О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Свиленград, 06.02.2019 г.
РС
Свиленград, граждански състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 942
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД срещу С.Н. за признаване за установено, че
дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 630/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Съдът, след като прецени
данните по делото, намира следното:
В разглеждания
случай съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 630/2018 г. по описа на РС
Свиленград, установи, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Последният изрично е предупреден, че при непредставяне на
доказателства за предявяване на иска в горепосочения срок заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението е връчено на заявителя на 08.11.2018
г., като до изтичане на едномесечния срок на 10.12.2018 г. не е бил предявен
установителен иск. Предвид изложеното и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК
заповедният съд с определение от 14.12.2018 г. е обезсилил издадената заповед
за изпълнение. Определението е влязло в
сила на 11.01.2019 г.
Установителният иск по
чл. 422 ГПК е иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Съгласно задължителните
разяснения
в т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване, както следва: 1) издадена
заповед за изпълнение; 2) подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или връчване на заповедта при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК; 3) спазване на срока за
предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал.
4 ГПК.
По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от
връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви
иск. Спазването на установения от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от
обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със
срок или с оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. От изложеното следва, че съдът, пред който е предявен иск за
съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, следи служебно за едновременното наличие на горепосочените три предпоставки за
допустимост на иска. Тази проверка е
самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като при
осъществяването ѝ съдът може да
извърши и служебна справка относно релевантните обстоятелства. В хипотезата на обезсилена заповед за изпълнение
отпада правния интерес от иск за установяване съществуването на вземането. Пред
кредитора остава възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника за
същите вземания, за които издадената заповед за изпълнение е била обезсилена. След като съдът е установил, че искът е предявен
след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и
издадената заповед за изпълнение е обезсилена, е предоставил възможност на ищеца
да обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск, като
съобрази вида на търсената защита. Следва да се отбележи, че за съда не
съществува задължение да дава указания на ищеца за наличните възможности за
изменение на иска. Въпреки че съдът изрично е посочил на ищеца, че издадената
заповед за изпълнение е обезсилена, последният не е преминал от установителен
към осъдителен иск. Поради това и с оглед обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е обезсилена, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането му. Тъй като искът се явява
недопустим, исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, РС Свиленград
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 17904/28.12.2018 г., подадена от
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу С.Н., ЕГН: **********, адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 942/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Определението подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: