Решение по дело №267/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Б. Л., срещу Решение № 88/22.03.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 8571915, издаден от ОДМВР – Кюстендил. С посочения електронен фиш на Й. О. Й., с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кюстендил.

В съдебното заседание по делото юрисконсулт Б. Л. поддържа жалбата.

Й. Й. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 4295/18.04.2024 г. по описа на Районен съд – Дупница и становище с вх. № 2394/24.06.2024 г. по описа на А. съд – Кюстендил процесуалният му представител по пълномощие – адвокат В. С., оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С процесния електронен фиш административнонаказателната отговорност на Й. Й. е ангажирана за това, че на 17.01.2024 г. в 12:28 часа в [населено място], на ПП 1 Е-79, км 329+500, в посока към [населено място], при ограничена за населено място скорост на движение от 60 km/h е управлявал собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], със скорост от 100 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача). Ограничението на скоростта в процесния участък е въведено с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”). Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с преносима система ARN CAM S1, с фабричен № 11743c6. Изготвена е снимка, на която е посочена измерена скорост от 103 km/h. Електронният фиш е издаден срещу Й. Й. в качеството му на собственик на автомобила. Районният съд е приел от правна страна, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и го е отменил.

Настоящият касационен състав, като извърши проверката по чл. 218 от АПК, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, по следните съображения:

В случая е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Липсват формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Същият съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, в това число мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението. Неотразяването в електронния фиш, че от измерената скорост е приспадната максимално допустима грешка от 3%, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на Й.. Видно от снимката към електронния фиш, заснета на 17.01.2024 г. в 12:28 часа (представена от административнонаказващия орган в хода на съдебното следствие), измерената скорост на движение на заснетия лек автомобил с рег. № [рег. номер] е 103 km/h, а посочената в електронния фиш установена скорост е 100 km/h, т.е. в съответствие с изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.) във вр. с чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е приспадната максимално допустима грешка от 3% от измерената скорост. Неточното посочване на правната [жк], ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, вместо чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, не е довело до нарушаване на правото на защита на Й., поради което също не представлява съществено процесуално нарушение. От съдържащото се описание в обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш недвусмислено се установява, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 за населено място, и това е сигнализирано пътен знак. Електронният фиш съдържа надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма – чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. При установяването на нарушението е спазен императивно предвиденият ред по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Налице е обаче касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение, доколкото в същото липсват мотиви по съществото на спора. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, тъй като липсата на мотиви по съществото на спора води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на отменения с обжалваното решение електронен фиш. При новото разглеждане на делото районният съд следва да изиска от Областно пътно управление – Кюстендил при Агенция „Пътна инфраструктура” справка за организацията на движението на процесния пътен участък към 17.01.2024 г. и зоната на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на максимално допустима скорост на движение 60 km/h в този участък.

По претенцията на ОДМВР – Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 88/22.03.2024 г., постановено по АНД № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.