Р Е Ш Е Н И Е
№260153
гр. П., 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04243 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се
иска да се признае за установено по отношение на Г.Б.С., че дължи сума в размер
на 1010,53 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 134,66 лева – законната лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният
особен представител на ответната страна е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника , отнасящо се за вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 0843 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.
По делото са приложени извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Приложен
е нотариален акт от 18.05.2004 г., от който е вдино, че ответницата Г.Б.С. е
собственик на имот с адрес: ***. Установява се още, че на 01.07.2004 г.
ответницата е подала молба за откриване на партида при ищцовото дружество,
относно доставка на топлинне енергия до обсъждания имот.
По делото е изслушано и
прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда. Установява се наличието на сключен договор между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в
абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно
заключението през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна
енергия за БГВ. Впоследствие прогнозно начислените суми били преизчислени след
годишния отчет, като определената разлика била отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Посочва се, че в имота липсвало монтирани радиатори, а в банята
съществувала щранг – лира, за което начисляването на топлинна енергия е
извършвано по изчислителен път. Не е начислявана топлоенергия за общите части в
сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела. Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е направен по изчислителен
път – пропорционален на обема на отоплявания имот спрямо общия разход, отчетен
от топломера в абонатната станция.
Вещото
лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1010,53 лева.
Напълно
се кредитира гореизложеното заключение на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
приложените писмени доказателства се установи, че ответната страна е подала
молба за откриване на партида за доставка на топлинна енергия до процесния
имот. В този смисъл между страните по делото
е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба. Този извод се подкрепя от
представения препис на нотариален акт. Следва да се отбележи, че е ирелевантно
дали ответницата е придобила имота в условията на СИО, тъй като същата отново
ще отговоря за цялото вземане (чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, а процесното
задължение е такова), както и поради факта, че само между тях е сключен
договора (установено от молбата за откриване на партида за доставка на топлинна
енергия).
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството
следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че
до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1010,53 лева.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец
става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
намира, че обезщетението за забава е в размер на 134,66 лева,
касаещо периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 160 лева – депозит за особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. общо 435 лева, които следва да се заплатят от ответната страна.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, които следва да се заплатят от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Б.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на 1010,53 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 134,66 лева
– законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г.
до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 00843 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Г.Б.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”
сумата в размер на 435 лева, представляваща
направени разноски в исковото производство и 75 лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00843 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригивала: В.А.