Решение по дело №21/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260415
Дата: 3 юни 2021 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20212100500021
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІV – 37                                 03.06.2021г.                                     град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и шести април, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                        мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар   ВАНЯ ДИМИТРОВА  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 21  по описа за 2021 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на М.Х.М.  ЕГН **********, Ф.Ш.Ш. ЕГН *********** и М.Ш.Ш. ЕГН **********, тримата с адрес *** – ищци в първоинстанционното производство, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“, №10, вх.Б, ет.1 – Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, срещу Решение №260030/02.11.2020г., постановено по гр.д.№1180/2019г. по описа на КРС, с което е отхвърлен иска на въззивниците по чл. 124,  ал. 1 от ГПК, срещу ответниците А.М.Ш. ЕГН ********** и Ф.И.Ш. EГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, с който се иска да се признае за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, община Сунгурларе, Бургаска област, а именно дворно място с площ от 747 кв. м. съставляващо УПИ № ХV-151, в кв. 9, при граници север улица, изток УПИ № ХVI-151, запад УПИ № ХIII-151, юг – крайна регулация, съгласно плана на селото, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, състояща се от първи етаж –две стаи , баня и коридор със застроена площ от 58 кв. м., втори етаж –три стаи, баня и коридор със застроена площ 82 кв. м., масивна стопанска постройка със застроена площ от 33 кв. м., паянтова второстепенна постройка- летен навес със застроена площ 20 кв. м., който имот е описан по актуална скица и удостоверение за  търпимост, на основание давностно владение продължило повече от 10 години, евентуално - на основание нотариален акт № *** по регистъра на нотариус рег. № 323 на НК, който нотариален акт не е отменен при квоти 4/6 ид. ч. за М.Х.М. и по на 1/6 ид. ч. за Ф.Ш.Ш. и М.Ш.Ш..

Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. На първо място подробни съображения се излагат за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила: на чл.7, вр. чл.146 ГПК – при засилено служебно начало за изясняване на делото от фактическа и правна страна, съдът не е посочил в доклада по делото твърдението на ищците, че са направили подобрения в имота, на стойност 42000 лева, което са изложили, във връзка с твърдението, че са владелци на същия. В тази връзка съдът е приел представената извънсъдебна експертиза и не им е указал тежестта да докажат извършването и стойността на подобренията, а в мотивите си е обсъдил този факт и е направил извод, че ремонтът е извършен с цел привеждане на имота в състояние, годно да се обитава.

На второ място подробни съображения се излагат за неправилност и незаконосъобразност на решението. Във връзка с безспорните по делото факти, относно придобиване на правото на собственост от ответниците през 1971г. и постановената със съдебно решение от 2002г. ревандикация на имота се излагат твърдения, че ищците са се върнали в имота, т.к. ответниците не са им върнали заплатените 3000 лева и лек автомобил и до 2019г. са владяли за себе си имота необезпокоявано и са извършили ремонт на стойност 42000 лева. В тази връзка се извършва подробен анализ на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, за да се оспорят изводите на първоинстанционния съд и да се обоснове тезата на ищците, че са придобили на основание давностно владение процесния имот.

Въззиваемите – ответници по иска А.М.Ш. и Ф.И.Ш., чрез назначения при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Трайков представят в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него изразяват становище за потвърждаване на решението. Според въззиваемите фактите, касаещи собствеността на ответниците към 1971г. и проведената спрямо имота ревандикация пред 2002г. са безспорни по делото. При анализ на свидетелските показания формират извод, че след 2002г., макар ищците да са се върнали в имота и да са извършили ремонт, същите са имали качеството на държатели, т.к. в годините страните са преговаряли за извършване на покупко – продажба. Според въззиваемите, дори ищците да са променили субективното си намерение за своене, не са манифестирали промяната пред ответниците, поради което не са могла да придобият правото на собственост на основание давностно владение.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците твърдят и не се спори по делото, че с предварителен договор за покупко – продажба от 05.07.1990г., първият ответник А.М.Ш. (А. Г.), с български имена А.М.З. е продал на техния наследодател Ш.Ш.М., с български имена Ш.Ш.К. (починал на 02.01.2019 г.) недвижим имот, находящ се в ***, Бургаска област, съставляващ дворно място с площ от 725 кв. м. - УПИ № ХV-151, в кв. 9, при граници север улица, изток С.Х., запад Й.Л., юг блок на ТКЗС, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., двуетажна, с първи етаж избени помещения втори- жилищен етаж, състоящ се от три стаи и салон, стопански постройки и навес, за сумата от 3000 лева, която сума е изплатена на продавача от купувача в момента на сключване на предварителния договор изцяло. Ищците твърдят, че освен посочената сума купувачът и съпругата му – ищцата М.Х.М., са дали на продавача и лек автомобил марка „Фиат“, като доплащане за покупката на описания имот. След сключването на предварителния договор цялото семейство на ищците се е преместило да живее в процесния имот, който според тях владеели, като свой собствен и цялото село знаело, че са го купили. Продавачът Ш. заедно със съпругата си Ф.И.Ш. (Ф. Г.) с цялото си семейство заминали за Република Турция и се устроили да живеят там.

Не се спори, че с нот. акт № *** по регистъра на нотариус рег. № 323 на НК, ищцата М. и починалият и съпруг Ш. Ш. М. са признати за собственици на процесния недвижим имот, на основание  давностно владение.

Не се спори, че с влязло в сила Решение№ 240/30.09.2002 г., постановено по гр.дело №155/2002 г. по описа на РС Карнобат, съдът е уважил предявения от настоящите ответници срещу настоящата ищца М.М. и съпруга й Ш.М. иск по чл. 108 от ЗС и е постановил да предадат владението на същия. Решение не е било вписано от ответниците в служба по вписвания по местонахождение на имота. Същото е изпълнено, като с протокол от 15.05.2003г. по изп.д.№23/2003г. на Държавен съдебен изпълнител при КРС, ответниците били въведени във владение на имота.

Ищците твърдят, че са поискали от ответниците да им бъдат върнати дадените по предварителния договор средства и автомобили, но след като същите не са им били върнати, през месец юли 2003 г., докато ответниците били в ***, се върнали в имота и заживели там, демонстрирайки пред тях собственически права. Извършили ремонт и подобрения в сградата и дворното място, със съзнанието че подобряват собствения си имот, а ответниците въпреки, че виждали това, не предявили никакви претенции за собственост към тях. През месец август ищците възложили на вещо лице да извърши оценка на имота с цел съдебен иск. След това ответниците заминали за Турция и от тогава идвали през 2-3 години в село ***, но отсядали при свои роднини.

На 02.01.2019 г. починал съпруга на ответницата М.Ш. - Ш.Ш.М., като негови наследници са съпругата и синове Ф.Ш.Ш. и М.Ш.Ш..

Ищците твърдят, че 05. 09. 2019 г. ответниците, чрез адвокат Таня Савова от гр. Карнобат им се обадили и поискали да заплатят за къщата 35000 лева. На 01.10.2019 г. ищцата М. е получила нотариална покана в едномесечен срок да освободи имота. По жалба на ответниците, била извършена проверка, като на 09.10.2019 г. на ищцата е връчено разпореждане от полицейски служител във връзка с постановление на РП- Карнобат да напусне имота в с. *** за срок от 30 дни.

Горното мотивирало ищците да предявят настоящия иск, за установяване по отношение на ответниците, че са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение продължило повече от 10 години, евентуално на основание нот. акт № *** по регистъра на нотариус рег. № 323 на НК, който нотариален акт не е отменен.

 

Ответниците, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Трайков оспорват иска. Твърди, че след извеждането на ищците от процесния имот на 15.05.2003 г. от ДСИ при РС Карнобат, ответниците са заминали за Турция. След завръщането си установили, че ищците по настоящото дело отново са се нанесли в него и подали жалба в РП Карнобат, по която била образувана преписка №682/2003 г. В хода на проверката ищците освободили имота. При завръщането си през лятото на 2005 г. в България, ответниците отново заварили ищците в имота си. Дали им срок да го освободят. Ш.М. ги помолил да ги оставят в имота и се договорили, че ще им заплатят 10000 лева за срок от две години. Твърди се, че през 2007 г. ответниците Ш. са се върнали с цел прехвърляне на имота, но поради липса на средства у ищците М., сделката се отложила неколкократно и през 2011г. Ш. вдигнал цената на имота на 20000 лева за срок от 2 години. След изтичането на този срок, ищците отново не извършили плащане и сделка не била сключена. През годините Ш. са плащали данъците на имота.

В края на 2018 г. ответниците ангажирали адв. Т. Савова, за да подготвяне на сделката за продажба на имота на М., при цена 35000 лева. Адвокат Савова се уговорила с ищцата М. да се срещнат след Нова година, тъй като Ш. М. бил болен. В последствие същия починал и сключването на сделката било отложено. През пролетта на 2019 г. ищцата М. посетила кантората на адв. Савова, при което била известена за новата цена на имота. Тя се съгласила за цената, но е поискала сделката да се извърши през м. ноември 2019 г. когато синът и ще се върне от чужбина с пари. През месец август адв. Савова потърсила ищцата М. за да уточни данните им за предстоящата сделка, но същата заявила, че децата отказват да купят имота и няма да го напуснат. Адвокат Савова уведомила ответниците за отказа и подали жалба до РП- Карнобат и нотариална покана до М.М. за освобождаване на имота.

Според особения представител на ответниците, искът е неоснователен - ищците не са упражнявали владение - били държатели, доколкото през цялото време са признавали правата на собствениците на имота и придобивната давност е била прекъсната с признанието на правото на собственост от владелеца съгл. чл. 116, б. а от ЗЗД.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са разпитани свидетели. Свидетелят А. И.М. – посочен от ищците заявява, че преди тридесет години ищците са купили от ответниците процесния имот, като са дали за него автомобил, ремарке и пари. Ответниците са заминали за Турция. След около 10 години е чул, че ответника ще си взема къщата обратно. След това ответниците заминали, минало известно време и ответниците пак искали да вземат къщата. През 2003 г. извели ищците със съдебно изпълнение, но те се върнали в имота след 2-3 месеца. От тогава до 2018г. година никой не е имал претенции към тях. През 2018г. свидетелят разбрал, че ответниците отново искат да вземат къщата. Според него, къщата е на ищците, понеже са я купили. Ответниците са идвали през годините в селото, но отсядали в при свои братовчеди. Свидетелят не знае да е имало уговорки за къщата, твърди, че цялото село знаело че къщата е на ищците тяхна и е купена.

В показанията си св. Д.И.Д. – посочен от ищците твърди, че познава страните по делото. Ответниците са заминали за Турция отдавна и като са идвали в селото са отсядали при братовчед на мъжа – А.. Според свидетеля, къщата е на Ш., който навремето е дал автомобил, ремарке и 10000 лева за къщата. Направили са ремонт, вложили много пари, защото я считали за своя - санирали къщата, направили площадки, беседки; живели в нея близо 30 години. Ответниците 20 години нямали претенции, но след смъртта на мъжа предявили такива. Според свидетеля, ищците били изведени от имота един месец, но после пак са се върнали и никой не ги закачал. До 2018г., когато разбрал, че ответниците искат 30000 лева за къщата, не бил чувал ответниците да са искали пари за нея.

Свидетелката А.Ю.М. – посочена от ищците твърди, че през 2018г. е била в дома на М.М., когато на същата се обадила адвокатката на Ф. и А.. Тя искала допълнително пари - 35000 лева. Ищцата й е казала, че навремето са платили и са минали 30 години, колко пъти трябва да я плащат тази къща. Не е чула друго, не е чула уговорки, не е чула ищцата да казва, че е готова да плати 20000, както и че синовете и работят навън и ще съберат парите. Не знае да е имало други телефонни разговори, както и ищцата М. да е ходила в кантората на адвокатката.

По делото е разпитана свидетелката М.Г.С. – посочена от ответниците. Същата заявява, че работи в кантората на своята майка – адв. Славова в едно помещение. Там се запознала с ответниците, когато те дошли, за да ангажират майка й като техен адвокат за покупко - продажба на къщата им в ***. Те заявили, че са продали къщата си, но когато е трябвало да се осъществи сделката, уговорената сума не им била платена. Заявили, че за имота са получили автомобил, а ищците са заживели в имота. През годините ищците обещавали, че ще заплатят исканата цена, но това все не се случвало. След като не са им платили цената, извели купувачите от къщата, която била разбита изцяло. Ответниците много пъти идвали в България и всеки път хората, които живеят в къщата им обещавали да заплатят цената, ответниците им вярвали, защото били сигурни, че ще получат парите и ще приключат сделката. Когато дошли при майка й, били постигнали някакво съгласие, но съпругът на купувачката починал и решили да изчакат купувачите. Свидетелката твърди, че е чувала няколко пъти майка и да разговаря с жена на име М. и да уговарят цена, като купувачката предлагала 20000 лева, но продавачите са искали 30000 лева. Купувачката казала, че тъй като синовете и работят в чужбина, трябва да ги изчакат да съберат парите. Разговорите били водени по телефона, но доколкото знае, жената е идвала в кантората на майка и за да се договарят за цената. Твърди, че ищците били наясно, че не владеят имота и не са платили парите. Посочва, че при разговор по телефона с майка и, жената неведнъж си е признавала, че е редно да си платят.

За установяване на вида и стойността на извършените от ищците подобрения в имота, във въззивното производство е разпитана свидетелката Ж.И.Б.. Извършена е и съдебно – техническа експертиза.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона БОС намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно нормата на чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Нормата на чл.77 ЗС посочва начините за придобиване право на собственост – правна сделка или давност, или други начини, посочени в закона. Следователно правото на собственост може да се изгуби, ако собственикът се разпореди с него или ако друг завладее имота и го придобие по давностно владение.

Нормата на чл.68, ал.1, ЗС е легална дефиниция на понятието “владение”. Като вещно-правен институт то включва два кумулативно изискуеми елемента: обективен – упражняване на фактическа власт върху дадена вещ; субективен – намерение тя да се свои. „С оглед трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене“. (Решение № 83 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова).

В настоящия случай ищците твърдят, че от м.юли 2003г. възстановили фактическата власт върху процесния имот и от тогава го владеят несмущавано и непрекъснато със знанието и без противопоставянето на ответниците до получаване на нотариална покана на 01.10.2019г., поради което са го придобили на основание давностно владение. Ответниците оспорват твърдението и провеждат насрещно доказване, че е налице държание, доколкото ищците са признавали правото им на собственост, чрез изразяване на съгласие да им заплатят цената на имота.

Въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че фактическата власт, упражнявана от ищците е била подкрепена от субективно намерение за своене, изразено и манифестирано пред досегашните собственици. Така свидетелите А.М. и Д.Д. установяват, че от предварителния договор от 1990 година насетне, ищците са считали имота за свой, т.к. са заплатили цената и са дали и свой автомобил и ремарке. Въпреки че са били осъдени да предадат владението на имота и са били изведени от него, доколкото не им е било върнато даденото по сделката, те са продължавали да считат имота за свой. Не само ищците, но и свидетелите изразяват недвусмисленото си убеждение, че имотът е на М. и Ш., т.к. те са го закупили, владяли са го 30 години и са извършили в него множество подобрения. Според св. А.М., при обаждането на адв. Славова, с искане са сключване на договор за покупко – продажба, М. отговорила „ … че навремето са платили, колко пъти да плащат тази къща. … минали са тридесет години, още веднъж ли ще плащат тази къща“.

Според въззивната инстанция, след възстановяване на фактическата власт през юли 2003г., ищците са упражнявали такава непрекъснато и необезпокоявано, доколкото по делото не са ангажирани доказателства давностното им владение да е било прекъснато след тази дата по някой от начините, посочени в чл.116 ЗЗД. Въпреки, че са разполагали с изпълнителен лист, след връщането на ищците в имота, ответниците не са предприели действия по възстановяване на владението върху същия, а при посещенията си в България са отсядали при свои роднини. Тези доказателства според въззивната инстанция, установяват упражняване на фактическа власт, със субективно отношение на собственик от страна на ищците, продължила от 2003г. до предявяване на настоящия иск.

Насрещното доказване, проведено от ответниците – за опровергаване на презумпцията по чл.69 ЗС е неубедително за въззивната инстанция. В тази връзка са ангажирани показанията на св.С., която не е пряк свидетел на факти и обстоятелства, които са от значение за спора. Същата преразказва само споделени й от ответниците твърдения - тяхната гледна точка. Преразказва споделени й от адв. Славова твърдения относно проведен телефонен разговор, но самата тя не е участвала в разговора, поради което не може със сигурност да удостовери самоличността на лицето, с което той е проведен и неговото съдържание. Свидетелката не познава ищците; пред нея не е заявявана тяхната позиция по спора; пред нея не е извършено признание, че те имат намерение да закупят имота. Поради това с нейните показания не се установява субективното отношение на ищците по отношение на процесния имот и конкретно – че същото е на държатели, които държат за собственика, до момента, в който ще заплатят цената и ще придобият собствеността.

Ето защо искът е основателен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.

В полза на ищците следва да се присъдят направените в двете инстанции и в обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски, съобразно представения списък. Заплатени са 234.52 лева - държавни такси, 1100 лева – адвокатски възнаграждения и 1620.70 лева – възнаграждение за особен представител за две инстанции, 440 лева – за експертиза; общо разноски, в размер на 3395.22 лева.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №260030/02.11.2020г., постановено по гр.д.№1180/2019г. по описа на Районен съд Карнобат, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците А.М.Ш. ЕГН ********** и Ф.И.Ш. EГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, ЧЕ ИЩЦИТЕ М.Х.М. ЕГН**********, Ф.Ш.Ш. ЕГН*********** и М.Ш.Ш. ЕГН **********, тримата с адрес *** – със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“, №10, вх.Б, ет.1 – Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“, СА СОБСТВЕНИЦИ, на основание давностно владение, на недвижим имот, находящ се в ***, община Сунгурларе, Бургаска област, а именно дворно място с площ от 747 кв. м. съставляващо УПИ № ХV-151, в кв. 9, при граници север улица, изток УПИ № ХVI-151, запад УПИ № ХIII-151, юг – крайна регулация, съгласно плана на селото, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, състояща се от първи етаж –две стаи , баня и коридор със застроена площ от 58 кв. м., втори етаж –три стаи, баня и коридор със застроена площ 82 кв. м. , масивна стопанска постройка със застроена площ от 33 кв. м., паянтова второстепенна постройка- летен навес със застроена площ 20 кв. м., който имот е описан по актуална скица и удостоверение за  търпимост, ПРИ КВОТИ  4/6 ид. ч. за М.Х.М. и по на 1/6 ид. ч. за Ф.Ш.Ш. и М.Ш.Ш..

 

ОСЪЖДА ответниците А.М.Ш. ЕГН ********** и Ф.И.Ш. EГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Х.М. ЕГН**********, Ф.Ш.Ш. ЕГН*********** и М.Ш.Ш. ЕГН **********, тримата с адрес ***, СУМА, в размер на 3395.22 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ за две съдебни инстанции и обезпечително производство.

 

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в 30-дневен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                    2.