Протокол по дело №17/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 36
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20225000500017
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 36
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно
гражданско дело № 20225000500017 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателката-ищца З. ВЛ. Д. , редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Жалбоподателят-ответник П. Р. Б. , редовно призована, не изпраща
представител.
За контролиращата страна Апелативна прокуратура Пловдив, редовно
призована, се явява прокурорът ИВАН ПЕРПЕЛОВ.
ПРОКУРОР ПЕРПЕЛОВ: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е въззивно, образувано по две въззивни жалби.
Жалбоподателят-ищец З. ВЛ. Д. е депозирала въззивна жалба против
решение № 131/14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 250/21 г. на Окръжен
съд Хасково в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на посоченото основание
за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв.
1
Депозирана е и въззивна жалба от ответника Прокуратура на
Република България, с която се обжалва същото решението, постановено по
същото дело в частта, в която е уважен предявеният от З. ВЛ. Д. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ в размер на 1000 лв.
Жалбоподателите поддържат оплакване за неправилност на решението
в обжалваните от тях части и заявяват искане същото да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което съответно искът на Д. да бъде уважен в
пълен размер, респ. искът й да бъде отхвърлен изцяло.
ПРОКУРОР ПЕРПЕЛОВ: Жалбата на ищцата е неоснователна, а тази
на Окръжна прокуратура - основателна по изложените в нея съображения.
Други доказателства по делото няма да сочим.
Съдът счита, че делото е изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Приключва съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ПРОКУРОР ПЕРПЕЛОВ: На първо място считам, че не са налице
материалноправните предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Второ – обвинението е недоказано, тъй като се касае за деяние от 2007
г., за който период са водени други наказателни производства, вкл. и по
предходното наказателно производство, по което са отделени материали, по
които е образувано настоящето дело.
На следващо място – в изложените мотиви от съда, с подкрепа на
практика на ВКС е направена една компилация, използвани са фрагменти от
практиката, без да бъде съобразена с разглежданите обстоятелства. На първо
място, относно решението на ВКС от 02.12.2008 г., със същото е потвърдено
решение по гражданско дело на Великотърновски апелативен съд, което е в
абсолютно противоречие с изложеното от съда. На първо място, изрично в
потвърденото решение е посочено, че няма нищо общо между повдигнато
обвинение и водено и образувано наказателно производство. На второ място,
ако се обърне внимание на въпросното решение, там се говори и се касае за
уличено лице, т.е. коментирано е процесуалното качество на лицето на
2
основание чл. 409 от НПК, който кодекс е отменен текст на 29.04.2006 г., така
че видно от чл. 409 и 410 от този кодекс се касае за фигура, близка до тази на
обвиняемо лице. В следващото коментирано решение от 2012 г. е също
налице противното на възприетото от съда. Освен това, наказателното
производство тук е било образувано срещу конкретно лице. Същото е и по
решение 341/05.12.2012 г. Освен че отново се касае за действащия стар НПК,
разглеждащ процесуалната фигура на уличено лице, в случая и наказателното
производство е било образувано срещу конкретно лице. Последното
коментирано решение препраща към другите две коментирани от мен
решения на ВКС и въпросът е бил разгледан от процесуалната фигура на
уличено лице. Така че, считам, че следва да се избегне лаическия подход, без
да се съобразяват съответните материалноправни разпоредби, по които се е
произнасял ВКС. Освен това, именно нашата теза, която е застъпена по
делото, е разглеждана от Апелативен съд, като с решение № 86 от 23.11.2021
г., касаещо в. гр. д. № 496/2021 г., т.е. това е произнасянето на ПАС във
връзка с наказателното производство, от които са били отделени материалите
и е било образувано настоящето наказателно производство. Именно тук ПАС
е бил категоричен, че след като не е образувано наказателно производство и
не е било повдигнато обвинение, не е налице фактическият състав да се
ангажира отговорността на прокуратурата. Затова и е отменил решението на
предходния състав на окръжен съд.
Освен това, моля да имате предвид кога постановлението е влязло в
сила. Чл. 243, ал. 10 НПК сочи, че за да е налице влязъл в сила акт, трябва да
бъде неотменяем. В случая въпросната разпоредба е категорична, че
настъпването на тези факти става в един по-различен период от възприетия от
съда. Това ми са основните съображения по делото.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 07.04.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3