РЕШЕНИЕ
№633/27.07.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Мария Койнова..................……………………………..и в
присъствието на прокурор….…….......……………………………...........………………………………....като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1092 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „Н. – П. П.“ – гр.Х.,
с посочен съдебен адрес:***, ., подадена чрез пълномощник, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-313-0115608/07.10.2022г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ /ОД/ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон. Твърди, че описаната в обстоятелствената й част фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Отбелязаният в протокола за проверката час на извършването й не бил достоверен, не били отразени обективно всички установени при проверката факти, относими към установяване на констатираните нарушения. Разпоредбите на ЗДДС не били приложими в случая, съобразно чл.1 от ЗДДС. Дори и да имало нарушение на Наредба №Н-18 /13.12.2006г. на МФ, липсвала препратка към прилагане на ЗДДС. Жалбоподателят оспорва изложените в заповедта мотиви, обосновали необходимостта от налагане на ПАМ. Същите били бланкетни, представляващи теоретично изложение, като не съдържали конкретните фактически основания. Констатацията за неотчетен оборот от 246,95 лв не отговаряла на действителността. Не ставало ясно кое налага и какво ще се постигне със запечатването на обекта за посочения в заповедта срок и защо бил определен именно такъв срок, както и дали така ще се постигне целта на закона. Касаело се за първо и единствено нарушение, а административният орган не съобразил относимостта между евентуалните вреди за фиска и тези за търговеца при запечатване на обекта за посочения срок. Изпълнителното деяние, за което се налагала ПАМ било неправилно квалифицирано.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощник. Излагат се допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид постановеното Решение от 04.05.2023г. по дело С-97/2021г. на СЕС като се иска отмяната й. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени становища. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2022г. в 11.50ч. контролни органи от ЦУ на НАП, ГДФК, отдел ОД Пловдив са извършили проверка на търговски обект – обект за продажба на закуски, находящ се в гр.Х., стопанисван от ЕТ „Н. – П. П.“ – Х.. Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект Сер. АА №0115608 от 01.10.2022г. Видно от протокола, е била извършена контролна покупка на две банички на обща стойност 3,40 лв., като след заплащането на сумата в брой от проверяващата М.К.на продавача Т.Т., за направената покупка не бил издаден фискален касов бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, като е констатирано, че кочан с ръчни касови бележки в обекта няма. След изведен дневен отчет и представен опис на налични парични средства, е била констатирана разлика в касовата наличност към момента на проверката в размер на 246,95 лв., като е отразено, че фактическата наличност на парични средства е 398,15 лв., а по данни от ФУ е 151,20 лв. За дата на проверката е била генерирана и КЛЕН, от която се установило, че няма маркирана продажба на стойността на контролната покупка.
Екземпляр от съставения ПИП е бил връчен на присъствалата по време на проверката Т.С.Т.– продавач.
Към ПИП са приложени въпросен лист, съдържащ Опис на налични парични средства , дневен отчет от 01.10.2022г. , Съкратен отчет на фискална памет от същата дата и други документи.
Във връзка с
извършената на 01.10.2022г. проверка, на ЕТ „Н. – П. П.“ – Х., на 05.10.2022г. е
съставен АУАН серия AN
№F680129 за нарушение
на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е
връчен на П. П.- собственик на ЕТ , на същата дата.
На 07.10.2022г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ вр. чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наредено запечатване на търговски обект – обект за продажба на закуски, находящ се в гр.Х., стопанисван от ЕТ „Н. – П. П.“ – Х. с посочен ЕИК и е забранен за срок от седем дни достъпът до него на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Прието е, че с неиздаване от търговеца на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС е изпълнен съставът на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) вр. чл.118 от ЗДДС, което е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ.
ЗППАМ е връчена на П. П.на 24.10.2022г.
Жалбата срещу ЗППАМ е подадена по пощата на 07.11.2022г. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Видно от Заповед №1264/27.04.2022г. и Заповед №3892/10.11.2022г. на Изпълнителния директор на НАП, към датата на издаване на оспорения акт, М. Й. Р. е изпълнявала длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ /ОД/ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.
Съдът счита, че събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и в тази връзка е задължен да регистрира и отчита извършваните от него услуги чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ. Безспорно е също, че от задълженото лице не е бил издаден ФКБ за извършената на 01.10.2022г. в 11.50ч. продажба на стойност 3,40 лв. , което се потвърждава от съставения ПИП Сер. АА №0115608 от 01.10.2022г., респ. от приложените към него доказателства. Така установеното сочи на неизпълнено от дружеството задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., респ. на извършено административно нарушение, наказуемо по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При безспорно установеното неспазване на реда и начина на издаване на документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба е осъществена хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и при условията на обвързана компетентност е приложена ПАМ.
Независимо от
горното, съдът счита, определеният срок
от 7 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него е незаконосъобразно
определен.
В тази насока
в заповедта са изложени обширни съображения, но в преобладаващата си част те
представляват общи изявления, без да се основават на
конкретни факти и обстоятелства. Единствените конкретни такива се отнасят до
местоположението на обекта и характера на осъществяваната дейност, и
установената фактическа наличност в касата в размер от 246.95 лв, но те не са достатъчни да обосноват определената
продължителност на ПАМ от 7 дни.
Не става ясно как е направен извода за „организация в търговския
обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“ при положение,
че не се твърди ЕТ да е извършвал други нарушения в обекта за предходен
период и от същия вид, или други системни неспазвания на данъчното законодателство,
относно реда и начина на регистриране и отчитане на приходите от продажби. Посочените в
заповедта цели на ПАМ " да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране
на движението на стоки и на всички реализирани обороти“ са общо формулирани и
абстрактни. Освен това по никакъв начин не е отразено в заповедта каква точно промяна
в организацията на дейността в конкретния обект има предвид административният
орган, за да обоснове необходимостта от 7 - дневен срок за осъществяването
й.
Що се отнася до изложеното, че ако не бъде приложена
ПАМ, биха настъпили значителни или труднопоправими
вреди за фиска, следва да се посочи,че подобен мотив е относим към преценката
дали следва да се допусне предварително изпълнение на заповедта, каквото в
случая не е разпоредено.
Бланкетното посочване за съобразяване срока на ПАМ с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразнитге практики в обекта, със значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение не изпълнява изискването за обосновка на определената продължителност на същата.
В заповедта за ПАМ липсва анализ за последиците от изпълнението на мярката по отношение на ЕТ, като е налице и липса на действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/ и предвидимите последици за търговеца. Съобразно регламентацията в ЗАНН, както и установените в теорията и съдебната практика критерии, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Що се отнася до регулираната от ЗДДС материя, преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва с оглед характера ѝ във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. В случая обаче, налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговския обект за срок от 7 дни, дори да е установено нарушение от вида на визираните в посочената разпоредба, не съответства на целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че дори, когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. Съдът счита, че в случая прилагането на принудителна административна мярка за срок от 7 дни , би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност. Не може да се приеме, че с налагането на ПАМ за срок от 7 дни ще се предотврати настъпването на вредни последици, тъй като не е изяснено какви ще бъдат те. Следва да се отчете, че стойността на покупката е 3.40 лв, а изводът, че констатираната разлика в касовата наличност се дължи на неотчетени продажби, се базира на предположения.
С налагането на ПАМ за посочения срок, на оспорващия се причиняват вреди, несъобразени с търсената цел и в противоречие и с принципа на съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило в настоящия случай води до превратно упражняване на власт, което представлява отменително основание по чл.146, т. 5 АПК.
Наред с горното, съдът счита, че оспорената заповед следва да бъде отменена и на друго основание.
От събраните
по делото доказателства се установи, че въз основа на съставения на
жалбоподателя АУАН серия AN
№F680129/05.10.2022г.,
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив е издадено НП № 694996-F680129/13.03.2023г. , с
което на ЕТ „Н. – П. П.“ – Х., на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер 1000.00 лева. НП е връчено на П. П.на 24.03.2023г.
Няма данни и не се твърди НП да е обжалвано, а с оглед предвидената в чл.79б от ЗАНН възможност, наложената със същото имуществена санкция е заплатена в
намален размер от 80% , а именно – 800.00 лв, видно
от представеното платежно нареждане от 04.04.2023г.
Санкционирането на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се пред един и същи орган независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. В същия смисъл е т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС. Обратното схващане би било в противоречие с основен принцип в правото ne bis in idem, което забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице.
В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.
В т. 63 от цитираното Решение по дело С-97/21, Съдът на ЕС е стигнал до генералния извод, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В разглеждания случай, паралелно с производството по издаване на оспорената заповед се е развило и административно-наказателно производство, приключило с издаване на НП. Към датата на постановяване на настоящото решение НП е влязло в сила, а съобразно дадената от закона възможност, наложената имуществена санкция е заплатена в 80%-ния размер от 800 лева. С оглед на това съдът приема, че дружеството вече е понесло негативните последици на държавната принуда за констатираното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо прилагането на ПАМ за същото нарушение би било непропорционално на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на касов бон за покупка на стока на стойност 3, 40 лева.
По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на разноски. В негова полза следва да се присъдят такива в размер на 450 лева, от които 50 лв - заплатена държавна такса и 400 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, доколкото размерът му е под минимума, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-313-0115608/07.10.2022г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на ЕТ „Н. – П. П.“ – гр.Х. със седалище и адрес на управление гр.Х., разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: