№ 147
гр. гр.Монтана, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630200765 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000413/17.06.2021г. на Директор
РД „АА” гр.Враца, ул.Васил Кънчов № 78 е наложено на В. ЕВГ. В. с посочен
адрес в гр.Монтана административно наказание – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП за административно
нарушение по чл.31, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление В. чрез пълномощник адв.
ххх от МАК, моли да бъде отменено по изложени доводи в писмена защита,
претендират и се разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
1
съображения:
На 27.05.2021г. около 21:50 часа в гр.Монтана, ул.Иван Давидков
водача В. ЕВГ. В. управляващ ШЕВРОЛЕТ КАЛОС с рег. № ххх оборудван
като лек таксиметров автомобил съгласно изискванията на Наредба № 34 на
МТ бил спрян за извършване на полицейска проверка. В хода на извършената
проверка св.ЦВ. В. ИВ. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при ОД МВР –
Монтана установил, че водача В. няма удостоверение за психологическа
годност, нямал на практика каквито и да е документи, които да му дават
право да извършва таксиметров превоз. Преди да бъде спрян за извършване
на полицейска проверка, водача В. бил сам в таксиметровия л.а., но зелената
светлина за наличен работещ режим светела, бил включен и касовия апарат. С
докладна записка било поискано съдействие от служителите на РД „АА” –
гр.Враца, заради вида административно нарушение и поради това, че В.
управлявал таксиметров лек автомобил при установяване, че извършва
таксиметров превоз преди полицейската проверка. За съдействие се отзовал
св.АЛ. Г. АЛ. – инспектор отдел контрол при РД „АА” гр.Враца. Последният
в присъствието на св.И. съставил спрямо водача В. АУАН № серия А –
2020/282087/11.06.2021г. посочвайки, че е нарушена разпоредбата на чл.31,
ал.1, т.8 от Наредба № 34/99г. на МТ. Против така съставения АУАН В. подал
писмено възражение, с което оспорвал нарушението.
На базата на изготвения АУАН, административнонаказващият орган
/АНО/ – Директор РД “АА” гр.Враца издал процесното НП санкционирайки
водача В. на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП. АНО извършил корекция в НП
с посочване като нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1, изр.1, пр.2 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. на МТ, съобразявайки действащата нормативна уредба.
По делото се изиска и приложи справка, съдържаща се в писмо рег. №
10-00-13-577/03.08.2021г. на РД „АА” – гр.Враца, от които е видно, че спрямо
водача В. по повод на установените административни нарушения на
27.05.2021г. са съставени и издадени следните АУАН и НП:
1.АУАН № 282089/11.06.2021г. за нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от
Наредба № 34/99г. на МТ и НП № 26-0000412/17.06.2021г. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр;
2.АУАН № 282088/11.06.2021г. за нарушение по чл.31, ал.1, изр.1,
предл.1 от Наредба № 34/99г. на МТ и НП № 26-0000416/18.06.2021г. на
2
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
3.АУАН № 282087/11.06.2021г. за нарушение по чл.31, ал.1, изр.1,
предл.2 от Наредба № 34/99г. на МТ и НП № 26-0000413/17.06.2021г. на
основание чл.178в, ал. 5 от ЗДвП – това са процесните АУАН и НП.
Жалбоподателят В. е изложил следните възражения:
На въпросната дата не съм извършвал таксиметрови автомобилни
превози с автомобил с рег. № ххх. Автомобилът действително е оборудван
като таксиметров, но в момента на извършване на проверката аз го бях взел,
за да се повози в качеството си на любител шофьор и указателната табела за
извършване на таксиметрови превози беше свалена. Самото управление на
такъв автомобил в момент, в който същият не се ползва за таксиметров не
води след себе си задължение да имам съответните документи за
психологическа годност.
Настоящият съд не споделя възраженията на В. и ги намира за
недоказани. Съдът кредитира показанията на св.ЦВ. В. ИВ., който е
категоричен, че на 27.05.2021г. водача В. преди да бъде спрян за извършване
на полицейска проверка е извършвал таксиметров превоз, а знакът ТАКСИ не
е бил свален, не е била поставена отпред в дясно и табела НЕ РАБОТИ,
касовият апарат е бил включен и е светела зелена светлина за наличен
работещ режим на таксиметров л.а, извършващ таксиметров превоз на
пътници. Настоящият съд не кредитира показанията на св.ххх, която е
приятелка на жалбоподателя и съответно заинтересована и необективна.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в писмената защита на адв.ххх
от АК – Монтана, които в преобладаващата си част са не съотносими към
конкретния казус, поради и което според настоящия съд не следва да се
излагат подробни доводи относно наведените в писмената защита.
Според настоящият съд е налице друго основание за отмяна на
процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. В случая прилагането на така разписаното
правило на чл.18 ЗАНН е било неприложимо, тъй като по разбиране на
настоящия съдебен състав с едно деяние е осъществено едно
3
административно нарушение, което е следвало да доведе до налагане на едно
административно наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр чрез издаване на
едно НП. Това е така, тъй като съгласно чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр, се наказва с
глоба 2000 лв водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
В НП № 26-0000413/17.06.2021г. е посочено като отделно нарушение,
че водача извършва таксиметров превоз, без да има удостоверение за
психологическа годност, неправилно санкционирано на основание чл.178в,
ал.5 от ЗДвП, вместо съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, като друго
нарушение в НП № 26-0000412/17.06.2021г. е посочено, че водача В. е
извършвал таксиметров превоз без разрешение за извършване на таксиметров
превоз и в трето НП № 26-0000416/18.06.2021г. е посочено, че водача В. на
27.5.2021г. е извършвал таксиметров превоз без удостоверение „водач на лек
таксиметров автомобил”. При такова описание административно наказващият
орган е следвало да приеме, че административното нарушение е едно и да
наложи едно самостоятелно административно наказание с едно НП, тъй като
в случая водача В. не е представил изискващи се документи съобразно
описанието на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр като извършващ таксиметров превоз,
който е вид обществен превоз, което е едно самостоятелно нарушение, което
не е следвало да бъде разделяно. По разбиране на настоящият съдебен състав
в случая незаконосъобразно на водача В. са наложени три самостоятелни
административни наказания с три отделни НП-я за едно нарушение.
В този смисъл са Решение на АдС - Монтана по КАНД № 355/14г.,
Решение на АдС - Монтана по КАНД № 344/2013г. и Решение №
141/25.04.2017г. по КАНД № 126/2017г. на АдС – Монтана. На основание
изложеното НП следва да бъде отменено.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя В.,
съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. ххх от АК –
4
Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил
възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв. ххх от АК –
Монтана са в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, които и следва да бъдат
присъдени, без настоящия съд да установява прекомерност. Като размер
поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.18, ал.2 вр. с чл.7,
ал.2 от Наредбата/.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000413/17.06.2021г. на
Директор РД „АА” гр.Враца, ул.Васил Кънчов № 78, с което на В. ЕВГ. В. с
посочен адрес в гр.Монтана е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИА "АА" гр.София, към което ЮЛ се числи РД "АА"
гр.Враца, да заплати на жалбоподателя В. ЕВГ. В. сумата от 150 лева /сто и
петдесет/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5