Решение по дело №67081/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14042
Дата: 17 август 2023 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20211110167081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14042
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110167081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т-----” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна
енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния
период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно,
а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20
число на месеца, следващ месеца на доставката, след което е изпаднал в забава, поради
което претендира сумата от 321,08 лв., представляваща незаплатена стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер
382433, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 62,10 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода 01.07.2018 г. – 15.04.2021 г., сумата от 35,07
лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6,05 лв., лихва за забава върху таксата за
1
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 15.04.2021 г., с които ответникът
неоснователно се е обогатил, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.05.2021 г. по гр.д. № 22739/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът Г. Й. Г. чрез назначения особен представител адв. П. П., оспорва исковете при
твърдението, че не става ясно какви вземания са претендират за всеки месец и кога настъпва
изискуемостта им. Счита, че претенцията за неоснователно обогатяване е неоснователна,
доколкото между страните съществува облигационно правоотношение въз основа на
неформален договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва да е доставяна топлинна
енергия в процесния имот на претендираната стойност. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б-” ООД не изразява становище по
предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност,
с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот
и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства (нотариален акт от
13.05.2004 г.) се установява, че собственик на процесния имот, представляващ магазин № 3,
находящ се в гр. С-----, през процесния период е бил Г. Й. Г.. От представените писмени
доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира
процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на
ищеца касае стойността на енергията, потребена през процесния период, претендирана при
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в редакцията, действала към процесния
период), продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на
писмени договори при общи условия, а съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се
прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия, то следва, че всички
собственици/титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в топлоснабдена
2
сграда в режим на етажна собственост, са потребители (клиенти) на топлинна енергия, без
оглед на това дали ползват енергията за битови или за небитови нужди. Следователно, по
силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер на специална спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ,
доколкото касае специалната хипотеза на топлоснабдена сграда в режим на етажна
собственост, от момента, в който ответникът е придобил собствеността върху процесния
имот (с покупката му на 13.05.2004 г.), между страните е възникнало договорно
правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството на собственик на имота в
топлоснабдената сграда (респ. на клиент на топлинна енергия), има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия. В допълнение, следва да се отчете
обстоятелството, че актуалните редакции на дефинитивните разпоредби на § 1, т. 2а и т. 33а
от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г., т.е. действащи към процесния период) не правят
разграничение дали клиентът на топлинна енергия е физическо или юридическо лице, като
няма пречка юридическо лице да е клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ.
физическо лице да е клиент на топлинна енергия за небитови нужди (за разлика от
отменените редакции на § 1, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗЕ, съобразно които потребител на
енергия за битови нужди можеше да е само физическо лице).
Следователно, при систематичното тълкуване на цитираните законови разпоредби се налага
изводът, че собственикът на имот, находящ се в топлоснабдена сграда в режим на етажна
собственост, е винаги клиент на топлинна енергия по силата на закона, без значение дали с
топлопреносното предприятие е подписан изричен договор, респ. без значение за какви
нужди ползва доставяната в сградата (в частност в неговия имот) топлинна енергия. Ето
защо, ответникът по настоящото дело дължи стойността на потребената топлинна енергия в
качеството му на собственик на обекта, респ. на клиент на топлинна енергия (арг. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ), намиращ се в облигационно отношение с ищеца. В подкрепа на изложеното е
молбата на ответника на л. 13 от делото, с която същият е заявил желание да му бъде
открита партида за имота за заплащане на ползваната топлинна енергия и по този начин е
изявил воля за възникване на облигационно правоотношение между страните в качеството
му на физическо лице – собственик на топлоснабдения обект, с която ищцовото дружество
несъмнено се е съгласило при твърденията за доставка на топлинна енергия в имота.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното предприятие да
защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната
претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от неоснователно
обогатяване следва да се отхвърли – по делото се доказва наличието на основание за
извършеното разместване на имуществени блага – договор между страните, възникнал по
силата на чл. 153 ЗЕ, поради което предявените въз основа на извъндоговорен източник
искове за стойност на потребена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и
мораторна лихва върху тях са неоснователни.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и при липсата на облигационна
връзка претенцията за плащане на претендираната сума поради неоснователно обогатяване
следва да се отхвърли поради недоказана реална доставка на твърдяното от ищеца
3
количество топлинна енергия и потреблението му от ответника. За основателността на
претенцията на предявеното основание ищецът следва да докаже, че ответникът се е
обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал магазина и
е консумирал претендираното количество топлинна енергия. По делото са представени
индивидуални справки за използвана топлинна енергия, които не са подписани от ответника,
както и заключение на СТЕ, изготвено въз основа на документи, съставени от ищеца и
третото лице-помагач. От същите не се установява, че претендираното количество топлинна
енергия е било потребено именно от Г. Й. Г., още повече че от експертното заключение е
видно, че топлинна енергия за отопление в имота не е била използвана, като по електронен
път (дистанционно) е отчетена ползвана енергия за битово горещо водоснабдяване (без да са
приложени отчетите за нея), а в останалата част претендираната стойност касае отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, отчетена по приложими към облигационните
правоотношения между потребителите и ищеца нормативни разпоредби. Ето защо, при
липсата на доказателства в тази насока претенциите по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл. 86 ЗЗД
и на това основание следва да се отхвърлят. Предвид неоснователността на исковете не
следва да се разглежда по същество наведеното при условията на евентуалност от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него
разноски, но при липсата на доказателства такива да са направени съдът не дължи
присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т-----” ЕАД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр.
С--, срещу Г. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С---, искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 321,08 лв., представляваща
незаплатена стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 06.2018 г. до м.
04.2020 г. в имот, представляващ магазин № 3, находящ се в гр. С-----, с абонатен номер
382433, за сумата от 62,10 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 01.07.2018 г. – 15.04.2021 г., за сумата от 35,07 лв., такса за дялово
разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., както и за сумата от 6,05 лв.,
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 15.04.2021
г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.05.2021 г. по гр.д. № 22739/2021 г. по описа на
СРС, 26 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т----
4
-” ЕАД – „Б-” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5