№ 865
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100737 по описа за 2021 година
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу Р. СТ.
Н. било образувано ч.гр.д.№ 4051/2020 г. по onuca на РС-Русе. Против
длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 275.97 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр.с чл. 415 ГПК иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 25.09.2018 г., ответникът
Р. СТ. Н. бил абонат на дружеството с кл. № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер +359*********, с избрана абонаментна
програма Тотал 24.99 лв., с уговорен срок на действие 12 месеца, до
25.09.2019 г. Потреблението на ответника било фактурирано под кл. №
*********. За потребените от абоната услуги за периода 05.11.2018 г. -
04.04.2019 г. „Теленор България“ ЕАД издало: фактура №
**********/05.12.2018 г. за отчетен период на потребление 05/11/2018 г. -
04/12/2018 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер
1
на 233.15 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без
ДДС за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв. и потребление, разходвано
извън месечния пакет в размер на 173.47 лв. без ДДС. Фактура №
**********/05.01.2019 г. за отчетен период на потребление 05/12/2018г. -
04/01/2019 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 24.98 лв. с ДДС, от които: за мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без
ДДC за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв. Фактура №
**********/05.02.2019 г. за отчетен период на потребление 05/01/2019 г. -
04/02/2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 24.98 лв. с ДДC, от които: за мобилен номер +359*********: 20.82
лв. без ДДC за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв. Абонатът потребил
и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 283.11 лв., фактурирани за
три последователни отчетни месеца – м.12/2018 г., м.01 и м.02/2019 г. С
Кредитно известие № **********/05.03.2019 г. била извършена корекция по
дълга чрез сторниране на сумата 7.14 лв. с ДДС за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и отразен
незаплатения баланс в размер на 283.11 лв. за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на 275.97 лв.
Незаплащането от абоната на стойността на потребените и фактурирани
услуги ангажирало договорната му отговорност по т.11 от договора за
мобилни услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор. Ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти, след което издал крайна фактура №
**********/05.04.2019 г., в която били начислени сумите: 62.46 лв. за
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, която не се претендира в настоящото производство и 275.97 лв.
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
която е предмет на настоящото производство. Общата сума по издадената
крайна фактура възлизала на 338.43 лв.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ответникът му дължи сумата 275.97 лв.,
представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, за които са издадени фактури № **********/05.12.2018 г., №
**********/05.01.2019 г. и № **********/05.02.2019 г. за периода 05.11.2018
2
г. - 04.02.2019 г. Моли да бъдат присъдени и разноските, направени в
настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че за да
се уважи претенцията на ищеца, е необходимо да се докаже по несъмнен
начин, че ответникът е получил услуги по вид, обем и стойност, посочени в
приложените по делото фактури, което не било направено. Оспорва и
твърдението на ищеца, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „Теленор България" ЕАД, ответникът се
съгласил и приел Общите условия на оператора, както и че е налице
незаплащане в срок на процесните фактури, които, доколкото не носели
подписа на ответника, не можели да се считат за годно доказателство относно
отразените в тях факти. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 4051/2020 г. по описа
на РС-Русе, с която е разпоредено длъжникът Р. СТ. Н. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД сумата 275,97 лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, дължими за
периода 05.11.2018 г. – 04.02.2019 г. по договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* от 25.09.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2020 г., както и разноски по делото в размер на: 25 лв.
държавна такса и 120 лв. адв.възнаграждение. Длъжникът е призован по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дава указания на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен
спор.
На 25.09.2018 г. между „Теленор България“ ЕАД и Р.Н. е сключен договор
за мобилни услуги № *********, съгласно който за предпочетен тел. номер
+359********* е избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лв. Предвиден е
срок на действие на контракта 12 месеца - до 25.09.2019 г. Потреблението на
ответника било фактурирано на пети всеки месец под кл. № *********.
3
Съгласно фактура № ********** от 05.12.2018 г. за отчетен период на
потребление 05.11-04.12.2018 г. на абоната е начислена сумата 233.15 лв. с
ДДС, от които 20.82 лв. без ДДС месечна такса и потребление, разходвано
извън месечния пакет, в размер на 173.47 лв. без ДДС.
Фактура № ********** от 05.01.2019 г. е издадена за отчетен период на
потребление 05.12.2018 г. – 04.01.2019 г. с начислена сума за месечна
абонамента такса 24.98 лв. с ДДС.
Фактура № ********** от 05.02.2019 г. е издадена за отчетен период на
потребление 05.01.-04.02.2019 г. с начислена сума за месечна абонамента
такса и разговори в размер на 24.98 лв. с ДДC.
Издадено е и Кредитно известие № **********/05.03.2019 г., с което е
извършена корекция по дълга чрез сторниране на сумата 7.14 лв. с ДДС за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси и отразен незаплатения баланс в размер на 283.11 лв. за предходните
три отчетни периода, при което задължението за плащане към датата на
изготвянето му възлиза на 275.97 лв., претендирана и в приложеното
заповедно производство.
Неплащането на дължимите суми по цитираните по-горе фактури е дало
основание на оператора на мобилни услуги да прекрати едностранно
сключения с ответника договор, съгласно предвиденото в чл.75 от Общите
условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, с които, ставайки абонат на „Теленор България“ ЕАД,
ответникът се е съгласил.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да
докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай, дружеството предявява иск за сумата 275.97 лв. –
предмет и на издадената заповед за изпълнение по приложеното заповедно
производство, като наведеното в исковата молба основание за дължимост на
претендираната сума съвпада с това, визирано в заповедта за изпълнение.
4
Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод, че
страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения, основани
на договор за мобилни услуги, сключен на 25.09.2018 г., по силата на които
ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените мобилни услуги
като титуляр по мобилен номер +359*********. Предвид приложените
фактури (в които се съдържа подробна информация за ползваните услуги),
доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор
в отчета на доставените мобилни услуги, следва да се приеме, че абонатът
дължи заплащането им в уговорения между страните срок. Тяхната стойност,
съгласно ангажираните писмени доказателства, възлиза на претендираната
сума от 275.97 лв., включваща месечни абонаменти и потребление извън
месечния пакет за периода 05.11.2018 г. – 04.02.2019 г.
Предвид горните съображения предявеният установителен иск като
основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски в двете производства, а именно: 145 лв. за заповедното
производство и 405 лв. за настоящото производство, от които 25 лв. държавна
такса, 180 лв. адв.възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за особен
представител на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Р. СТ. Н., с
ЕГН **********, от гр.Русе, бул.“Л.“ 54, вх.1, ет.2, дължи на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 275.97 лева,
представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, за които са издадени фактури № **********/05.12.2018 г., №
**********/05.01.2019 г. и № **********/05.02.2019 г. за периода 05.11.2018
г. - 04.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№ 4051/2020 г. по описа на РС-Русе.
5
ОСЪЖДА Р. СТ. Н., с ЕГН **********, от гр.Русе, бул.“Л.“ 54, вх.1, ет.2,
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, гр.София, ЕИК *********, сумата
145 лв. - деловодни разноски по ч.гр.д.№ 4051/2020 г. по описа на РС-Русе и
сумата 405 лева - разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6