Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар К.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11861
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11861/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Е.И.К.-Д.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №45455 от 19.02.2020 г по гр.д.№20438/19
г на СРС , 140 състав , поправено с решение №180899 от 20.08.2020 г по същото
дело ; в частта , с която по искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр.240 ал.1,2 ГПК, чл.99 ЗЗД е признато
за установено , че въззивникът дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 1782,41 лева главница по
договор за стоков кредит №198062 от 11.07.2016 г с „Банка ДСК“ ЕАД , ведно със
законната лихва от 29.03.2018 г до окончателното заплащане ; сумата от 230,20
лева възнаградителна лихва за периода 28.11.2016 г – 07.07.2017 г ; и сумата
от 140,87 лева лихви за забава за
периода 28.11.2016 г – 28.03.2018 г ; които вземания са придобити от ищеца с
рамков договор за цесия от 20.04.2017 г и приложение №1 от 07.07.2017 г ; за
които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
05.04.2018 г по ч.гр.д.№20718/18 г на СРС , 140 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
В
първоначалната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на решението на СРС . В рамков договор за цесия от 20.04.2017 г и приложение №1 от
07.07.2017 г не е посочено кои вземания срещу ответника се прехвърлят , колко е
платено и от кога е забавата . Въззивникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост , нито за цесията по реда на чл.99 ал.3,4 ЗЗД .
В жалбата си срещу решението за
поправка въззивникът счита , че това решение е неправилно и немотивирано .
Датата на решението може да се поправи , но не и да се посочи за коя заповед за
изпълнение се води производството по чл.422 ГПК . Няма основание за поправка на
първоначалното решение , а за допълване , но то не е поискано от страните или
за отмяна от въззивния съд .
Въззиваемата страна е
подала писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби . Задълженията на ответника са доказани
по основание и размер с писмени доказателства и ССЕ . Цесията е доказана със
заверените копия от рамков договор за цесия от 20.04.2017 г и приложение №1 от
07.07.2017 г , като плащането по договора не се оспорва от цедента . Цесионерът
е упълномощен да съобщи цесията от името на цедента и до ответника са изпратени
3 броя уведомителни писма . Отделно , тези уведомителни писма за връчени заедно
с преписа от исковата молба по реда на чл.47 ал.5 ГПК и едва след това е
назначен особеният представител . Няма пречка съдът да поправи решението си
относно датата му и процесната заповед за изпълнение .
Въззивната
жалба е допустима. Първоначалното решение
на СРС е връчено на въззивника на 27.05.2020 г и е обжалвано в срок на 10.06.2020 г /по пощата/ . Решението за поправка е
връчено на въззивника на 14.09.2020 г и е обжалвано в срок на 25.09.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решенията на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
. Съдът служебно трябва да даде и правна
квалификация на исковете .
За да уважи процесните
искове СРС е приел , че е налице договор
за стоков кредит №198062 от 11.07.2016 г между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД за
сумата от 1999 лева главница , за 3 години и при лихва от 24,28 % годишно .
Според ССЕ сумата по кредита е усвоена от ответника . Видно от рамков договор
за цесия от 20.04.2017 г и приложение №1 от 07.07.2017 г ищецът е придобил от
банката всички вземания по договора за кредит . Спазени са чл.99 ал.3,4 ЗЗД
относно уведомяване на длъжника за цесията , защото ищецът-цесионер е
упълномощен да извърши уведомяването и последният е изпратил уведомително писмо
от 11.07.2017 г . Уведомителното писмо е приложено и към исковата молба и е
връчено заедно с преписа от исковата молба на ответника т.е. налице е
легитимация на ищеца . Отделно , с писмото от 11.07.2017 г вземанията са
обявени за предсрочно изискуеми . Писмото е достигнало до адреса на ответника ,
но не е било потърсено , поради което е връчено по т.15 от ОУ .
Решенията на
СРС са правилни . Следва да се
споделят мотивите на първоинстанционния съд , че с приложените писмени
доказателства и ССЕ процесните задължения са доказани по основание и размер . Ищецът
е доказал материално-правната си легитимация с рамков договор за цесия от
20.04.2017 г и приложение №1 от 07.07.2017 г /извлечение/ , като със същите на
ищеца се прехвърлят всички вземания по договора за стоков кредит .
Цесията е надлежно съобщена на ответника от ищеца като
пълномощник на цедента /банката/. На стр.28 от делото пред СРС е представено
пълномощно на ищеца да съобщи цесията . Самото съобщаване е извършено с
уведомителни писма на стр.32,37 и 41 от делото пред СРС . Няма пречка
уведомяването за цесията да се извърши от цесионера като пълномощник на цедента
. В този смисъл са решение №137 от 02.06.2015 г по гр.д.№5759/14 г на ВКС ,
III ГО , решение №156 от 30.11.2015 г по т.д.№2639/14 г на ВКС ,
II ТО решение №114 от
07.09.2016 г по т.д.№362/15 г на ВКС , II ТО и решение №204 от 25.01.2018 г по т.д.№2230/16 г
на ВКС , I ТО .
Настоящият съд не споделя мотивите на СРС , че с оглед
т.15 от ОУ на Банка ДСК всички изпратени писма трябва да се считат за връчени ,
дори както в случая да не са били потърсени. Налице е нищожна неравноправна клауза , която не трябва да се взема предвид
. Клаузата не изисква търговецът да установява дали потребителят е напуснал
декларирания адрес или по каква причина не е получил писмото до него . Недопустимо
се прехвърлят на потребителя всевъзможни договорни рискове , а банката-търговец
се освобождава от отговорност .
Въпреки констатираното уведомленията до ответника са
били връчени – към по-късен момент - на ответника като приложения към исковата
молба . Не следва друго от това , че е извършено връчване на исковата молба на
ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Съгласно чл.47 ал.6 във вр.ал.5 ГПК
назначаването на особен представител е предпоставено
от вече извършено редовно връчване чрез залепване на уведомление . Щом връчването
чрез залепване е редовно връчване , то от него настъпват същите
материално-правни последици като при всяко друго редовно връчване . Не се
поставя въпросът особеният представител по чл.47 ГПК да „представлява ответника
в договорни отношения“ , защото съобщаването на цесията е извършено по
посочения ред още преди да се назначи особения представител . В своята практика
ВКС допуска връчване на нотариални покани т.е. на съобщения с материално-правни
последици по реда на чл.47 ал.5 ГПК - решение №7 от 21.02.2014
г
по т.д.№822/12 г на ВКС , I ТО ,
решение №84 от 05.06.2014г. по т.д.№1220/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение
№217 от 12.05.2015 г по т.д.№62/14 г на ВКС , I ТО .
Дори да не се приеме предсрочна изискуемост на
процесните задължения , то към
настоящият момент всички вноски на ответника са падежирали . Нещо повече ,
ако се приеме , че не е била налице предсрочна изискуемост , то задълженията за
плащане на /наказателни / лихви за забава биха били в много по-висок размер от
претендирания , а нови плащанията липсват .
Налага се изводът , че първоначалното решение
на СРС трябва да се потвърди . Трябва да се потвърди и решението за поправка .
С него са посочени действителната дата на решението и на последното о.с.з , както
и в диспозитива – за допълнителна яснота - е вписана наличната в мотивите
заповед за изпълнение , по повод , на която се води делото .
Пред СГС разноски се дължат от ответника ,
включително и за назначения му особен представител и държавна такса в полза на
СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №45455 от 19.02.2020 г по гр.д.№20438/19 г на СРС , 140 състав , поправено
с решение №180899 от 20.08.2020 г по същото дело ; в частта , с която по
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.240 ал.1,2 ГПК, чл.99 ЗЗД е признато за установено , че Е.И.К.-Д. ЕГН **********
от гр.София дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***
сумата от 1782,41 лева
главница по договор за стоков кредит №198062 от 11.07.2016 г с „Банка ДСК“ ЕАД
, ведно със законната лихва от 29.03.2018 г до окончателното заплащане ; сумата
от 230,20 лева възнаградителна лихва за
периода 28.11.2016 г – 07.07.2017 г ; и сумата от 140,87 лева лихви за забава за периода 28.11.2016 г –
28.03.2018 г ; които вземания са придобити от ищеца с рамков договор за цесия
от 20.04.2017 г и приложение №1 от 07.07.2017 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.04.2018 г по
ч.гр.д.№20718/18 г на СРС , 140 състав .
ОСЪЖДА Е.И.К.-Д.
ЕГН ********** от гр.София да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** 400 лева разноски пред СГС ; както и
да заплати по сметка на СГС 85,64 лева държавна такса .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.