Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София,18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 12991 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение
под №60371 от 08.03.2019г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение под №
205964 от 13.08.20019г., постановени по гр.дело
№ 55136 / 2017г., по описа на СРС, 26 състав, с което са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Б.С. обективно съединени установителни искове
по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.451 от ГПК, с
предмет- признаване за установено, че Е.Б.С.
дължи на „Т.С.“ ЕАД , както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.149 от ЗЕ - сумата от 2 639,89лв.- главница, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода м.05.2014г. –м.04.2016г. и сумата от 30,11лв.-
главница, представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за имот-
ап.№ 28 в гр.София, ж.к.*******, ведно със законната лихва върху тези главници
от 09.05.2017г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
– сумата от 456,69лв.- мораторна лихва върху главницата- стойност на топлинната
енергия, натрупана за периода 15.09.2014г.- 13.04.2017г.г. и сумата от 5,40лв.-
мораторна лихва върху главницата – стойност на услугата за дялово
разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 29188/2017г. по описа на СРС, 26 състав.
Решението се обжалва и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Е.Б.С.
– сумата от 600,00лв.- разноски по делото.
Решението се обжалва от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Въззивникът
заявява искане за отмяна на
първоинстанционното решение, като незаконосъобразно и неправилно, поради
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа неправилност
на извода на първата инстанция, с който е прието, че ответникът няма качеството
на потребител на ТЕ. Твърди, че съгласно легалните дефиниции на ЗЕ, ответникът
има качеството на потребител на ТЕ като собственик на процесния топлоснабден
имот. Счита, че в хипотезата, при която върху процесния имот е учредено вещно
право на ползване , когато изрично във вътрешното правоотношение между „голия
собственик“ и вещния ползувател не е разрешен въпросът кой ще е потребител на
ТЕ, то качеството на потребител и съответно- отговорен за заплащане на
стойността на доставената ТЕ, е
собственикът на имота, доколкото от последния не са ангажирани доказателства
да е бил лишен от ползването на имота. С
изложените доводи, подробно развити в жалбата,
въззивникът- ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение
и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени
в пълните им заявени размери. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата
страна Е.Б.С. - не депозира писмен
отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното производство заявява становище
за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на ищеца “Т.с.“ ЕООД- не заявява становище по
жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира за законосъобразни правните изводи на първата инстанция,
с които е мотивирана неоснователността на предявените искове, изведени при правилно установена по делото фактическа
обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК- препраща към тях. В
допълнение на мотивите на първата инстанция и с оглед на доводите, заявени с
въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното: Съдът намира за основателно
заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, че не е пасивно
– материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като
притежава единствено „голата” собственост върху процесния топлофициран имот,
като разноските за същия, включително и тези за топлинна енергия се дължат от
титуляра на учреденото вещно право на ползване, тъй като именно последният като
потребител на ТЕ е страна по облигационното правоотношение с ищеца. Съгласно
нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Нормата на чл.153 от ЗЕ
разпорежда , че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. С приложимата към
процесния период от време разпоредба на пар.2“а“ от ДР на Закона за
енергетиката /отм./ е дадена легална дефиниция на понятието „битов
клиент" - клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съдът приема, че при систематично тълкуване на горецитираните правни
норми, във връзка и с разпоредбата на чл.57 от ЗС, че по правило клиент на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът на процесният топлоснабден имот, освен по
изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване.
При последната хипотеза, клиент /потребител/ на топлинната енергия, който е
страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е
титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 и пар.2“а“
от ЗЕ , който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна
енергия, като разход, съгласно и изричното разпореждане на чл.57 от ЗС. В конкретния случай от представения по делото
нот.акт № 150 от 08.03.1994г.г. по нот.дело № 4385/1994г. се установява, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот на основание сключения с
нотариалния акт договор за дарение. От същото писмено доказателство, обаче, се
установява, че прехвърлителите на процесния топлоснабден имот по договора
- Б.А.С.и Л.М.Р. са си запазили ограниченото вещно право на
ползване върху имота докато са живи. В договора за дарение е посочено, че
прехвърлителите са си запазили правото на „обитаване“ върху дарения имот до
края на живота. Съгласно константната и
задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 47/ 03.04.1961г.
на ВС и Решение № 561/ 29.06.2010г. по гр.д.№ 1201/2009г. на І ГО на ВКС ,
правото на „обитаване“ по своята правна същност представлява ограничено вещно
право на ползване“. При тази хипотеза и
съгласно гореизложените мотиви съдът приема, че страни по облигационното правоотношение
с ищцовото дружество в качеството на клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди са
титулярите на вещното право на ползване- Б.А.С.и Л.М.Р. , които дължат и
претендираните по делото суми, а не
ответникът, който притежава само „голата” собственост върху имота. Като
последица от това съдът приема, че ответникът не пасивно материално-правно легитимиран да
отговаря по предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както правилно е прието и с обжалваното решение. Неоснователни са доводите на въззивника-ищец,
че при недоказан от ответника факт да е бил лишен от правото на ползване,
именно той като „гол собственик“ следва да отговаря по предявените искове.
Фактическото /физическо/ ползване в случая е ирелевантно при преценка кои са
страните по облигационното правоотношение. Този факт /на фактическото ползване
на имота/ има правно значение само във вътрешните правоотношения между
собственика на имота и титуляра на ограниченото вещно право на ползване, но е
ирелевантно за облигационното правоотношение между ищеца и клиента на ТЕ, като
качеството на такъв – както бе посочено по-горе в мотивите, съдът приема, че
имат титулярите на вещното право на ползване
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия-ответник направените от
последния разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 440,00лв. –
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от
въззивника-ищец възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответницата. Съдът, като взе предвид,
че от процесуалния представител на ответника не е подаден писмен отговор на
жалбата, а единственото му действие се изчерпва с подаването на бланкетна молба
за оспорване на жалбата, като съобрази
също така, че делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност,
приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималният по Наредба № 1/2004г. – от 300,00лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение под №60371
от 08.03.2019г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение под № 205964 от 13.08.20019г.,
постановени по гр.дело
№ 55136 / 2017г., по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати
на Е.Б.С. – сумата от 300,00лв.- разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/