О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….07.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.07.2015 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 374 по описа за 2015 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
32 от ГПК, по иск .
Производството е образувано по предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на
оспорващ длъжник дължимост на вземане по издадена заповед за незабавно
изпълнение, удостоверяваща изискуем
дълг за 51 000лв, претендиран като неустойка по
споразумение, ведно с акцесорните вземания за законна
лихва и разноски.
По
размяна на книжата:
Исковата молба на „ИВ ТУР“ООД е редовна, съдържа
изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищеца основава претенциите си и са
направени доказателствени искания. Допълнително ищецът е изразил становище по
възраженията в срока по чл. 372 ал.2 ГПК, като се е позовал на допълнителни
доказателства.
В срока по чл. 367 ал.3 ответникът „ДИЛОВ ИНВЕСТ" ЕООД, е
оспорил претенцията и е предявил насрещни възражения, като са ангажирани и
доказателства по тях. С допълнителен отговор са оспорени репликите по
възраженията.
Насрещните страни са предупредени за последиците
по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено
е провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът „ИВ ТУР“ООД се е снабдил с изпълнително основание
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по 417 ГПК, идентичен с
представения по настоящото дело, за удостоверяване
на неустоечна клауза. При служебната справка по гр.д.16112/14 на ВРС ХL с-в, е видно, че длъжникът е оспорил вземането
по реда на чл. 414 ГПК с възражение, депозирано надлежно в срок и прието от
съответния заповеден съд като пречка за стабилизирането на заповедта. Не е
установено обезсилване на вече издаденото изпълнително основание.
Установителните претенции на заявителя са предявени в срока,
указан от съда, издал заповедта( видно от касов бон, представен на заповедния
съд, удостоверяващ подаавне на пощенската пратка в
първи работен ден след дата на която е изтекъл едномесечен срок). Легитимацията
на страните по настоящото производство съответства на качествата им заявител и
оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващите в делото дружества са пререгистрирани търговци по реда на ЗТР, като правния им
статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната
власт на пълномощниците е надлежно учредена( л.3 и л. 40).
Предметът на
установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на претенцията,
за която е издадена заповедта. Твърденията за легитимация на страните
съответстват на описаното спорно правоотношение по поемане на задължение от ответницка за заплащане на неустойка за вреди от
неизпълнение на задължения, поети в споразумение за уреждане на спорни
отношения между възложител и изпълнител на строителство.
По
предварителните въпроси:
Акцесорните последици от предявяването на заявлението (законна лихва
от сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета на
установяване. Дължимата държавна такса,
след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство,
определена съразмерно на цената на
установителната претенция е внесена. Предметът
на делото определя разглеждането му като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и
чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Възражение срещу търговския характер и отвод за местна
подсъдност не са предявени. Сезираният съд се намира компетентен да разгледа иск
за главница, чиято цена надхвърля 25 000лв.
По доказателствените искания:
В исковата и допълнителната молба са формулирани
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като
приложения. Автентичността на документите не е оспорена. Ответникът насрещно отчасти
се позовава на същите документи, поради което съдът счита съдържанието им за
безспорно. Доказателствата са относими и следва да се допуснат. Оспорено е
позоваването на нотариален акт, удостоверяващ прехвърляне на права от ищеца на
трети лица. Същият е представено с оглед твърдения за изправност на ищеца като
участник в процесното споразумение, поради което следва да се приеме. В същия
смисъл, но по отношение на действия на ищеца преди споразумението и на трето
лице след споразумението са ангажирани и другите нотариални актове.
Липсват надлежно обосновани доводи по твърдение
за собствеността на капитала на ответника, поради което и ангажирано
доказателство за това е неотносимо.
Позоваването на страните на действията им по
друго дело, водено между тях е неотносимо към
настоящото дело. Съдът извърши служебна справка, в рамките на преценка за
допустимост и евентуална преюдициалност на предмета
на спора по висящото т.д. 1983/2013г на ВОС , т.о.). При съпоставка на
посочените правопораждащи факти, като основание за вземането за частичен иск за
присъждане на обезщетение за некачествено изпълнение на СМР във вид на преки
разходи за отстраняване на дефекти и пропуснати ползи от осуетена експлоатация,
се установява липса на съвпадение с твърдяните факти
по настоящото дело. Неприключилият спор се води изрично за скрити недостатъци,
проявили се след сключване на процесното споразумение(зимния сезон 2012г. –
2013г. и след обилни валежи), поради което нищо от твърденията на страните по
това дело не може да има значение за
предмета на споразумение от март 2012г. Отделно от това няма спор, че промяна
на предназначение не е осъществена(според ответника дори е изцяло неосъществима),
съответно и твърдения в другия процес, основани на наличното предназначение на
обекта на ищеца не могат да се възприемат като относими извънсъдебни признания
на факти по настоящия спор.
Страните са поискали и събиране на гласни
доказателства без ясна конкретизация на фактите, които целят да установят.
Ищецът е посочил, че с разпита ще установява вина у насрещната страна и своето
субективно намерение да изпълни споразумението. Ответникът насрещно е заявил,
че ще установява обективна невъзможност за изпълнение. И двете искания визират
правни квалификации и съответно допускането им в тези формулировки е изключено.
Ответникът е поискал допускане на гласни
доказателства и за обстоятелствата по водените преговори между страните,
приключили със сключване на процесното споразумение. Доколкото поведението в
преговорния процес се възприема в съдебната практика като критерий за издирване
на действителен смисъл на постигнати уговорки, чийто неясно съдържание повдига
спор между договарялите се, тези доказателства съдът намира за относими и
допустими.
На страните следва да се укаже и необходимостта
от представяне на списък и доказателства за извършените разноски най –късно в
съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) иска на
заявител-кредитор за установяване на дължимост на вземане по издадена заповед за незабавно
изпълнение за компенсаторна
неустойка, което е било оспорено с възражение от длъжника.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, идентични с приложени към гр.д.16112/14 на ВРС
ХL с-в документи, заверени по реда на ЗАдв преписи към искова молба: споразумение от
01.03.2012г. с нотариална заверка на подписите под per.
№ 1412/01.03.2012 година по описа на нотариус рег.№ 124 НК, нотариален акт за съучредяване право на стоеж между съсобственици, вписан под
акт №191, том XXVIII, дело №6902/07 с вх.рег.№ 9550 от 17.04.2007г. на
Сл.Вписвания - гр.Варна; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан под акт №147, том XXXIX, дело № 8262/2012 година, с вх. per. № 15565 от 26.07.2012г. на Сл.Вписвания - гр.Варна, приложени към допълнителна искова молба:Разрешение за строеж № 94/2006г., Акт
Обр. 15 за сградата, разрешение за ползване №
СТ-05—1425/16.10.2012 година, договор за строителство от 24.10.2006 година и
Приложение №1 и 2 към него; както и
приложени към отговор по искова молба нот. акт № 32,т. LХХII,д.
15543,вх. per. № 25626 от 09.12.2009г. и нот акт. № 127, LVII,д. №11910, с вх. per. № 21614 от 23.09.2013г. на СВ гр. Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за приемане като
доказателство на Удостоверение от TР и копие от искова молба по т.д. 1983/13 на
ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане за изискване на копие от експертиза по т.д. 1983/13 на ВОС.
ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ответната страна на един свидетел за установяване на обстоятелствата по преговорите
по условията при които е договорено процесното споразумение от 01.03.2012г.
ОТЛАГА произнасяне по искане за допускане на гласни доказателства на
насрещните страни до уточняване на конкретните факти, за които ще свидетелстват
доведените лица.
На осн.
чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника с писмена молба с
препис за насрещната страна в двуседмичен срок от съобщението да ПОЯСНИ твърденията
по т. ІІІ.2 от отговора и т.ІІІ от допълнителния отговор за уговаряне на
неустойката като обезщетение за неизпълнение на всички поети по съглашението
ангажименти и позоваване на пълно изпълнение на останалите уговорки ( извън
процесната по т.1) от споразумението, като посочи с какви правни последици
счита, че се свързва това обстоятелство. ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако
пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо
съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с
това причини отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 09.10.2015г от 09.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е
пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в
протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране
на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на
страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
Начален проект за устен доклад, представляващ
приложение към настоящото определение да
се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на
страните(на ответник чрез адв. Златев,
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението за страните да се приложи и
копие от настоящото определение, като допълнително на ищеца се връчи и преписа
от допълнителен отговор вх.№ 18601/12.06.15г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер
N374 по описа за 2015 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от
ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл.
286 ал.1 ТЗ).
Приет е за разглеждане иск, предявен от „ИВ ТУР"
ООД, гр. Варна ул. Морска сирена 25 ет.7 ап.44, с ЕИК *********, представлявано
от управител Живко Иванов, чрез пълномощник адв. В. *** офис 2 срещу „Дилов Инвест" ЕООД, гр. Варна, бул. „Съборни" № 11, с
ЕИК *********, представлявано от
управител Веселин Дилов, чрез пълномощник адв. Й.(*** като претенция на
заявител за установяване по отношение на
длъжник на изискуемо вземане по заповед
за изпълнение, издадена по гр.д.16112/14 на ВРС ХL с-в, за плащане на сума в размер на 50 000 лева, претендирана като компенсаторна неустойка за неизпълнено
задължение по т.1 по нотариално заварено споразумение от 01.03.2012, ведно с
АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ (законна лихва и разноски) от провеждане на заповедно
производство.
Ищецът претендира и присъждане на разноски по
делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата
относно проведеното заповедно производство, в което е било уважено заявление на
ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение
от кредитна сметка и уведомление за упражнено право на предсрочна изискуемост.
Тези обстоятелства обаче определят преценката за допустимост, поради което са
установени и служебно, въпреки липсата на спор, от съда.
Въз основа на съвпадащи и изрично признати
твърдения, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
Страните са изявили в писмена форма с нотариална
заверка на подписите съгласие за уреждане на отношенията им, възникнали по
повод участието им в обща инвестиция: ищецът и друго физическо лице, като
собственици на терен, за които е било издадено разрешение за строеж, възложили
на ответника на 24.10.2006г изпълнение на апартаментен хотел ЯЛТА в к.к. Зл.
Пясъци в срок от 20 месеца от строителна линия, като вместо възнаграждение
строителният предприемач получил съответни вещни права върху терена, след което
съсобствениците си учредили взаимно и суперфициарни
права за отделните обекти в бъдещата сграда. Няма спор, че ответното дружество
е прехвърлило част от предназначените за него обекти на трети лица в хода на
строителството.
Не е спорен факта, че към 01.03.2012 сградата е
била построена, но акт обр. 15 е бил окончателно подписан на 09.04.2012г.
Съдържанието на нотариалното съглашение,
договора за строителство и сделката по учредяване на суперфицията
е безспорно, като съответно на
изразеното в писмените договори.
Спорни са обстоятелствата относно действителното
съдържание на волята на страните, изявена при формулиране на клаузите на
съглашението и неговата цел.
Ищецът твърди, че изпълнителят на строителството
е бил в забава(включително и поради липса на предложено качествено изпълнение
на обектите на ищеца) и е пропуснал да осигури съгласието на своите
клиенти(придобили в хода на строителството права върху отделни обекти) за
промяна на предназначението на ресторанта на апартаментния хотел, така както е
било уговорено при началното учредяване на суперфицията. Уреждането на тази забава е било договорено,
според ищеца в споразумението, като строителят се е задължил да отстрани
резултата от забавата до 30.09.2012г, като осигури съгласието на лицата, които
вече са били собственици на обекти в апартаментния хотел(вкл. и придобили права
от другия възложител) за промяна на предназначението на ресторанта и за
управлението на комплекса и отстрани недовършените и некачествено извършените
работи. Именно като компенсация за неизпълнение на тези задължения била
уговорена и неустойката, тъй като насрещно ищецът поел ангажимент да приеме
изцяло строителството като се откаже от претенции за наличната до момента
забава.
Ответникът оспорва тези твърдения, като сочи, че
до подписването на споразумението ищецът необосновано е отказвал приемането на
изпълнено в цялост (и одобрено вече от останалите възложители) строителство,
като споразумението е сключено с цел осуетявана на увеличаването на вредите,
понасяни от строителя, а такова договаряне противоречи на морала. Твърди че
изпълнил изцяло уговорките по споразумението, с изключение на т.1, тъй като
тази част от договора съдържа съглашение, което не е конкретизирано като
възможен предмет, евентуално противоречи на императивни правни норми, уреждащи
режима на промяна на предназначение на обекти. Твърди, че самият ищец не е
съдействал за съгласуването, като не е конкретизирал параметри на новото
предназначение на обекта, а и с поведението си по време на строителството и
след това не е показал, че действително възнамерява да използва ресторанта като
друг вид обект.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на паричната претенция на ищеца като ангажиране
на договорна отговорност на неизправна
страна за пълно изпълнение чрез заплащане на уговорено между страните по размер
обезщетение във вид на неустойка. Съответно приложимия материален закон,
уреждащ правопораждащата сделка като договор за
уреждане на вече възникнали по- рано отношения представлява диспозитивна норма на чл. 8 ЗЗД,
поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода(pacta sunt servanda)
и да приеме за определящи правата и задълженията на страните именно уговорките по
начина, изявен от страните. Поведението на страните при преговори и при
изпълнението се възприема в съдебната практика като критерий за тълкуване неясно
изразена воля на страните. По отношение на неустоечната
клауза и допустимите обезщетителна, санкционна и
обезпечителна функции е приложима общата норма на чл. 92 ЗЗД и специалното
правило за уговорка между търговци (чл. 309 ТЗ).
Защитата на длъжника по тази претенция се концентрира
в две групи възражения.
На първо
място ответникът възразява по действителността на договарянето като цяло, в
частност само на клаузата по т.1 от споразумението. Позоваването на неморалната
цел на споразумението като цяло, сключено за преодоляване на необосновани
претенции на възложител на строителство, осуетяващ приемането на обекта
представлява основание за нищожност в цялост поради договаряне в нарушение на
добрите нрави( чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД). Също относимо
към цялото съглашение е позоваването на липсата на съгласие(като основание по
чл.26 ал.1 пр. 2 ЗЗД). Липсва обаче фактическо твърдание,
което да може да се квалифицира като съзнавана от страните липса на воля за
задължаването им. Позоваването на поемане на задължение от името на дружество
от орган, който няма волеформиращи правомощия изобщо
не съответства на това основание за нищожност. Дори и изявлението на законния
представител да не е било съгласувано със собственик на капитала, това
обстоятелство не влияе на действителността на сделката( арг.
от тълк. дело N3/2013 г. ОСГТК на ВКС). Допълнително посоченото в т.І
от допълнителния отговор основание за нищожност липса на съгласие също не
кореспондира с такъв порок на волята, доколкото се твърди, че съгласие за
определено поведение на трети лица, неучастващи в договарянето може да бъде
изявявано само от тези лица, а не и от другиго. Основание за нищожност би било
налице само ако се твърди, че третите лица са участвали в договарянето, но
волята им не е била изразена съответно.
Останалите възражения за пороци на договарянето
касаят само уговорката, чието неизпълнение е посочено от ищеца като вредоносно
поведение, пораждащо неустойка. Като съобрази естеството на възражения, съдът
приема, че същите следва да бъдат разгледани в евентуалност, като се започне от
посочената невъзможност на предмета, а след това се премине към противоречие
със закона.(Решение № 100 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 443/2012 г., IV
г. о., ГК). Ответникът в отговора се позовава на неясна уговорка, доколкото
съгласието, което е следвало да бъде осигурено, не е било конкретизирано с
посочване на новото предназначение на ресторанта. Така формулираното твърдение
обаче не сочи невъзможен за изпълнение предмет, а нужда от тълкуване на неясна
уговорка. Липсата на възможност за изпълнение поради правна пречка за допустима
принуда спрямо трети лица, които вече са придобили права от ответника съответства
на твърдение за невъзможност на предмет по смисъла на чл. 26 ал.2 пр.1 ЗЗД, ако
се възприеме тълкуването на клаузата, предложено от ищеца – осигуряване на
съгласие на лица, вече придобили права. Позовава се на предоставена възможност
при учредяване на суперфицията за промяна на
предназначение на проектиран по възлагане на самия ищец ресторант в друг вид
обект от апартаментен хотел, която възможност обаче по естеството си е била
ограничена в рамките на периода на строителството, вече приключило към
подписване на споразумението. Същевременно тъй като не се твърди фактическа
промяна след сключване на договора, всички доводи на ответника за обективни
пречки за изпълнение на така формулираното задължение (изложени в т.VІ от
допълнителния отговор) следва да се квалифицират като основание за нищожност
поради невъзможен предмет, а не последваща невъзможност, изключваща действието
на договора по право (чл. 89 ЗЗД). Евентуално, при установяване на възможен
предмет на поетото задължение, ответникът възразява за поемането му в нарушение
на специален нормативен ред за съгласуване и разрешаване на промяна на
предназначение на обект в етажна собственост. Позовава се на чл. 185 ал.2 ЗУТ,
изискващ решение на общо събрание на етажни собственици, а не отделни съгласия.
Насрещната страна репликира
възраженията с позоваване на валидно договорена престация в рамките на
споразумение за взаимни отстъпки, като сочи, че е опростила забава от страна на
възложителя срещу ангажимент на строителя да осигури определено поведение на
трети лица, съответно на общата уговорка в началото на строителството за
принципно съгласие на съсобствениците за получаване на обекти от бъдещ
апартаментен хотел, в който проектираният ресторант ще бъде заменен с друг вид
обект. Счита, че правилата за съгласуване на промяна в предназначение на обекти
от етажна собственост не намират приложение, доколкото споразумението е било
сключено именно преди въвеждане на апартаментния хотел в експлоатация, когато
биха възникали и органите по управление на етажната
собственост.
Втората група възражения се основават на липса
на необходимо съдействие на кредитора по определяне на параметрите на
съгласието, което е следвало да бъде осигурено. Доводите съответстват на кредиторова забава (чл. 95 ЗЗД), чито
последици освобождават длъжника от негативите на неизпълнението му.
Ищецът репликира това
възражение с довод за липса на каквото и да е искано съдействие от длъжника при
предлагане на изпълнение, което би го поставило в забава.
На трето място длъжникът се позовава на
поведение на кредитора, изключващо интерес от съгласуване на каквато и да е
промяна на предназначението. Тези обстоятелства съответстват на възражение за
липса на основание на неустоечната клауза, като
обезщетение само за неизпълнение на това съгласуване.
ОТДЕЛНО ответникът излага доводи относими само
към клаузата за размера на неустойката, като се позовава на уговарянето й за
пълно неизпълнение на цялото съглашение. Позовава се на изпълнението на всички
останали ангажименти по споразумението ( т. ІІІ.2 от отговора и т.ІІІ от
допълнителния отговор). Съдът преценява, че тази част от защитата е останала
неясна, доколкото самият ответник не е пояснил с какви правни последици счета
че се свързва това обстоятелство. Ответникът следва да поясни това свое
твърдение преди окончателния доклад на съда по реда на чл. 145 ал.2 ГПК.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По безспорните факти не следва да се предприема
доказване.
Като ищец кредиторът носи доказателствена тежест
за установяване на валидно поето и неизпълнено в срок задължение за осигуряване
на поведение на трето лице, обезпечено с компенсаторна неустойка. изпълнението на доставката и уговорения падеж
на задължението за цената. За тези обстоятелства са представени автентични и
противопоставими на насрещната страна – издател частни писмени документи.
Ответникът носи доказателствена тежест по
възраженията за нищожност. Позовава се на писмени доказателства относно
тълкуването на уговорките и преценката на съотвествието
им с морала, императивни норми и правната невъзможност на престацията. За
доказване на предоженото от него тъкуване
на волята чрез поведение на насрещната страна в преговорен процес се позовава
на гласни доказателства.Не са посочени доказателства относно твърденията за
цялостно изпълнение на всички останали задължения ( по т. 2 от споразумението), нито за твърдяното
признание за отстраняване на недостатъците, представляващи предмет на т. 3 от
споразумението(посоченото писмено доказателство – искова молба не съдържа
такова признание).
Всяка от страните носи доказателствена тежест за
установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
Съдът намира, че следва да укаже на страните
възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната съдебна спогодба между
страните половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът
може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно
извънсъдебно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.
Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея
може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед наличието и на други дела между страните,
съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.