Определение по дело №155/2021 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 05.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                      ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 155 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б.Р.Й. срещу определение № 1243 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд - Сливница, с което на основание чл. 130, вр. чл. 126 от ГПК, е върната исковата молба вх. № 2029/13.08.2020 г., подадена от Б.Р.Й. срещу А.Н.Н., и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопоризводствените действия. Излага възражения срещу извода на районния съд за идентичност на настоящото дело с по-рано заведеното гр.д. № 281/2020 г. на РС-Сливница по искова молба на А.Н. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Сочи, че двете дела не са идентични, тъй като всеки ищец претендира родителските права и режим на лични отношения с другия родител. Счита, че в случая е приложима е разпоредбата на чл. 213 от ГПК за обединяване на двете дела за разглеждане в едно производство.

Ответницата по частната жалба не е представила отговор.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд – Сливница е образувано по искова молба вх. № 2029/13.08.2020 г., подадена от Б.Р.Й. срещу А.Н. Й., с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца на страните К. Б. Й. и К. Б. Й., личните отношения и издръжката им.

 С отговора на исковата молба ответницата А.Н. е направила възражение за недопустимост на така подадената искова молба поради наличие на висящо производство по гр.д. № 281/2020 г., с което тя е предявил иск срещу ищеца на същото основание -  чл. 127, ал. 2 от СК.

Видно е от служебно изисканата от съда справка относно гр.д. № 281/2020 г. по описа на РС-Сливница, че същото е образувано по искова молба вх. № 1872/07.07.2020 г., подадена от А.Н.Н. срещу Б.Р.Й.. С тази искова молба /копие от която е приложено към справката/ е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата К. Б. Й. и К. Б. Й., личните отношения на децата с другия родител и издръжката им.

За да постанови обжалваното определение, с което исковата молба е върната и производството прекратено, първоинстанционният съд е приел, че предметът, страните и искането по настоящото дело са напълно идентични с тези по гр.д. № 281/2020 г., поради което е налице основанието по чл. 126, ал. 1 от ГПК за прекратяване на по-късно заведеното настоящо дело.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

В случая, между настоящото гр.д. 341/2020 г. по Районен съд – Сливница и гр.д. № 281/2020 г. на същия съд е налице пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената защита. И двете дела имат за предмет разрешаване на спор между родителите относно режима на упражняване на родителските права по отношение на непълнолетните им деца. Независимо, че по двете дела родителите участват в различно процесуално качество, с исковете се цели идентичен резултат – предоставяне упражняването на родителските права по отношение на двете деца, определяне на местоживеенето на децата и присъждане на издръжка. Висящността на производството по гр. д. № 281/2020 г., образувано по исковата молба на А.Н.Н. към датата на подаване на исковата молба на Б.Р.Й. – 13.08.2020 г. съставлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 от ГПК за провеждане на производството по по-късно заведеното гр.д. № 341/2020 г. В този смисъл е постановеното по идентичен казус решение № 119/17.04.2015 г. по гр.д. № 2268/2014 г. на ВКС, ІV г.о.

С оглед на горното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1243 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 341/2020 г. на Районен съд - Сливница, с което на основание чл. 130, вр. чл. 126 от ГПК, е върната исковата молба вх. № 2029/13.08.2020 г., подадена от Б.Р.Й. срещу А.Н.Н., и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.