда на
последната. Съдът оценява искреното желание на ищеца, споделено по време
на личното му изслушване в съдебно заседание, да се грижи за своите деца,
като тези думи не са просто декларативни, най-малкото защото ищецът е
припознал децата и в последните три години е полагал непрестанни грижи за
тях, като както се посочи и по-горе в доказателствения анализ, съдът не дава
вяра на разпитаните свидетели, които твърдят обратното - че подходът на
бащата е бил формален, а грижите ги полагала основно А И.. В случая не е без
значение и желанието на децата да живеят при своя баща, като е вярно, че е
констатиран проблем в комуникацията им с майката, най-вероятно като
резултат от синдром на родителско отчуждение, но към този момент съдът не
може да пренебрегне казаното от децата, защото обратното би ги поставило в
изключително стресова ситуация, като за преодоляване на този проблем съдът
ще изложи мотиви по-надолу. Осен това, в практиката на ВКС - Решение № 66
от 22.04.2021 г. по гр. д. № 3214 / 2020 г.4-то гр. отделение, е прието, че съдът
е длъжен да зачете и изразената и от децата категорична тяхна воля, според
която те поддържат твърд и последователен възглед къде желаят да живеят,
като в това решение е и цитирано делото Laylle v. Germany.
От своя страна А. И. не работи и няма постоянни доходи, не представя пред
съда и причини от здравословен или друг характер, които да препятстват
възможността й да работи, в дома й в кв. “Кремиковци”, където по нейни думи
вече се намира, след като напуснала квартирата й в с. Огняново, няма питейна
вода. На следващо място, самата тя с отговора към исковата молба прави
избор за кое дете да полага постоянни грижи и за кое не, въпреки че по делото
не е установена причина децата да не съжителстват заедно, което хвърля
сериозно съмнение върху родителския капацитет на ответницата. Както се
посочи, тя не е ангажирана в образователния процес на децата, създала е и
пречки по отношение постъпването на Румен Г. в ново училище. По-голяма
част от изказването си пред съда А. И. посвети на това да обрисува в
6
негативна светлина облика на ищеца, отколкото да убеди съда, че същата има
и желание, и способност да отглежда своите деца. А че такова желание по-
скоро липсва се установява както от изложеното пред нея в отговора към
исковата молба, така и от извънсъдебното й поведение, възприето от
социалния работник Ч. Това че две от децата са момичета не представлява
аргумент в обратната насока, доколкото те и към този момент живеят при
баща си и от страна на социалните работници проблеми при ежедневното им
обслужване не са констатирани. Вярно е, че спрямо ищеца е влязла в сила
заповед за защита по реда на ЗЗДН, заради упражнено насилие по адрес на
ответницата, както и че ищецът често полага труд вечер, с оглед естеството на
трудовата му дейност, но тези обстоятелства сами по себе си не могат да
мотивират съда да приложи нормата на чл. 59, ал. 7 СК. Не се касае за
изключителни обстоятелства, които да правят абсолютно невъзможно
грижите за децата да се полагат от бащата, който от своя страна е направил
необходимото, за да имат те подходящи семейни условия. Във висш интерес на
децата е те да бъдат отглеждани от своя биологичен родител, а не да бъдат
изолирани от семейната среда.
При това положение следва да бъде уважен искът на бащата за предоставяне
упражняването на родителските права на основание чл. 127 ал.2 от СК по
отношение на Румен Ю.ов Г., Ана-Мария Ю.ова Г.а и Вишна Ю.ова Г.а.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, който се
обитава от бащата, посочен и от него в съдебно заседание, а и в представения
договор за наем - с. Г.
С другия родител следва да бъде определен режим на свиждане, а именно: два
пъти в месеца през всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в
периода от 10:00 ч до 16:00 ч., на основание чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК в
присъствието на социален работник през първите три месеца от датата на
влизане в силата на решението, а следващите три месеца самостоятелно. След
шестия месец всяка втора и четвърта събота и неделя, от 10:00 ч. в събота до
18:00 ч. в неделя, а след деветия месец всеки петък, събота и неделя от 18:00 ч.
в петък до 18:00 ч. в неделя. Първото лято (в периода от 01 юни до 15
септември), след изтичане на девет месеца след влизане в сила на решението,
две седмици общо, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата. На четна
година майката ще прекарва с децата първата половина от коледната ваканция
7
и втората половина от великденската ваканция, а бащата втората половина от
коледната ваканция и първата половина от великденската ваканция, на
нечетна година - обратното. С оглед влошените отношения между родителите
и произтичащия от това риск за настъпване на трайно родителско отчуждение,
е необходимо при условията на чл. 59, ал. 9 СК във връзка с чл. 59, ал. 8, т. 1 и
2 СК да бъдат определени защитни мерки за осъществяване на контактите на
децата с майката с оглед възстановяване на доверителните и близки
отношения помежду им и нормалната им комуникация. Поради което според
съда е целесъобразно определянето на преходен период от три месеца, считано
от влизане в сила на решението, за осъществяване на личните отношения
между майката и децата, като им се окаже помощ от социалните служби.
По издръжката:
Разпоредбата на чл. 143 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По отношение
на ненавършило пълнолетие дете правото да получи издръжка е безусловно. В
случая родителите не са сключвали граждански брак. Размерът на издръжката,
съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, и
възможностите на родителя, който я дължи, при минимален размер, съгласно
чл. 142, ал. 2 СК, който понастоящем е в размер на 233,25 лева. Посоченият в
тази разпоредба минимален размер касае месечната издръжка, която се дължи
на лицето, имащо право на издръжка, от лицето, което му я дължи, поради
което съдът със своето решение не може да определи по-нисък размер на
издръжка от законоустановения. Майката не дължи издръжка на други лица,
същата няма постоянна работа, но пък е в трудоспособна възраст, не страда от
здравословни проблеми, като самата тя пред съда потвърди, че може да се
снабдява с парични средства. Родителят, комуто е предоставено
упражняването на родителските права, по принцип следва да поеме по-малък
размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото дава част от нея в
натура - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. За нуждите на децата Ана - Мария и Румен
Г., които са съответно на 15 г. и 13 г., съдът определя общ размер на издръжка
в размер на 400 лева по отношение на всяко едно от тях, като от тях 250 лева
ежемесечно следва да се изплащат от ответницата. По отношение на Вишна
Г.а следва да бъде определен размер на издръжка, с оглед минимално
установения размер от закона, а именно 234 лева. Съдът съобразява
8
инфлационните процеси в страната, нарастващия стандарт на живот, като по
отношение на Ана - Мария и Румен Г. определя по-висок размер на издръжка,
доколкото се касае за деца с повече нужди, с оглед на това, че същите са в
прогимназиален етап на училище и разходите във връзка с тях са по-големи,
като едновременно с това съобразява и способността на дължащия
издръжката да я предоставя. Издръжка следва да бъде присъдена със
законните последици при просрочие на всяка вноска. С исковата молба
начален момент на присъждане на издръжката е посочен .... г. - предявяването
на исковата претенция пред съда, като именно от този момент ответницата
дължи заплащане на паричните издръжки към своите деца, доколкото по
делото е установено, че децата живеят в последните три години при своя баща,
поради което не е налице хипотезата, разглеждана в т. 17 от ППВС № 5 от
1970 г., според която началният момент на присъждане на издръжка е
привеждане в изпълнение на решението, когато упражняването на
родителските права се предоставя на родителя, който не се е грижел до този
момент за своите деца. В този смисъл е и Определение № 50135 от 09.03.2023
г. по гр. д. № 3288 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
С оглед на този изход на спора на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл.
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
в тежест на ответника следва да се присъди заплащането на държавна такса по
отношение на предявените три иска за издръжка - в общ размер на 1 056.96
лева.
Така мотивиран, Районен съд - Гоце Делчев
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права по отношение на децата Румен Ю.ов Г. с ЕГН .... роден на
1...година, Ана-Мария Ю.ова Г.а с ЕГН **********, родена на 20.11.2011 г. и
Вишна Ю.ова Г.а с ЕГН **********, родена на 05.11.2015 г. на техния баща
Ю. Е. Г., ЕГН: **********, а МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на същите да бъде на
адреса на баща им, находящ се в с. Гърмен, ул. „Първа“ , община Гърмен,
област Благоевград.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 59, ал. 3 СК следния
режим на лични отношения на майката А. Р. И. с ЕГН: ********** с децата
9
Румен Ю.ов Г. с ЕГН .... роден на ... година, Ана-Мария Ю.ова Г.а с ЕГН
**********, родена на 20.11.2011 г. и Вишна Ю.ова Г.а с ЕГН **********,
родена на 05.11.2015 г, както следва:
- два пъти в месеца през всяка втора и четвърта събота и неделя, в периода от
10:00 ч. до 16:00 ч. за съответния ден и без преспиване, на основание чл. 59,
ал. 8, т. 1 от СК в присъствието на социален работник през първите три месеца
от датата на влизане в силата на решението, а през следващите три месеца -
самостоятелно, без присъствието на такъв работник;
- след шестия месец, считано от влизане в сила на решението, всяка втора и
четвърта събота и неделя, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с
преспиване, а след деветия месец - всеки петък, събота и неделя от 18:00 ч. в
петък до 18:00 ч. в неделя;
- считано след изтичане на деветия месеца след влизане в сила на решението,
лятото (в периода от 01 юни до 15 септември) две седмици, които не съвпадат
с годишния отпуск на бащата; на четна година майката ще прекарва с децата
първата половина от коледната ваканция и втората половина от великденската
ваканция, а бащата втората половина от коледната ваканция и първата
половина от великденската ваканция, на нечетна година - обратното.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 1 СК А. Р. И. с ЕГН:
**********, с адрес в с. Г..., община Гърмен, област Благоевград да
ЗАПЛАЩА на Румен Ю.ов Г. с ЕГН ...., Ана-Мария Ю.ова Г.а с ЕГН
********** ежемесечна издръжка в размер на .. за всяко от едно от децата, а
на Вишна Ю.ова Г.а с ЕГН ********** .. лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка по отношение на последната за горницата до пълно претендирания
размер от .. лева, считано от 22.11.2023 г. до настъпване на причина,
прекратяваща или изменяща издръжката, ведно със законната лихва за забава
при просрочие на която и да е парична вноска за издръжка по отношение на
всяко едно от децата, като същата следва да се изплаща чрез бащата Ю. Е. Г.,
на посочена от него банкова сметка или по друг начин.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 СК А. Р. И. с ЕГН: **********, с адрес в
с. Г....община Гърмен, област Благоевград да ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Гоце Делчев държавна такса по исковете за
издръжка в общ размер на ...., както и 5 (пет) лева за служебно издаден
изпълнителен лист.
10
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за
издръжката, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Благоевград, като препис от решението, след неговото влизане в сила, да се
изпрати и на ДСП - Гоце Делчев.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
11