Р
Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 13,07,2020
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7524 по описа
на съда за
2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС *** е депозирана искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК ***, чрез адв.Р.Д.
от САК, против Ж.Г.Ц., ЕГН **********,***,
с ИТН ***. В молбата се твърди, че страните
са били в правоотношения по повод доставка на ел.енергия до
имот в ***, с ИТН ***, като
за периода 20,11,2018 г.
–21,03,2019 г. ищецът е доставил
такава на стойност 2781,95 лева, за което са
издадени съответни фактури, но ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати същите.
Сочат се доводи, че ищецът
се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №3548/2019 г. по описа на РС ***, срещу която длъжникът
е възразил. Ищеца претендира и лихви за забава върху
посочените задължения в общ размер на
42,28 лева. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи
на „Ч.Е.Б.”АД ***, сумата от 2781,95 лева главница за
използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 20,11,2018 г.
–21,03,2019 г. и сумата от
42,28 лева за лихва за забава
за периода от 22,01,2019 г. до 24,04,2019 г.
Претендира се присъждане на законната
лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата и разноски в исковото производство и заповедното производство. В
писмена защита, депозирана преди с.з., ищеца развива пространни съображения в
подкрепа на иска си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен
отговор. В с.з. ответницата
представя три броя нотариални актове и сочи, че не е собственик на електроснабдения имот още от 2004 г.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№3548/2019 г. по описа на ПлРС
е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1952/31,05,2019
г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в
размер на 2781,95 лева, представляваща главница за доставена ел.енергия за
периода 20,11,2018 г. – 21,03,2019 г., и сума в размер на 42,28 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 22,01,2019 г. до 24,04,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 114,48
лева.
Приобщени
като част от исковото производство са Общите условия за продажба на
електрическа енергия за битови и стопански нужди от „Ч.Е.Б.” АД, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
ел.енергия в гр.***.
От
приложеното по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел.енергия, се установява и какви са начисляванията за
консумираната ел.енергия за кл.номер №***,
водена на името на Ж.Г.Ц..
Видно е от
представените по делото четири броя фактури, че на името Ж.Г.Ц., кл.№***, и адрес *** ***, са
издавани фактури за процесните вземания.
Приобщена като
доказателство по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се
установява и какви са отчитанията на потребената
ел.енергия на процесния имот за процесния период.
От приложената по
делото лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лицензия за доставка на ел.енергия за срок
от 28 години.
От
представеното Заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията от 18,08,2016
г. е видно, че Ж.Г.Ц. е поискала разсрочване на
задълженията си в общ размер на 1005,92 лева главница и 22,94 лева лихва за
шест месеца, за обект с кл.№***.
На същата дата има подписан и споразумителен протокол
за разсрочване на задълженията.
От
представеното Заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията от 30,01,2018
г. е видно, че Ж.Г.Ц. е поискала разсрочване на
задълженията си в общ размер на 886,28 лева главница и 6,26 лева лихва, за
обект с кл.№***. На същата дата има
подписан и споразумителен протокол за разсрочване на
задълженията на три месечни вноски.
От
представеното Заявление за услуги, предоставяни от „Ч.е.Б.“ АД от 15,05,2019 г.
е видно, че Ж.Г.Ц. е
поискала предоставянето на банкова сметка ***, за обект, находящ се в ***.
От
заключението на ВЛ по изготвената и приета по делото СИЕ се установява, че в счетоводството на ищеца посочените в ИМ
фактури са отразени като задължение за плащане, като няма отразено и постъпило
плащане по тях. ВЛ е установило, че освен посочените в ИМ, има и други
неплатени фактури по същия кл.номер, а по фактурите,
посочени в ИМ, неплатената сума е в размер на 2781,95 лева главница и 42,28
лева лихва за забава.
От
представения в с.з. нот.акт №52, том 3, рег.№3207,
дело №390/2004 г. на нотариус ***с район на действие ***, се установява, че на
23,11,2004 г. Ж.Г.Ц. е
продала на ***недвижим имот – УПИ с площ от 1290 кв.м., представляващ парцел XI – 657 в стр.кв.48 по ЗРП на гр.***. От представения нот.акт №146, том 1, рег.№1232, дело 146 от 2006 г. на
нотариус ***с район на действие ***, се установява, че на 04,04,2006 г. ***е продал на ***недвижим имот, находящ се в
гр.***, ***, представляващ УПИ с площ от 1290 кв.м., представляващ парцел XI – 657 в стр.кв.48 по ЗРП на гр.***. С последващ нот.акт №187, том 2,
рег.№1513, дело №284/2015 г. на нотариус ***с район на действие ***, ***е продал
на 15,05,2015 г., на ***, роден на 20,01,1964 г. в гр.***, ***, недвижим имот,
находящ се в гр.***, ***, представляващ УПИ с площ от 1290 кв.м., представляващ
парцел XI – 657 в стр.кв.48 по ЗРП на гр.***.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса - учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, размерът на
задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне на начислената
ел.енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както и, че
ответникът има качеството потребител на електроенергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която длъжникът е възразил, и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Установява
се от представените пред ***ски РС писмени доказателства – фактури и справки,
издадени от ищцовото дружество, както и от заключението по назначената ССЕ, че
титуляр на партидата и съответно потребител на консумираната ел.енергия за
периода 20,11,20148 г. – 21,03,2019 г. е Ж.Г.Ц.. Всички издадени фактури са на нейно име, тя е
титуляр на кл.№***. Няма данни след 2004 г.
същата да е предала владението върху електроснабдения имот на купувача и безспорно не е изпълнила
задължението си по чл.13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“АД да съобщи факта на промяна на собствеността пред
доставчика на ел.енергия и да закрие партидата, за да се освободи от
задължението си да заплаща за в бъдеще консумираната от този абонат ел.
енергия. Поради това и въз основа на издадените фактури на нейно име, тя е
задълженото лице, а не купувача на имота, който не е станал все още потребител
по смисъла на закона, тъй като такъв е предишния собственик, комуто реално е
доставяна ел.енергия и тя е останала незаплатена. Съгласно чл.4, ал.2 от ОУ „потребител на
електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си“. Следва да
бъде отбелязано, че за съда е безспорно установено обстоятелството, че именно
ответницата е ползвала електроснабдения имот, тъй
като същата двукратно е подавала заявления до ищцовото дружество за разсрочване
на дължими суми, а малко преди издаване на заповедта за изпълнение е поискала и
предоставянето на банкова сметка ***, по която да изплаща задълженията си.
Следва да се посочи също така, че в спорното исково производство са събрани
убедителни, според настоящия състав, доказателства кой е действителния
потребител на незаплатената ел.енергия, и съответно той е лицето, което трябва
да я заплати.
На основание гореизложеното съдът намира, че
искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
Предвид изхода от производството,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъде
възложено и заплащането на направените от ищеца разноски,
които са в размер на 104,80
лева за държавна такса в исковото производство, 87,00
лева за адвокатско
възнаграждение и 140,00
лева за депозит за ВЛ.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 114,48
лева, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Ж.Г.Ц., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата от 2781,95
лева главница за използвана, но незаплатена ел.енергия за периода
20,11,2018 г. – 21,03,2019 г. и сумата от 42,28 лева за
лихва за забава за периода
от 22,01,2019 г. до
24,04,2019 г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08,05,2019 г. до окончателното изплащане на сумите, която сума
представлява вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3548/2019 г. по описа на
РС ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Ж.Г.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените разноски
в исковото производство в размер на 104,80
лева за държавна такса в исковото производство,
87,00 лева за адвокатско
възнаграждение и
140,00 лева за депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Ж.Г.Ц., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и адвокатско възнаграждение/ в размер на 114,48
лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
пред ***ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: