№ 131
гр. Разград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от сдружение „Център за съзидателно
правосъдие“, представлявано от изпълнителен директор Г. М., чрез адв. Д.Б.
против Решение № 89 от 15.02.2022 г. по ГД № 1737/2021 г. по описа на
Районен съд Разград, с което съдът е уважил иск с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника - въззивник, да заплати
на ищеца община Завет сумата в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
публикувани и разпространени в средствата за масова информация на
22.06.2021 г., на 25.06.2021 г. обидни, клеветнически и уронващи авторитета
на ищеца твърдения, изложени в междинен доклад, изготвен по проект
„Граждански наблюдател Разград“, а именно – „Сключен е неизгоден договор,
който струва на жителите на Община Завет с 56 429,39 лв. повече“. Със
същото решение сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ са осъдени
да заплатят на община Завет сумата в размер на 400 лева, представляваща
сторените от тях разноски. С решението съдът е прекратил производството по
отношение на третите подпомагащи лица.
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Навежда твърдения, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателствата,
1
несъобразно с националната съдебна практика и практиката на СЕС и ЕСПЧ.
Счита, че в националното законодателство на Р. България не съществува
материално-правна норма, която да допуска юридическо лице да е
кредитор по вземане за обезщетение за неимуществени вреди, поради
което и не съществува правно основание за определяне и присъждане на
такова обезщетение на юридическото лице – ищец. Навеждат се
пространствени доводи за възприето превратно тълкуване на доказателствата
по делото, съответно за неправилно възприета фактическа обстановка. Счита
за неправилно прекратяването на производството по отношение на третите
лица – помагачи. Моли съда да отмени решението изцяло и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, както и да се постанови
решение, което да обвърже третите лица – помагачи. Правят искане за
присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна – Община Завет, чрез
адв. Н.Й. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Заявява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Прави искане за заплащане на сторените пред
настоящата инстанция разноски.
Третото лице – помагач Областна администрация – Разград ,
представлявано от д-р Д. Д. като областен управител, е депозирало
становище по въззивната жалба. Счита жалбата за неоснователна и
недопустима, а решението за правилно и обосновано по отношение на
Областна администрация – Разград. Моли решението в частта, с която
производството е прекратено по отношение на тях, да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Третото лице – помагач Кооперация „Кооперация Екип-7“ ,
представлявана от председателя М. Х., е депозирало становище по
въззивната жалба. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, за което
излага подробни аргументи. Счита постановеното първоинстанционно
решение за правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде
потвърдено в частта, с която съдът е прекратил производството по отношение
на тях.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
процесуалният представител на въззивника – адв. Б., моли жалбата да
бъде уважена. Същият счита, че с решението на районния съд се нарушават
основни права в Конституцията. Препраща към възраженията си от
въззивната жалба. В обобщение, моли за отмяна на решението и отхвърляне
на исковата молба като неоснователна. Прави искане за присъждане на
разноски. Адв. Й. като процесуален представител на въззивваемата
страна моли жалбата да бъде отхвърлена, понеже първоинстанционното
решение е правилно. Като аргументи се изтъкват клеветническите твърдения,
които всяват в обществото предпоставки за съмнения за незаконосъобразни
действия, които е възприел и районният съд. В обобщение, моли се за
2
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Процесуалният
представител на Кооперация „Кооперация Екип-7“ – адв. М., сочи, че
жалбата е неоснователна. На мнение е, че правилно районният съд е
преценил, че не са налице предпоставките по чл. 219 от ГПК за привличане на
доверителя му като трето лице помагач. Областна администрация – Разград
не изпраща представител и не взема отношение по делото с изключение на
вече подаденото становище.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло
валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и
правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Следователно
въззивното производството е допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради
което обжалваното решение като краен резултат е и правилно. Аргументите
за това са следните:
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Кметът на община Завет като възложител по смисъла на Закона за
обществените поръчки е провел процедура по възлагане на обществена
поръчка с уникален № 00485-2020-0013 с шест обособени позиции. По всяка
от обособените позиции с Решение от 02.03.2021 г. са определени за
изпълнители определени участници, като със същото решение са отстранени
от участие двама участника – „Лъки Сис“ ЕООД и „Паралел 92 Трейд“
ЕООД. Причината за отстраняването е несъобразяване на офертите – по-
точно ценовите предложения, на тези двама участници със задължителните
указания на възложителя за изготвяне на ценови предложения, посочени при
откриване на поръчката. В графите, в които е следвало да се посочат процент
отстъпки от цените, тези двама участници са посочили отрицателни
3
стойности за всички обособени позиции вместо положителни, каквито са
изискванията на възложителя – „процентът отстъпка следва да е в цяло
число, минимум 1%“. Останалите двама участника в процедурата са спазили
изискванията на възложителя и техните оферти са допуснати и класирани.
Сдружението „Център за съзидателно правосъдие“ през юли 2021 г. е
издало документ, наречен „Междинен доклад“ относно гражданско
наблюдение на проведени обществени поръчки в област Разград за периода
01.07.2020 г. – 15.05.2021 г. На стр. 11-12 е коментирана горната обществена
поръчка на община Завет, като на стр. 14 е изведен извод за „наличие на
процедура, създаваща впечатление за преднамерено фаворитизиране на
някои кандидати от страна на комисията по избора и (евентуално) наличие
на корупционни практики. Ценовите предложения на отстранение
кандидати са с 56 429,39 лв. по-благоприятни от ценовите предложения на
спечелилите кандидати“.
На 22.06.2021 г. на официалната страница на сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“ е публикувана новина на адрес: https://www.ngo-
rz.org/ccj/grazhdanski-nablyudatel-v-razgrad-ustanovi-korupczionni-praktiki-v-
obshtestvenite-porachki/ с текст, отнасящ се за община Завет: „Сключен е
неизгоден договор, който струва на жителите на община Завет с 56 429,39
лв. повече. Заради един знак минус („–“), изписан в повече, комисията по
избора в процедура с възложител кмета на община Завет, отстранява
кандидати и не ги допуска до класиране“. В новината не е посочено кой е
неин автор, а само че е поместена на интернет страницата на сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“ като издател на новината в сайта.
На същата дата (22.06.2021 г.) в сайта на сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“ е поместена новина със заглавие „М. представи на
областния управител доклада за обществените поръчки“ чрез препращане
към сайта на Областна администрация Разград в раздел „Пресцентър“,
подраздел „Новини“, в който е посочено, че е проведена среща между
областния управител на гр. Разград и представителят на ответника Г. М..
На 25.06.2021 г. в местния ежедневник на вестник „Екип-7“, бр. 71/4663
от същата дата е публикувана новина, свързана с Междинния доклад,
изготвен от сдружение „Център за съзидателно правосъдие“. Във вестника е
посочен следният цитат: „Според доклада, и в община Завет е сключен
неизгоден договор, който ощетява жителите на общината с 56 429,39 лв.
Заради един знак минус („–“), изписан в повече, комисията по избора в
процедура е отстранила кандидатите и не ги допускала до класиране.
Възложителят на поръчката е кметът на Завет“. Във вестника не е
посочено кой е автор на тази статия. Съгласно справка, представена от
Кооперация „Кооперация Екип-7“ общият тираж на този брой е 1 805 броя, от
които на територията на община Завет са разпространени 21 бр. чрез
абонамент и 32 бр. чрез ръчна продажба.
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
Ищецът община Завет е предявила срещу сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“ иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като
4
претендира заплащане на неимуществени вреди в размер на 1 000 лв.,
изразяващи се в публикувани и разпространени в средствата за масова
информация обидни, клеветнически и уронващи авторитета на община Завет
изцяло неверни твърдения, изложени в три публикации – на два интернет
сайта и в местен ежедневник. Не е претендирана законна лихва за забава
върху главницата нито от датата на деликтите, нито от датата на завеждане на
делото.
По допустимостта на съдебното решение в обжалваната му част:
Съгласно чл. 269, изр. 1, предл. 2 от ГПК въззивния съд се произнася по
допустимостта на решението само в обжалваната част. Въззивникът е
обжалвал целия предмет на делото пред първата инстанция, т.е. на контрол
подлежи решението на районния съд в неговата цялост.
Въззивната инстанция намира, че ищецът е процесуално легитимиран да
предяви посочения иск. На първо място, община Завет е твърдяла, че
притежава материалното право да получи обезщетение за понесени от
противоправното действие на ответника неимуществени вреди, поради което
е и процесуално легитимирана да предяви иска си, което следва от правното й
твърдение в исковата молба. Поради това и при наличие на процесуална
легитимация искът е допустим. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не съдържа
ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от
непозволеното увреждане – „всеки“ е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице. Уронването на
авторитета на юридическо лице чрез изнасяне на обидни, клеветнически
твърдения в средства за масова информация съставлява нарушение на
защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което
причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Следователно
юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират
присъждане на същите поради уронване на техния авторитет и добро име.
Това становище се споделя изцяло в практиката на ВКС, която е
непротиворечива (в този смисъл Определение № 400 от 26.11.2013 г. по ЧГД
№ 6155/2013 г. по описа на ВКС, II ГО; Решение 206 от 26.03.2019 г. по ГД №
4762/2017 г. по описа на ВКС; Решение № 581 от 30.09.2010 г. по ГД №
1019/2009 г. по описа на ВКС, III ГО; Решение № 274 от 18.03.2019 г. по ГД
№ 5120/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение № 29 от 10.03.2020 г. по ГД
№ 1690/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение № 253 от 29.01.2014 г. по
ГД 1251/2012 г. по описа на ВКС, III ГО; Решение № 62 от 06.03.2012 г. по
ГД № 1376/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение № 264 от 21.10.2013 г.
по ГД № 2161/2013 г. по описа на ВКС, III ГО).
От тази гледна и в съответствие с практиката на ВКС районният съд
правилно е преценил, че искът е допустим и го е разгледал. Аргументите на
жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, за недопустимост на
съдебното решение са неоснователни. Не се доказват и аргументите на
въззивника досежно несъответствие на първоинстанционното решение с
практиката на ЕСПЧ и по-новата практика на ВКС, която не става ясно коя е,
понеже не е цитирана.
5
По отношение на правната квалификация:
Като се имат предвид посочените в исковата молба фактически
твърдения, въззивният съд счита, че дадената от първата инстанция правна
квалификация е правилна. Единствено районният съд неправилно е възприел
елемент от фактическия състав на деликта по чл. 49 от ЗЗД – а именно
възлагането на работата. Според РС Разград възлагането идва от там, че
„ответникът като изпълнител на проект „Граждански наблюдател в
Разград“ е изготвил междинен доклад на проведени обществени поръчки в
област Разград 01.07.2020 г. – 15.05.2021 г.“. Ако се възприеме това
становище, следва извод, че се търси отговорност от изпълнителя на работата,
т.е. искът ще е по чл. 45 от ЗЗД. Но не това разкриват фактите от исковата
молба и установеното от въззивния съд.
Според настоящата въззивна инстанция възлагането идва от там, че
сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ е издател на новините,
поместени в интернет сайта си. Сдружението действа като възложил спрямо
своите работници и служители, които реално са изготвили процесната
новина, за която се твърди, че е увредила ищеца. Авторът на новината в
интернет сайта не е ясен, но същият не е необходимо да бъде установен в дело
по иск по чл. 49 от ЗЗД, понеже ответник по делото е издателят, а не авторът
(в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. по ГД № 907/2009 г. по описа
на ВКС, III ГО). Достатъчно е да се твърди, че ответник по иска е
възложителят – а именно сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, без
да се доказва нито кой е авторът, нито в какви правоотношения е с издателя.
Следователно възлагането по чл. 49 от ЗЗД идва от това, че сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“ е възложило на своите работници и
служители, респ. външни изпълнители на граждански договор, да извършат
проверка на обществените поръчки на територията на област Разград и да
изведат резултатите в Междинния доклад. Този доклад от своя страна е
послужил за отправна точка на работниците и служителите на ответника,
респ. външни изпълнители на граждански договор, които са публикували в
интернет сайта процесната новина, която уврежда ищеца.
Въпреки че няма довод във въззивната жалба, въззивната инстанция
намира за редно да посочи, че районният съд неправилно е разпределил в
доказателствена тежест на ищеца да докаже и „лицето, на което е възложено
да извърши определена работа, да е действало виновно“. Причината е, че
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна и безвиновна. Въпреки това за
ищеца не са произтекли вредни последици и не е нарушен неговият интерес.
Тъй като правната квалификация е била правилна, макар и като са
преценени по различен начин фактите, и поради липсата на довод във
въззивната жалба в тази връзка, въззивната инстанция не следва да изпълнява
задълженията си по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за даване на указания относно
подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на
съответни доказателства.
По основателността на иска с правна квалификация чл. 49 във
6
връзка с чл. 45 от ЗЗД:
Въззивната инстанция намира, че исковата претенция е основателна, но
не за всички заявени факти. Аргументите в тази насока са следните:
Фактическият състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдържа
следните елементи: противоправно действие или бездействие; причинени
неимуществени вреди; причинна връзка между противоправното действие
или бездействие и вредите; възлагане на някаква работа при или по повод на
изпълнението на която са произтекли вредите; размерът на вредите над
обичайните.
На първо място, от доказателствата по делото се установява, че
сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ като възложител на работата
е публикувало новина в своя интернет сайт, посочен при фактическите
установявания на съда, със следното съдържание: „Сключен е неизгоден
договор, който струва на жителите на община Завет с 56 429,39 лв. повече.
Заради един знак минус („–“), изписан в повече, комисията по избора в
процедура с възложител кмета на община Завет, отстранява кандидати и
не ги допуска до класиране“. Правилно районният съд е изследвал кои от
посочените думи са твърдения за факти и кои са оценка на фактите. Спазена е
и практиката на ВКС, че на проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
представляват обида. В мотивите съдът подробно е установил извършени ли
са посочените в исковата молба действия от ответника, разграничил е каква
част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно
дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на
свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ. Съдът е посочил и конкретно
кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно
извършени (в този смисъл Решение № 85 от 23.03.2012 г. по ГД № 1486/2011
г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение № 253 от 29.01.2014 г. по ГД 1251/2012 г.
по описа на ВКС, III ГО). Налице са действия на ответника, които са свързани
с публикуване на новина в интернет сайт със съдържание, което уврежда
ищеца по делото. Следователно налице е първата предпоставка по чл. 49 от
ЗЗД, а именно противоправното действие.
Уронването на авторитета на юридическо лице чрез изнасяне на
обидни и клеветнически твърдения в средства за масова информация
съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична
оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на
обезщетяване (в този смисъл Решение № 274 от 18.03.2019 г. по ГД №
5120/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО). Искането за неимуществени вреди на
ищеца се основа на уронване авторитета на община Завет вследствие от
обидни и клеветнически твърдения.
Анализът на изложените фактически твърдения в двата интернет сайта
и в изданието на вестника води до извода, че липсват обидни твърдения, а
са налице само клеветнически твърдения и то само за израза: „Сключен е
неизгоден договор, който струва на жителите на община Завет с 56 429,39
7
лв. повече“ (посочен в интернет сайта на ответника), които ангажират
деликтната отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД. В останалата си част
изразите представляват фактически твърдения, които нито представляват
обида, нито клевета – „Заради един знак минус („–“), изписан в повече,
комисията по избора в процедура с възложител кмета на община Завет,
отстранява кандидати и не ги допуска до класиране“. Тези фактически
твърдения дори са и верни, като се установяват от приложения по делото
доказателствен материал – документите от процедурата по възлагане на
обществената поръчка, поради което не може да бъдат с клеветническо
съдържание. Същите не съдържат и обидни твърдения.
Ответникът не е доказал верността на изложените изрази, досежно
установеното увреждащо действие, поради което възраженията му в тази част
са неоснователни. Правилно възложителят на обществената поръчка е
отстранил двамата участници от по-нататъшно участие, понеже техните
ценови предложения не са отговаряли на предварително зададените
изисквания на възложителя и са класирани само офертите, които отговарят на
изискванията на възложителя.
Свободата за изразяване на мнение не е безгранична – нейните
граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на
другиго, в това число и авторитета на юридическите лица (в този смисъл
Решение № 62 от 06.03.2012 г. по ГД № 1376/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО ).
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва
присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на
посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това
гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова
ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е
допустимо и от Конституцията, и от ЕКПЧ (в този смисъл Решение № 253
от 29.01.2014 г. по ГД 1251/2012 г. по описа на ВКС, III ГО). От тази гледна
точка, аргументите на жалбоподателя за нарушение на принципите за свобода
на изразяване и защита на доброто име са неоснователни.
На второ място, въззивната инстанция намира, че от противоправното
действие на ответника са произтекли неимуществени вреди. Новината в
сайта на ответника е разпространена чрез интернет, което означава, че е
станала достояние до неограничен брой читатели (в този смисъл Решение №
274 от 18.03.2019 г. по ГД № 5120/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение
№ 404 от 13.07.2010 г. по ГД № 907/2009 г. по описа на ВКС, III ГО). От
прочита на израза, с който е извършено противоправното действие, наистина
би се достигнало до извод, че изгражда теза, която цели опетняване на
авторитета на община Завет и изграждане на негативно отношение спрямо
общината. Жителите на общината, а и не само те, биха си помислили, че става
въпрос за корупционни практика в общината и биха загубили доверието в
нейните органи и служители.
Макар и ищецът да не е провел изцяло доказването на неимуществените
8
си вреди, съдът намира, че такива са произтекли за община Завет. Съгласно
практиката на ВКС достатъчно е да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от съответния деликт. Това представляват обичайните
негативни преживявания за съответното Д.ие. Само когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, то
тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да
могат да станат част от предмета на иска (в този смисъл Решение № 9 от
02.02.2018 г. по ГД № 1144/2017 г. по описа на ВКС, III ГО; Решение № 79 от
07.06.2019 г. по ГД № 3839/2018 г. по описа на ВКС, III ГО). В процесния
случай не са твърдени и не са доказани претърпени вреди над обичайните и с
трайни и неотстраними последствия. Следователно въззивната инстанция
намира, че неимуществените вреди са налице и се изразяват в уронване
авторитета на община Завет, като обемът и размерът на вредите ще бъде
коментиран по-долу.
На трето място, налице е причинно-следствена връзка между
противоправното действие и неимуществените вреди. Именно публикацията в
интернет сайта на ответника, извършена от самия него като издател на
новината в интернет сайта, е причинила негативното отношение спрямо
община Завет. Липсва опосреденост на действията на ответника спрямо
ищеца по делото.
На четвърто място, както вече беше изяснено, има и възлагане на
работата, което се състои от ответника като издател на новината в интернет
сайта спрямо своите работници и служители или трети лица, без значение на
характера на връзката (гражданска или трудова) с ответника, които са
публикували новината, увреждаща ищеца. Увреждащите изрази са
публикувани на интернет страницата на ответника от някой, който има достъп
до тази интернет страница, т.е. при или по повод на изпълнението на
възложената работа е публикувана новината. Ответникът е възложител на
работата на длъжностните лица, определящи характера и съдържанието на
публикуваните материали в интернет страницата на ответника (в този смисъл
Решение № 264 от 21.10.2013 г. по ГД № 2161/2013 г. по описа на ВКС, III
ГО).
Настоящият съдебен състав намира, че за обезвъзмездяване на
понесените от общината неимуществени вреди с оглед характера на
обезщетението, служещо преди всичко за морално удовлетворение на
общината и същевременно имащо възпиращо и предупредително значение за
нарушителя, искът следва да бъде уважен в пълния размер от 1 000 лева.
Съдът намира, че така определеният размер е от естество да репарира
действително причинените неимуществени вреди, така, както са установени в
производството. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа
морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са
противоправни и отговорността му за причинените вреди, като размерът на
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не
бива да служи за обогатяване (в този смисъл Решение 206 от 26.03.2019 г. по
ГД № 4762/2017 г. по описа на ВКС). В този смисъл е и изложението на
процесуалния представител на ищеца в устните състезания пред първата
инстанция. За определяне на размера на обезщетението съдът съобразява от
една страна, че само публикацията в интернет сайта на ответника е увредила
9
ищеца и че същата е станала достояние на неограничен кръг читатели в
интернет. От друга страна, не са настъпили трайни и необратими нарушения,
а и ищецът не претендира вреди над обичайните. След съвкупното обсъждане
на тези обстоятелства, като се има предвид видът на противоправното
действие – произтичащо от клевета, тежестта на деликта с оглед на
общоприетите норми за етика и морал и като се имат предвид
задължителните тълкувателни насоки в Постановление № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС, въззивният съд приема, че обезщетение в размер 1 000 лева е
адекватно за търпените от ищеца вреди (в този смисъл Решение № 62 от
06.03.2012 г. по ГД № 1376/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО). Следователно
решението е правилно и досежно неговия размер.
В обобщение, налице са всички елементи за ангажиране обективната
отговорност на ответника по делото по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. От
тази гледна точка районният съд е постановил правилно решение. Ответникът
като възложител на работата на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за
обезвъзмездяване на причинените неимуществени вреди, доколкото
използваните неверни твърдения засягат неблагоприятно адресата –
общината, и доколкото издателят – ответникът, не е проявил дължимата
грижа да провери достоверността на информацията от поне два източника.
По отношение на участието на Областна администрация – Разград
и Кооперация „Кооперация Екип 7“ във въззивното производство:
Въззивната инстанция намира, че районният съд правилно е прекратил
делото по отношение на Областна администрация – Разград и Кооперация
„Кооперация Екип 7“. За тези лица не са налице предпоставките за
привличане по чл. 219 от ГПК и същите не трябва да бъдат конституирани
като трети лица помагачи на страната на ответника по делото. Първо тези
лица са допуснати до участие от районния съд, подали са отговори на
исковата молба, но впоследствие с крайното решение участието им е било
прекратено.
Като се има предвид, че с решението делото е прекратено по отношение
на тези лица, въззивният съд намира, че жалбата на въззивника относно
доводите за постановяване на решение, с което третите лица да бъдат
обвързани от мотивите на първоинстанционното решение, представлява
частна жалба по смисъла на чл. 220, изр. 2 от ГПК, а решението на първата
инстанция в тази част има характер на определение. Като такава същата е
разгледана от съда по същество, като са разменени и книжа с тези лица, които
са предоставили становища по въззивната жалба, както и са участвали пред
въззивната инстанция.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради
следните аргументи:
Правният интерес се определя от материалноправните отношения
между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно
решение по главния иск, първият да предяви иск против втория, в който
10
процес по силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК третото лице ще бъде подчинено на
мотивите на постановеното решение. Интерес е налице в случай, че
страната, искаща привличането, има регресни права против третото
лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са
преюдициални, т. е. да са в причинна връзка. Третото лице трябва да има
интерес от постановяване на решение в полза на главната страна, която
подпомага, който трябва да е пряк и да произтича от това, че съдебното
решение ще окаже въздействие не само върху правното положение на
главната страна, но и върху това на третото лице – помагач (в този смисъл
Решение № 209 от 26.02.2010 г. по ТД № 732/2008 г. по описа на ВКС, II ГО;
Решение № 209 от 22.05.2019 г. по ГД № 3635/2017 г. по описа на ВКС, IV
ГО).
По отношение на участието на Областна администрация – Разград в
делото въззивният съд намира, че това лице не е извършило нарушение,
водещо до увреждане на ищеца. Видно от публикацията в сайта на Областна
администрация – Разград, от нея става ясно, че е проведена само среща между
областния управител и представителя на ответника. В публикуваната новина
не са посочени нито обидни, нито клеветнически твърдения, които да водят
до уронване авторитета на община Завет. Следователно липсата на
материална правоспособност по делото води и до липса на процесуална
такава, като се имат предвид фактите от настоящия случай. От тази гледна
точка, правилно районният съд е прекратил делото спрямо това лице с
решението по делото.
Отговорност не може да възникне и по отношение на Кооперация
„Кооперация Екип 7“ предвид тяхното участие според ответника в
увреждането. Публикацията във вестник „Екип-7“ съдържа цитиране на
първоизточника на информацията, а именно: „Според доклада [има се
предвид Междинния доклад, изготвен от ответника], и в община Завет е
сключен неизгоден договор, който ощетява жителите на общината с
56 429,39 лв.“. Посоченото приехме по-горе, че представлява клеветническо
твърдение, понеже тази информация не е вярна. Съгласно практиката на ВКС,
когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят (т.е.
ответникът по делото) носи отговорност, защото е следвало да провери
достоверността на информацията съобразно правилата на добрата
журналистическа практика. Когато става въпрос за статия, в която издателят
(т.е. Кооперация „Кооперация Екип 7“) изрично се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг издател (т.е. ответникът като издател на Междинния
доклад), вторият издател (т.е. Кооперация „Кооперация Екип 7“) не може да
носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия
(т.е. на ответника). Това важи само по отношение на клеветнически
твърдения. Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат общите
правила за носене на отговорност от всеки спрямо действията му (в този
смисъл Решение № 253 от 29.01.2014 г. по ГД 1251/2012 г. по описа на ВКС,
III ГО; Решение № 62 от 06.03.2012 г. по ГД № 1376/2011 г. по описа на ВКС,
IV ГО; Решение 206 от 26.03.2019 г. по ГД № 4762/2017 г. по описа на ВКС ).
Следователно Кооперация „Кооперация Екип 7“ също не е материалноправно
легитимирана да носи отговорност за написаното във вестник „Екип-7“.
11
Липсата на материална легитимация води и до липсата на процесуална такава
в настоящия случай. Поради което правилно районният съд е прекратил
производството и спрямо това лице с крайното си решение.
При недопускане на третите лица – помагачи в процеса производството
между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма
да притежава установително действие в отношенията между недопуснатите
трети лица и главната страна.
На основание т. 9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд
относно контрола на първоинстанционното решение, имащо характера на
определение по чл. 220, изр. 2 от ГПК, досежно участие на трети лица –
помагачи в производството е окончателно и не подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд.
По други въпроси, свързани с обсъждане мотивите на
първоинстанционното решение:
Следва да бъде отбелязано, че решението на Комисията за защита на
конкуренцията представлява акт на несъдебен орган, който не обвързва съда
спрямо констатациите в него. Изведената от въззивната инстанция
фактическа обстановка е приета за установена на база останалите
доказателства по делото – в това число и приложените документи от
обществената поръчка. От тази гледна точка Решението на КЗК няма
доказателствена стойност и не може да се цени. В този смисъл въззивният съд
се солидализира с доводите на въззивника. В тази си част мотивите на
районния съд не се споделят от въззивната инстанция.
Съжденията (оценките на фактите) ангажират отговорността на
издателя в лицето на ответника само ако изразяването им обективно нанася
обида на адресата в лицето на ищеца ( в този смисъл Решение № 253 от
29.01.2014 г. по ГД 1251/2012 г. по описа на ВКС, III ГО). От доказателствата
по делото и при съвкупния анализ на изразите в публикацията на интернет
сайта на ответника въззивната инстанция намира, че не са налице обидни
твърдения, изречени от ответника. В тази връзка това правилно е прието и от
районния съд.
Следва да бъде отбелязано, че при аритметично пресмятане на най-
ниските оферти на двамата отстранени участници по обособени позиции № 2-
6, на които биха били възложените обособените позиции от поръчката, се
получава сборът от 56 429,39 лв. В този смисъл въззивният съд се
солидализира с доводите на въззивника.
Поради изложените аргументи за липсата на предпоставки за участие на
третите лица – помагачи, въззивният съд намира, че нито на 22.06.2021 г. е
извършено нарушение чрез публикацията на новината от сайта на
Областна администрация – Разград, нито на 25.06.2021 г. чрез издаването
на вестника от тази дата от Кооперация „Кооперация Екип 7“ . По
отношение на тези факти не се установи да са обидни и/или клеветнически
или пък действията на тези лица да води до ангажиране на тяхната
отговорност.
12
По необходимостта от корекционен диспозитив:
Въззивната инстанция намира, че диспозитивът на РС Разград е
частично правилен като факти. На първо място, от доказателствата по делото
се установява, че нарушението е извършено само на 22.06.2021 г. чрез
публикация в сайта на ответника, а съдът е приел, че има нарушение и на
25.06.2021 г., на която дата е издаден броят на вестник „Екип-7“. На второ
място, написаното от ответника, за което носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД,
представлява клеветническо твърдение, водещо до уронване авторитета на
общината. Прие се, че липсват обидни твърдения в интернет сайта на
ответника, макар и това да е включено в диспозитива на съда. На трето място,
районният съд е посочил в диспозитива, че вредите произтичат от твърдения,
изложени в Междинния доклад, изготвен по проект „Граждански наблюдател
Разград“, а съгласно приетите доказателства противоправното действие се
изразява в публикация в интернет сайта на ответника, която макар и да
реферира към този Междинен доклад, представлява самостоятелно изявление
на ответника спрямо ищца, с което е прието за установено, че е увреждащо.
Следва да бъде отбелязано, че в Междинния доклад никъде не е посочен
изразът, за който ответникът носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като основанието, на което е осъден ответникът – чл. 49 от ЗЗД, и
фактите –„Сключен е неизгоден договор, който струва на жителите на
Община Завет с 56 429,39 лв. повече“ са същите, а размерът на обезщетението
е правилен, няма основания за отмяна на решението на районния съд, а
същото следва да бъде потвърдено с корекционен диспозитив предвид
констатираното.
По разноските:
При отхвърляне на жалбата, въззивваемата страна има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Община Завет претендира
заплащане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв. Тези
разноски са уговорени между процесуалния представител на страната и
община Завет съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 28.03.2022
г., като в същия е уговорено плащане по банков път. По делото е приложено
платежно нареждане от 29.03.2022 г. от община Завет към адв. Й. в размер на
350 лв. Видно от електронното платежно нареждане същото е със статус
„одобрен“ и е получило референтен номер. Което води до извода, че е
постъпило по сметката на адвоката. При наличие на доказателства за
уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, загубилата
страна – въззивникът, следва да възстанови тези разноски на въззивваемата
страна (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено, макар и с корекционен
диспозитив съгласно мотивите на настоящото въззивно решение. На
13
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението на Окръжен съд Разград не
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, понеже цената на
иска по гражданско дело е 1 000 лв.
С оглед на горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд
Разград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 15.02.2022 г. по ГД № 1737/2021
г. по описа на Районен съд Разград, с което Сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Разград, жк. Освобождение № 34, пк 237, е осъдено да
заплати на Община Завет, с БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Завет, ул.
„Лудогорие“ № 19, сума в размер на 1 000 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на авторитета на община Завет чрез публикувани и
разпространени на 22.06.2021 г. клеветнически твърдения чрез интернет сайта
на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, а именно „Сключен е
неизгоден договор, който струва на жителите на Община Завет с 56429,39
лв. повече“, както и сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за
направените разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която производството е
прекратено по отношение на участието на третите лица – помагачи Областна
администрация – Разград и Кооперация „Кооперация Екип 7“.
ОСЪЖДА Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, с ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Община Завет, с
БУЛСТАТ *********, сума в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща разноски в производството пред въззивния съд.
Решението, включително и в частта, в която има характер на
определение, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14