Р Е Ш
Е Н И Е
№……… 31.05.2012 година, гр. С.,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Брачно отделение, І-ви брачен въззивен състав,
в публично заседание на седми май през 2012 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана
Ангелова
ЧЛЕНОВЕ : Галя Митова
Валентина Ангелова
секретар
Р.Г.,
при
участието на прокурор Атанасова от
СГП,
след
като разгледа докладваното от съдията Валентина Ангелова
гражданско дело № 95 по описа на съда за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № ІІІ-82-233 от 17.11.2011 г., постановено
по гражданско дело № 14316 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 82 състав, била отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от
ЗГР на Е.В.В. и В.Н.Н., в качеството им на родители на малолетното дете Н. В. Н.,
за промяна на собственото име на детето от „Н.” на „Н.”.
Недоволни от така постановеното решение останали
молителите в първоинстанционното производство Е.В.В. и В.Н.Н., в качеството им
на родители на малолетното дете Н. В. Н., които обжалват същото с оплаквания за
неправилност, необоснованост, неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. Сочат, че искането им се състои в корекция на собственото име на второто
им дете от „Н.” на „Н.”. Сочи се, че детето е двегодишно, като поради това не е
участН. в гражданският оборот, а с името Н. фигурира
единствено в съставения акт за раждането му. Поддържат, че е налице порок на
волята на родителите относно собственото име на детето им, възН.нал към момента на съставяне на акта за раждането му.
Оспорват изводите на първоинстанционния съд досежно това, че молбата им била
мотивирана единствено от субективното желание на родителите към настоящият
момент, което не съставлява важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Излагат доводи, че
намеренията им още преди раждането на детето били то да носи собственото име „Н.”,
макар то да било записано с името Н.. Позовават се на показанията на
свидетелката С.В., които били приети и кредитирани от съда, и установявали
соченото обстоятелство. Поддържат, че волята им и към момента на раждането и
съставянето на акта за раждане била детето да носи името „Н.”, като било налице
формално вписване на детето с различно име, а обстоятелствата, довели до това
развитие били подробно описани в молбата им до първоинстанционния съд. Предвид
изложеното считат, че е налице порок в решението, изразяващ се в очевидно
противоречие между установените по делото обстоятелства, изведените от тях
правните изводи и диспозитив. Като порок на решението се сочи и неговата
неправилност, поради несъобразяването му с целта на закона, доколкото съдът
считал, че промяната на имената се допуска само по изключение и не зависи от
субективното отношение на заявителя. Излагат подробни доводи за сложните
отношения в семействата, предшестващи и съпътстващи раждането на дете, които
считат за „важни обстоятелства” по смисъла на закона. Сочат, че втора година
като родители чувстват силно неудовлетворение от факта, че детето им носи име, несъответстващо на волята им, като едновременно с това, в
семейния им кръг детето било прието и се възприемало с името Н.. Оценяват като странен
подхода на съда да неглижира заявената поотделно и
категорично воля на родителите за осъществяване на исканата корекция. Позовават
се на становището, заявено от СРП, както и на ДСП „Л.”. Излагат и доводи, че
самите те не са излагали доводи, че името е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и доводи, че в случая името Н. не било
употребявано от родителите и роднинския им кръг като галено име. Молят съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата
им.
В хода на съдебното дирене лично поддържат жалбата си
и пледират за нейното уважаване.
Заинтересованата страна Столична община, редовно
призована, не взема становище по жалбата и участие в производството.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура
също не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК, като в съдебно
заседание счита жалбата за основателна и пледира за уважаването й.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
молба на Е.В.В. и В.Н.Н., които като родители и законни представители на
малолетното дете Н. В. Н., с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
допускане на промяна на собственото име на детето от „Н.” на „Н.”.
В молбата си до съда те поддържали, че детето им било
родено на *** г. и в съставения акт за
раждането му то било записано със собственото име „Н.. Твърдели, че винаги били
искали детето им да се казва Н., но цел запазване на добрите взаимоотношения в
семейството, след раждането му, го записали с името „Н.”. Н.ой обаче не се
обръщал към детето с това име, а всички в роднинския им кръг, включително
семейните им приятели го наричали „Н.”. Самото дете било възприело това име
като свое и можело да го произнася. Заявявали, че и занапред щели да продължат
да наричат детето си „Н.” и това било името, с което желаели то да стане
известно в обществото. Мотивират се и с обстоятелството, че с промяната на собственото
име на детето, ще бъде придадена уН.алност на името, особено в комбинация с често срещаната
фамилия Н.. Сочат, че промяната на името на детето, направена сега, когато
фигурира с името Н. само в акта за раждането си, ще спести допълнителни
затруднения, които биха възН.нали при по-късното
подаване на молбата, когато по отношение на детето щели да бъдат издадени и
много други документи. Считат, че като важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗГР следва да се третира и субективното отношение на родителите и
тяхното законоустановено право сами да изберат име на детето си, още повече, че
исканата промяна не засягала чужда правна сфера и не се преследвали различни
цели от заявените в молбата им.
Заинтересованата страна Столична община (Район
„Триадица”) не изразила становище по делото.
Софийска районна прокуратура намирала молбата за
основателна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният
Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :
Молителите били родители на детето Н. В. Н., родено на
*** г. в гр. С., което обстоятелство се установявало от представеното по делото
и прието като писмено доказателство копие на удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 0476/08.10.2009 г. от Столична община-Район „В.”.
Разпитаната по делото свидетелка С. В. В., сестра на
молителката, чиито показания съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 172
от ГПК, кредитирал като обективни, непротиворечиви и основани на преки и
непосредствени възприятия на същата, установила, че още преди раждането на
детето родителите му имали намерение да го кръстят „Н.”, но то било записано с
името „Н.”. В. установила също, че роднините, близките и приятелите на
молителите най-често назовавали детето с името „Н.”.
ДСП „Л.” изразил становище, че промяната на името е
съобразена с правата и интересите на малолетния Н..
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
Софийски районен съд постановил обжалвания съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните в двете съдебни инстанции и доказателствата по делото, по реда на
въззивното производство, прие за установено следното:
Въззивния съд изцяло споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, която не се оспорва от страните,
като се установява от представените пред първоинстанционния съд писмени
доказателства, а именно : удостоверение за раждане на детето Н..
Въззивният съд също кредитира изцяло показанията на свидетелката
В., които преценява по реда на чл. 172 от ГПК.
Други доказателства за твърденията си, въззивниците не
са ангажирани в настоящата съдебна инстанция.
При така приетата за установена фактическа
обстановка и по свое убеждение, въззивния съд достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба : същата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването
и е срещу подлежащ но въззивно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 258 от ГПК допустим съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивния съд изцяло споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към
тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията в
жалбата следва да се отбележи и следното :
Основателността на молбата с
правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се
предпоставя от категоричната установеност по делото на поне един от
фактическите състави на този текст : името да осмиващо, опозоряващо или
обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни
обстоятелства да налагат това. От друга страна следва да се отчете и начина на
образуване на собственото име съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗГР, а
именно, че собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава
писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за
раждане. Тази разпоредба е императивна и
не може да бъде заобиколена по реда на чл. 19, ал. 1
от ЗГР. Следователно в настоящото производство подлежи на
обследване въпросът, налице ли са важни обстоятелства, налагащи допускане на
исканата промяна на собственото име на детето от Н. на Н..
В случая е безспорно, че
родителите са упражнили своето право да изберат собственото име на малолетния си
син при раждането му, като той бил вписан в акта за раждането си със
собственото име Н.. Установено е също, че намеренията им, преди раждането на
детето, били то да носи собственото име Н., както и че понастоящем близките и
приятелите на въззивниците се обръщат към двегодишния им син с името „Н.”.
Въззивниците мотивират жалбата си с
порок на волята си, който не сочат, опорочаващ упражняването на горното право.
Следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е доказателства за
това, че към момента на упражняване на правото на въззивниците да изберат
собственото име на сина си, някой от тях или двамата да е бил недееспособен или
в състояние, пречещо му да разбира свойството и значението на своите постъпки и
да ги ръководи, респективно те да са действали при условията на грешка, измама,
заплашване или крайна нужда, които обстоятелства съставляват пороци на волята.
Едновременно с това, доказателства за сочените от въззивниците обстоятелства,
касаещи напрежение в семейната им среда, възН.нало по повод името на детето, като обективна причина,
мотивирала ги да изберат име, различно от това, което първоначално желаели да
носи синът им, също липсват по делото. Предвид това, следва да се приеме, че
към момента на раждането на малолетния изборът на неговите родители за
собственото му име, независимо от предходните им намерения, е бил то да носи
името Н.. Следва да се отбележи, че анализът на доказателствената съвкупност,
сочи горния извод като единствено възможен. Следователно, в процесната хипотеза
липсват доказателства за наличието на важни обстоятелства, обуславящи исканата
промяна.
Желанието на въззивниците за
допускане на исканата промяна в бащиното име на детето, се обосновава с
произволен анализ на доказателствената съвкупност или с твърденията им за
обстоятелства, за които липсват събрани по предвидения в ГПК ред доказателства,
както и с предположения за неудобствата, които малолетния би изпитал в едно
бъдещо производство по промяна на собственото му име, както и с
неудовлетворението им от направения от тях избор. Сами по себе си тези
субективни представи, чувства и предложения на въззивниците също не съставляват
важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Що се касае до останалите
изложени доводи в жалбата въззивния съд счита същите за неоснователни. Нормите,
които уреждат имената на българските граждани са императивни-аргумент от чл. 9
от ЗГР, поради което собственото име на лицата не може да се променя по
собственото им желание, а само при наличието на определени законови
предпоставки. Извън тези предпоставки са и наличието на положителни становища
на компетентната ДСП и на контролиращата страна СРП, както и възможностите на
двегодишния Н. да познава и произнася името си. Несъмнено е, че с израстването
си говорните техН.и и възможности на малолетния ще се
развиват и обогатяват, като той ще е в състояние да произнася и името Н.. Първоинстанционния съд подробно е обсъдил наличието на
предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ГПК, в това число и наведените с молбата,
като изложените в тази насока доводи са изцяло несъстоятелни.
Поради изложените
съображения въззивния съд и поради съвпадение на крайните изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалвания съдебен акт следва да се потвърди като
правилен и законосъобразен, постановен при съблюдаване на материалния закон и
при спазване на процесуалните правила.
Съдът не е сезиран с
претенция за разноски, поради което и не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на
основание чл. 271, ал. 1, предложение І от ГПК, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви брачен въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-82-233
от 17.11.2011 г., постановено по гражданско дело № 14316 по описа за 2011 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 82 състав.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………… ЧЛЕНОВЕ : 1. …………… 2. ……………