№ 85
гр. Кюстендил, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500015 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба подадена
от адв. Т. Й., в качеството му на пълномощник на ответника В. Е. К., насочена против
Решение № 534 от 25.10.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1221/2024 г.
по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за
установено по предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД искове с правно основание чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че В. Е. К. дължи на ищеца сума в
общ размер на 11655.76 лв., от които: неизплатена главница в размер на 10 350.49 лв.,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК
(31.10.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1090.44 лв. -
договорна лихва за периода от 25.04.2023 г. до 27.09.2023 г. и сумата от 214.83 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2023 г. до
19.10.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 1097/02.11.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1897/2023 г. по описа на Районен
съд - Дупница.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
предявените искове са уважени за сумата над 1 217,72 лв. главница до пълния размер
от 11 655,76 лв., като релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Поддържа становище, че
договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. приложима е разпоредбата на чл. 23 ЗПК и се дължи връщане на
чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи. Твърди, че уговорената с
договора за кредит застрахователна премия за сума от 3 983,50 лв. не е била на
разположение на потребителя, независимо от това тази сума е била включена към
1
общия размер на главницата по отпуснатия кредит вместо към размера на разходите,
без да е отразена в разходите по кредита, което довело до изчисляване на по-нисък
ГПР. Счита, че застрахователната премия от 3 983.50 лв. следва да се приеме като
разход на кредита и като такъв да се включи в общия размер на ГПР. Аргументира се
със заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, според което
ако застрахователната премия се включи към разходите, то ГПР бъде 60,98%, а не
посочения в договора за кредит 29,58%. На отделно основание счита договора за
недействителен и поради противоречието му с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част като предявения иск бъде
отхвърлен за разликата над 1 217,72 лв. до уважения размер от 11 655,76 лв.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззивника за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения по
подробно изложени съображения. Поддържа се, че ГПР по процесния договор е
изчислен коректно, като застраховките в договора за кредит не са такса или разход, а
отпуснат финансов ресурс /главница/, който реално се разходва съгласно изразено
желание на потребителя като се превежда на трето лице – застраховател. Застъпва
виждане, че доколкото в процесния случай сключването на договор за застраховане не
е задължително условие за получаване на кредита, то застрахователната премия не
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, а се взима
предвид като главница в изчислението на ГПР. Иска се отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от "ТИ БИ АЙ БАНК"
ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.9 и сл. от ЗПК за признаване за установено по отношение на В. Е. К., че дължи на
банката по Договор за потребителски кредит № ********** /17.09.2021 г. сума в общ
размер на 11 655.76 лв., от която: неизплатена главница в размер на 10 350.49 лв.,
договорна лихва в размер на 1 090.44 лв. за периода от 25.04.2023 г. до 27.09.2023 г.,
обезщетение за забава в размер на 214,83 лв. за периода 25.04.2023 г. до 19.10.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК (31.10.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението.
С обжалваното решение съдът е уважил исковете, приемайки, че ищецът е
установил при условията на главно и пълно доказване основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, както и че при сключване на процесния
договор са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12
ЗПК.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по
чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното
следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за
неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на
тях намират приложение указанията в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между
страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за
обжалване.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит №********** от 17.09.2021г., по силата на който "Ти Би Ай
2
Банк" АД е предоставило на В. Е. К. сума в размер на 10 000.00 лв., като към нея е
добавена сумата 3 983.50 лв.- общ размер на застрахователна премия, от която:
479.53лв. за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ и 3 503.97 лв. за застраховка
„BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“. Посочен е общ размер на кредита – 13 983.50
лв., в коя то са включени застрахователните премии. В л. 7.2.2. от договора е посочено,
че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от
кредитора при усл. на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща
дължимата конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9 от договора за кредит е
посочено, че годишният лихвен процент е в размер на 26.53 %, като лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е
посочен годишният процент на разходите- 29.58 % и обща сума, дължима от
потребителя- 22 830.17 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и
погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейният размер, като
падежът на първата дължима вноска е на 25.10.2021 г., а на последната на 25.09.2025 г.
Размерът на погасителните вноски е 475.63 лв. В чл. 16. 2. от договора е уговорено,
че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи три
поредни месечни вноски, считано от падежната дата на третата пропусната месечна
вноска. В чл. 19 от договора е посочено, че потребителят не е длъжен да сключи
застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение той може да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми
предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент без това да е
задължително условие за сключването на договора
С Уведомление за предсрочна изискуемост изпратено до ответника, банката го е
уведомила, че е допуснал просрочие при изплащането на три поредни дължими
вноски с падежи на 25.04., 25.05. и 25.06.2023 г., поради което е обявила процесния
договор за предсрочно изискуем. Видно oт представената обратна разписка,
уведомлението е получено от ответника на 27.09.2023 г., считано от която дата
договорът е обявен за предсрочно изискуем.
По делото е изслушана съдебно- счетоводната експертиза изпълнена от вещото
лице Г.Х.
Основният довод във въззивната жалба касае застрахователната премия- дали тя
следва да се приеме като разход на кредита и като такъв да се включи в общия размер
на ГПР. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
и тези, дължими на посредници за сключването на договора /, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии – в
случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за
получаването на кредита.
Съдът счита, че уговорката в чл.7.1 от договора е нищожна като противоречаща
на добрите нрави, както и че е и неравноправна. Тази уговорка е в нарушение на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на
потребителя и търговеца. Включването на застрахователна премия в главницата води
до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава нейния размер и влияе
3
върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в
полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за
прозрачност и равнопоставеност между страните. Предвид неразривната й свързаност
с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната
премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска
по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП, тъй като видно от съдебно-
счетоводната експертиза е, че ако сумата от 3 983.50 лв. се отнесе като разход към
кредита, то се формира ГПР в размер на 60.98%, т.е. над размера указан в тази
разпоредба. Съдът намира, че с включването на застраховката към главницата се цели
длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които
формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени
като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК във вр. с пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл.22 от ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК- длъжникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита – в случая 1 217.72 лв.
(представляваща разликата от отпуснатия кредит 10000 лв. и заплатените от длъжника
сума в размер на 8 782.28 лв., установени със съдебно- счетоводната експертиза.)
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на
районен съд е неправилно в частите, с които са уважени исковите претенции: за
неизплатена главница за разликата над 1 217.72 лв. до уважения размер от 10 350.49
лв., за сумата от 1 090.44 лв.- договорна лихва за периода от 25.04.2023г. до
27.09.2023г. и за сумата от 214.83 лв.- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.04.2023г. до 19.10.2023г., поради което ще го отмени и ще
отхвърли тези претенции.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковете, а именно за първоинстанционното производство в размер само на
66.15 лв., а за заповедното- само в размер на 29.57 лв., определени по компесация.
Предвид основателността на въззивната жалба на въззивника В. К. се дължат
сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 208.76 лв.,
представляващи държавна такса.
От адвокат Т. Й. е направено искане за присъждане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и представителство на основание чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. По делото са представени договори, удостоверяващи уговарянето на
безплатно представителство, поради което на адвокат Й. следва да се присъдят
възнаграждениея за двете съдебни инстанции. Съдът намира, че следва да определи
дължимото възнаграждение съобразно размерите по Наредба № 1/09.01.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, като съдът съобразява фактическата и правна
сложност на делото, както и процесуалната действия извършени от адвоката в хода на
производството. С оглед на горното съдът намира, че на адв.Й. следва да се определи
възнаграждение по 900 лв. за всяка една съдебна инстанция или общо в размер на
1 800 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 534 от 25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1221 по
описа за 2024 г. на РС Дупница в частите, в които е признато за установено по
предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, искове с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че В. Е. К.,
4
ЕГН **********, с адрес: гр.Д.ул.***********************, дължи на ищеца:
неизплатена главница в размер на 10 350.49 лв., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (31.10.2023г.) до окончателното
изплащане на задължението за разликата над 1 217.72 лв. до присъдените 10 350.49
лв., за сумата от 1 090.44 лв. -договорна лихва за периода от 25.04.2023 г. до
27.09.2023 г. и за сумата от 214.83 лв.- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.04.2023г. до 19.10.2023г., за които вземания е издадена заповед
№ 1097/02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
1897/2023г. по описа на Районен съд – Дупница, както и в частите, в които В. Е. К.,
ЕГН ********** е осъден, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********,
сторените разноски по първоинстанционното производство за разликата над 66.15 лв.
до присъдените 633.12 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 1897/2023г. по описа на
РС-Дупница за разликата над 29.57 лв. до присъдените 283.12 лв. и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54 срещу В. Е. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.Д.ул.*********************** искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, а именно, че В. Е. К., ЕГН **********, дължи на ищеца
неизплатена главница за разликата над 1 217.72 лв. до присъдените 10 350.49 лв.,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК
(31.10.2023г.) до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 1 090.44 лв.
-договорна лихва за периода от 25.04.2023 г. до 27.09.2023 г. и за сумата от 214.83 лв.-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2023 г. до
19.10.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 1097/02.11.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1897/2023г. по описа на Районен
съд – Дупница
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********, да заплати на В. Е. К., ЕГН
********** сумата от 208.76 /двеста и осем лв. и 76 ст./ лева, представляващи
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ******** да заплати на адв. Т. Н. Й.,
ЕГН ********** на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. общо сумата от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева да оказана базплатна помощ на В. К. пред първоинстанционния съд
и въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5