Решение по дело №363/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. К., 15.07.2020 година

 

             

                               

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А      

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 13.07.2020 г. в състав:           

          

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа гражданско дело № 363 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Д.К.П., ЕГН ********** със съгласието на майка си З.С.И. *** против К.Д.П., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, чл. 142 ГПК.

Ищецът  сочи, че по селата на съдебна спогодба по гр.д. ***/2008 г. по описа на РС-К. баща му се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 50,00 лева. От тогава изминали повече от 10 години, били му необходими повече средства за лични нужди, както и имал желание да посещава допълнително езикови курсове.

Твърди, че доходите на майка му били под минималните за страната.

Моли съда да измени постановената по гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъди ответника К.Д.П. да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева със съгласието на майка му от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. П.-Д.,***.

            Сочи, че нямала контакт с ответника. Счита, че претендираният размер на издръжката в размер на 200,00 лева бил неоснователен и недоказан. Било вероятно ответникът да има задължения към други свои деца, не било ясно и здравословното му състояние. Последно бил в трудово правоотношение преди няколко години, видно от справка за регистрирани трудови договори, направена от съда.

            Счита, че разумният размер за месечна издръжка бил минималният размер съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК.

            Моли съда да не уважава искането за ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева за детето Д.К.П..

 

             От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ответникът К.Д.П. е баща  на детето Д.К.П., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0758 от  Община К..

Съгласно съдебна спогодба по гр.д. ***/2008 г. по описа на РС-К. /приложено по делото/, ответникът К.Д.П. е осъден за заплаща на детето Д.К.П. месечна издръжка в размер на  50,00 лева чрез неговата майка З.С.И..

Видно от Удостоверение изх. № ***/****2020 г. от СУ „**********“ град Г., Д.К.П. е записан в 8-а клас за учебната 2019/2020 г. и редовно посещава учебните занятия.

Представено е  Удостоверение за доход изх.№ *******.2020 г. от „***** 2017“ ООД, от което е видно, че З.С.И. е реализирала средно брутно месечно възнаграждение в размер на 619,00 лева за периода от май 2019 г. до май 2020 г.

По делото е представен социален доклад, от който е видно, че още след раждането на детето им Д., родителите му З.И. и К.П.  се разделили, като грижите за детето от тогава били поети изцяло от майката. Бащата имал ново семейство, с което към настоящия момент живеел в Англия.

От разпита на свидетеля Юлиян Сашев Георгиев се установява, че   бащата на детето  не му давал пари, изпратил му 300,00 евро, когато разбрал,  че било заведено дело за издръжка. Заявява,че дори Д. не познавал баща си  „по лице“. Твърди, че живее в чужбина и имал друго семейство.

 

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 350  от 19.12.2019 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2020 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 610,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи, че ответникът  е баща  на непълнолетното дете, както и че същият е осъден да му заплаща  месечна издръжка в размер на 50,00 лева.

Детето Д.К.П. е  дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите му, съдът определя с оглед на обстоятелството, че същият е ученик. Съдът се съобразява също с възрастта му и нормалните нужди от храна, облекло, учебници, помагала и др. потребности.

Съдът преценява обективно и възможностите и на двамата родители, както и факта, че майката  полага непосредствените грижи за детето.

Ответникът е представляван от особен представител в настоящото производство. Установи се от социалния доклад и от събраните свидетелски доказателства,  че ответникът К.Д.П. работи и живее в  Англия.

Същият е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си.   По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи.

Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият живее във Великобритания, страна с по-висок жизнен стандарт от Република България,  съдът приема, че претендирания с исковата молба размер на 200,00 лв. е съобразен, както с нуждите на детето, така и с възможностите на ответникът да я дава.

Безспорно от първоначалното постановяване на издръжката /през 2008 г./ е минал дълъг период от време. Към момента нормативно установеният минимален размер на същата е 152,50 лева. От тогава  икономическите и социалните  обстоятелства значително са се променили.

Съдът намира, че искът за изменение на издръжката е напълно основателен, като дължимият размер на издръжката, която ответникът следва да заплаща, следва да се определи в  размер, така както е поискан в исковата молба, предвид и процесуалното поведение на ответника.  Същият следва да заплаща по 200,00 лева  месечно, считано от датата на предявяване на иска – 07.02.2020  година, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.

 

Относно разноските в производството:

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 216,00  лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената  издръжка.

Ищецът своевременно е  заявил претенции за разноски.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на Д.К.П., действащ със съгласието на майка си З.С.И., следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600,00  лева, съгласно представен  по делото Договор за правна защита и съдействие и представен по делото списък за разноските по чл. 80 съгласно уважената част от иска, който включва 300,00 лева адвокатско възнаграждение и 300,00 лева депозит за особен представител.

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъдената със съдебна спогодба от дата 15.08.2008 г. по гр.д. ***/2008 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъжда К.Д.П.  с ЕГН **********  с адрес: *** да заплаща на Д.К.П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител З.С.И., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева и нула ст./, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.

 

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

            ОСЪЖДА К.Д.П.  с ЕГН **********  с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд- К.  сумата от  216,00 лв. /двеста и шестнадесет лева и нула стотинки/  - държавна такса за постановената издръжка.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Д.П.  с ЕГН **********  с адрес: ***  да заплати на Д.К.П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител З.С.И., ЕГН **********, сумата от 600,00 лева /шестстотин лева и нула ст./, направени разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - С..

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: