№ 2328
гр. Варна, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20253110100870 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Д. Н. Ш. твърди, че на 24.07.2024 г. сключил договор за
потребителски кредит с ответника „П. К. Б.“ ЕООД, въз основа на който му е
отпусната сума в размер на 1500 лева при годишен лихвен процент от 41 % и
годишен процент на разходите от 48.73 %. Сочи, че в договора е предвидено
заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
съответно в размер на 675 лева и 960 лева. Поддържа, че не се е възползвал от
посочените услуги.
Ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с
която е предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ е нищожна поради противоречието й с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
условията на евентуалност навежда доводи, че същата е нищожна поради
заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на
евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.
10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Наред с това се позовава
на чл. 19, ал. 5 ЗПК, съгласно който клаузи в договор, надвишаващи
законоустановения максимален размер на ГПР, се считат за нищожни.
В условията на евентуалност поддържа, че чрез разглежданата клауза се
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и същата се явява нищожна поради
заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй
1
като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации на страните, като по този начин се злепоставят интересите на
икономически по-слабата страна в правоотношението – кредитополучателя.
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 960 лева – такса за
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит №
*******/24.07.2024 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
признава предявения иск.
Моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК и в негова
тежест да не бъдат възлагани разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между Д. Н. Ш. и „П. К. Б.“ ЕООД по Договор за
потребителски кредит № *******/24.07.2024 г., както и че в същия е
предвидена такса за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 960 лева.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. „Допълнителни услуги“ по смисъла на цитираната
разпоредба са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата,
като например издаването на референции, удостоверения и служебни бележки
за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и пр. Изрично чл.
10а, ал. 2 ЗПК забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същевременно, видно от съдържанието на т. 15.2 от общите условия към
договора за кредит, услугата „Флекси“ предоставя на потребителя възможност
за едностранна промяна на погасителния план през действието на договора.
Посочените действия по същество касаят предоставянето и събирането на
заемната сума. В този смисъл същите са свързани именно с усвояването и
управлението на кредита. Поради изложеното следва да се приеме, че
договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата, с която същата е
предвидена, е нищожна поради противоречие със закона.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за
основателен предявения иск за недължимост на процесната сума,
2
представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор
за потребителски кредит № *******/24.07.2024 г.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на
50 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
ответника за наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително
в срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал иска, но не може да се приеме,
че е налице втората кумулативна предпоставка, предвидена в цитираната
процесуална норма, а именно – същият да не е дал повод за завеждане на
делото. Самото включване на подобни клаузи в договора за потребителски
кредит следва да се приеме като повод за предявяване на исковата претенция.
Нещо повече, в случая възнаграждението за т. нар. допълнителни услуги е
включено и в погасителния план, което само по себе си представлява
извънсъдебна претенция за заплащането му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Д. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. *********, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, СУМАТА ОТ 960 /деветстотин и шестдесет/ лева –
такса за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит
№ *******/24.07.2024 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Ш., ЕГН **********, от гр.
*********, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева, представляваща извършени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АК-Варна,
служебен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
3
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4