Р Е Ш Е Н И Е
№260122/23.10.2020г. 23.10.2020 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На двадесет и трети
октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Г.
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдията Г.
гражданско дело №
1258 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1
във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Й.Р.Г. с ЕГН ********** с
адрес ***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителката домашно насилие от страна на съпруга й Т.Б.Г.,ЕГН **********, със
същия адрес. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: на
12.06.2020 г. молителката се прибирала от работа,като ответникът след
употреба на алкохол грабнал лозарската ножица и искал да я заколи,като я бил с
юмруци по главата и ръцете. В резултат на това молителката изпитала силни болки
в областта на дясното ухо и дясната ръка. Била извикана линейка,като отишли и
органите на полицията от които ответника се скрил.
Молителката се страхува от
ответника, счита, че същият е заплаха за нея
и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН, както и издаване на
заповед за защита по отношение на него.
Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно
заседание молителката не се явява ,като в първото по ред заседание се явява
лично поддържа молбата и претендира налагане на мерките по заповедта за незабавна
защита.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
лично,като се представлява от пълномощник адвокат. В указания му едноседмичен срок не е подал
писмен отговор,оспорва се молбата за домашно насилие,сочи доказателства и моли
за нейното отхвърляне.
Ямболският районен съд, като взе
предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения
едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо
което може да се търси защита по реда на
ЗЗДН – лице което е съпруг на молителката , поради което е допустима.
От
приложената справка по Наредба 14/18.11.2009 г. се установява,че страните са
съпрузи,като са сключили граждански брак на 21.02.2011 г.
От събраните по делото писмени доказателства справка за съдимост се
установява,че ответника Т.Б.Г. е осъждан с присъда № *** г. по дело № *** г. на
РС-Т. още като е бил непълнолетен за прест. По чл.331,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.4 НК,като
в последствие е реабилитиран.
Също така по делото са приложени
писмени доказателства преписка на органите на полицията от РУ-Т. от която се
установява,че са получили сигнал за възникнал скандал между съпрузи в с.Д.,който
са посетили на 12.06.2020 г. около 18.20 ч. На място не установили скандал,като
разговаряли с молителката Й.Г. която им заявила,че съпруга и е нанесъл удари с
шамар и ритници,след което същата напуснала домът им. Мястото на инцидента било
посетено от дежурен екип на ЦСМП,като при извършения обход не са установили
ответника. В допълнителна проверка и след проведена беседа и свалено обяснение
от ответника Т.Г. било установено,че между страните наистина възникнал скандал
който бил иницииран от молителката,която му крещяла и обиждала. В резултат на
това той се ядосал,като и ударил два-три шамара в областта на главата. На същия
бил съставен протокол на основание чл.65 ЗМВР,като същия е подписан от
ответника без възражения.
По делото по искане на ответната
страна са събрани гласни доказателства,чрез разпит на свидетеля Д. Е. П.. Същия
твърди,че за случая знае от ответника,който му казал,че с молителката имат
много изострени отношения. На въпросния ден ответника му казал,че молителката
посегнала и го ударила с някаква пръчка по главата,като той си предпазил
главата с нейната чанта. Идвала полиция и бърза помощ,но не ходили до тях а
само на центъра на селото.Скандалите между страните били от много години,като
се учудва как продължава да съществува брака им. Ответника във времето ходил в
тях с окървавена глава,като бил наплашен от молителката и нейната майка,които
много пъти са му нанасяли побой. Не знаел дали тя била бита от него,като
семейните им отношения отдавна били влошени. Молителката винаги започвала
скандалите,като ответника бил постоянно тормозен,все бил свит и бит. След случая молителката не живеела в с.Д.,но
не може да посочи къде живее. Ответника не знае дали употребява алкохол,но
молителката била равностойна на това което изпивал той. Твърди,че лицето което
е видяло целия случай бил съседа им П.Р..
По
инициатива на съда в качеството на свидетел беше разпитан П.Р.Д. ,който е без
родство със страните. Същия заяви,че е съсед на страните,като между тях имало
скандали,като на 12.06.2020 г.бил поредния. Свидетеля се намирал в двора
си,като разстоянието между него и страните било около 100-150 м. но добре
виждал какво се случва.Когато имало конфликти между тях,молителката винаги
нападала ответника и крещяла постоянно. Видял,че същата посегнала да го
удари,но ответника се предпазил,като навлезли навътре в двора където не ги
виждал.След това молителката затръшнала входната врата и с колелото
излязла,като полицейската кола с полицейските служители дошли след около
половин час. Ответника се скрил в съседния изоставен двор,като легнал в тревата
и полицейските служители не го намерели.Говорили си помежду си,че молителката е
виновна за случая,но полицейските служители не ги питали.Небил виждал ответника
да удря молителката,като той бил жертвата и тя го биела редовно.От него ден не
е виждал повече молителката в селото,като ответника си бил там.
На
въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че е виждал страните да
употребяват алкохол,но не е виждал ответника пиян,като е виждал молителката да
е употребила алкохол,като за жената си личало. Видял е,че молителката посегнала
да удари ответника с пръчка или маркуч,нещо дълго,като в далечината не могъл да
прецени дали молителката имала видими рани,но със сигурност видял,че ответника
не е удрял молителката.Чух,че на центъра на селото ходила линейка,но на самия
адрес не била ходила. От много години отношенията между страните били влошени.
По
делото е представен и приет като писмено доказателства фиш за спешна медицинска
помощ издаден от ЦСМП на 12.06.2020 г. на пациент Й.Р. ***,за нанесен й
побой,където е поставена и работна диагноза.
При горната фактическа обстановка
съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдения в молбата акт
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на 12.06.2020 г. Установява се, че
ответникът е решил да действа посредством принуда изразяваща се в действия- бил я с юмруци по главата,като в
резултат на това молителката изпитала силни болки за което свидетелства и
прегледа й от медицински екип на ЦСМП-Я..
Поради
всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички доказателства писмени и гласни и от приложената от нея декларация по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, на
осн. чл. 13,ал.3 от същия закон и може
да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, като от
своя страна ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи съдържанието
й. С оглед на това може
да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил физическо насилие над молителката на
посочената в молбата дата, по времето и начина, описан в същата.
Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, което е
пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл.3 от закона. Целта на закона е да даде
възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на
съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се
предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по
отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.2 от закона.
Следователно молбата на молителката в настоящото производство, следва да
се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти могат да се
квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и 2) дали по
делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява
тяхното осъществяване.
Според нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН за домашно насилие
се счита „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, извършени
спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл.3 ЗЗДН лимитативно е
очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Безспорно страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на
чл.3, т.1,пр.1 ЗЗДН, тъй като ответникът и молителката са съпрузи.
Предвид изложеното съдът намира, че е
бил сезиран от активно легитимирано по смисъла на чл. 3, т.1, пр.1 ЗЗДН лице, в
преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия
от кръга на изброените в чл.2 от същия закон, намира, че молбата е процесуална
допустима.
Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на
ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се
квалифицират като „домашно насилие“. В случая твърдените
от молителката действия представляват физическо насилие, при което същата е
била подложена на побой,който винаги е съпровождан с телесна повреда,била и то
лека такава , нечовешко и унизително отношение, причиняващо физическа болка и
страдание.За тези действия на ответника свидетелстват извършената проверка от
полицейските служители от РУ-Тунджа и снетите му обяснения,където признава,че и
нанесъл два или три шамара по главата.Също така в тази насока е съставения на
ответника протокол по чл.65 ЗМВР от полицейските служители с който е
предупреден да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката,който протокол
не е оспорен от ответника. Тези изводи на съда не се разколебават и от
събраните гласни доказателства,чрез разпитаните свидетели,като единият от тях
не е очевидец на случилото се на 12.06.2020 г.,а другия свидетел е имало момент
в който не е възприемал пряко случващото се между страните.
Съдът счита, че описаните в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и в молбата твърдения за случилото се на 12.06.2020 г., могат да бъдат
квалифицирани като форма на домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН,
е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер
на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай
на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на
ответника при направеното от него оспорване, че е извършил визираните в декларацията
на молителката акт на домашно насилие на 12.06.2020 г., е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила. В случая ответникът в хода
на настоящото производство не проведе оборване на обстоятелствата, посочени в декларацията,като в
тази връзка не могат да послужат и събраните гласни доказателства. Твърденията
на свидетелите,че между страните имало често скандали които започвали по
инициатива на молителката,не означава,че на посочената дата,място и час не се е
случил акта на домашно насилие. Напротив от събраните писмени доказателства
посочената по-горе преписка по извършената проверка от полицейските
служители,изготвения предупредителен протокол и посещението на медицинския екип
от спешната помощ, по несъмнен начин се установи, че между страните е имало физическо съприкосновение и
саморазправа,в резултат на което ответника е осъществил акта на домашно
насилие.
Поради тези си съображения при липсата на надлежно оборване в конкретния
случай представената от молителката декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдържа достатъчно
данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона, като изложените както в
нея, така и в молбата на молителката твърдения за случилото се на 12.06.2020,
които ЯРС възприема за установени въз основа на писмените и гласни
доказателства, сочат на осъществено физическо насилие.
Макар и действително, да се приеме че, поводът за
възникналите между страните скандали, да е свързан със споровете помежду им и същите да са започвали по инициатива на
молителката,както твърдят разпитаните свидетели, то неоправдано се явява проявеното от ответника укоримо отношение към
молителката и реализираният от негова страна физически побой,чрез нанасяне на
шамари по главата на молителката, причинил състояние на болка и страдание в
молителката.
Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се
наложат следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от
домашно насилие по отношение на молителката.
По мерките за защита по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН
Молителката, като намиращо се в риск лице, следва да
получи защита от бъдещи посегателства срещу личността ѝ. При налагане на
мерките по чл.5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки за защита по аргумент на чл.16 ал.1 от ЗЗДН.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на
актовете на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл.5
ал.1 т.1 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие.
Съдът намира, че
посочената мярка ще осигури защита в значителна степен на пострадалото лице.
Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за тази мярка и същата
следва да бъде наложена без такъв.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл.5 ал.4 ЗЗДН при уважаване на
молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази естеството на извършеното от
ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителката, счита, че на Т.Б.Г.
следва да бъде наложена глоба в размер от 200,00 лева.
На
основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв..
Мотивиран от горното и на основание чл. 15,
ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие,
Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
Налага мерки
за защита на Й.Р.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, *** срещу осъществено спрямо нея
домашно насилие от страна на съпруга й – Т.Б.Г.,ЕГН ********** *** , КАТО:
Задължава Т.Б.Г.,ЕГН
********** *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Й.Р.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, ***.
Налага на Т.Б.Г.,ЕГН **********, глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Осъжда Т.Б.Г.,ЕГН ********** , да заплати държавна
такса по сметка на ЯРС в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за
изпълнението на заповедта.
Предупреждава Т.Б.Г.,ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис
от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се
изпрати служебно на РУ на МВР по постоянния и настоящия адрес на извършителя и
на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред ЯРС в седемдневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: