Р Е Ш
Е Н И Е
№ 403/14.09.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове:
Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с
участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като
разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно -
наказателно дело № 358 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от В.Г.Г. със съдебен адрес *** чрез процесуалния му
представител адвокат Х.К. от САК против Решение №208 от 14.07.2020 година на
Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 491 по описа за 2020 година. С обжалваното
съдебно решение въззивния съд е потвърдил Наказателно постановление № М-7-3/12.03.2020год. издадено
от Началник Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Монтана
упълномощен със Заповед №РД-13-171/13.06.2019г. на Началник ДНСК. С
наказателното постановление на В.Г. ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лева /сто/ на
основание чл. 233 от ЗУТ, за извършено административно нарушение по чл.158,
ал.2 от ЗУТ
Касационният жалбоподател В.Г.Г.
чрез процесуалния му представител адвокат Х.К. от САК в жалбата по делото, навежда
доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на първата инстанция
поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Излага доводи, че неправилно е приложена санкционната разпоредба по чл.233 от ЗУТ, като в случая не се касае за нарушения свързани с проектирането и
строителството, а е следвало да намери приложение санкционната разпоредба на
чл.232, ал.1,т.1 от ЗУТ. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответника по касационната жалба Началник Регионална Дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ - Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален представител юрисконсулт М*** М*** в
отговор по касационната жалба и по съществото на делото в представена писмена
защита оспорва жалбата
и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи
за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение,
като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за
извършено административно нарушение, санкционния акт е бил постановен при
спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от
фактическа страна, че касатора в качеството му на управител на "И*** ВГ"
ЕООД град С*** , упражняващо строителен надзор на строеж от трета категория: Приемно
– предавателна станция с честотен обхват 900-2100МHz на „А1 България" ЕАД
с местонахождение местност "К*** , в землището на село Г*** , обл.
Монтана" не е уведомил писмено в законоустановеният срок от 7 дни - до
16.05.2018г. РДНСК-Монтана за заверена заповедна книга под № 09-25 от 09.05.2018
г. на гореописания строеж. Нарушението е констатирано при проверка по постъпило
искане за въвеждане в експлоатация за строеж „Приемно – предавателна станция с
честотен обхват 900-2100МHz на А1 България" ЕАД“. За констатираното е
съставен констативен протокол приложен по делото и е издаден АУАН №М-7 от 02.03.2020г.
описвайки посочените обстоятелства като нарушения по чл.158, ал.2 от ЗУТ. АУАН е
връчен лично на административно наказаното лице, като по него са постъпили
възражения. След като възраженията са приети за
неоснователни е издадено и оспореното НП в което е възпроизведена описаната
фактическа обстановка напълно идентична с тази по съставения АУАН, като същото е
връчено на административно наказаното лице настоящ касатор, лично на 25.03.2020год.
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на
административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено
производството по установяване на нарушението и налагане на съответните
наказания. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по съответния
процесуален ред гласни доказателства и обсъждайки ги във взаимна връзка с
неоспорените писмени такива, правилно ги е кредитирал, стигайки до извода са
осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение
по чл.158, ал.2 от ЗУТ. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е дал
отговор на всички депозирани с жалбата възражения, които настоящия касационен
състав напълно споделя. Правилно е приел, че в случая се касае да бездействие
от страна на административно наказаното лице за времето от 09.05.2018 г.
до 16.05.2018г.
законноустановения седмо дневен срок в които е следвало да уведоми РДНСК за
заверената заповедна книга, което не е сторил. Правилно съдът е приел, че не е
изтекла давността за реализиране на административно наказателната отговорност
предвид специалната разпоредба на чл.239, ал.2 от ЗУТ както категорията на
строежа и факта, че нарушението е установено при постъпило искане за въвеждане в експлоатация за
строеж „Приемно – предавателна станция с честотен обхват 900-2100МHz на А1
България" ЕАД“.
Въззивния съд е постановил един правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав не споделя изложените в
касационната жалба доводи свързани с неправилното прилагане на санкционната
разпоредба на
чл.233 от ЗУТ, която гласи „ За други нарушения на този закон, приетите от Министерския
съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на
решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500
лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание…“. В случая
нарушената материално правна разпоредба на чл.158, ал.2 от ЗУТ е непосредствено
свързана с разписаните правила по чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
уведомяване и на регионалните структури на ДНСК за заверената заповедна книга.
По безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, тоест налице са условията на чл.53, ал.2 ЗАНН за налагане на
административно наказание. Законосъобразно административнонаказващия орган е
наложил предвиденото в приложимия материален закон административно наказание,
което е в рамките и границите предвидени в санкционната норма, при точно
отчитане на степента на обществена опасност на нарушението и личността на
нарушителя. Следва да се посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
предвид защитимия интерес.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
– релевираните с жалбата касационни основания. АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, предвид приложената заповед на Началник ДНСК. Като е потвърдил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната
администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №208 от 14.07.2020 година на Районен съд -
Монтана, постановено по АНД № 491 по описа за 2020 година, с което е потвърдено
Наказателно постановление № М-7-3/12.03.2020год. издадено от Началник Регионална
Дирекция за национален строителен контрол - Монтана упълномощен със Заповед
№РД-13-171/13.06.2019г. на Началник ДНСК.
ОСЪЖДА В.Г.Г. с ЕГН * *** да заплати на Дирекция за национален и строителен контрол гр. С*** ,
сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: