№ 2675
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110152709 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. Н. Г. А. З. и Р. З. активно
субективно и обективно кумулативно съединени искове срещу ..... , с които се иска от съда
на основание искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК да признаване
на установено, че:
С. Н. Г. не дължи на ... сумата 1/2 ид.част от сумата обективирани в ИЛ от 25.09.2012г. ,
издаден по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд, а именно:
сумата от 3 753.32лева, от които главница по договор за кредит от 03.09.2007г. - 1899.65
лева; сума в размер на 17.50лева - такса за разглеждане на кредит; договорна лихва за
периода от 29.12.2011г. до 28.06.2012г. - сумата от 181.84 лева; и разходи по делото гр. д . №
31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд - сумата от 178.47 лева.
А. З. в качеството си на наследник на .... З. не дължи на ... - 1 /3 идеална част от 1/2 ид.част
от сумата обективирани в ИЛ от 25.09.2012г. , издаден по гр. д № 31500 по описа за 2012
година на Софийски районен съд , а именно: главница по договор за кредит от 03.09.2007г. -
633.21 лева; - такса по по договора за кредит от 03.09.207г. - сумата от 5.83лева; договорена
лихва, за периода от 29.12.2011 г. до 28.06.2012г. - сумата от 60.61 лева и разходи по гр. д №
31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд - а именно: 59.49лева.
Р. Г. З. в качеството си на наследник на .... З. не дължи на ... - 1 /3 идеална част от 1/2 ид.част
от сумата обективирани в ИЛ от 25.09.2012г. , издаден по гр. д № 31500 по описа за 2012
година на Софийски районен съд , а именно: главница по договор за кредит от 03.09.2007г. -
633.21 лева; - такса по по договора за кредит от 03.09.207г. - сумата от 5.83лева; договорена
лихва, за периода от 29.12.2011 г. до 28.06.2012г. - сумата от 60.61 лева и разходи по гр. д №
31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд - а именно: 59.49лева -
1
Предявен е още обективно кумулативно съединен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищцата А. З. сумата в размер на 3554.89 лв. - сума, получена без правно основание от
ответника - чрез принудителен ред като от сметката на ищцата е била изтеглена горната сума
по ИД № 603 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА на ЧСИ, които суми твърди да няма правно
основание да бъдат получени от взискателя по ИД - ответник в настоящото производство -
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С оглед постъпилата молба за оттегляне на иска по реда на
чл.55 от ЗЗД от ищцата А. З., за което е представена молба лично от А. З., за което
ответникът изрично е дал своето съгласие с писмена молба, съдът с влязло в исла
определение е прекратил производството по тр.д. № 52709/23г. на СРС, 34 състав по
отношение на предявения от А. Г. З. иск по реда на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата А. З. сумата от 3554,89лв. – сума получена без правно
основание от ответника по принудителен ред от сметката на ищцата по време на действия,
предприети от ЧСИ по ИД № 603/21г. по описа на ЧСИ .....
Предявени са още три активно субективно кумулативно съединени иска за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 10 000лв. на всеки,
частично предявени от общата сума за всеки един иск от 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и страдание, като резултат от
незаконосъобразно водено ИД след настъпване на погасителна давноста вземането,
претърпени за периода от 08.08.2023г. - датата на която са узнали за запор по аИД до
подаване на искова молба - 26.09.2023г. - исковете по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 , ал. 1 ЗЗД
Ответникът оспорва исковете по основание - като счита, че не са налице твърдяното
погасяване по давност на задължението. Твърди многократно да са предприемани действия
годни да прекъсват давностния срок да започне нов такъв, както и законосъобразно да е
водено изпълнителното производство Оспорват да са причинени вреди, оспорвата да са в
тази размер, твърдят да не е налице незаконосъобразно действие от страна на взискателя.
По иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК предвид разпоредбата на чл.
154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, както и
изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже: всички правоизключващи и
правопогасяващи възражения.С оглед наведеното в исковата молба основание за
недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното производство е редовно. С оглед
направеното възражение, че от влизане в сила на Изпълнителен лист са изминали повече от
5 г. давностен срок, в тежест на ответникът е да докаже действия, които са годни да
прекъснат или спрат давностния срок.
По иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възлагане от страна процесуално легитимирания ответник на работа, деяние,
противоправност на последното и настъпване на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, причинно – следствена връзка между извършеното от служител на
2
дружеството и причинените вреди, които да възлизат на претендирания размер. Вината се
предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
възложените му от нормативната уредба задължения, че презумпция за вината е оборена.
От правна и фактическа страна съдът намира следното:
По делото е прието като доказателство копие на ИД 044/2017г. по опис ана ЧСИ И. М. - К. и
ИД 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К..
Няма спор по делото , че срещу .... ... З. и С. Н. .. е издаден в полза на взискателя ...
Изпълнителен лист от 25.09.2012г. по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски
районен съд за сумата в размер на сумата от 3 799.30 лева - главница по договор за кредит,
35 лв. - такса по кредита, 363.68лв. договорна лихва за периода от29.112.2011г. до
28.06.2012г. мораторна лихва 140.82лв. за перода от 15.02.2012г. до 28.06.2012г. и
356.94лв,. разноски по гр. д.№ 31500/12 г, СРС, послужил за образуване на ИД 044/2017г. по
опис ана ЧСИ И. М. - К. и ИД 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К.; както и че с
постановление от 02.08.2023г. на ЧСи е наложен запор по сметка на А. З. и Р. З., както и че
сумата в размер на 3544,89 лв. е постъпила по принудителен ред от запорираните сметки на
ищците по сметка на ЧСИ и не е разпределена по делото, като не е преведена по сметка на
взискателя по ИД.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото
Удостоверение от ЧСИ е видно, че взискателят не е удовлетворен в изследваното
производство.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
От представеното копие на ИД 044/2017г. е видно, че същото е образувано срещу
длъжниците по издадения на 25.09.2012г. изпълнителен лист - С. .. и .... ... З., съгласно
3
молба за образуване на ИД от 26.01.2017г., с изискано извършване на конкретни
изпълнителни способи, годни да прекъснат давността. Молбата е нередовна, доколкото е
образувано ИД срещу неправосубектно лице, починало преди образуване на ИД - .... ... З.,
починал след издаване на ИЛ, преди образуване на ИД, а именно на 22.10.2014г. ЧСИ е дал
изрични указания на взискателя в изпълнение на изискването на закона на 26.01.2017г., като
е указал на взискателя, че следва подаде изрична молба и да насочи иска си срещу
правосубектно лице - наследниците на починалия,като ги е посочил изрично. Въпреки това,
нередовността на молбата, с която е сезиран ЧСИ, не е отстранена от взискателят, който е
единственият, който може да насочи претенцията си срещу конкретен длъжник, като
господар на процеса. При липса на сезиране на ЧСИ по отношение на А. З., Р. З. и .... Г. З.,
ЧСИ сам, по своя инициатива, извън рамките на своите правомощия, започва да извършва
процесуални действия и да движи служебно процес, който не е редовен, не е насочен срещу
лицата, срещу които са водени принудителните действия, и които не са страни в процеса,
доколкото взискателят е този, който определя страните и който сезира ЧСИ, последният не е
насочил иска срещу лицата А. З., Р. З. и .... Г. З.. ЧСИ не е сезиран по отношение на А. З., Р.
З. и .... З., същите не са конституирани надлежно по ИД 044/2017г., всички действия
предприети по отношение на тези лица са незаконосъобразни и негодни да породят правно
действие, както и действията , предприемани по ИД 044/2017г. от ЧСИ по отношение на тези
лица не са годни да прекъснат давността, доколкото ИД не е било образувано по отношение
на същите.
Така по отношение на ищците А. З. и Р. З. с оглед представено копие на изпълнително
делото дело и прието като доказателства, съдът према , че последното не е образувано
срещу ищците - посочени по - горе, , макар изпълнителният лист да има сила и спрямо
наследниците на починалия длъжник, кредиторът е този, който следва да насочи иска си
спрямо правосубектно лице, спрямо наследниците, което не е сторено в настоящия случай,
поради което от издаване на изпълнителния лист - 25.09.2012г., до подаване на молба по ИД
603/2021г. са изминали 9 години, поради което съдът приема, че по отношение на
последните давността за принудително събиране на вземането по отношение на всички
вземания на кредитора е изтекла, преди образуване на ИД 603/2021г. , поради действия
предприемани по последното са предприети след погасяване по давност на вземането и не са
от категорията, годни да прекъснат вече изтекла давност. Исковете по отношение на същите
е основателен за това, че вземането не може да се реализира по принудителен ред.
В конкретния случай давност е започнала да тече от издаването на ИЛ - 25.09.2012г.,
съобразно конкретния давностен срок за вземането, преди последната да е влязла в сила.
Давностният срок за принудително събиране на сумите, започнала да тече на 25.09.2012г. -
момента на издаване на Ил е изтекла на 25.09.2017г. по отношение на присъдените суми за
главница и разноски по отношение на А. З., Р. З. и .... Г. З..
С Р Е Ш Е Н И Е № 50173 от 13.10.2022 г.по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. ВКС; Трето
отделение на Гражданска колегия, като настоящият съдебен състав възприема даденото
тълкуване на ВКС е обсъден въпросът за това, че връщането на предоставената за ползване
4
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това
задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски, като началният момент,
от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви
по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
Течението на горният давностен срок ,обаче е прекъсн по отношение на С. .. с молба от
26.01.2017г., по ИД 044/17г. тъй като в същата са посочени конкретни способи за
изпълнение, годни да прекъснат давността. Така на 26.01.2017г. е започнала да тече нова
погасителна давност - до 26.01.2022г. На 15.06.2017г. същото така е наложена възбрана на
недвижим имот, собственост на длъжника С. .., с което действие давността се е подновила
до 15.06.2022г. по отношение на дължимостта на главницата, договорната лихва и
разноските, оспорвани като недължими в настоящото производство. Други изпълнителни
действия по отношение на длъжника , годни да прекъснат давностния срок, не са
предприемани по това ИД 044/17г. по описа на ЧСИ И. К.. С ново ИД е образувано на
15.10.2021г. с молба на взискателя по отношение на С. .. и починалия .... З.,е образувано без
да са поискани отделни и конкретни изпълнителни действия и способи , който да прекъснат
давността. Първото годно да прекъсне давността действие е предприето на 08.11.2021г.,
когато е наложен запор по сметка на С. .., видно обаче от съобщение с дата 15.11.2021г,. на
банката сметката , по която е наложен запора, няма авоар. Съгласно тълкуването, дадено в
Решение № 4 от 16.06.2017 година на Търговска колегия, Второ отделение по т. дело №
3129 по описа за 2015г., запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка, по
която няма наличност, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на
банката, и че по отношение на последващите постъпления банката следва да се въздържа от
извършване на плащане от водената при нея разплащателна банкова сметка по нареждане
или с предварително съгласие на нейния титуляр. Няма представени доказателства за
точната дата , на която постановлението е получено в банката, но следва да се приеме най -
късно това да е станало на 15.11.2021г., като така давностния срок е подновен до
15.11.2026г., поради което и не е изтекъл към момента на подаване на иска, както и към
настоящия момент.
По отношение на вземанията за лихви /възнаградителна и наказателна/ приложима е
тригодишната давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД три години, доколкото последната е
периодично плащане и е изтекла на 25.09.2015г. по отношение на всички ищци./Така
Решение 2031/26.07.2022г. по в. гр. д. № 7378/21г. на СГС/. По отношение на същото
вземане не е приложима и общата петгодишна давност за вземания, присъдени със съдебно
решение, доколкото, започналата да тече давност от момента на издаване на изпълнителен
лист - 25.09.2012г. е изтекла преди влизане в сила на заповед за изпълнение на парично
5
задължение, доколкото по ИД 044/2017г. не е образувано почти пет години след издаването
на изпълнителния лист. Не са представени доказателства заповедта да е влязла в сила преди
изтичане на давностния срок. Следва да се вземе предвид бездействието на кредитора за
срока, в който същият е имал изпълнителен титул, но не е предприел действия по връчване
на заповедта - така Р Е Ш Е Н И Е № 118 от 12.12.2019 г. Търговска колегия, второ
отделение, по т.д. № 2288/2018 г. - "Липсва бездействие на кредитора в заповедното
производство при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се
връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се
издаде едва след влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма
правна възможност да действа по изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно
изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и
изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на
длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/
по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по
връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че
погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но
към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415
ГПК, съгласно прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да
важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.3 ГПК. В случаите по чл.418
ГПК /които показват по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952
г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/
бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния
изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414
ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде
зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235
ал.3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността
относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са
спазени условията на чл.422 ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на
разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако
заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава
издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз
основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за
незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия
състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае
именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.," което бездействие в
случая е продължило над четири години. За тези четири години, в които кредиторът не
предприема действия за връчване на заповед по реда на чл. 418 и не предприема действия
по издадения в негова полза изпълнителен лист, давността не е прекъсната, а напротив - по
отношение на вземанията за лихва - изтекла. Обратното би означавало да се приеме , че се
6
дава власт на кредитора, изкуствено да увеличава периода на лихводоностност на вземането
си, чрез бездействие, за което длъжникът да следва да търпи вреди, без да може да възрази и
без да знае за издадената заповед, тъй като знанието за горното е предоставено
изключително във власт на кредитора.
С оглед горното, давностният срок за вземания за лихви и неустойки - каквато е такса 17.5
лв. по отношение на всички длъжници - ищци в настоящото производство е изтекъл на
25.09.2015г. и исковете в тази им част са основателни.
По иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД съдът намира следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. .Касае се за уреден от
закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-прякг. изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т.7), а
само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от
действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие
или бездействие) на лицата, на които е възложил. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС
и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
7
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Отговорността на ответника произтича от качеството му на взискател по смисъла на чл.426
ГПК по изпълнителното дело, образувано по Ил от 25.09.2012г., който не е подал надлежна
молба за конституиране на длъжници и сезиране на съда по ИД 044/2017г. подал втора
молба за образуване на ИД след като вземането е изтекло по давност - изцяло за А. З. и Р.
Здтравков и частично за С. ... Взискателят е следвло да положи добра грижа, като е
възложил преценката дали и кога да образува изпълнителни производства на своя служител,
подал молбите, включително и дали е изтекла общата давност, която преценка в случая не е
надлежно направена от служителите на взискателя. Изтеклата погасителна давност не
погасява самото вземане, но погасява правото на кредитора да предприема действия по
принудителното му събиране. Ето защо действията по образуване на изпълнително дело
през 2021г. срещу ищцата З. и З. и частично .. за погасени по давност вземания
представляват противоправно поведение от страна на лице, на което ответното дружество е
възложило извършване на принудително изпълнение.
На следващо място, съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя
по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице причинно – следствена връзка между противоправното
поведение и настъпването на вредите. Причинна връзка е налице, когато може да се
отговори положително, че без конкретното поведение вредите не биха настъпили, т. е.
същите са неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното
поведение. В случая връзката се установява въз основа на заключението на вещото лице,
което сочи безусловно влошаване на здравословното състояние на тримата. Показанията на
св. ..... потвърждават факта с какво са били свързани притеснения, за които разказва в
съдебно заседание.
Налице е причинна връзка между образуваното изп.д. № 603/2021г. и претърпените
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени от продължилото
повече от пет години след изтичане на давността принудително изпълнение. /Така Решение
№ 2379/17.11.2017г. по гр. д № 109/2017г. по описа на САС/
С оглед приетото за установено по - горе, а именно: към датата на образуване на ИД
603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К. всички вземания на кредитора по издадения на
25.09.2012г. от СРС изпълнителен лист по отношение на А. З. и Р. З. са изтекли по давност,
поради което предприетите срещу последните изпълнителни действия са незаконосъобразни
и подлежат на репариране. Това е така, тъй като макар задълженията да съществуват в
правния мир, същите не могат да бъдат реализирани ( събрани) по принудителен ред,
какъвто е изпълнителния процес. Като е подал молба за образуване на ИД срещу
наследодателя на ищците , в последствие и срещу самите наследници по ИД 603/2021г. , -
ищците А. З. и Р. З., след като вземането срещу същите е било погасено по давност за
главница, лихва и разноски, а по отношение на С. .. - вземането за лихва - наказателна и
възнаградителна, взискателят по ИД е предприел незаконосъобразна злоупотреба с права.
Това счита така съдът, след като съобрази, че взискателят по ИД, кредитор по ИЛ , държащ
изпълнителен титул повече от 4 години, който има разпореждане за незабавно изпълнение и
следва да бъде връчен на длъжниците през ЧСИ, по волята на кредитора, не е направил това
повече от четири години / като е бездействал от 25.09.2012г. до месец 01.2017г., когато е
образувано предходно ИД 044/2017г. по описа на ЧСИ И. М. - К./ По последното не е
сезирал ЧСИ за събиране на суми по отношение на А. З. и Р. З.. Едва 15.10.2021г. е
8
образувано новото ИД, след погасяване по давност на всички вземания по отношение на А.
З. и Р. З. и на вземанията на кредитора по отношение на С. .. за лихви - наказателна и
възнаградителна.
Съдът приема за установено, че е налице деяние, изразяващо се в действие и бездействие
/бездействие - описано по - горе, довело до погасяване по давност на вземанията по
отношение на А. З. и Р. З. и частично - за лихвите по отношение на С. .., както и чрез
действие - подаването на молба за образуване на ИД след като вече е изтекъл давностен
срок/ Безспорно е в съдебната практика и теория, че с изтичането на давностния срок за
конкретното вземане, последното не е защитено с държавна принуда и не може да бъде
реализирано принудително, въпреки което взискателят по ИД - ответник в настошяото
производство - образува и води изпълнително производство като подава молби за прилагане
на конкретни изпълнителни способи, един които е запор по банкови сметки на ищците А. З.
и Р. З., успешно реализиран, като по делото не се спори между страните, че сумите в размер
на 3554. 89лв. от сметката и на двамата ищци е преведена по сметка на ЧСИ, като към
настоящия момент не е разпределена. Така съдът приема за установено и доказано деяние,
което е противоправно и което да се намира в причинно - следствена връзка с претърпени
неимуществени вреди.
Вредите представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера на даден
правен субект. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения в правната
сфера на ищците, които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютно субективно право на чест, достойнство и добро име, прокламирано в чл. 32, ал. 1
КРБ. Последните са както и нормална последица като реакция на организма срещу новината
за образувано производство, скрепено с държавна принуда, каквото е изпълнителното, така и
се доказаха от приетите по делото свидетелски показания и изготвеното заключение на
вещото лице по съдебно - психологическата експертиза.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД е
осъществен, като противоправно е нарушен принципът да не се вреди другиму. Искът се
явява основателен спрямо дружеството - взискател, който отговаря за неимуществените
вреди, причинени от служителите му - подали молби за образуване на ИД за събиране на
погасени по давност суми.Отговорността на взискателя произтича от качеството му на
работодател, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес и резултатът, от
които ще рефлектира в неговото имущество.
По отношение вредите, които претендират ищците да са претърпели, съдът намира от
свидетелските показания на свидетеля ..... , които съдът кредитира като вътрешно
непротиворечиви, действително ищците да са преживели новината от запора по сметките им
тежко, доколкото свидетелят излага, че ищцата А. по това време е имала малко бебе,
възпрепядствало се е пътуването до Африка, което била планувала с престой от три
месеца, които да прекара при бащата на дете , Р. очаквал бебе и новината също много го
притеснила, потърсили съдействие от лекар. С. .. страдала от затруднения в съня. И тримата
изпитвали страх при позвъняване от непознати номера, доколкото това би могло да е
9
свързано с претенцията на взискателя.
От приетата по делото съдебно - психиатрична експертиза, приета без възражения на
страните, съдът приема за установено и доказано следното: у ищцата С. .., при научаване за
изпълнителното производство и постъпилите у ЧСИ суми, последната е развила остра
стресова реакция, която провокира рецидив на съществуващо конвулсивно разстройство ,
като симптоматиката не е изчезнала и до момента на извършеното изследване, което
съобщава вещото лице в съдебно заседание, проведено на 06.12.2024г., като според Вл е
необходимо системно и продължителни медикаментозно лечение с антидепресанти и
анксиолитици от групата на бензодиазепаните с цел рационализиране и преработка на
травмата.
А. З. също е развила остра стресова реакция , преминала в разстройство в адаптацията -
тревожно - депресивна реакция , която е документирана, като след проведено лечение за
около 2 месеца клинично значимата симптоматика е отминала, като според Вл не се налага
медикаментозно лечение, поради обработка на травмата. У ищеца Р. З. е настъпила остра
стресова реакция със соматични прояви - хипертонична криза, последвало от тревожно
състояние , рецидив на панически кризи- продължили една седмица, но чести и ежедневни.
Към момента на изследването все още не е отшумяло, наличие на необходимост за системно
и продължително лечение с медикаменти - антидепресанти, поради персистираща
тревожност, безпокойство, нарушение в съня, което е проява на рецидивиращо тревожно
разстройство.
По отношение на размера на дължимото обезщетение. Размерът на обезщетението се
определя по справедливост от съда, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази
връзка,съдът като взе предвид от една страна: степента на засягане на личния живот на
ищците, тяхната физическа и психологическа неприкосновеност, социално - икономическото
им състояние, за което свидетелят споделя пред съда за финансови затруднения в този
период у семейството, както и липсата на трудова устроеност у негови членове, възрастта на
ищците, проведено лечение при А. З. и Р. З.. От друга страна, че до настоящия момент у
ищцата А. З. не се наблюдава необходимост от продължаване на лечението, за разлика от
заключението на ВЛ по отношение на останалите ищци, у които симптоматиката е налице и
до сега и необходимо медикаментозно лечение. Като се вземе факта, че у тримата ищци
според вещото лице са настъпили нарушения в адаптацията, физическото и психическото им
здраве, както и съобрази съдебната практика за подобни случаи, като се вземе предвид и
това, че претенцията е предявена за периода от 08.08.2023г. до 14.08.2023г., като по
отношение на А. З. и Р. З. имало запор на вземания, настоящият състав приема, че
обезщетението следва да се определи в размер на 750 лв. за ищцата С. .., доколкото воденото
срещу нея изпълнително дело касае само частично погасени суми, по давност - лихва и
неустойка, а за останалите - ищците - А. З. и Р. З. за всеки един ищец, сумата в размер на
3000 лв, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. исковете
следва да се отхвърлят.
По разноските:
10
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, съобразно уважената и
отхвърлената част на исковите претенции.
Така съгласно списък с разноски на ищците, същите претендират заплащане на сумата в
размер на 1600.79лв. - държавна такса, от които сумата в размер на 251.97 лв - по исковете
предявени по чл. 124, ал 1 ГПК, от които сумата в размер на 128. 58лв. по предявените от
С. .. искове и 62.99лв. - за предявените от останалите ищци искове; сумата в размер на 400
лв. - за всеки един от предявените исковете по чл. 49, вр. чл . 45 ЗЗД и сумата в размер на
142.19 лв. по предявения от А. З. и прекратен иск по чл. 55, ал. 1 ГПК, както и 600 лв. -
депозит вещо лице по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД или по 200лв. за всеки
ищец по иска; 1500 лв. - адвокатско хонорар за тримата ищци или по 500лв. за всеки един от
тях по трите обективно кумулативно съединени иска, поради което съдът приема , че общото
адвокатско възнаграждение за тримата ищци по всеки един от предявените обективно
кумулативно съединени иска е в размер на 500 лв. Така сумата в размер на 166.66 лв. -
адвокатско възнаграждение за защита на ищцата А. З. по предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и
сумата в размер на 142.19лв. - държавна такса по същия - не следва да се възлага в тежест на
ответника изобщо, доколкото производството по този иск е прекратено поради оттегляне на
иска от ищеца. Напротив, разноски по иска, по отношение на който производството е
прекратено и не е доказано ответникът да е дал повод за образуване на делото, доколкото
сумите към момента на подаване на искова молба се намират все още по сметка на ЧСИ и не
е спорно между страните, че разпределяне на същите не е правено по ИД, то разноските по
прекратеното производство следва да се понесат от ищцата А. З., съобразно частта на
прекратяването.
По иск с правно основание чл. 124 , ал. 1, вр. чл. 439 ГПК:
Припадащите се на претенцията на всеки един ищец разноски е в размер съответно на: за А.
и Р. З.и сумата в размер на 62.99лв. - държавна такса и 166.16 лв. възнаграждение за
адвокатска защита, дължими от ответника на всеки един от ищците - А. З. и Р. З., доколкото
предявените от последните искове са изцяло основателни. Така за защита по този иск на
ищците .... и Р. З.и следва да се заплати сумата в размер на по 229.65 лв.
По отношение на С. .., сторените от последната разноски по така предявения иск са в размер
на 128,58 лв. - държавна такса и 166.16 лв.адвокатско възнаграждение , но дължими от
ответника на ищеца е сумата съобразно уважената част от иска, а именно: 16.73 % или
сумата в размер на 49.31 лв.
По предявен иск с правно основание чл. 49, авр. чл. 45 ЗЗД
Сторените от ищците разноски са в размер на 166.16лв. - възнаграждение за адвокатска
защита за всеки един от тях, както и сумата в размер на 400 лв.- държавна такса за всеки,
както и сумата в размер на 200 лв. - депозит вещо лице за всеки ищец. С оглед уважената
част от ищцовата претенция, разноски се дължат на ищците в размер на 7.5 % -57.46лв. за С.
.. и 30% - 229.84 лв. за останалите ищци.
Така общо на ищцата С. .. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 106.77 лв. , а
11
на ищците А. З. и Р. З. - сумата в размер на по 459.49 лв. за всеки един от тях.
Ответникът макар да е направил искане за заплащане на разноски още в отговор на искова
молба, не е представил доказателства за реалното им извършване в полза на адвокат,
доколкото отговор на искова молба е депозирана от адвокат ....., за което не е представен
договор за правна помощ и съдействие, както и доказателства за плащане на
възнаграждение, в последствие пълномощията на адв. ..... са оттеглени от ответника и
същият не е представляван от друг адвокат по делото. В последствие ответникът е
представляван от юрисконсулт Й., за което на ответника се дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 300 лв. с оглед фактическата и правна
сложност на делото, броят обективно кумулативно съединени искове, поради което съдът
определя възнаграждение в размер на 300 лв. или за всеки иск по 100 лв., поради което по
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД , по отношение на който претенцията е
оттеглена, а производството е прекратено -то на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 100 лв. от ищецът А. З..
По исковете с правна квалификация чл. 124, ал. 1., вр. чл. 439 ГПК на ответника по
отношение на отхвърлената част следва да бъде осъдена С. .. да заплати на ответника сумата
в размер на 83,27 лв.
По иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД общото възнаграждение за трите
активно субектно кумулативно съединени искови претенции е 100 лв. или по 33.33 лв. за
всеки предявен иск от тримата ищци по чл. 49, вр. чл . 45 ЗЗД. Така С. .. следва да заплати на
ответника 92.5 % от претенцията за разноски ( 33.33 лв. юрисконсултско възнаграждение)
или 30.83лв. а останалите ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата в
размер на 30% от 33.33 лв. всеки или - по 9.99 лв.
Така общо сумата, която С. .. следва да заплати на ответника е в размер на 114.1лв., а
останалите ищци - за А. З. -109.99 лв. а за Р. З. 9.99 лв.
По направено възражение от ответника за съдебно прихващане на разноски, съдът
намира следното:
Няма пречки за присъждане на разноски по компенсация – виж определение № 101 от
26.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4011/2017 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 14/15.02.2021 г. по гр.
д. № 5165/2016 г на IV г. о. на ВКС, определение № 798/24.11.2011 г. по ч. т. д. № 756/2011 г.
на І т. о. на ВКС . Наред с това в отговора на искова молба е обективирано изрично
изявление на ответника за компенсиране на съдебни разноски.
Така общо на ищцата С. .. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 106.77 лв. , а на
ищците А. З. и Р. З. - сумата в размер на по 459.49 лв за всеки един от тях. Доколкото на
ответника се дължат разноски от С. .. в размер на 114.1лв., то ищецът Станка .. следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разликата между по - големия размер на разноските и
по - малкия, а именно сумата в размер на 7.33 лв. по компенсация. Касателно разноските ,
които следва да получат ищците А. З. и Р. З., същите следва да бъдат намалени по молбата
за компенсация за А. З. със сумата в размер на 109.99лв., като ответникът бъде осъден да
12
заплати на последната сумата в размер на 345.39лв, а на Р. З. сумата в размер на 449,5 лв.,
съобразно уважената част на исковете, присъдени по компенсация.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ,С. Н. Г. с ЕГН: ********** срещу ... с ЕИК
... иск, че С. Н. Г. с ЕГН: ********** не дължи на ... с ЕИК ... сумата в размер на 17.50лева -
такса за разглеждане на кредит; сумата от 181.84 лева - договорна лихва за периода от
29.12.2011г. до 28.06.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.09.2012г. , по
гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд, послужил за образуване на
ИД 044/2017г. и 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К., като отхвърля частично иска за
недължимост на сумата в размер на 1899.65 лева - главница, както и сумата в размер на
178.47 лева., представляващи разходи по делото гр. д . № 31500 по описа за 2012 година на
Софийски районен съд, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от А. Г. З. с ЕГН: ********** иск срещу ... с
ЕИК ..., че А. Г. З. с ЕГН: ********** не дължи на ... с ЕИК ... сумата в размер на 633.21
лева - главница по договор за кредит от 03.09.2007г; сумата от 5.83лева - такса по по
договора за кредит от 03.09.207г.; сумата от 60.61 лева - договорена лихва, за периода от
29.12.2011 г. до 28.06.2012г. както и сумата в размер на 59.49лева - разходи по гр. д № 31500
по описа за 2012 година на Софийски районен съд; за които суми е издаден изпълнителен
лист от 25.09.2012г. , по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд,
послужил за образуване на ИД 044/2017г. и 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Р. Г. З. с ЕГН: ********** срещу ... с ЕИК ...
иск, че Р. Г. З. с ЕГН: ********** не дължи на ... с ЕИК ... сумата в размер на 633.21 лева -
главница по договор за кредит от 03.09.2007г; сумата от 5.83лева - такса по по договора за
кредит от 03.09.207г.; сумата от 60.61 лева - договорена лихва, за периода от 29.12.2011 г. до
28.06.2012г. както и сумата в размер на 59.49лева - разходи по гр. д № 31500 по описа за
2012 година на Софийски районен съд; за които суми е издаден изпълнителен лист от
25.09.2012г. , по гр. д № 31500 по описа за 2012 година на Софийски районен съд, послужил
за образуване на ИД 044/2017г. и 603/2021г. по описа на ЧСИ И. М. - К..
ОСЪЖДА ... с ЕИК ... да заплати на С. Н. Г. с ЕГН: ********** сумата в размер на 750 лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и страдание- за периода от
08.08.2023г. до 14.08.2023г., претърпени в следствие предявено пред ЧСИ И. М. - К. по ИД
603/21г. частично погасено по давност вземане.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ... да заплати на Р. Г. З. с ЕГН: ********** сумата в размер на 3000 лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и страдание- за периода от
13
08.08.2023г. до 14.08.2023г., претърпени в следствие предявено пред ЧСИ И. М. - К. по ИД
603/21г. погасен по давност вземане, както и наложен запор по сметки на ищеца, след
погасяване по давност на вземането.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ... да заплати на А. Г. З. с ЕГН: ********** сумата в размер на 3000лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и страдание- за периода от
08.08.2023г. до 14.08.2023г., претърпени вследствие предявено пред ЧСИ И. М. - К. по ИД
603/21г. погасено по давност вземане, както и наложен запор по сметки на ищеца, след
погасяване по давност на вземането.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ... да заплати на А. Г. З. с ЕГН: ********** сумата в размер на
345.39лв, разноски, сторени в производството, съобразно уважената част на исковете,
присъдени по компенсация.
ОСЪЖДА ... с ЕИК ... да заплати на Р. Г. З. с ЕГН: ********** сумата в размер на 449,5 лв.,
разноски съобразно уважената част на исковете, присъдени по компенсация.
ОСЪЖДА С. Н. Г. с ЕГН: ********** да заплати на ... с ЕИК ... сумата в размер на 7.33 лв.,
разноски, сторени в производството, съобразно отхвърлената част на исковете, присъдени по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
получаване на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14