№ 331
гр. С., 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110137680 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу А. Н. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, ап. 26, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх.
Е, ет. 7, ап. 26, абон. № *******:
сумата от 390,43 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 39,97 лв. за периода 15.09.2021 г. – 23.03.2023г.;
сумата от 74,51 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
05.04.2023 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 13,28 лв. за периода 16.07.2020 г. - 23.03.2023г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18343/2023г. на
СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния
период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово
разпределение (ТЕ и ДР). Представя писмени доказателства и прави искане за
допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК А. Р. оспорва исковете по подробни
съображения. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните,
1
както и че е била собственик или вещен ползвател на процесния имот през
исковия период, респ. че има качеството клиент на топлинна енергия.
Оспорва наличието на идентичност на процесния имот с имота, посочен в
представения към исковата молба нотариален акт за дарение. Оспорва
издадените през исковия период фактури да са били получени от нея или да
са били публикувани в интернет страницата на ищцовото дружество, поради
което счита, че не е настъпил падежът за тяхното заплащане. Оспорва
дължимостта на процесните вземания в съответен размер. Прави възражение
за погасителна давност.
Трето лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕАД – „Т С“ ЕООД
заявява, че не оспорва предявените искове и счита същите за основателни и
доказани. Твърди, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено
в съответствие с действащите през исковия период нормативни актове.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и
настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок
от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
По основателността на исковете:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: възникнало облигационно
отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия
и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, както и че ответницата е собственик/вещен ползвател
на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на нейно
име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуване на главен дълг в съответен
размер, изпадане на ответницата в забава и размер на лихвите.
По иска за цена на доставена топлинна енергия и иска за мораторна
лихва върху посочената главница:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
2
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без
да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на
потребителя.
За установяване на обстоятелството, че през исковия период
ответницата е била клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот,
а именно апартамент № 26, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14,
вх. Е, ет. 7, респ., че между страните е възникнало облигационно отношение
за доставка на топлинна енергия, по делото е представено копие от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том LLXLIII, дело №
28372/1996 г., видно от който Н. А. Р. и Р. Г. Р. са дарили на дъщеря си А. Н.
Р. апартамент № 26, находящ се в гр. С., м. „Ц.“, З. „Б-5“, ул. „Одрин“, бл. 14,
вх. Е, ет. 7, като идентичността на посочения в нотариалния акт имот с
процесния такъв се установява от представеното по делото писмо от
Столична община.
С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ съдът намира, че
ответницата се явява потребител на топлинна енергия и е задължена въз
основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество
стойността на доставената топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това
обстоятелство се установява от представените писмени доказателства –
протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за извършване на дялово
разпределени – т.нар. „топлинно счетоводство“, договор за извършване на
дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и
дружеството за дялово разпределение, договор за прехвърляне на дружествен
дял от 19.08.2014, индивидуални справки за използвана топлинна енергия и
отчети от третото лице помагач за отоплителните сезони, обхванати от
процесния период, както и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото
същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение
документи, както и на извършените от вещото лице изчисления съгласно
3
действащата методика. От заключението по СТЕ, неоспорено от страните и
което съдът приема като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за исковия период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е начислена по прогнозни
данни топлинна енергия в размер на 398,98 лв. (таблица 4 към т. 4 от СТЕ ),
а след извършено изравняване за периодите м.07.2020 г. – м.04.2021 г. и
м.10.2021 г. – м.04.2022 г. е налице сума за възстановяване на потребителя в
общ размер на (-) 10,36 лв. (таблица 3 към т. 3 от СТЕ ) Следователно
стойността на реално доставената през исковия период топлинна енергия се
равнява на 388,62 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в тежест на ответницата е възникнало
задължение да заплати в полза на ищеца стойността на доставената в имота
им топлинна енергия. Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която в тази част съдът цени като обективно и компетентнио
изгптвено, няма данни за извършени от абоната плащания на процесни
задължения.
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има
непогасено вземане срещу А. Н. Р. за стойността на доставената в имота
топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от последната
възражение, че част от него е погасено по давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който взе-мането е
станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в конкрения
случай на 05.04.2023 г.
Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена
топлинна енергия е 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., следователно в случая са
приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед на това съдът приема,
че няма погасени по давност вземанията, тъй като най-старото месечно
4
задължение през исковия период, а именно това за м.07.2020 г. е следвало да
бъде изпълнено до 14.09.2020 г. включително. Към 05.04.2023 г. (датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК) не изтекъл тригодишният давностен срок за него, респ. не е изтекла и
давността за по-новите задължения.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ е частично основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 388,62 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022,
ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 390,43 лв. подлежи на
отхвърляне.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т С” ЕАД от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от общите условия от
2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на „Т С“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период,
в случай че същото следва по време датата, на която изтича периодът.
В настоящия случай фактурата за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г.
е издадена на 31.07.2021 г. за сумата 159,74 лв., видно от представеното по
5
делото съобщение към фактура № ******. От заключението по СТЕ се
установява, че прогнозно начислените суми за този период са в размер на
190,40 лв., а след извършено изравняване за периода е налице сума за
въстановяване на потребителя в размер на (-) 30,64 лв. Следователно реално
доставената топлинна енергия за периода е в размер на 159,76 лв.
(независимо, че съгласно издадената от ищцовото дружество обща фактура е
за по-малка сума). Ответницата е следвало да заплати тази сума в срок до
14.09.2021 г. (45 дни след издаването на фактурата). Тъй като това не е
направено, за нея е възникнало задължение да заплати на „Т С“ ЕАД
обезщетение за забава от 15.09.2021 г. За периода от 15.09.2021 г. до
23.03.2023 г. обезщетението за забава възлиза на 25,15 лв., определени от
съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен лихвен
калкулатор.
Фактурата за периода от м.10.2021 г. до м.04.2022 г. е издадена на
31.07.2022 г. за сумата 232,92 лв, видно от представеното по делото
съобщение към фактура № *******. От заключението по СТЕ се установява,
че прогнозно начислените суми за този период са в размер на 208,58 лв., а
след извършено изравняване за периода е налице сума за доплащане в размер
на (+) 20,28 лв. Следователно реално доставената топлинна енергия за
периода е в размер на 228,86 лв. (независимо, че съгласно издадената от
ищцовото дружество обща фактура е за по-голяма сума). Ответницата е
следвало да заплати тази сума в срок до 14.09.2022 г. (45 дни след издаването
на фактурата). Тъй като това не е направено, за нея е възникнало задължение
да заплатят на „Т С“ ЕАД обезщетение за забава от 15.09.2022 г. За периода
от 15.09.2022 г. до 23.03.2023 г. обезщетението за забава възлиза на 12,82 лв.,
определени от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен
лихвен калкулатор. Следователно общият размер на дължимата за исковия
период от 15.09.2021 г. до 23.03.2023 г. мораторна лихва възлиза на 37,97 лв.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 37,97 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 23.03.2023, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 39,97 лв. подлежи на отхвърляне.
По исковете за цена на услугата дялово разпределение и исковете за
мораторна лихва върху нея:
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по системата на дялово разпределение - чл. 139, ал.1 ЗЕ. Видно
от неоспореното от страните експертното заключение по СТЕ, което се
кредитира от съда, дяловото разпределение в имота е извършвано от „Т С“
ЕООД , като услугата е предоставена през процесния период.
Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата
„дялово разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото
дружество, които обвързват ответника. От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че през исковия период
6
индивидуалното отчитане в процесния имот е извършвано от третото лице
помагач, което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Липсват данни по
делото ответникът по някакъв начин да са е противопоставил на
извършваното от третото лице-помагач дялово разпределение. Освен това
съгласно трайната съдебна практика съществуването или несъществуването
на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и
топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на
дяловото разпределение. Така уредената суброгация овластява ищеца да
получи стойността на извършената услуга от третото лице-помагач. Според
чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2016 г. купувачите
заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на
продавача, тоест на ищеца.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да
заплащат на „Т С“ ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.
Поради това ищецът е легитимиран да получи стойността на услугата дялово
разпределение. Съглано заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
комшететнтно изготвено, стойността на извършеното през исковия период от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. дялово разпределение възлиза на сумата от 74,51
лв.
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има
непогасено вземане срещу ответницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение следва да се разгледа възражението за давност, релевирано
своевременно в срока по чл. 131 ГПК. Погасителната давност започва да тече,
считано от възникване на задължението – арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, което
означава, че давността за най-старото вземане е започнала да тече на
01.06.2020 г., която към 05.04.2023 г. (датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) не е изтекла, респ. не е
изтекла и по отнпшение на по-новите задължения. Ето защо възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Следователно искът по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД е изцяло
основателен и следва да се уважи в предявения размер от 74,51 лв. за периода
от от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2023 г.
до изплащане на вземането.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г. редът и начинът на
заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца и се обявява на
7
клиентите. Като вземания, за който няма падежна дата за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2
ЗЗД).Ищецът нито твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е
отправил покана за плащане до ответника. В представените фактури няма
перо за дялово разпределение, а и няма данни същите да са достигнали до
ответниците.
Следователно искът по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД във
връзка с дяловото разпределение е изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските
Съдът като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните представители на ищеца, липсата на фактическата и правна
сложност на делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с
участието на ищцов представител, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 НЗПП (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство),
определи юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете
съдебни производства в минимален размер, а именно: 25 лв. по ч.гр.д. №
18343/2023 г. на СРС, 31-ви състав и 50 лв. по настоящото дело.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от
исковете разноски за заповедното производство от 48,35 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото
производство от 797,79 лв. за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозити за СТЕ и ССЕ.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете по ч.гр.д.
№ 18343/2023 г. на СРС, 31-ви състав, а именно в размер на 9,89 лв.
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ответницата няма право на разноски за исковото производство, предвид
липсата на доказателства за тяхното извършване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че А. Н. Р.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, ап. 26, дължи
8
следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх.
Е, ет. 7, ап. 26, абон. № *******:
сумата от 388,62 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 37,97 лв. за периода 15.09.2021 г. – 23.03.2023г.;
сумата от 74,51 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
05.04.2023 г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №18343/2023 г. на
СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. Н. Р., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, ап. 26, исковете с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
по:
по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ - за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 388,62 лв. до пълния
предявен размер от 390,43 лв. за горния съответен процесен период;
по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 13,28 лв. за периода 16.07.2020 г. - 23.03.2023г. ,.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. Р., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, ап. 26, да заплати на Т С“ ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б,
следните суми:
сумата от 48,35 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
18343/2023 г. на СРС, 31-ви състав;
сумата от 797,79 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т С“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на А. Н. Р.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, ап. 26, сумата
от 9,89 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 18343/2023 г.
на СРС, 31-ви състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „ Т С“ ЕООД, ЕИК:******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П. Г. П.“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9