Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Пазарджик,21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№2221 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.
ищецът К.П.Т.-К. с ЕГН ********** *** твърди, че работи в ответната болница
като медицинска сестра по силата на
сключен между тях трудов договор №19 от
01.10.2018г. Твърди, че от месец декември 2018г ответникът преустановил
изплащане на трудовите и възнаграждения. Твърди, че дължимите и но неизплатени трудови
възнаграждения са както следва: за месец декември 2018г. в размер на 801.18лв.,
за месец януари 2019г – в размер на 841лв., за месец февруари 2019г – в размер
на 841лв., за месец март 2019г в размер на 841лв. Въпреки проведените от страна
на ищцата многократни разговори с работодателя и съответно обещания от негова
страна да и плати до настоящия момент ответникът не е платил дължите трудови
възнаграждения.Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата следните трудови възнаграждения: за месец
декември 2018г. в размер на 801.18лв., за месец януари 2019г – в размер на
841лв., за месец февруари 2019г – в размер на 841лв., за месец март 2019г в
размер на 841лв. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника е подаден писмен отговор. С
писмения отговор ответникът е предявил
инцидентен установителен иск за обявяване недействителност на трудовото
правоотношение между страните като е развил подробни съображения в тази
насока. С разпореждане №12747 от
20.09.2019г. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения инцидентен
установителен иск. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът
оспорва исковете по размер. Цитира решение
№166 от 25.02.2010г. по гр.д.№220/2009г на ВКС, според което може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали
се присъжда брутното трудово възнаграждение или чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна
практика прави възражение, че работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължими от него данък
върху общия доход и осигурителни вноски. Според ответника ищецът претендира брутния размер на трудовото
възнаграждение за времето от месец декември 2018г до месец март 2019г., но
дължимите данъчни и осигурителни вноски са направен от работодателя. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника, поддържа предявените искове. В съдебно заседание ищцовата
страна уточнява, че претендира брутно трудово възнаграждение за процесните
месеци. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
трудов договор №19 от 01.10.2018г се установява, че считано от 01.10.2018г
ищцата е в трудово правна връзка с ответната болница като заема длъжността
„медицинска сестра“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700лв.
и допълнително възнаграждение за придобит трудов и професионален опит 1% за всяка година.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза като
съдът е приел основно заключение, входирано в съда на 11.10.2019г и
допълнително заключение , входирано в съда на 04.11.2019г. За нуждите на
настоящия правен спор съдът ще обсъди
допълнителното заключение като обосновано и базиращо се на писмени данни, получени от ТД
на НАП относно осигуреното лице К.Т.-К. / ищец по делото / за исковия период
-месец декември 2018г –месец март 2019г. Не следва да се обсъжда основното
заключение, тъй като за изготвянето му вещото лице не е разполагало с необходимата и относима писмена информация поради неосигурен от ответника достъп до счетоводството
му. Съгласно допълнителното заключение дължимото на ищцата брутно трудово
възнаграждение за процесните месеци е както следва : за месец декември 2018г- в
размер на 699.56лв., за месец януари 2019г в размер на 841лв., за месец февруари
2019г в размер на 841лв. и за месец март 2019г в размер на 791 лв. или общо за
исковия период дължимото брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от
3 172.56 лв. Съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за
месеците декември 2018г, януари 2019г, февруари 2019г и март 2019г.
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са във валидно учредена трудово правна връзка през
процесния период.
Установи се, а
и този факт не бе спорен между страните, че ищцата е престирала работната
си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата
на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата
на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига
същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от
параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото
възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд
ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор
условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от кредитираното с
пълно доверие допълнително заключение по
изслушаната съдебно икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като брутна сума са както следва : за месец декември 2018г-699.56лв., за месец януари
2019г – 841.00лв. за месец февруари 2019г -841.00 лв. и за месец март 2019г
-791.00лв. По делото не се наведоха твърдения, нито се ангажираха доказателства
от ответната страна тези суми да са платени на ищцата.
Спорен е въпроса какъв вид
трудово възнаграждение следва да се присъди- брутно или нетно. По силата на
чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл.42,
ал.4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от
работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят
е задължен да направи и без съгласие на работника или служителя, поради което е
прието задължението му към последния да е в размер на остатъка от чистата сума
за получаване. Работникът или служителят не може да получи частта от брутното
трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда
брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са
публични държавни вземания / чл.162 ал.2, т.2 от ДОПК/, а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите от
длъжника публични вземания съгласно чл.458 от ГПК. Съдебният изпълнител при
събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане
на тези задължения. Установената съдебна
практика, намерила отражение в решение №166 от 25.02.2010г по гр.д.№220/2009г
на ВКС , докладчик съдия Жива Декова, постановено по реда на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно
основание чл.128т.2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки.
Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение , дължимият данък и
осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното
производство. В цитираното съдебна практика изрично е посочено, че в съдебното
решение следва да е ясно и недвусмислено да е посочено какво точно се присъжда – брутно трудово
възнаграждение или чиста сума за получаване.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:1/ сумата от
699.56лв. дължимо, но неплатено брутно
трудово възнаграждение за месец декември 2018г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 699.56лв. до претендираните 801.18 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, 2/ сумата от 841 лв. дължимо, но неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец януари 2019г,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата , 3/ сумата от 841 лв. дължимо, но неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец февруари 2019г,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и 4/
сумата от 791лв. дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за месец март 2019г, законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба -31.05.2019г до
окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 791 лв. до претендираните 841лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
429.47лв. ,сторени по делото разноски/заплатено адвокатско възнаграждение/ с
оглед уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 188.57 лв. и сумата от 100 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на К.П.Т.-К.
с ЕГН ********** *** на
основание чл.128,т.2 следните суми : 1/ сумата от 699.56лв. дължимо,
но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец декември 2018г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-31.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 699.56лв. до
претендираните 801.18 лв. отхвърля иска
2/ сумата от 841 лв. дължимо, но неплатено брутно трудово възнаграждение за
месец януари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба-31.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумата , 3/ сумата от 841 лв. дължимо, но неплатено брутно
трудово възнаграждение за месец февруари
2019г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-31.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата и 4/ сумата от 791лв. дължимо, но неплатено
трудово възнаграждение за месец март
2019г, законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -31.05.2019г до окончателното изплащане на сумата като за
разликата от 791 лв. до претендираните 841лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на К.П.Т.-К.
с ЕГН ********** *** сумата от 429.47лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик
държавна такса в размер на 188.57 лв. и
сумата от 100 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения .
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 26.11.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: