Решение по дело №6264/2020 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 14. 04. 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на първи април през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6264 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Б.П.П.Ф.С. А., П. ”, чрез „Б.П.П.Ф.С. А., клон Б. “, в която се твърди, че по силата на сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/ ***год. ищецът е отпуснал на ответника А.М.М. *** потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. Твърди се, че на *** год. ответникът е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 1 500 лв.                Твърди се, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции- теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената карта. Твърди се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на картата на 01. 04. 2019 год., когато е последното му плащане по нея. Твърди се, че поради това на 09. 09. 2019 год. ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение до ответника, с която кредитът е бил обявен за изискуем. Твърди се, че към настоящия момент задължението на ответника възлиза на              1 093, 47 лв. главница, 18, 65 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и 66, 48 лв. мораторна лихва. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на иск. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че му дължи горните суми в общ размер на 1 178, 60 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. При условие, че установителният иск срещу ответника бъде отхвърлен като неоснователен ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати процесните суми на основание предявените евентуално съединени осъдителни искове. Претендира се присъждане на всички направени съдебни разноски по делото.

Ответникът А.М. ***, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.

Вземането на ищеца произтича от сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта              ***/ *** год. По силата на този договор ответникът А.М.М. като кредитополучател се е задължил да върне получения кредит на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които по 94, 47 лв. За изясняване на размера на задълженията на ответника по горния договор в хода на съдебното дирене е била назначена съдебно- счетоводна експертиза. Същата е дала заключение, че има разминаване между претендираните от ищеца и действително дължимите се от ответника суми, които са следните: главница в размер на 963, 90 лв., договорна лихва в размер на 128, 15 лв., застраховка в размер на 8, 07 лв. и месечна такса в размер на 12, 00 лв.

Първият въпрос, който следва да бъде изследван в настоящото производство, касае изискуемостта на вземанията на ищеца. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 17 от процесния договор при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.                      В настоящия случай е безспорно, че от страна на ответника последното погасяване на вноска в размер на 1, 06 лв. е извършено на 15. 07. 2019 год., а след това плащания липсват, но това не води до извода, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 на тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. По делото е приложена последна покана                     с дата 09. 09. 2019 год., с която ищецът уведомява ответника, че обявява за незабавно платими всички дължими суми по договор ***. По делото липсват доказателства, че тази покана е получена от ответника и последният е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.                          При тези обстоятелства съдът приема, че ищецът е упражнил правото си да обяви просрочения кредит за предсрочно изискуем, но това едностранно волеизявление не е достигало до знанието на ответника. Това обаче е ирелевантно за настоящия спор, доколкото изискуемостта е настъпила по силата на друг юридически факт- изтичането на срока на договора, което е станало преди момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,             т. е. към 29. 05. 2020 год. вземането на ищеца е било изискуемо в пълния му размер. При това положение предмет на производството следва да бъде именно положителният установителен иск по чл. 422 от ГПК, като не е осъществено вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането при условията на евентуално съединяване на исковете на осъдителните претенции на ищеца.

Възраженията на особения представител на ответника срещу предявения иск касаят действителността на сключения между страните договор. Твърди се, че последният нарушава редица императивни разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил своите правни последици. Така наведените доводи са основателни. На първо място по делото не са представени общите условия към договора за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Тези общи условия представляват задължителна неразделна част от договор и според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК при липсата им договорът за потребителски кредит е недействителен.                            На следващо място съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. В случая от заключението на назначената съдебна- компютърнотехническа експертиза се установява, че редица документи, представляващи част от процесния договор /сертификат за застраховка „***“ № *** и общите условия към нея, както и сертификат № *** и общи условия на застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“/ са изписани с размери 8 и 10 пункта, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл. 22 ЗПК. На следващо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран- изрично е уговорен само годишен лихвен процент  35%. Не на последно място, в процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Следователно договорът не отговаря и на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между страните договор от *** год. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е, че неизплатената главница по кредита е в размер на 963, 90 лв. При определянето на задължението на ответника  обаче следва да се съобразят извършените плащания на лихви, застраховка и месечна такса в размер общо на 25, 02 лв. Така заплатената сума следва да бъде приспадната от общото задължение за главница, поради което направеното възражение за прихващане се явява основателно. С оглед небходимостта от формиране на сила на присъдено нещо по направеното възражение за прихващане последното следва да бъде изрично отразено и в диспозитива на съдебното решение /арг. от чл. 298 ал. 4 от ГПК/. След извършеното прихващане остава непогасено задължение за главница в размер на 938, 88 лв., в който размер предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен. За разликата от 963, 90 лв. до 1 178, 60 лв. претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 59, 75 лв. съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 626, 93 лв. съобразно уважената част от иска.

Отделно от това и с оглед т. 7 от тълкувателно решение № 6 от                     06. 11. 2013 год., ОСГТК, и при съобразяване на уважената и отхвърлената част от исковата молба ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд разноски за назначаване на съдебно- компютърнотехническа експертиза в размер на 30, 51 лв., а ответникът- разноски за същата експертиза в размер на 119, 49 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника                           А.М. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Б.П.П.Ф.С. А., П. ”,                                    рег. № ***, чрез „Б.П.П.Ф.С. А., клон Б. “,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Т.Д., сумата от 938, 88 лв., представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/ ***год., ведно със законната лихва, считано от 29. 05. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 963, 90 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез прихващане със сумата от 25, 02 лв., представляваща изплатени лихви, застраховка и месечна такса по договора, а за разликата над 963, 90 лв. до                1 178, 60 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА А.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „Б.П.П.Ф.С. А., П. ”,                            рег. № ***, чрез „Б.П.П.Ф.С. А., клон Б. “,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Т.Д., сумата от 59, 75 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 626, 93 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „Б.П.П.Ф.С. А., П. ”, рег. № ***, чрез „Б.П.П.Ф.С. А., клон Б. “,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Т.Д., да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 30, 51 лв., представляваща разноски за назначаването на съдебно- компютърнотехническа експертиза.

ОСЪЖДА А.М. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 119, 49 лв., представляваща разноски за назначаването на съдебно- компютърнотехническа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                     14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: