Решение по дело №1183/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  30.VІІІ.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на трети август, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                                       Председател: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно основание в чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се твърди, че на 20.Х.2014г. в гр. Харманли бил сключен Договор за кредит Експресо Смарт/Карта между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК …. /с настоящо наименование „Експресбанк“ АД/ от една страна като кредитор и ответника Ж.Х. от друга страна -като кредитополучател за сумата от 1100.00лв. Страните по договора за кредит се уговорили, че от страна на кредитополучателя се дължат лихви върху предоставената сума, като предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите.

Твърди се, че „Експресбанк“ АД изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, като предоставила  на кредитополучателя уговорената сума от 1100.00лв. по разплащателната му сметка .

Сочи се, че съгласно клаузите на сключения договор, кредитът следвало да се издължава чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентирала и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи в случай на неизпълнение на поетите от страните ангажименти.

Твърди се, че по кредита имало 19 непогасени месечни вноски до датата на настъпване на крайния падеж на кредита - за периода от 05.ІV.2015г до 05.ХІ.2016г.

Крайният падеж на кредита бил настъпил на 05.ХІ.2016г. -съгласно чл.5 от сключения между страните договор за кредит Експресо.

Във връзка с изискуемостта на кредита на краен падеж били предприети  действия за снабдяване със Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК на 12.ХІ.2019г. Образувано било ч.гр.д1162/2019г. по описа на Районен съд-гр. Харманли, по което била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника (кредитополучател  Ж.Х.) и Изпълнителен лист срещу нещо за заплащане на  „Експресбанк“ АД,  сумата от 932.02лв. - главница, сумата 80.97лв. - неплатена редовна лихва за периода 05.ІV.2015г. до 05.ХІ.2016г., сумата 200.32лв. - обезщетение за забава за периода 05.ІV.2015г. до 05.ХІ.2016г., сумата от 285.30лв. - обезщетение за забава за периода от 05.ХІ.2016г. до 12.ХІ.2019г. и законната лихва върху главницата, считано от 13.ХІ.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 29.97лв.- държавна такса.

Сочи се, че на основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано срещу длъжника Изпълнително дело №20208740400422 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с район на действия ОС Хасково. Ищеца получил съобщение от РС Харманли за това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Х. при условията на чл.47 ал.5 ГПК, което обусловила правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция .

Сочи се, че на 30.ІV.2020г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ било вписано вливането на „Експресбанк“ АД(бивша „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) в „Банка ДСК“ ЕАД, чиято правна форма ставала „акционерно дружество“ - АД. „Банка ДСК“ АД била общ правоприемник на прекратената с вливането „Експресбанк“ АД и поела всички нейни права и задължения.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Банка ДСК“ АД ,има изискуемо вземане срещу ответника и че Ж.Р.Х. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата 932.02лв., съставляваща главница, сумата 80.97лв. съставляваща неплатена редовна лихва за периода 05.ІV.2015г. до 05.ХІ.2016г., сумата 200.32лв. съставляваща обезщетение за забава за периода 05.ІV.2015г. до 05.ХІ.2016г., сумата от 285.30лв. съставляваща обезщетение за забава за периода от 05.ХІ.2016г. до 12.ХІ.2019г. и законната лихва върху главницата, считано от 13.ХІ.2019г. до изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото производство.

 

Ответника Ж.Р.Х., не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 2601 02/ 05.ІІ.2021г. за особен представител на ответницата е назначен адв. Д.Р.Д. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим и основателен от части.

С отговора не се оспорва възникналото между страните договорно право-отношение.

Особения представител счита, че при сключване на договора за потребителски кредит между ответника и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, (с настоящо наименование „Експресбанк“ АД), не са спазени изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПК, поради което, последния е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и служебно. Счита, че са налице условията на чл.22 във вр. с чл. 11 ал.2 от ЗПК, тъй като към исковата молба не били представени доказателства за валидността на процесния договор за кредит, включващ всички изискуеми по закон реквизити, в т.ч. и „Общи условия“, които били неразделна част от Договора за кредит, като всяка страница следвало да бъде подписана от страните по договора. Имайки предвид последиците на тази недействителност и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят - ответник по настоящото дело дължал връщане на чистата стойност на неиздължената част по кредита, но не дължи лихва или други разходи по Договора.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „Експресбанк“ АД, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер – наличие на сключен  договор за кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периодът на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

По делото не се спори, че на 20.Х.2014г. в гр. Харманли между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК ….. – понастоящем „Експресбанк“ АД и Ж.Р.Х. *** е сключен Договор за кредит Експресо Смарт/Карта по който на кредитополучателя е преведена сумата от 1100.00лв.

Не се спори също, че кредитополучателя не е изпълнил задължението по договора като не е погасил дължимите месечни вноски за периода 05.ІV.2015г. - 05.ХІ. 2016г.

Срокът на договора е изтекъл на 05.ХІ.2016г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

На 30.ІV.2020г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ е вписано вливането на „Експресбанк“ АД (бивша „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) в „Банка ДСК“ ЕАД, чиято правна форма е „акционерно дружество“ - АД. „Банка ДСК“ АД - ищец по настоящото производство се явява общ правоприемник на прекратената с вливането „Експресбанк“ АД и е поела всички нейни права и задължения.

При извършената служебна проверка съдът не констатира, че в договора са налице неравноправни клаузи, върху които потребителят не можел да влияе, тъй като били изготвени предварително, които биха могли да доведат до нищожност на договора на основание чл.21 от ЗПК.

От приобщеното по делото заключение на вещото лице- кредитирано изцяло от съда се установява, че на ответника Ж.Р., от страна на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е преведена по сметката му сумата от 1 100лв. по сключения между тях договор за кредит .  В изпълнение на задълженията си по договора ответника е изплатил единствено сумата от 208.62лв. Вещото лице е определило , че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК -13.ХІ.2019г., ответника дължи сумите както следва: 932.02лв.-гланица; 80.97лв.-договорна(редовна) лихва; 113.03лв.-обезщете-ние за забава за периода 05.ІV.2015-05.ХІ.2016г. и 281.38лв. обезщетение за забава за периода 05.ХІ.2016г. -12.ХІ.2019г.   

Във връзка с изложеното следва да се приема за установено по отношение на ответника че той дължи на ищцовото дружество „Банка ДСК“ ЕАД като правоприемник на  „Експресбанк“ АД (бивша „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) сумите както следва: 932.02лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит Експресо Смарт/Карта от 20.Х.2014г. , 80.97лв. съставляваща неплатена редовна лихва за периода 05.ІV.2015г. до 05.ХІ.2016г.; 113.03лв. -обезщетение за забава за периода 05.ІV. 2015г.-05.ХІ.2016г. и 281.38лв. обезщетение за забава за периода 05.ХІ.2016г. -12.ХІ. 2019г.    

Като законна последица от уважаването на предявения иск, следва да се присъди и законна лихва върху главницата от  932.02лв. , считано от датата на подаване на заявлението -13.ХІ.2019г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на: 29.97лв. внесена държавна такса, 337лв. внесен депозит за особен представител, 120лв. внесен депозит за вещо лице и 337лв. юрисконсултско възнаграждение -съобразно чл.7 ал.2 т.2 от  Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет, или общо 823.97лв.

С оглед приетото ТР № 4/18.VІ.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.  Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 29.97лв. за внесена държавна такса .

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Р.Х. ЕГН ********** ***, че вземането на „Банка ДСК” АД гр. София, ЕИК …., за сумите както следва: 932.02лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит Експресо Смарт/Карта от 20.Х.2014г. , 80.97лв. съставляваща неплатена редовна лихва за периода 05.ІV.2015г. до 05.ХІ.2016г.; 113.03лв. -обезщетение за забава за периода 05.ІV. 2015г.-05.ХІ.2016г. и 281.38лв. обезщетение за забава за периода 05.ХІ.2016г. -12.ХІ. 2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-13.ХІ.2019г. до окончателното й изплащане, СЪЩЕСТВУВА.

 

ОСЪЖДА Ж.Р.Х. ЕГН ********** *** да заплати на „Банка ДСК” АД гр. София, ЕИК …….. , сумата от 823.97лв. - разноски по настоящото производство и  сумата от 29.97лв. - разноски по ч. гр. д. № 1162 по описа на PC  Харманли за 2019г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                             Районен съдия: ........................