Решение по дело №1046/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 312
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170701046
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ

№ 312

Плевен, 09.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май  две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 1046 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) .

Делото е образувано по искова молба на А.Д. ***, 201 килия,трета група  срещу ГДИН, гр. София, с искане за присъждане на обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода 26.07.2020 г. – 26.10.2020 г. поради лоши условия в килията, в която е настанен  - наличие на хлебарки и дървеници, лошо качество на водата, недостатъчна площ, неоказана медицинска дентална помощ.

В исковата молба и допълнение на л. 52 по делото се посочва, че за процесния период лицето е лишено от нормален живот, тъй като не може да спи, качеството на водата е лошо и няма достатъчно площ в килията и по този начин е претърпял неимуществени вреди. Не се осигуряват адекватни медицински дентални грижи и поради болки смущава останалите настанени в килията.

С определение № 41/06.01.2021 г. съдът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ, а с определение № 577/22.04.2021 г. е освободен от заплащане на разноски.

От ответника по иска – ГДИН, гр. София е постъпил отговор на исковата молба на л. 67 по делото, в който се посочва,  че искът е допустим, но неоснователен, тъй като представената докладна записка от 12.02.2021 г. и приложенията към нея се установява, че от постъпване в Затвора Белене – 25.06.2020 г до до 09.07.2020 г. е бил настанен в приемно отделение, където е бил поставен под карантина, отделно от останалите лишени от свобода, настанени в Затвора – Белене. На 02.10.2020 г е настанен в трета група, където условията на живот са описан в докладна записка и не отговарят на твърденията на ищеца. Счита за неоснователно и твърдението за наличие на хлебарки и дървеници, тъй като се предприемат съответни действия по редовна дезинфекция и обработка срещу вредители, а водата след лабораторни изследвания отговаря на изискванията и не се отклонява от качествата за питейно-битови нужди. Намира, че на ищеца е оказвана необходимата дентална помощ при заявена от него нужда. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Към становището са  приложени:  докладна записка от 12.02.2021 г.; списък на лишените от свобода от 6 та група, корпус 4 от 09.07.2020 г., от 07.08.2020 г., от 19.08.20-20 г., 10.09.2020 г., 17.09.2020 г., 21.09.2020 г., 24.09.2020 г., 03.09.2020 г., докладна записка от 16.02.2021 г. от В.Р., докладна записка от гл. инсп. М.С.– начаник сектор ФЛКР, докладна записка от 10.02.2021 г., заповед № Л-2062 от 17.07.2020 г. на началника на Затвора – Белене,  заповед № Л-2626 от 03.09.2020 г. на началника на Затвора – Белене, заповед № Л-2933 от 01.10.2020 г. на началника на Затвора – Белене, заповед № Л-1775 от 22.06.2020 г. на началника на Затвора – Белене, разпределение на дезинфекциращи препарати за месец юли 2020 г., заповед № Л-2087 от 20.07.2020 г. на началника на Затвора – Белене с разпределение на препарати за дезинфекция, заповед № Л-2546 от 27.08.2020 г. с разпределение на дезинфекциращи препарати,  заповед № Л - 2841 от 24.09.2020 г. на началника на Затвора – Белене и разпределение на дезинфекциращи препарати, договор от 13.11.2018 г. между ГДИН и „ДДД-1”ООД,  протокол № БГ 04-007195 от 20.10.2020 г., протокол от 02.07.2020 г, протокол за изпитване каче на водата от 26.08.2020 г, протокол за изпитване качеството на водата от 04.09.2020 г., протокол за изпитване на водата от 04.09.2020 г., протокол от 08.09.2020 г., договор за възлагане на обществена поръчка между ГДИН и  „ДДД-1”ООД, докладна записка от Б.А.ведно с описаните към нея приложения 6 бр.

В съдебно заседание ищецът  - А.Д. ***, 201 килия,трета група се явява и се представлява от адв Г. – служебен защитник, който поддържа исковата претенция. Представя в указан срок писмени бележки, в които посочва, че претенцията е основателна и с оглед разпит на свидетеля О.С. са налице лоши битови условия – липса на топла вода и наличие на хлебарки, лоша хигиена и моли за уважаване на претенцията.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно призован, се представлява от юрк.У., който  намира исковата претенция за неоснователна. Счита с оглед заключението на вещото лице, че са налице осигурени необходимите кв.м площ за всеки лишен от свобода и са спазени стандартите. Представя  писмена защита, в която посочва , че исковата претенция е изцяло недоказана, тъй като относно минимална жилищна площ в килията от експертизата се установява, че такава е осигурена, дори в по-голям размер от необходимото, помещенията  са оборудвани със санитарни възли има достъп до течаща вода, като прозорците са с размер над стандартите, отваряеми са и прониква нужното количество светлина. По отношение на водата намира, че с оглед регулярни изпитвания не са установени отклонения, а с оглед представени договори с дружества, извършващи дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Белене, то се установява, че са предприети съответни мерки и твърденията на ищеца не са доказани. Счита, че са предприети необходимите действия от ответника за дентално обслужване на лицето с оглед докладна записка по делото, като единствените твърдения за лоши битови условия се съдържат в свидетелските показания на О.Б., които счита за необективни , тъй като същият води дела срещу ответника за лоши условия.  Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Иво Радев, който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно докладна записка от 12.02.2021 година на л. 69 по делото А.Д.Д. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца  на основание чл, 196 от НК, като в Затвора град Белене е настанен на 25.06.2020 година, като превод от затвора гр. Ловеч и е разпределен в 6 група ина 09.07.2020 година, след задължителна карантина. Настанен в спално помещение № 423, заедно с още 7 л. свобода, преместен е в спално помещение № 426 на 07.08.2020 година., като допустимият капацитет за настаняване на л. св. в спално помещение № 426 е 9 л. св. , като за периода на исковата претенция в сп. помещение №426, са се помещавали предимно по 5, 6 или 8 лишени от свобода.

На 02.10.2020 год. ищецът  е преместен в 3-та група , като за периода от 09.07.2020 год. до 02.10.2020 година Д. е настаняван съобразно капацитета на килиите. Посочва се , че редовно се извършва контрол на качеството на водата , дезинфекция, като се прилагат заповеди за раздаване на дезинфекциращи материали за процесния период.

Представен  е договор от 2018 г на л. 104 по делото между ответника и „ДДД-1“ОоД, гр. София  , с който се възлагат услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН, като дезинсекция се извършава шест пъти годишно, а дератизация – два пъти годишно. , като на л. 117 по делото  е представен протокол от 02.07.2020 г. и 20.10.2020 г. за предприети мерки в тази насока.

Представени са на л. 119 и сл. по делото протокол от изпитване  на водата от 26.08.2020 г. и от 04.09.2020 г. , 08.09.2020 г . като не са констатирани отклонения.

На л. 134 по делото е представена докладна записка от СИСДВР Б.А.относно твърденията за неоказана своевременна дентална помощ на ищеца. В същата се посочва, че след постъпването в затвора Белене на 25.06.2020 г.  е извеждан за оказване на дентална помощ още през престоя си в приемно отделение на 01.07.2020 г., като фигурира в списъка под номер 19, дописан с химикал поради несвоевременно подадена молба или при възникнали оплаквания на деня или предходната вечер. Изведен е по негова молба за оказване на дентална помощ на 23.07.2020г. като фигурира под номер 14 в списъка. Излагат се данни за оказване на такава и след процесния период . Посочва се, че лицето е имало нужда от преглед и манипулация от лицево челюстен хирург и тези дейности се осъществяват от д-р Ц.С.  и е имало определен час за 13.10.2020 г. , но поради усложнена епидимиологична обстановка е отменен и е определен нов час за 27.01.2021 година, след период на исковата претенция, като на този преглед са извършени съответните действия. Приложена е докладна записка от 13.10.2020 г.  и списък на лицата, сред които  под № 33 е Д.. Приложени са списъци и от 01.07.2020 г и от 23.07.2020 г.  за извеждане за оказване на дентална помощ на лишени от свобода, сред които е и Д..

По делото бе допусната  и изслушана съдебно –техническа експeртиза с оглед наведените твърдения за недостатъчна площ  в килията, в която е настанен Д.. Вещото лице, е установило, че  в периода 26.07.2020 г. – 26.10.2020 г.  Д. пребивава в три  спални помещения: от 26.07.2020 г. – до 07.08.2020 г. – в килия № 423, която е с площ от 34,40 кв. м  и максимален брой обитатели  - осем  и за периода същият е бил с още седем лица , като са спазени изискванията за осветеност и площ за всеки лишен от свобода. В периода от 07.08.2020 г. до 02.10.2020 г. е в килия № 426 в 6-та група, която е с размери от 32,14 кв.м и максимално могат да я обитават 8 души , като в периода същата е обитавана от 8 , 7, 5  и 6 лица и това отговаря на изискванията за площ за всеки лишен от свобода от 4 кв.м и са спазени изискванията за осветеност. От 02.10.2020 г. до 26.10.2020 г. Д. обитава килия № 201, която е с площ от 21,60 кв.м и е възможно максимален в нея да бъдат настанени 5 човека  и именно толкова пребивават в периода, като има и една седмица – 4 лишени от свобода. Вещото лице установява, че  спалните помещения са обзаведени с легла, отваряеми прозорци от PVC със стъклопакет, има изградени санитарни възли  с размер  0,9/1,0 м. и мивка с осигурен достъп до течаща вода, има маса и столове, луминисцентни осветителни тела, като отоплението е чрез парно. Установено е, че  има пряк достъп на слънчева светлина и отговарят и трите килии на изискванията на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.  за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Съдът кредитира заключението като обективно , кореспондиращо и с писмените доказателства по делото – докладна записка  на л. 79 по делото относно  битови условия  и размер на килиите.

По делото като свидетел  по искане на ищеца е разпитан О.Б.С., който заяви, че в килията са 5 човека, малка е квадратурата, има малка тоалетна без покрив отгоре има хлебарки и хвърчат по храната и се посещава лекар по график. Посочва, че е в една килия с Д. от седем месеца от май 2020 година, като в килията има два големи шкафа и няма достатъчно площ  и той също е подавал жалби. Свидетелят споделя , че има една лампа, стъклата на прозорците са счупени , стените са боядисани наполовина с тъмно зелена блажна боя. Съдът не кредитира свидетелските показания като обективни, тъй като са общи, неясни и не кореспондират с установеното от вещото лице относно площ на килия, осветеност , а и свидетелят от 02.10.2020 г. е заедно с Д. в килия 201, като в периода от 02.10.2020 г – 26.10.2020 г.  в килията са настанени лица с оглед изискванията и условията отговарят на нормативните изисквания за площ и осветеност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди за периода 26.07.2020 г. – 26.10.2020 г. поради лоши условия в килията, в която е настанен  - наличие на хлебарки и дървеници, лошо качество на водата, недостатъчна площ, неоказана медицинска дентална помощ.

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Съдът намира, че не са доказа незаконосъобразно действие или бездействие по отношение на битови условия в Затвора Белене, с оглед доказателствата се установява, че са налице действия, съобразени с изискванията на ЗИНЗС.

В ИМ се твърди, че в процесните периоди  са налице лоши битови условия – недостатъчна жилищна площ, неосигуряване качествена питейна вода, наличие на хлебарки и неоказана дентална помощ.

Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Съдът с оглед заключение на вещото лице приема, че в килиите, в които е настанен Д. за периодите на пребиваване са налице необходимите условия съгласно чл. 43 от ЗИНЗС за площ от 4 кв. м, тъй като същият е бил настанен  със седем лица при максимум осем лица  и квадратура от 34,40 кв. м. на килия 423, с още седем лица при максимум от осем лица в килия № 426, която е с площ от 32,14 кв.м. и с четири и три лица в килия № 210  ,  като и в трите килии е осигурена площ от 4 кв. м. на всяко лице, с оглед установеното от вещото лице.

В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал. 3 е предвидено, на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.От представеното в докладна записка от ответника  от 16.02.2021 г. на л. 79 по делото и на л. 81 по делото и заключение на вещото лице се установява, че са спазени изискванията относно естествено проветрение, дневна светлина и във всяка килия има тоалетна и течаща вода, като това се установи и от вещото лице и е отразено в заключението му, което не е оспорено от ищеца. Установено е, че са налице прозорци, отваряеми  и се осигурява необходимото проветрение, като изцяло от пребиваващите в килията зависи, дали ще се извършва своевременно проветрение и претенцията в тази насока е недоказана.

Напълно неоснователни и недоказани са и твърденията в исковата молба , че няма течаща вода и отопление, тъй като в горепосочените докладни записки се посочва, че има парно отопление, което работи постоянно, има течаща вода, като  качеството на водата с оглед извършени експертизи през август и септември 2020 г., отговаря на изискванията.

По отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници в помещенията, то според докладна записка от 15.01.2021 г. и представени договори да дезинсекция и протоколи за извършени такива се доказва от ответника, че се предприемат своевременни мерки за дезинфекция за решаване на съществуващия проблем.

Твърденията на Д. за неоказана дентална помощ също са  неоснователни. Същият е своевременно прегледан и при заявена нужда е включен в списък за 02.07.2020 г.  и 23.07.2020 г. т.е. предприети са мерки за разрешаване на възникналия проблем, насрочен е преглед при хирург, като с оглед развитието на епидимичната обстановка за Ковид 19, същият е отменен, но са  налице доказателства, че  дори и при несвоевременно заявена нужда от преглед от ответника са предприети мерки за оказване на дентална помощ. Не са налични доказателства по делото, че лицето е заявило нужда от медицинска помощ, която да не му е оказана, а и при указание да представи здравна книжка с оглед установяване на здравен статут, то такава не е представена от Д..

Съдът намира, че не е налице по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" , което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.  

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че Д. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Белене, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление и проветрение, наличие на хлебарки, липса на  течаща вода, неоказано мед. дентално обслужване и лошо качество на питейната вода.

С оглед изход на делото, искането на пълномощник на ответника в становище  на л. 68 по делото за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева е неоснователно. Съгласно  чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Затова, независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Административен съд  - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

 

Отхвърля искова молба на А.Д. ***, 201 килия,трета група  срещу ГДИН, гр. София, с искане за присъждане на обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода 26.07.2020 г. – 26.10.2020 г. поради лоши условия в килията, в която е настанен  - наличие на хлебарки и дървеници, лошо качество на водата, недостатъчна площ, неоказана медицинска дентална помощ.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд –Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: