Р Е Ш Е Н И Е
№ 273
гр. Пловдив, 18.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 856 по
описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „ЕМ ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „***“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от
управителя Д. Д., с посочен в жалбата съдебен адрес:***, адв. Б., против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619006413-091-001/07.12.2020г., издаден от А.
Д. - началник сектор, възложил ревизията, и П. Д. - главен инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение
№ 148/02.03.2021г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив относно допълнително установения размер на задълженията
за данък върху добавената стойност от 797 640,45лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 220 142,63лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени
ревизионния акт, като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди,
че са допуснати съществени нарушения на административно процесуални правила при
ревизионното производство, включително и това, че спирането на ревизията е
продължило повече от установения в чл. 34, ал. 8, във връзка с чл. 22, ал. 4 от ДОПК максимален срок от 8-месеца. Поради тази причина, не могат да се приемат
за валидно извършени действията по събиране на доказателства, извършени след
изтичането на този срок, включително уведомяване на РЛ за провеждане на
ревизионното производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
На следващо място, се твърди, че неправилно
ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Точно
обратното, твърдението, че не е представена счетоводна отчетност е опровергано
с представяне при повторната ревизия на главна книга и оборотни ведомости към
30.09.2018г., както и вторични счетоводни регистри, съдържащи хронологични и
синтетични записвания. При издаването на РА има явно неправилно интерпретиране
на събраните доказателства и умишлено игнориране на тези от тях, които не са в
интерес на органа по приходите. По-конкретно се възразява срещу различния
размер на приходите от ВОД, извършени от българското дружество към италиански
търговци, като се твърди, че не са
събрани несъмнени доказателства за тяхно некоректно поведение.
При позоваване на съдебна практика
на ВАС се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени от пълномощника на жалбоподателя адв. Б..
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юр. Г. е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. В нарочна молба вх. № 10402 от
10.06.2021г. се заявява претенция за присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение и се прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар по смисъла на чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от
процесуалния представител юр. Г..*** изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да отхвърли оспорването.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат
и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това 14-дневен преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ревизията се явява повторна такава,
след като с решение № 534 от 17.09.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001618007221-091-001/21.06.2019г.
и на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на
органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА.
Началото на повторната ревизия е
сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619006413-020-001/02.10.2019г.,
издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив,
връчена по електронен път на РЛ на 07.10.2019г. Предмет на ревизията са данъчни
задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.02.2017г. до 30.12.2017г. и от
01.01.2018г. до 30.09.2018г. Първоначално
издадената ЗВР е изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001619006413-020-002/07.01.2020г. и Р-16001619006413-020-003/05.02.2020г.,
като е определен краен срок на ревизията до 06.03.2020г.
Преди изтичане на крайния срок на
ревизионното производство, със заповед № Р-16001619006413-023-001/28.02.2020г.
същото е спряно на основание разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК до
получаване на информация от компетентните органи в Италия по изпратени 5бр. SCAC за обмен на информация. Със заповед
№ № Р-16001619006413-143-001/29.10.2020г. ревизионното производство е
възобновено и е посочен краен срок след възобновяването до 05.11.2020г.
В хода на производството е издаден Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001619006413-092-001 от 17.11.2020г., против констатациите в
който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено възражение. Въз основа
на констатациите в РД е издаден и обжалваният РА.
Този резултат е обжалван от
дружеството - жалбоподател, като с Решение № 148/02.03.2021г. на директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив РА
е потвърден, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.
Всички цитирани актове са издадени
от надлежно упълномощени органи по приходите на длъжност „началник сектор“ като
възложил ревизията и на длъжност главен инспектор, определен да изпълнява
функциите на ръководител екип като „ръководител на ревизията“. По делото са приложени
оправомощителна заповед № РД-09-1/03.01.2017г., изменена със заповеди №№
РД-09-21/10.01.2017г. и заповед № РД-09-1230/11.07.2017г. и заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г.; заповед № РД-09-332/28.02.2017г., изменена със
заповеди №№ РД-09-2409/11.12.2017г., РД-09-363/01.03.2018г.,
РД-09-786/10.05.2018г., РД-09-1215/29.06.2018г. и заповед №
РД-09-1801/28.09.2018г., изменена със заповед № РД-09-400/11.03.2019г. и
заповед № РД-09-1530/30.09.2020г.; заповед № РД-09-1233/15.07.2019г., заповед №
РД-09-2428/13.12.2019г., изменена със заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора
на ТД на НАП - гр. Пловдив (л. 3 – 35). Представени са и доказателства за
валиден КЕП на всички участници в ревизиращия екип (л. 36 – 40)
Съдът констатира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с
правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Неоснователно се твърди
от жалбоподателя, че срокът на спиране на ревизията надвишава законово
регламентираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от ДОПК, тъй като спирането
във връзка с петте производства по обмен на информация е започнало да тече на
28.02.2020г. и изтича на 28.10.2020г., съответно е възобновено на деня, следващ
края на 8-месечния срок. В тази връзка, неправилно се твърди да са извършвани
ненадлежни ревизионни действия след 28.10.2020г., доколкото в заповедта за
възобновяване е посочен крайният срок на ревизионното производство – 05.11.2020г.
Следва
да се има предвид разпоредбата на чл.
160 от ДОПК,
съгласно която съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен
да разреши материално правния спор по същество. Поради това, дори и да се
констатират несъществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
ревизионното производство, които сами по себе си не обосновават извод за
недействителност или незаконосъобразност на административния акт, респективно
за съществено нарушение на принципа на участие и защита на страната в
производството, Съдът няма правомощието да отмени РА само на това основание, а
следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото
факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.
При
ревизионното производство са направени следните констатации, довели до
определяне на данъчни задължения за данък върху добавената стойност:
През
ревизирания период „ЕМ ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД е извършвал търговия на едро с
различни видове потребителски стоки – автомобилни гуми, хигиенни и козметични
стоки, рибни консерви и др. Стоките основно са закупувани чрез ВОД от търговци
в Италия и са реализирани също на италиански дружества. Налице са единични
доставки от търговци в Австрия и Германия. РЛ не е декларирало данни за
мястото, от което осъществява дейността си на територията на България, както и
склад за търговия на едро. Не са наети лица по трудови правоотношения и няма
регистрирани ФУ. Същевременно, съгласно данните в баланса към 31.12.2018г. жалбоподателят
притежава активи на обща стойност 2 811 хил. лева, в т.ч. стоки за
2 327 хил. лева, съоръжения за 269 хил. лева, вземания от клиенти на
стойност 198 хил. лева и касова наличност на стойност 17 хил. лева. В пасива на
баланса са посочени задължения към доставчици в размер на 1 872 хил. лева
и други задължения на стойност 627 хил. лева. Текущата печалба за периода
възлиза на 198 хил. лева, а неразпределената печалба от предходни години – на
113 хил. лева.
При
анализ на движението на парични средства по банкови сметки на РЛ в
„Прокредитбанк“ АД и „Алианц банк България“ АД е констатирано, че са постъпвали
парични суми на високи стойности от италиански търговци. При съпоставка на тези
суми с издадените инвойси към тези търговци се установява по-голям размер на
постъпленията, спрямо документираните доставки. В отговор на ИПДПОЗЛ не са
депозирани писмени обяснения на какво се дължи това несъответствие. Получените
парични суми са осчетоводявани по сметка 411 Клиенти, аналитично за съответните
контрагенти, като сметката е кредитни остатъци (т.е. не са отчетени продажби).
В таблица на л. 83 – 84 са посочени постъпленията на парични средства
хронологично за всеки отделен доставчик в евро и левова равностойност. По
банковата сметка в „Алианц България“ АД, за периода от месец февруари до месец
ноември включително са постъпили парични суми от следните италиански дружества:
DI LILLO MARIO – 3 000 евро (левова
равностойност 5 867,49лв.); GLOBAL
SERVIZIO SOCIETA A RESPONSABILITA – 13 500 евро (левова
равностойност 26 403,71лв.); MA.
COM S.R.L. – общо
57 920 евро (левова равностойност 113 281,67лв.); MEMOLI GIANPIERO – общо 18 000 евро (левова
равностойност 35 204,94лв.); MEROLA
PSSQUALE – 14 500
евро (левова равностойност 28 359,54лв.); MORELLI FRANCESCO – общо 20 290 евро
(левова равностойност 39 683,79лв.) и S.M. SERVICE SOCIETA RESPONSABILITA общо
117 670 евро (левова равностойност 230 142,53лв.).
По
банковата сметка в „Прокредитбанк“ АД, за периода от месец декември 2017г. до
месец декември 2018г. са постъпили парични суми от следните италиански
дружества: S.M. SERVICE SOCIETA RESPONSABILITA –
12 500 евро (левова равностойност 24 447,88лв.); ANFORA COMCETA – 24 000 евро (левова
равностойност 46 939,92лв.); C
§
D S.R.L. – общо 380 950 евро (левова равностойност
745 043,45лв.); DI
LILLO MARIO
TERLIZZI LORELLA ANTONIET – общо
75 228 евро (левова равностойност 147 133,18 лв.); GLOBAL SERVIZIO SOCIETA A RESPONSABILITA –
общо 520 700 евро (левова равностойност 1 018 400,68лв.); IMASS S.R.L. – общо 79 150 евро (левова
равностойност 154 803,94лв.); MGROUP
SOCIETA RESPONSABILITA – общо
79 100 евро (левова равностойност 154 706,15лв.) и N §
S GROUP S.R.L. – общо
101 650 евро (левова равностойност 198 810,12лв.).
Съгласно
данните в представената оборотна ведомост, към 30.09.2017г. сметка 304 Стоки е
с крайно дебитно салдо на стойност 1 484 319,55лв. (в т.ч.
автомобилни гуми – 227 126,04лв., козметика – 734 358,11лв. и риба –
522 835,40лв.). Съгласно данните в ОПР към 31.12.2018г. в дружеството има
налична стока на обща стойност 2 327 хил. лева. Въпреки изисканата
информация за мястото на съхранение на стоките към 30.09.2018г. като вид,
количество и стойност, такава информация не е представена. Единствените
представени документи в отговор на ИПДПОЗЛ са инвойс – фактури и счетоводни
регистри – главна книга, оборотна ведомост, сметки 401 и 411 с данни към
30.09.2018г. При проверка на представените първични счетоводни документи
(инвойси) ревизиращият екип е направил констатация, че не са намерили отражение
в дневниците за продажби и VIES декларации,
нито в данъчния период на издаването им, нито към момента на представянето им
(02.11.2020г.). Инвойсите нямат съпътстващи документи за доказване на ВОД –
ЧМР, писмени потвърждения, товарителници и др. подобни.
При
така установените факти, ревизиращите органи по приходите са направили извод,
че в дружеството – жалбоподател, за периода 2017г. – 2018г. през всеки месец са
постъпвали парични средства по банковите сметки в особено големи размери, като
същевременно по счетоводни данни се поддържат значителни наличности на стоки.
По отношение на тези стоки не е установено мястото на съхранението им, както и
факта на последваща реализация към чуждестранни контрагенти, поради което е
направена експертна констатация за това, че постъпилите суми по банкови сметки
са с източник сделки, извършени на територията на страната. При постъпили
банкови преводи на обща стойност 1 991 832,93лв. (с включен ДДС), по
правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за периода от месец февруари 2017г. до месец
септември 2018г. е начислен допълнително ДДС в общ размер на 331 972,17лв.
Наред с
това, РЛ е декларирало ВОП на стоки, предимно от Италия и в по-малък размер от
Австрия и Германия на различни потребителски стоки – автомобилни гуми, хигиенни
продукти, козметика, морски консерви и др. В съответствие с изискванията на чл.
82, ал. 2 и чл. 84 от ЗДДС е начислен ДДС чрез издаване на протоколи на
основание чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и включването им едновременно в
дневниците за покупките и дневниците за продажбите по ЗДДС. Представени са ЧМР,
съгласно данните в които ВОП са осъществени с товарен автомобил марка Ивеко,
рег. № ***. Представен е договор за наем на гръцки език, в превод на български
език от легализиран преводач, сключен на 13.01.2017г., съгласно клаузите в
който българското дружество е наело търговски обект – магазин, находящ се в
Ладахори, Игуменица, с площ приблизително 116кв. м за срок от 2 години – до
31.01.2019г. Наемната цена от 350 евро месечно се заплаща по банкова сметка ***
– гръцки гражданин, живущ в Германия.
В подкрепа
на твърдението за извършен ВОП и за транспортиране на стоките от територията на
Италия, Германия и Австрия до територията на РБ са представени съпътстващи
документи – ЧМР към всеки един от инвойсите и фериботни билети. Съгласно
данните в съпътстващите доставката документи първоначално стоките се натоварват
в Италия, Германия или Австрия и се разтоварват на пристанище Игуменица,
Гърция. След това стоките се натоварват на МПС с рег. № *** и преминават на
територията на България през ГКПП – Кулата.
Предвид представените
документи, ревизиращият екип е направил извод, че са изпълнени изискванията на
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и българското дружество е извършило ВОП на стоки от
територията на Италия, Германия и Австрия до територията на България.
Извършена
е проверка в системата VAT за
последващата реализация на придобитите по ВОП стоки. При проверката е
установено, че няма извършени продажби на територията на България, а са
декларирани продажби по ВОД към получатели в друга държава – членка на ЕС –
Италия. Общата стойност на декларирания ВОД през ревизирания период възлиза
общо на 2 328 341,43лв. към следните дружества: BFGM S.R.L., C § D S.R.L, GESTIONE § SERVIZI S.R.L. SEMPLIFICATA, GLOBAL SERVIZIO COCIETA A RESPONSABILITA,
IMASS S.R.L., MA.COM. S.R.L., MARTINA S.R.L. SOCIETA UNIPERSON, MEROLA S.R.L.,
N § S GROUP S.R.L., RINOVAPLAST DI CARANGELO MICHELE, S.M. SERVICE SOCIETA A
RESPONSABILITA.
За
доказване на факта за изпълнение на ВОД на стоки към посочените дружества, РЛ е
представило фактури и ЧМР, съгласно данните в които стоките са разтоварвани на
различни места в Италия – Казерта, Неапол, Латина, Сан Приско. Освен фактурите
и ЧМР не са представени други съпътстващи доставката документи – фериботни
билети по маршрут Игуменица – Бриндизи, фактури за зареждане с гориво, заплатени
застраховки и винетни такси, пътни листове за маршрути на МПС. При извършената
проверка в ИС на Агенция „Митници“, модул „Пътни такси и разрешителен режим“ е
констатирано, че за МПС марка Ивеко, рег. № *** е регистрирано само едно преминаване
на дата 05.11.2016г., т.е. извън ревизирания период.
Съгласно
данните в представените документи, по-конкретно счетоводни регистри,
българското дружество „ЕМ ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД е получило разплащания в
по-висок размер спрямо сумите, посочени в инвойсите. Тъй като не са представени
писмени обяснения относно фактите на разминаване в стойностите между издадените
инвойси и извършените разплащания от чуждестранните клиенти, в хода на
ревизията са предприети действия за извършване на проверки по линия на
международния обмен на информацията, както следва:
-на F.ILLI MEROLA S.R.L. (MA.COM. S.R.L.), от което
са заплатени в повече 17 099,70 евро по доставки на автомобилни гуми,
извършени през периода м. 04 – 07.2017г. Получен е отговор от компетентните
органи на Италия, съгласно който дружеството има регистриран адрес в Неапол и
дейността му е търговия на едро със сапуни и перилни препарати. При проверка на
място на адреса на дружеството, който съвпада с адреса на управителя, не е
намерено дружеството, което по данни на „бившия съхранител на счетоводните
документи“ се е преместило на друг адрес преди няколко години и новият адрес е
неизвестен. Законен представляващ е бил г-н E. G., който е
починал на 02.01.2020г. През 2017г. е подадена декларация само за целите на
подоходния данък, а през 2018г. „дружеството се е отклонило от облагане“. При
проверка в Търговската палата на Неапол е установено, че съдружник в
италианското дружество е българското дружество INTER TRADE CAR S.R.L.U.
-на GLOBAL SERVIZIO COCIETA A RESPONSABILITA LIMITATA SEMPLIFICATA, от което са заплатени в повече 179 425,50
евро по доставки, извършени през периода м. 04.2017г. – м. 09.2018г. Получен е
отговор от компетентните органи на Италия, съгласно който „данъкоплатецът е
уведомен с призовка, но не е представил никаква документация относно бизнес
отношенията си с „ЕМ ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД. Според данъчните бази данни има
елементи, потвърждаващи, че данъкоплатецът не отговаря на изискванията.
Предприети са действия по отмяна на идентификационния номер по ДДС.
-на S.M. SERVICE SOCIETA A RESPONSABILITA, от което са заплатени в повече 83 213,41 евро
по доставки, извършени през периода м. 06.2017г. – м. 12.2018г. Към момента на
приключване на ревизионното производство не е получен отговор от компетентните
органи в Италия.
-на N § S GROUP S.R.L., от което
са заплатени в повече 101 601,81 евро по доставки на козметика, извършени през
периода м. 03 – 07.2018г. Получен е отговор от компетентните органи в Италия,
съгласно който „администраторът на компанията се оказа без профил, подходящ за
извършване на бизнес дейност. Той не знае местонахождението на адреса на
компанията и не е изготвил счетоводни записи относно извършваната дейност.
Счетоводителят никога не е получавал счетоводни записи, свързани с дружеството,
поради което не може да се установят поръчките и плащанията към дружеството. Не
са декларирани ВОП на стоки и не са представени документи за кореспонденция
между дружествата и за транспортиране на стоките. Няма елементи, които да
докажат, че бизнес отношенията са реални“.
-на C § D S.R.L, от което
са заплатени в повече 394 465,30 евро по доставки на автомобилни гуми и
козметика, извършени през периода м. 07 – 12.2018г. Получен е отговор от
компетентните органи в Италия, съгласно който дружеството не притежава
помещение в Италия. Налице са несъответствия по отношение на направените
поръчки, тъй като управителят декларира, че е поръчал дърва за производство на
палети, но е получил напълно различни стоки – автомобилни гуми, препарати и др.
Не е ясно защо тези различни доставки по отношение на поръчките са продължили
около 6 месеца. Не са декларирани покупките и продажбите и фирмата може да бъде
класифицирана като липсващ търговец.
При анализ
на така събраните доказателства ревизиращите органи по приходите са направили
извод, че не са представени доказателства стоките по декларираните от
българското дружество ВОД да са превозени за сметка на доставчика от мястото на
територията на страната до територията на друга държава – членка. Посредством
международния обмен на информация от компетентните органи на Италия са намерени
за недостоверни данните в документите, представени от РЛ за извършен ВОД до
съответния италиански контрагент, поради което може да се направи извод, че се
касае за облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на РБ, за
които не е начислен ДДС. На основание разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2,
във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и по правилото на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е
начислен допълнително ДДС в общ размер на 465 668,28лв.
При
изчисляване на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК е извършен анализ на
относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, тт. 1, 2, 3,4, 5, 6, 7, 8, 10 и 15
от ДОПК. При извършения анализ е констатирано, че дружеството „ЕМ ДЖИ СЪРВИС
ГРУП“ ЕООД осъществява като основна икономическа дейност търговия на едро с
други нехранителни потребителски стоки, но не разполага с материално –
техническа и кадрова обезпеченост за това. От дружеството са придобити общо
11бр. превозни средства, които са заведени по сметка 205, но не се представят
доказателства с каква цел са закупени и къде се съхраняват. От закупените МПС е
продаден един товарен автомобил, а за извършване на дейност са използвани 1бр.
МПС марка Ивеко и 1бр. МПС, марка Мерцедес.
През
2017г. и 2018г. са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като декларирания
корпоративен данък не е внесен изцяло или частично. Съгласно данните в СД по
ЗДДС размерът на начисления ДДС е равен на приспаднатия данъчен кредит. При
значителни размери на декларирания ВОД са налице нулеви резултати за данъчните
периоди (не е налице ДДС за внасяне или за приспадане).
При
ревизията са установени наличности на стоки към 31.12.2018г. на стойност
2 327 хил. лева, за които не са представени доказателства за съхранение.
Единственото складово помещение, с което разполага РЛ, е това в Игуменица,
Гърция, с площ от около 110 кв.м, в което не е възможно съхранението на такова
количество стоки.
Дължимият
ДДС е определен като към данъчната основа в левова равностойност на получените
банкови преводи, без да са издадени инвойс фактури на обща стойност
1 991 832,93лв. е приложено правилото за изчисление на данъка,
регламентирано в чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, а към данъчната основа на декларираните,
но не признати за реално осъществени ВОД на обща стойност
2 328 341,43лв. е приложено правилото за изчисляване на данъка,
регламентирано в чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
В хода на
съдебното производство са приети основно и допълнително заключение по
назначената съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ), като по отношение на
допълнителното заключение е направено възражение за необоснованост от
процесуалния представител на ответника.
В
съдебното заседание на 24.11.2021г. е прието основното заключение по ССЕ,
изпълнено от вещото лице И.С., без направени възражения от страните по делото.
След анализ на всички събрани по делото доказателства и представени от
жалбоподателя 3бр. инвойси, издадени през данъчен период м. 10.2018г. вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1:
при ревизията са обложени с ДДС постъпилите по банкови сметки на жалбоподателя
в „Алианц България банка“ и „Прокредит банк“ парични суми от клиенти –
италиански дружества през периода от 01.02.2017г. до 28.09.2018г. на обща стойност
1 991 832,39лв. (таблица на л. 2068 – 2069). При облагането е
приложено правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.
Вещото
лице е посочило обложената сума по отношение на всеки един конкретен клиент и е
направило пояснения относно стойностите на обложените и необложените парични
преводи. Така, за клиента MA.COM. SRL са
обложени единствено постъпилите преводи през 2017г. на обща стойност
57 920 евро, с левова равностойност 113 281,67лв. (таблица 1 на л.
2068 и таблица 3 на л. 2069). Не са обложени част от постъпилите от клиента
преводи на обща стойност 76 050 евро от общо 133 970 евро (таблица 2
на л. 2069). По счетоводни данни, след анализ на движението на партидата на
посочения клиент, вещото лице е установило, че действително към 31.12.2017г. е
налице плащане в повече със сумата от 17 099,70 евро (таблица 4 на л.
2070). Според него, разликата произтича от по-късно осчетоводената фактура №
24/07.08.2017г. на посочената стойност. Фактурата е счетоводно отразена с дата
01.01.2018г. и не е включена в дневниците за покупки и дневниците за продажби
на РЛ. Същата е една от 15-те броя допълнително представени инвойси и към нея няма
съпътстващи документи ЧМР и потвърждение за извършен ВОД. Според експертната
констатация, посочената фактура не е предмет на облагане, тъй като не е била
включена в дневниците за покупки и продажби.
За клиента
GLOBAL SERVIZIO COCIETA A RESPONSABILITA вещото лице е констатирало
получени преводи през 2017г. на обща стойност 27 460 евро, а през 2018г. –
на обща стойност 839 538 евро, от които постъпили до 30.09.2018г. –
502 088 евро. Общата стойност на получените преводи през периода от 01.02.2017г.
до 30.09.2018г. възлиза на 543 058 евро (таблица 7 и таблица 8 на л. 2072
– 2074). От постъпилите преводи са обложени такива на обща стойност
215 700 евро (таблица 9 на л. 2074 – 2075), а останалите 327 358 евро
не са обложени. По счетоводни данни, след анализ на движението по партидата на
посочения клиент, вещото лице е установило, че към 31.12.2018г. е налице салдо
в евро в размер на 839 538 евро. Според него, са налице декларирани в
дневниците за продажби на издадени 2бр. инвойси с други получатели и 2бр. инвойси,
част от допълнително представените 15бр. инвойси, които не са включени в
дневниците за покупки и продажби. Фактурите с други получатели не са включени в
облагането във връзка с непризнатия ВОД към клиента GLOBAL, а са
посочени в извършеното облагане на клиентите N § S GROUP S.R.L. и C § D S.R.L.
По
отношение на този клиент не са признати ВОД на обща стойност
615 092,12лв., получени като разлика между всички декларирани ВОД за
процесния период на стойност 711 182,05лв. и стойностите на двата инвойса
с получатели други италиански дружества (96 089,93лв.). Вещото лице е
посочило, че за допълнително представеният инвойс № 46/13.12.2017г.,
осчетоводен на 01.01.2018г., но невключен в дневниците за покупки и продажби,
банков превод е постъпил на 27.04.2017г. По отношение на разплащането по инвойс
№ 67/03.07.2018г. вещото лице е констатирало, че няма точно такава постъпила
сума, както и сборна такава, поради което не може да се прецени от кой именно
превод да се приспадне стойността на дължимия ДДС.
Аналогични
констатации са направени по отношение на останалите клиенти на жалбоподателя,
посочени в заключението на вещото лице от л. 2080 до л. 2107. За някои от
италианските дружества е направен извод, че се касае за допълнително
представени инвойси, които не са включени в дневниците за покупки и дневниците
за продажби на жалбоподателя, но са намерили счетоводно отражение в неговото
счетоводство.
По
счетоводни данни жалбоподателят е разполагал с налични стоки за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. на обща стойност в началото на периода
429 277,19лв. и на обща стойност в края на периода 965 240,47лв.
(таблица на л. 2108 – 2112) и за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. на
обща стойност в началото на периода 965 240,50лв. и на обща стойност в
края на периода 971 090,13лв.
-задача 2:
всички фактури са счетоводно отразени при жалбоподателя, като са взети
счетоводни операции дебит сметка 411 Клиенти срещу кредит сметка 702 Приходи от
продажба на стоки. Във връзка с отчетените приходи счетоводно няма отразени
разходи, включително за международен транспорт. Българското дружество разполага
със собствено транспортно средство, с което е извършвало превоза на стоките;
-задача 3:
всички стоки, касаещи процесния ВОД, са с произход ВОП от Италия. Стоките са
заприходени по дебита на сметка 304 Стоки и изписани по кредита на същата
сметка във връзка с издадени фактури за ВОД. Не може да се извърши подробен
стоков поток, поради големия обем от движение на стоките. Обобщена информация
за движението на стоките на аналитично ниво по години вещото лице е представило
в таблици 51 и 52;
-задача 4:
всички плащания са извършени изцяло по банков път и са осчетоводени, като са
взети счетоводни операции дебит сметка 504 Разплащателна сметка във валута
срещу кредит сметка 411 Клиенти, съответната аналитична партида;
-задача 5:
вещото лице е дало принципен отговор от счетоводна гледна точка, че за да няма
дублиране и двойно начисляване на ДДС следва да се облага единствено салдото,
т.е. разликата, получена в повече, ако сумата е без основание, между получените
преводи и издадените фактури;
-задача 6:
при изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид допълнително
представени 15бр. инвойси и още 3бр. инвойси, посочени в частта от заключението
„Проверени документи и книжа“, като последните не са представени по делото;
-задача 7:
в табличен вид в заключението е представена информация за получените преводи от
всеки един клиент поотделно;
-задача 8:
не може да се изготвят варианти на изчисления на дължимия ДДС по периоди,
поради липса на конкретизация.
В разпита
си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е дало
подробни отговори на поставените от страните въпроси (л. 2124 – 2125 гръб).
В
съдебното заседание на 19.01.2022г. е прието допълнително заключение по ССЕ,
изготвено от същото вещо лице, с възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника. Съобразно поставената задача, вещото лице е
изготвило два варианта на дължимия ДДС „за непризнатия ВОД“, като е изключило
от данъчната основа сбора на признатите и необложени банкови преводи от
италиански клиенти и е изчислило данъчна основа за облагане с ДДС като разлика
между получените банкови преводи и декларирания ВОД по 84бр. фактури.
При първия
вариант на изчисленията е получена разлика между данъчната основа на
непризнатия ВОД и данъчната основа, представляваща получените без основание
банкови преводи на обща стойност 555 110,35лв. Дължимият ДДС върху тази
данъчна основа възлиза на 159 753,68лв., без да са посочени прилежащи
лихви (таблица на л. 2142).
При втория
вариант на изчисленията е изчислена разлика между получените банкови преводи и
декларирания ВОД по 84бр. фактури в размер на 772 840,72лв. Данъчното
задължение по ЗДДС е в размер на 154 568,14лв., изчислено по правилото на
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, ведно с прилежащите лихви в размер на 33 707,14лв.
и е прието за дължимо през данъчен период м. 09.2018г. (таблица на л. 2143).
По
отношение твърденията за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК следва да бъде съобразено следното: възраженията в жалбата се състоят
основно в обстоятелството, че не са налице основанията за извършване на
ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като за получените от
жалбоподателя плащания по банков път от контрагенти от Италия са представени
надлежни доказателства за извършен от него ВОП на стоки и всички плащания са
обвързани с издадени първични счетоводни документи. Неправилно не е признато
извършването на ВОД от него към негови италиански контрагенти, доколкото са
представени всички изискуеми документи по чл. 45 от ППЗДДС и отговорите на
компетентните органи на Италия не установяват еднозначно данни за извършена
данъчна измама.
По отношение на тези направени
възражения, Съдът намира следното: при ревизията е установено по данни от
оборотната ведомост към 31.12.2018г., че е налице салдо по сметка 304 Стоки в
значителни размери – 1 484 319,55лв. Съгласно данните в ОПР
наличностите на стоки към 31.12.2018г. са в още по-големи размери – 2 327
хил. лева. В отговор на ИПДПОЗЛ не са представени доказателства за съхранение
на тези количества стоки, с изключение на договор за наем на помещение от около
110кв. м.
Този извод на ревизиращия екип не се
опровергава и от основното заключение по ССЕ, в което се посочват различни
стойности на наличностите на стоки към 01.01.2017г. и към 31.12.2018г. Според
констатациите на вещото лице наличностите на стоки към 31.12.2018г. са на
по-малка стойност – 971 хил. лева (л. 2119, колона последна от таблицата), като
според него това е стойността по счетоводни данни. В заключението и в
уточненията и поясненията към него не се съдържа посочване на причини за
различните стойности. Единствената експертна констатация е направена при
отговора на задача 3 (л. 2119), където е посочено, че не може да се извърши
подробен стоков поток поради големия обем от движението на стоките. В таблици
51 и 52 е представено обобщено движението на стоките на аналитично ниво по
години.
При липсата на конкретика при
отговора на тази поставена задача от вещото лице, съдът намира, че несъмнено е
проявено и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане.
По съществото на спора следва да
бъдат изложени и следните аргументи: по делото не е спорно между страните
обстоятелството, че размерът на данъчното задължение по ЗДДС по РА е формирано
от два компонента. Първият компонент представлява начислен ДДС в общ размер на
331 972,17лв., изчислен по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС върху
данъчна основа в общ размер на 1 991 823,93лв., представляващи
банкови преводи, получени от италиански дружества, които не могат да бъдат
обвързани с издадени от РЛ инвойси. Вторият компонент представлява начислен ДДС
в общ размер на 465 668,28лв., изчислен по правилото на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС върху данъчната основа на декларирания, но непризнат от РЛ ВОД към
италиански контрагенти. Не е спорно, че целият размер на декларирания от
жалбоподателя ВОП от италиански доставчици е признат за действително извършен
от ревизиращия екип, но и в двата случая е оспорен именно фактът дали в
следствие на извършения ВОП от Италия е извършен последващо и ВОД към същата
държава – членка.
Според жалбоподателя, съгласно
констатациите в основното заключение на вещото лице, основаващи се включително
на непредставени по делото доказателства, не са налице различия между
извършените разплащания по банков път и издадените от жалбоподателя инвойси,
тъй като се касае за по-късно осчетоводени първични счетоводни документи. Тези
първични счетоводни документи са допълнително представени 15бр. инвойси и още
3бр. инвойси, представени за анализ на вещото лице. Така, по отношение на
клиента MA.COM SRL разликата от 17 099,70 евро
надвнесена сума се обвързва с инвойс № 24/07.08.2017г. на същата стойност,
осчетоводен с дата 01.01.2018г.; по отношение на клиента GLOBAL
SERVIZIO SOCIETA A RESPONSABILITA, разликата се обвързва частично с
по-късно осчетоводени инвойси №№ 46/13.12.2017г. и 67/03.07.2018г., съответно
на стойност 13 500 евро и 22 680 евро. Според вещото лице поради
неправилно посочване на получателите по доставките по тези инвойси, същите са и
некоректно включени в дневниците с получатели N § S GROUP S.R.L
и C § D S.R.L. Подобни констатации са направени и
по отношение на други италиански клиенти, като според вещото лице не е ясна
логиката на облагане при ревизията. Направени са собствени изчисления на
дължимия ДДС за някои от данъчните периоди, като в някои случаи е направено
изрично изявление, че инвойсите не са включени в дневниците за покупки и
дневниците за продажби (при извършен ВОП) и стойностите на голяма част от тях
не могат да се обвържат с конкретни банкови преводи или сбор от извършени плащания.
Съдът намира заключението за
необосновано, тъй като от една страна се основава на непредставени по делото
доказателства, от друга страна – се извършва обвръзка на извършени разплащания
с допълнително представени инвойси, които обаче не са намерили отражение в
отчетните регистри по ЗДДС. Вещото лице е дало единствено на задачите принципен
отговор от счетоводна гледна точка, като изцяло е игнорирало извършените от
италианските компетентни органи проверки по международен обмен на информация с
италианските дружества, получатели по деклариран ВОД от жалбоподателя.
В тази връзка, следва да бъде
съобразено следното: за
да е налице ВОД следва да са налице следните условия - доставчикът да е
регистрирано по ЗДДС лице; получателят е регистрирано по ДДС лице в друга
държава членка, стоките да се транспортират или превозват до друга държава
членка, възмездност на доставката. В случая не се спори, а и от доказателствата
по делото се установи, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице и получателите
са регистрирани по ДДС в друга държава - членка лице – Италия, към момента на
извършване на доставките. Налице е и възмездност на доставката по процесната
фактура, издадена от жалбоподателя. Съответно, в разпоредбата на чл. 45 от
ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, е нормативно установен начинът за
нейното доказване като проявен юридически факт. Документите, регламентирани в
разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС (в действаща редакция), са разделени в две
групи – документи за доставката и документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга
държава членка.
Според
чл. 45, т. 1 б. ”а” от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в
която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая не е спорно
наличието на фактура, съдържаща посоченото нормативно съдържание.
От
своя страна, разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС регламентира документите,
доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава членка. В разпоредбата на чл.
45, т. 2, б. ”б” от ППЗДДС е регламентирано изискването за наличието на
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето
лице за сметка на доставчика.
За
удостоверяване на ВОД към италианските контрагенти, в хода на ревизионното
производство жалбоподателят е представил ЧМР и писмени потвърждения. Именно
данните в тази документи, представляващи частни такива, ползващи се с формална
доказателствена сила, са подложени на проверка от ревизиращия екип, включително
чрез събиране на доказателства за италианските дружества – получатели, чрез
процедура по международен обмен на информация. Предвид получените отговори за
италианските контрагенти е направен извод, неопроверган в хода на съдебното
производство, за транспортирането на стоките от територията на България до
територията на Италия. При проверка в информационната система на Агенция
„Митници“ за преминаване на МПС с рег. № *** е констатирано само едно
преминаване на това транспортно средство извън територията на РБ, и то на дата
05.11.2016г., т.е. извън ревизирания период.
При
ревизията е направена неопровергана от жалбоподателя констатация, че
декларираният ВОД към Италия не е осъществен реално, тъй като не са представени
съпътстващи доставката документи, включително такива, в които да е посочено
мястото на натоварване на стоките на територията на РБ. По отношение посоченото
в ЧМР МПС е констатирано едно единствено регистрирано преминаване през ГКПП на
страната в посока Гърция, и то извън ревизирания период. Не са представени
доказателства за извършен фериботен транспорт по маршрутна линия Игуменица –
Бриндизи, тъй като представените от РЛ фериботни билети са за превоз на
пътници.
При липса на събрани несъмнени
доказателства за извършен от жалбоподателя ВОД към италиански контрагенти не
следва да бъдат кредитирани заключенията по ССЕ, в частта им на направените
изчисления в случай, че тези доставки бъдат приети за реални. Както беше казано
по-горе в настоящото решение, в голямата си част експертните изводи са условни,
дават принципни отговори на поставените задачи и от страна на вещото лице се
игнорират част от обстоятелствата, по отношение на които са събрани
доказателства от ревизиращия екип. Направените в допълнителното заключение
изчисления отново са направени под условие, при констатация в основното
заключение, че за част от клиентите не се установяват необвързани с първични
счетоводни документи банкови парични преводи и при признаване за реално
осъществен от жалбоподателя ВОД.
При така
изложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
съответно обжалваният РА за правилен и законосъобразен.
При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, предл. 3 от ДОПК, на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) същото възлиза на 12 583,35лв. (дванадесет хиляди петстотин осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „ЕМ ДЖИ
СЪРВИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „***“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Д. Д., с
посочен в жалбата съдебен адрес:***, адв. Б., против Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001619006413-091-001/07.12.2020г., издаден от А.
Д. - началник сектор, възложил ревизията, и П. Д. - главен инспектор по
приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение
№ 148/02.03.2021г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” - гр. Пловдив относно допълнително установения размер на задълженията
за данък върху добавената стойност от 797 640,45лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 220 142,63лв.
ОСЪЖДА
„ЕМ
ДЖИ СЪРВИС ГРУП“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „***“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Д. Д.
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 12 583,35лв.
(дванадесет хиляди петстотин осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: