О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 25.04.2016 г.
Софийски
градски съд, ІV А, ВО, в закрито заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова ч. гр. дело № 3584/2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 435-438 ГПК по подадена от В.Г.Г. жалба против образуването
срещу него на изпълнително дело № 2016*04000008 на ЧСИ С.Х..
Ответникът
по жалбата и взискател по изпълнителното дело „С.“ ООД я оспорва.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Х. счита жалбата недопустима.
Съдът,
като обсъди оплакванията на
жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Жалбоподателят
е длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба на „С.“ ООД. Приложеният
от последното изпълнителен лист е издаден на 27.11.2014г. по гр.д. №
15509/2013г. , СГС ІІІ В състав, с
решението по което Р.Г.Н. е осъдена да предаде на основание чл. 233, ал.1 ЗЗД
държането на описания апартамент на „Е.Г.И.Б.“ ЕООД.
Р.Н. е
починала в хода на исковия процес и
жалбоподателят е неин наследник по закон.
„Е.Г.И.Б.“
ЕООД е продало на 14.08.2014г. правото на собственост върху апартамента, описан
в диспозитива на съдебното решение по гр.д. № 15509/2013г., съответно в
изпълнителния лист от 27.11.2014г., на „С.“ ООД. Именно в качеството си на
собственик на апартамента последното е подало молба за образуване на
изпълнителното дело, което се обжалва от Г., като е приложило изпълнителния
лист от 27.11.2014г., в който като длъжник фигурира Р.Н., а като кредитор -„Е.Г.И.Б.“
ЕООД.
След
03.02.2015г., когато е депозирана разглежданата понастоящем жалба, а именно на
15.03.2016г. ЧСИ Х. е въвела „С.“
ООД в имота, като при въвода е
присъствал и жалбоподателят.
Постановлението за въвод не е предмет на настоящата жалба.
При тези
данни по делото, съдът приема следното:
Противно
на твърденията по жалбата, изпълнението допустимо е насочено срещу Г.. Същият е
наследник по закон на ответницата Р.Н. и на основание чл. 429, ал.2 ГПК
издаденият срещу последната изпълнителен лист разпростира субективните си предели и спрямо него. В резултат на
универсалното правоприемство правата и задълженията на праводателя преминават в
патримониума на правоприемника. Взискателят именно на основание настъпилото
правоприемство има правото да получи вземането си от правоприемника на неговия
длъжник. Този извод следва и от нормата
на чл. 433 от ГПК, която не предвижда като
основание за прекратяване на изпълнителното производство настъпило
правоприемство на страната на взискателя или респективно- на длъжника, тъй като
процесът продължава спрямо техните правоприемници.
Основателно
е обаче оплакването, касаещо настъпилото на страната на взискателя
правоприемство. Наследодателката на жалбоподателя е била осъдена да предаде
държането на недвижим имот на основание неизпълнение на облигационното й
задължение по чл.233 ЗЗД да го върне на наемодателя си след прекратяване на
наемното правоотношение. Признатото с изпълнителния лист притезание на „Е.Г.И.Б.“
ЕООД има облигационен, а не вещен
характер – държането на вещта му се дължи поради качеството му на наемодател
(който не е необходимо да е и собственик на наетия имот), а не на неин
собственик. По тази причина прехвърлянето на правото на собственост върху
описания в диспозитива на съдебното решение, респ. изпълнителния лист недвижим
имот на „С.“ ООД не би могло да легитимира последното като правоприемник на
признатото с изпълнителния лист притезание. Чрез продажбата „С.“ ООД е получил вещното право на собственост върху
имота, а не притезанието на наемодателят на този имот да си го получи обратно
от наемателя. В тази връзка „С.“ ООД не се явява частен правоприемник на
взискателя „Е.Г.И.Б.“ ЕООД и не би могъл
да се ползва от издадения на името на последното изпълнителен лист от
27.11.2014г.
Горните
съображения обаче не могат да обусловят поисканата от жалбоподателя отмяна на образуването на изпълнителното
производство, тъй като жалбата е недопустима.
На първо
място липсва конкретен акт на ЧСИ Х. за образуване на изпълнителното
производство. Нарочно постановление за образуване на изпълнително производство
не се дължи и не е постановявано. Действието „образуване на изпълнително
производство” не подлежащи на контрол по реда на чл. 435 ГПК. По този ред на
обжалване подлежат изпълнителни действия на съдебния изпълнител т.е. такива
насочени към принудително осъществяване на правото на взискателя. Образуването
на изпълнителното дело не е такова действие, то е последица от сезиране на
съдебния изпълнител чрез нарочна молба от взискателя.
На второ
място жалбоподателят, като длъжник по изпълнителното дело, може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само в изчерпателно посочените в закона
хипотези ( чл. 435, ал.1, 2 и 3 ГПК, чл. 463 ГПК и др.). Нито една от тях не е
налице в случая.
С оглед изложеното, жалбата е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ при ЧСИ С.Х. 14384
от 03.02.2016г. на В.Г. *** и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №3584/2016 , СГС, ІV А отделение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: