РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІII - „Б” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при участието на секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Кристиян Трендафилов въззивно
гражданско дело № 9515 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 22.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 33735/2017 г. по описа на СРС, 28-ми състав,
ответникът „И.А.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата В.В.К. на основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие от публично разпространение на
невярна информация – посочването на ищцата за „зам. главен редактор - политика
и шоубизнес“ в три последователни броя: от 04-10 януари 2017 г., от 11-17
януари 2017 г. и от 18-24 януари 2017 г. на вестник „Шоу“, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска – 29.05.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение ответникът „И.А.Б.“ ЕООД е осъден да
заплати в полза на В.В.К. сумата от 120 лева, представляваща разноски за
държавна такса в първоинстанционното производство.
Срещу горепосоченото
решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „И.А.Б.“
ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че ищцата не представила
каквито и да било доказателства, въз основа на които да се установи
извършването на противоправно поведение. Не следвало да бъде споделян изводът
на първоинстанционния съд, че противоправността в поведението на служител на
ответника се изразявала в посочване на ищцата като зам. главен редактор, без
същата да е заемала тази позиция във вестник, чийто публикувани материали били
с „влошено качество“. Схващането за качество било една субективна оценка,
субективно мнение, изразено по повод публикувани във в. „Шоу“ материали, които
по никакъв начин не били насочени към ищцата, нито пък чрез тях била
разпространявана публично каквато и да било информация, още повече невярна
такава. Нито от представените по делото броеве на вестника, нито от
свидетелските показания можело да бъде направен обоснован извод, че ищцата била
представена като редактор на обидни или клеветнически материали. По делото не
били представени и доказателства, от
които да бъде установено кои точно материали, публикувани във в. „Шоу“,
са били с влошено качество, както и в сравнение с кои други, публикувани в
предходни периоди, когато ищцата е била зам. главен редактор. Разпитаните по
делото свидетели нито посочвали конкретни броеве на изданието, нито конкретни
статии, които са довели до тяхното възмущение от твърдените промени във
вестника, настъпили след освобождаването на ищцата от длъжност. От
представените по делото извадки от вестник „Шоу“ не се установявали факти и
обстоятелства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че е налице
„влошаване“ на качеството на
публикуваните във вестника материали през процесния период и преди него. Както
от свидетелските показания, така и от представената медицинска документация се
установявало, че още когато е заемала длъжността зам. главен редактор при
ответника, ищцата била с влошено здравословно състояние, като същата боледувала
от диабет и други придружаващи заболявания. Влошеното здравословно състояние на
ищцата било в резултат не на посочването й като зам. главен редактор във в.
„Шоу“, а поради промяната – съкращаването й от длъжност, настъпила преди
процесния период. Претендираното от ищцата обезщетение в размер на 3000 лева
било неоснователно завишено и не отговаряло на изискването на чл. 52 ЗЗД. Ето
защо, моли въззивната инстанция да отмени постановеното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата по въззивната жалба В.В.К.– Гргинска, в
който са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните в периода след
01.01.2017 г. не е имало служебни правоотношения и въпреки това в бр. от 1 до 3
на вестник „Шоу“ за 2017 г. ищцата е била посочена като зам. главен редактор на
вестника. От показанията на свидетелите се установило, че имало читатели на вестника,
които останали разочаровани и учудени от разликата в нивото на качеството на
статиите преди и след началото на м. декември 2016 г., както и че качеството на
вестника намаляло, след като ищцата престанала да бъде зам. главен редактор. По
делото се установило, че влошаването на качеството на вестника се отразило на
репутацията на ищцата, която преживяла негативно развилите се събития след
нейното съкращаване. При определяне на размера на вредите е взел предвид
продължителността на извършване на деянието от страна на ответника – три
последователни броя в три последователни седмици, както и причинените
здравословни неразположения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Непозволеното увреждане -
чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от
гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на
другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие /,
2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД
е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на лицата, на които
са възложили работа. За реализиране на тази отговорността не е необходимо
установяване на конкретната самоличност на прекия извършител, а на факта, че
същият е причинил вредите при или по повод работа, възложена му от лицето,
срещу което е насочена претенцията.
Основният обективен елемент
от горепосочените правопораждащи фактически състави на деликтна отговорност е
извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените
права.
В разглеждания случай ищцата
се позовава на увреждащо противоправно поведение на служители, на които
ответното дружество е възложител на работа, изразяващо се в посочването й в три
последователни броя на вестник „Шоу“ /04 – 10 януари, 11 – 17 януари и 18 – 24
януари/, в редакционното му каре, като зам. главен редактор - политика и шоубизнес,
въпреки че към този момент същата не е изпълнявала тази длъжност, вследствие на
което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в критики и разочарования
от редакторската й дейност сред нейни близки, приятели, познати и читатели,
които преценили, че през процесния период публикуваните във в. „Шоу“ материали
били със значително влошено качество, в сравнение с предходни периоди.
Не се спори между страните,
а и това се установява от представените доказателства, че: между тях е
съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „зам.
главен редактор“; трудовото правоотношение между тях е било прекратено, считано
от 01.12.2016 г.; вестник „Шоу“ се издава от ответника – въззивник в настоящото
производство; около месец след прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, в три последователни броя на вестник „Шоу“ /04 – 10 януари, 11 – 17
януари и 18 – 24 януари/, в редакционното му каре, сред имената на зам. главните
редактори било посочено името на ищцата: „В.К.- политика и шоубизнес“.
Спорът се концентрира върху следните
обстоятелства: противоправно ли е поведението на служител на ответника,
изразяващо се в посочване на ищцата като зам. главен редактор, без същата да е заемала
тази длъжност във в. „Шоу“ през месец януари 2017 г., когато са издадени три броя
на вестника; характера и интензитета на претърпените от ищцата вреди, съответно
върху размера на присъденото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД.
Законосъобразен е изводът
на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Всяко действие или
бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди
другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата. Отговорността за непозволено увреждане се носи не само
при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди
другиму. В разглеждания случай, разпространяването на невярна информация, при
това - на първа страница на вестник, който достига до неопределен брой лица, от
служител на ответника в три последователни броя на вестник „Шоу“ през януари
2017 г., чрез посочване на ищцата като зам. главен редактор, без същата да е
заемала тази длъжност към този момент и съответно приписаното й по този начин участие
в процеса на създаването на публикуваните материали, вследствие на което на
същата са причинени неимуществени вреди, несъмнено е поведение, което е
противоправно.
Като издател на в. „Шоу“
ответникът „И.А.Б.“ ЕООД определя лицето, което посочва в редакционното каре на
вестника кои са неговите редактори, поради което ответникът има качеството на
възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за верността на
написаното и за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Издателят на
печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго
лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при
изпълнението на тази работа /така Решение № 404 от 13.07.2010 г., постановено
по гр. д. № 907/2009 г., по описа на ВКС, Г. К., ІІІ г.о./. По делото е
безспорно установено, че не отговаря на истината отразеното в три
последователни броя на вестник „Шоу“ /04 – 10 януари, 11 – 17 януари и 18 – 24
януари/, че ищцата е заемала длъжността зам. главен редактор през този период.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 и чл.
49 от ЗЗД - причинена вреда и причинна връзка. С показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели са установени претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на посочването й като зам. главен редактор на в. „Шоу“ в
три последователни броя /04 – 10 януари, 11 – 17 януари и 18 – 24 януари/, без
да е изпълнявала тази длъжност през този период. От показанията на свид.С.Р.С.,
колега на ищцата, се установява, че ищцата била изключително коректен човек и
професионалист, като никога не е прекрачвала прага на морала, на етиката на
журналистиката и на пошлостта. В цитирания вестник започнали да излизат много
странни, пошли и абсурдни заглавия, които звучали шокиращо, като ищцата се е
чувствала зле от това, че е работила „в такъв вестник, тъй като му се е влошило
много съдържанието“. В социалните мрежи е имало коментари, съдържащи упреци към
ищцата за материалите, които се публикували във вестника, след като ищцата
престанала да бъде зам. главен редактор. Едно от най – озадачаващите заглавия
във вестника през процесния период било „Дупарата ми е във всички телевизии“. От
показанията на свид. С.Т.– Ф. се установява, че както тя, така и други читатели
на в. „Шоу“ се обаждали в Съюза на българските журналисти, задавайки въпросите:
защо имало такава промяна във вестника, защо липсвали сериозните разследвания,
характерни за тези издания преди време, като промяната била забележима. Сериозните
материали – разследваща журналистика, които били характерни за вестника, вече
не могли да се намерят на страниците на в. „Шоу“. Свид. С.Т.– Ф. лично
установила промяната във вестника – имало материали, които били публикувани
между първи и пети брой на в. „Шоу“ през 2017 г., като напр. „Колко крачета има
пиявицата“, каквито заглавия по принцип не излизали.
Настоящият съдебен състав
намира, че показанията на свидетелите са ясни, последователни и логични, поради
което същите следва да бъдат кредитирани. Тези показания съдържат конкретни
данни относно: 1/ промяната в публикуваните материали във в. „Шоу“, след като
ищцата В.В.К. е преустановила изпълнението на длъжността зам. главен редактор;
2/ претърпените от ищцата неимуществени вреди. В случая от показанията на
свидетелите се установява, че както журналистическите разработки на конкретните
теми, публикувани в периода 04 – 24 януари 2017 г., така и стилът на
редакторската дейност се различавали в негативен аспект от изградения от ищцата
стил през периода, в който същата изпълнявала длъжността зам. главен редактор
във в. „Шоу“. Тази промяна, доколкото е предизвикала негативни реакции сред
колегите и приятели на ищцата, неминуемо е засегнала професионалния й
журналистически имидж, разглеждан като принадлежност към определен тип медия –
нарушен е имиджът, който ищцата желае да има в професионалните среди съобразно
нейната преценка за адекватна журналистика, изградени през годините, в които е
изпълнявала тази длъжност.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т. 2 от Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В
частност следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че: публикуваната невярна
информация е разпространена чрез вестник, при това на първа страница, т.е. посочването
на ищцата като зам. главен редактор през м. януари 2017 г., когато тя не е
изпълнявала тази длъжност, е станало достояние на неограничен кръг лица;
промяната в негативен аспект на публикуваните журналистически разработки и
стилът на редакторската дейност, което е довело до засягане на доброто име и
репутацията на ищцата, изграждана с години сред читателите на вестника, нейните
приятели и колеги. От друга страна следва да се отчете, че невярната информация
е разпространена за сравнително кратък период от време – по-малко от три
седмици, както и едва в три броя на в. „Шоу“ /04 – 10 януари, 11 – 17 януари и
18 – 24 януари/.
В
този смисъл СГС приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 1200 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, до който и размер
претенцията се явява основателна.
Предвид
гореизложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение над сумата от 1200 лева до
уважения размер от 3000 лева. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските на ищцата в първоинстанционното производство
с оглед отхвърлената част от иска за горницата над 40 лева до пълния присъден
размер от 120 лева. В частта, с която искът е уважен до размера от 1200 лева,
както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за
първоинстанционното производство за сумата от 40 лева, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Ирелевантни
са оплакванията на жалбоподателя, релевирани във въззивната жалба, че от
доказателствта по делото не се установявало ищцата да е представена като
редактор на обидни или клеветнически материали, тъй като от една страна в
исковата молба липсват подобни твърдения, а от друга – за да претърпи ищцата
неимуществени вреди не е задължително същата да е представена като редактор на
обидни или клеветнически материали. Както се установи, единствено промяната в
негативен аспект на журналистическите разработки и стилът на редакторската
дейност са засегнали професионалния и журналистически имидж на ищцата.
На
следващо място, противно на доводите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
счита, че в случая не е необходимо да бъде установено кои точно материали са
били с влошено качество в с сравнение с кои от публикуваните в предходни
периоди, когато ищцата е била зам. главен редактор. От свидетелските показания
безпротиворечиво се установява, че качеството на публикуваните през месец
януари 2017 г. журналистически разработки е било занижено в сравнение с
периода, през който ищцата е била зам. главен редактор на в. „Шоу“, което е напълно
достатъчно, за да се приеме, че е накърнен професионалния и журналистически
имидж на ищцата.
По отношение на разноските във въззивното производство:
Предвид
изхода от спора, право на разноски имат и двете страни.
В
първоинстанционното производство въззивникът „И.А.Б.“ ЕООД е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., съгласно представен договор за
правна защита и съдействие от 23.10.2017 г. Същевременно, следва да се приеме
за основателно релевираното от процесуалния представител на ищцата възражение
за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. С
оглед материалния интерес по делото, същото възлиза в размер на 440 лв.,
изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, предвид уважената
отхвърлената част от иска, на въззивника-ответник следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство в размер на 264 лева.
Във
въззивното производство въззивникът „И.А.Б.“ ЕООД е сторил разноски в общ
размер на 810 лв., от които: 60 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 24.04.2018
г. Същите следва да се присъдят в цялост предвид изрично заявеното от
насрещната страна в проведеното на 27.11.2018 г. съдебно заседание, че не прави
възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.
Доколкото
ответницата по жалбата В.В.К. не е направила искане за присъждане на разноски,
такива не следва да й се присъждат.
По аргумент от чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
от 22.03.2018 г., постановено по гр. дело № 33735/2017 г. по описа на СРС,
28-ми състав, в частта му, в която е уважен предявеният от В.В.К. срещу „И.А.Б.“
ЕООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 1200
лв. до сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие от публично разпространение на невярна информация – посочването на
ищцата за „зам. главен редактор - политика и шоубизнес“ в три последователни
броя: от 04-10 януари 2017 г., от 11-17 януари 2017 г. и от 18-24 януари 2017
г. на вестник „Шоу“, както и в частта му, в която ответникът „И.А.Б.“ ЕООД е
осъден да заплати на ищцата В.В.К. направените разноски в първоинстанционното
производство за разликата над 40 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от В.В.К. срещу „И.А.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
разликата над сумата от 1200 лв. до сумата от 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от публично
разпространение на невярна информация – посочването на ищцата за „зам. главен
редактор - политика и шоубизнес“ в три последователни броя: от 04-10 януари
2017 г., от 11-17 януари 2017 г. и от 18-24 януари 2017 г. на вестник „Шоу“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 22.03.2018 г., постановено по гр. дело № 33735/2017 г. по описа на СРС,
28-ми състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.В.К.,
ЕГН **********, да заплати на „И.А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, направените разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение и държавнта такса в общ размер на 810 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.