РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100437 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД,
съединен в условие на евентуалност иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ************ ищцата К. П. С. е продала на П С. М следния свой собствен
недвижим имот-апартамент, намиращ се в *****, описан в исковата молба. Твърди се, че в
нотариалния акт е записано, че имотът се продава за сумата 9900лв. и че сумата е получена
напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт, но ищцата оспорва това. Сочи се,
че М обещал на С. да се грижи за нея, да я издържа и да я остави да живее в имота, но
въпреки това нотариалният акт бил оформен като покупко-продажба. Ищцата заявява, че
получила два пъти по 50лв. от П М за тази сделка и след прехвърлянето М спрял да я търси.
Ищцата заявява ,че и към момента живее в жилището, но дъщерята на М, която е негова
наследница я посетила и заплашила, че ще я изгони. На следващо място ищцата твърди, че
на 1**** подписал с „***** нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
процесния имот, като обезпечение на предоставен му кредит за 30 000лв. В исковата молба
се твърди, че ищцата страда от заболяване- биполярно афективно разстройство и е била
хоспитализирана през различни периода от живота си в „****“. Твърди, че след смъртта на
съпруга си отново се проявило заболяването й и към 29.07.2021г./датата на сключване на
договора/ не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи
постъпките си. Ищцата твърди, че договорът обективиран в горепосочения нотариален акт е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на закона, заобикаля го и с
1
него са накърнени добрите нрави. Ищцата отправя искане съдът да обяви за нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД процесния договор за покупко-продажба от 29.07.2021г. В
условие на евентуалност договорът да бъде обявен за унищожаем на основание чл.31 от
ЗЗД, тъй като при сключването му ищцата не е могла да разбира и ръководи действията си.
На следващо място ищцата отправя искане съдът да признае за установено по отношение на
ответниците, че тя е собственик на процесния недвижим имот.
Ответникът „**** е депозирала отговор на исковата молба, в който исковите
претенции са оспорени като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Твърди,
че към датата на учредяване на договорната ипотека имотът е бил собственост на П С. М.
Ответникът твърди, че не са налице сочените от ищцата пороци водещи до нищожност на
договора за покупко-продажба. Твърди, че към момента на сключване на договора ищцата
не е била поставена под запрещение и е била напълно дееспособна. Отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът Т. П. М. също е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
исковите претенции за нищожност ,унищожаемост на процесния договор на сочените от
ищцата основания. Твърди, че нотариалният акт е подписан от ищцата и тя е получила
сумата по договора ,за което нотариалният акт има характер на доказателствено средство
относно изявленията в него и извършените действия. Отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт*** ищцата К П. С. продава на П С. М собствения си
недвижим имот, намиращ се в ***** представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** с предназначение- апартамент с площ 43,42 кв.м, състоящ се от кухня,
спаня, баня-тоалетна, коридор, тераса, ведно с Избено помещение №2, с площ 3,70 кв.м. за
сумата 9900лв., като в нотариаления акт е посочено, че сумата е платена от купувача
напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт.
С нотариален акт *****., в полза на ***** АД е учредена договорна ипотека върху
горепописания недвижим имот, за обезпечение на вземанията на кредитора по договор за
банков кредит от 11.10.2021г., сключен между „**** като кредитор и П С. М като
кредитополучател за сума в размер на 30 000лв.
По делото са представени епикризи издадени за периода 2017г.-2019г. за проведено
амбулаторно лечение на ищцата К. П. С. в ****, видно от които ищцата страда от психично
заболяване- „биполярно афективно разстройство“. Представени са епикризи издадени от
ЦПЗ гр.*** за проведено стационарно лечение на ищцата през месец март 2022г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, П С. М е починал на
****., като е оставил наследник по закон- дъщеря Т. П. М..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ю О Х, М М
С, Й Б Й и О Х Н. Свидетелят Х, който е племенник на ищцата, разпитан каза, че ищцата
2
загубила сина си преди много години и от тогава отключила психично заболяване, изпадала
в депресии, не искала да живее. След смъртта на съпруга си през 2020г. ищцата изпаднала в
голяма депресия, затворила се в апратамента си. Свидетелят заяви, че при състоянието си
ищцата изпадала от фаза на депресия във фаза на мания, през която ставала много социална,
искала да продава, събирала боклуци от улиците и ги носела в апратамента си. Свидетелят
заяви, че през месец февруари 2021г. ищцата изпаднала в голяма депресия. По това време
свидетелят, който живее в Д, се бил върнал в Б и носел на леля си храна и лекарства, защото
тя не излизала от жилището си и била много зле. Впоследствие свидетелят разбрал, че през
пролетта, месец април 2021г., когато той вече се бил върнал в Д, ищцата била по-добре и
тогава срещнала мъж на име П М, на когото продала апартамента си. Свидетелят каза, че
първоначално леля му криела този факт от него, но когато я попитал, ищцата му казала, че
са я измамили, че получила два-три пъти по 100лв., че П я завел при нотариус, където
подписала. Казала му, че П й обещал да се грижи за нея. Свидетелката С, която работи като
управител в ***** разпитана каза, че била потърсена от директораката на ДСП ****, за да
помогнат на една жена-ищцата по делото. Зимата на 2021г отишли в жилището й, но тя
отказвала да ги пусне, изглеждала зле, не се била къпала от много време. Жилището й било
натрупано с вещи, неподдържано, а тя стояла на едно място в стаята и само пушела цигари.
Известно време й носели храна. Свидетелят Й каза, че познава ищцата и лицето П. К. му
споделила, че иска да продава вилата си и той я свързал с П. Свидетеят разбрал, че П купил
и апартамента й, патил сметки да ток и др. Свидетелят заяви, че не му е известно К. да
страда от психическо заболяване. Свидетелката Н която работи като технически сътрудник в
кантората на нотариус ****, каза ,че си спомня сделките, при които дошли К. и П-едната за
вилата, а другата- за апартамента. Нямало нищо нетипично в поведението на двамата при
сделките. Свидетелката каза, че нотариусът попитала ищцата дали иска да си запази право
на ползване върху апартамента или издръжка и гледане, както и дали си е получила парите
по сделката. Ищцата била в ексцентричен външен вид, но не била неадекватна. Според
свидетелката ищцата била наясно за какво е дошла и по никакъв начин не показвала, че не
разбира.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, допусната по делото, се
установява, че ищцата страда от биполярно афективно разстройство, което заболяване
протича хронично със сравнително чести фази, преобладаващо деперсивни и неотчетливо
светли периоди. Вещото лице е посочило, че към 29.07.2021г. психичното състояние на
ищцата не е било обективирано от клиничен преглед при специалист и липсват данни за
проведен клиничен преглед отразяващ конкретна медицинска преценка на състоянието.
Вещото лице е посочило, че към 29.07.2021г. не е отразено наблюдение, възпрепятстващо
ищцата да изрази правно валидна воля, да ръководи постъпките си и да преценява
последиците от своите действия. В съдебно заседание вещото лице уточни, че от тежестта на
фазите зависи дали се отразява на възможността лицето да ръководи постъпките си или са
само емоционални нарушения. Периодите между фазите са светли периоди и през тях
лицето не демонстрира емоционални разстройства, видно от казаното от вещото лице.
3
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.07.2021г. и съединен с него в условие на евентуалност иск по чл.31
ал.1 от ЗЗД, както и иска по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху
недвижим имот са допустими. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това.
Разгледан по същество иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД е неоснователен. Съображенията за
това са следните:
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира, че не се доказаха
твърденията на ищцата за нищожност на договора за продажба на недвижим имот от***. на
сочените в исковата молба основания- противоречие със закона и накърняване на добрите
нрави.
Установи се, че на ****между ищцата и наследодателя на ответницата Т. М. е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищцата,
представляващ апартамент в гр.***, по силата на който договор ищцата продава
апартамента си на лицето П М, срещу сумата *****лв.
На първо място ищцата оспорва, че посочената в нотариалния акт продажна цена от
****лв. не е получена от нея като купувач по сделката.
По делото е приет като доказателство нотариален акт *****с който е оформен
договора за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищцата, представляващ
апартамент, намиращ се на адрес г*****, като купувач по договора е лицето П С. М-баща на
ответницата Т. П. М.. В нотариалния акт е посочено, че имотът се продава за сумата ***.,
която сума е платена на продавача напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.
Нотариалният акт, с който е оформена сделката материализира удостоверителните
изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно има
характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното
удостоверяване, поради което се ползва с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила, на основание чл.179 от ГПК. Отразяването в нотариалния акт, че
уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача е изявление на участниците
в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса и в тази част нотариалният
акт се ползва с доказателствена сила на официален свидетелстващ доумент, а самите
волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това е
налице обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството.
Твърдението на продавача, че посочената в нотариалния акт цена в действителност не е
получена от него, подлежи на доказване с гласни доказателства само при изявления за
симулация и искане за разкриването й и ако е представен документ, представляващ „начало
на писмено даказателствено средство”, каквато хипотеза в случая не е налице. Доколкото
тежестта на доказване на опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление на
4
страните за заплащане напълно на продажната цена пада върху продавача и при липса на
събрани допустими доказателства в тази насока, следва да се приеме, че нотариалния акт, в
който е обективирана покупко-продажбата се ползва с материална доказателствена сила за
направеното изявление, която следва да бъде зачетена от съда и съдът да приеме, че
продавачът е получил посочената в нотариалния акт продажна цена от ***. преди
подписване на нотариялния акт, каквито са изявленията на страните по сделката, отразени в
нотариалния акт. В съдебната практика се приема, че в частта, в която в нотариалния акт се
отразява изявлението относно плащането на цената, респ.получаването й, същият в тази част
има ролята на разписка, отразяваща изявленията на страните.
Недоказани са и твърденията на ищцата, че сключеният между нея и наследодателя
на ответницата М. договор за продажба противоречи на закона и накърнява добрите нрави.
Договорът, видно от представения по делото нотариален акт обективира продажба, като в
него не се съдържат задължения за издръжка и гледане, поети от купувача спрямо
продавача. Ищцата излага твърдения ,че лицето П М поело обещание да се грижи за нея, но
доказателства в тази насока не бяха събрани. Свидетелят Х каза, че пред него леля му К.
споделила, че П М обещал да я гледа, да я настани в дом, но в тази част показанията на
свидетеля не отразяват негови възприятия, а казаното му от ищцата. Свидетелката Н,
разпитана каза, че преди изповядване на сделката нотариусът попитала ищцата дали ще
уговарят с купувача „издръжка и гледане“ или запазване на право на ползване, но тя
отговорила- „не“. Съдът кредитира показанията на свидетелката Н, защото отразяват преки
нейни впечатления, от деня на сделката и свидетелката лично е възприела изявлението на
ищцата. Нотариалният акт като официален документ има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса, вкл. и
направените от страните изявления и действия извършени пред нотариуса. В случая
нотариалният акт отразява волята на страните по договора за продажба да го сключат. Не се
установи и противоречие на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че нищожни
поради противоречие с добрите нрави са тези сделки, при които грубо и явно се нарушават
добрите нрави. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че на
купувача му е било известно заболяването на ищцата. Установи се ,че той не е познавал
добре ищцата. Свидетелят Й ги запознал по повод на това ,че ищцата му споделила, че иска
да продава вилата си, след смъртта на съпруга си. Свидетелят заяви ,че не му известно
ищцата да страда от психично заболяване, а според него била нормална жена. Такова е
впечатлението и на свидетеля Н, видяла ищцата в деня на сделката.
С оглед изложеното съдът намира, че събраните доказателства не сочат на извод за
нищожност на договора за покупко-продажба на сочените от ищцата основания-
противоречие със закона и добрите нрави, поради което искът по чл.26 ал.1 от ЗЗД следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По предявения в условие на евентуалност иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.32 ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна
давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие,
5
запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало, а в останалите случаи-от деня на сключването на договора. В конкретния случай
ищецът претендира унищожение на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 29.07.2021г., а исковата молба е подадена на 18.02.2022г., т.е. преди изтичане на
тригодишния срок от деня на сключване на договора, поради което съдът приема, че не е
погасено по давност правото за предявяване на иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД досежно процесния
договор и иска е допустим.
Според правната норма на чл.31, ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. За да се допусне унищожаване на договора на това основание, е необходимо
лицето, което го е сключило, да е напълно дееспособно, т.е., да не е поставено под
запрещение. Не се спори по делото, че ищцата К. П. С. към датата на сключване на
процесния договор от 29.07.2021г. е била дееспособна и не е била поставяна под
запрещение. За да е налице хипотезата на чл.31 ал.1 от ЗЗД е необходимо съгласието за
сключване на договора да е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и
формално да е било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи. По аргументи от чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази
неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на
душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата от години страда от
психическо заболяване- биполярно афективно разстройство, което, видно от заключението
на съдебно-психиатричната експертиза е преминавало през депресивни, манийни и смесени
фази. На ищцата е била изписвана лекарствена терапия, като видно от представените
писмени доказателства, същата е била хоспитализирана за доброволно лечение, по нейно
желание през **** Съдът счита, че по делото не се събраха безспорни доказателства, които
да сочат на извод, че към момента на сключване на процесния договор за продажба ищцата
не е могла да разбира и ръководи действията си. За този момент не са налични медицински
документи, които да сочат какво е било състоянието на ищцата, предвид нейното
заболяване. Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х и С отразяват
техни впечатления за период от няколко месеца преди датата на сделката. Свидетелят Х каза,
че през зимата на 2021г. леля му била изпаднала в депресия и не искала да излиза, не й се
живеело, не приемала помощ от други хора. Била се затворила в апартамента си. Към
момента на сделката свидетелите не са контактували с ищцата и единствените преки
доказателства са показанията на свидетелката Н, която каза, че ищцата не е имала
неадекватно поведение в деня на сделката. На свидетелката не й направило впечатление
нещо нетипично в поведението на ищцата, освен ексцентричния й външен вид. Според
свидетелката ищцата била наясно за какво е дошла в нотариалната кантора и отговорила на
въпросите на нотариуса. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н като взе предвид и
заключението вещото лице, което е посочило, че към датата на сделката не е отразено
наблюдение, възпрепятстващо ищцата за изразява правно валидна воля, да ръководи
6
постъпките си и да преценява последствията от своите действия. Видно от заявеното от
вещото лице, само по себе си обстоятелството, че ищцата страда от биполярно афективно
разстройство не води до извод, че същата не е могла да разбира и ръководи постъпките си
при сключване на сделката, при липса на доказателства, които да опровергават този извод.
Вещото лице заяви, че това заболяване протича на фази, като има и светли периоди между
фазите, а освен това, то касае нестабилност в емоциите, а не разстройство в мисленето,
както е при шизофренията.
С оглед изложеното, съдът приема, че събраните по делото доказателства водят до
извод, че ищцата въпреки заболяването си, е разбирала действията си във връзка със
сключване на процесния договор за покупко-продажба, поради което искът по чл.31 ал.1 от
ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.
По иска по чл.124 ал.1 от ГПК
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот
е необходимо ищецът по безспорен начин, с пълно доказване да докаже своето право на
собственост.
С оглед отхвърляне на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД и иска по чл.31 ал.1 от ЗЗД, съдът
намира, че договорът за покупко-продажба е действителен и с него ищцата е прехвърлила
правото си собственост върху процесния недвижим имот в полза на наследодателя на
ответницата, който е придобил собствеността върху имота на основание договора от ******
При това положение искът по чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищцата е претендирала присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъдени разноски в нейна полза.
Ответницата Т. П. М. е претендирала присъждане на разноски, като с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 50лв. за възнаграждение за вещо
лице и 640лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ПИБ“ АД също е претендирал разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на
ответника „ПИБ“ АД следва да се присъдят направените по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв. На основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37
от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство в размер на 100лв. Общият размер на разноските на този ответник са 200лв.,
които следва да бъдат присъдени в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ******
срещу Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес ***** и „************ иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 29.07.2021г., обективиран в
нотариален акт ******., поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *****
срещу Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес ***** и ****** иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на договор за покупко-продажба от 29.07.2021г., обективиран в нотариален
акт *****, поради това, че при сключването му ищцата К. П. С. не е могла да разбира и
ръководи действията си, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *****
срещу Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес г***** и ****** иск по чл.124 ал.1 от ГПК за
приемане на установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.***** представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 1**** който обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор **** с
предназначение- жилищна сграда, многофамилна, който обект е с площ ***, състоящ се от
кухня, спалня, баня-тоалетна, коридор и тераса, заедно с прилежащото му избено
помещение №2 с площ 3,70 кв.м, заедно с*** идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
***** като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ответника Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата общо 690лв./шестстотин и
деветдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ****ДА ЗАПЛАТИ на
ответника ****** сумата общо 200лв./двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9